Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска
колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Маринела
Маринова-Стоева
при секретаря
Божура Антонова, като разгледа гр. д. № 00767 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са от "ЧЕЗ Електро България" АД срещу С.Б.И. кумулативно обективно
съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 362, 30 лв., представляваща стойност на доставена електрическа
енергия за периода от 13.05.2017 г. до 10.08.2017 г., начислена във фактура № ***/17.08.2017г.,
с клиентски № ************ за обект, находящ се в гр. П., ул. „М.С.“, бл**вх*ет*ап***чрез
корекция на сметката, законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата от 104, 89 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 05.09.2017 г. до 21.08.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № *** г.
по описа на Районен съд – П., ГО, X-ти състав е издадена Заповед № 2821 от
04.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищцовото
дружество твърди, че осъществява обществено снабдяване с електрическа енергия
въз основа на издадена в негова полза лицензия. Посочва, че през периода от
13.05.2017 г. до 10.08.2017 г. с ответника, в качеството му на битов клиент, са
се намирали в договорно правоотношение с предмет доставка на електроенергия до
електроснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „М.С.“, бл**вх*ет*ап***регулирано
от публично известни Общи условия. Поддържа, че процесната сума е дължима от ответника
и представлява преизчислена стойност на доставена, неизмерена и неизплатена
електроенергия за процесния период, определена по реда на одобрените от ДКЕВР
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, поради констатирано
несъответствие на метеорологичните и техническите характеристики на средството
за търговско измерване с нормативните и нарушаване целостта на измервателната
система, представляващи промяна в схемата на свързване и измерване, довела до
неизмерване изцяло или отчасти на консумирана електрическа енергия. Сочи, че за
състоянието на СТИ на процесния адрес в присъствието на орган на полицията и
свидетели от "Федерация на потребителите" бил съставен Констативен
протокол № ************ г., обективиращ резултатите от проверката, реализирана
на 10.08.2017 г. Твърди се, че въз основа на протокола била извършена
процесната корекция на сметката чрез доначисляване на количество електроенергия
за периода от 13.05.2017 г. до 10.08.2017 г., за която сума за доплащане в
размер от 362,30, 01 лв. била издадена фактура № ***/17.08.2017г. Посочва се,
че ответникът е бил уведомен, както за извършената проверка, така и за
основанието и размера на корекцията, но въпреки това не е осъществил заплащане
на сумата. Това обуславя и дължимостта на лихвата за забава в размер от 108,89
лв. за периода от 05.09.2017 г. до 21.08.2020 г. По тези ищецът съображения
отправя искане за уважаване на исковите претенции. Намира за дължима и
претендира присъждане на законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител
на ответника оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че
ищцовото дружество е снабдявало ответника с ел. енергия, както и че същото
притежава лиценз за обществено снабдяване с ел. енергия и лиценз за търговия с
такава по ЗЕ. Намира за опорочена процедура във връзка с издаването на
процесния констативен протокол и документите, съставени въз основа на него по
изложени съображения. Твърди, че ответникът не е получавал уведомление за
извършване на проверката. Със становище от 16.08.2021г. поддържа, че не е
доказана собствеността на ответника върху имота, поради което същият не е
легитимиран като страна в процеса. С тези доводи отправя искане за отхвърляне
на исковите претенции.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за
установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на
ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № № *** г. по описа на
Районен съд – П., ГО. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за
изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с
дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е
налице интерес от търсеното установяване.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, на всички правопораждащи правата му
факти: съществуването през процесния период на валидно облигационно отношение
между страните, регулирано от публично известни Общи условия, имащо за предмет
продажба /доставка/ на електрическа енергия до процесния недвижим имот, който
да е електроснабден, извършена доставка на ответника на определено количество
електрическа енергия, правилното начисляване на същата – при наличието на
законово основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради
констатирана промяна в схемата на свързване, довела до неизмерване изцяло или
отчасти на консумирана електрическа енергия и спазване на процедурата за
корекция и допълнително по иска за лихва – изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното в тази връзка обезщетение.
Съгласно
дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е
клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава
същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му
без изрично писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст. В клаузата на чл.
4, ал. 2 от процесните Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ищеца "ЧЕЗ Електро България" АД е предвидено, че
потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Изложеното дава основание за извод,
че облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за
битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на
електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен
договор или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР
и публикувани Общи условия. С ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е извършеното нормативното
тълкуване на разпоредбите от Закона за
енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на
доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота,
съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване,
когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно
основание и доставчика на топлинна енергия. Спорното правоотношение по
настоящото дело също намира правната си
уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора
за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който
регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. ЗЕ
регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови
нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач
на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а,
респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а
ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "битов клиент", както се
посочи, е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42
ДР (отм.); на ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с
качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване
върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени
битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната
свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на
доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи,
който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с
титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за
продажба на електрическа енергия за същия имот.
С
отговора на исковата молба особеният представител на ответника не е оспорил, че същия е бил снабдяван с ел.
енергия. Признание за съществуването през процесния период на облигационно
правоотношение между ответника и ищцовото дружество, обусловено от
притежаваното качество на ответника на потребител, като собственик или вещен
ползвател на имота не е направено. С депозираното след това становище, този
факт изрично и се оспорва. С изготвения по делото проекто-доклад по смисъла на
чл. 146 ГПК, обявен за окончателен с определение от 29.09.2021г., без
възражения от страните, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че ищцовото дружество е снабдявало ответника с ел. енергия. При разпределянето
на доказателствената тежест съдът е указал на ищеца, че следва да установи
наличието на облигационно правоотношение между страните, като му е указал, че
не сочи доказателства за наличие на собственост или учредено вещно право на
ползване по отношение на ответника за
процесния имот.
Съдът следва да извърши проверка относно
наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване
на процесните вземания, доколкото наличието и е спорно между страните.
За
установяване на твърдението си, че през релевантния период ответникът е
притежавал качеството потребител на електрическа енергия като собственик или
ползвател на имота, от страна на ищеца не са ангажирани други доказателства,
въпреки дадените му в тази насока указания. Признанието, направено от особения
представител на ответника, че до клиента му е доставяне ел. енергия, не съдържа
в себе си такова, че последният е потребител, в качеството му на собственик или
вещен ползвател, или въз основа на писмено договор между страните. Дори да се
приеме, че ответникът е обитавал имота и ползвал ел. енергия, то не се
установява основанието за това същият да е легитимиран да отговаря за
заплащането, като лице, имащо някое от изброените качества.
С
оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не е установил при условията на пълно
и главно доказване, съществуващата между страните облигационноправна
обвързаност. Данните, следващи от представените от ищеца фактура и уведомление,
сочат единствено, че на името на ответника е била открита партида, без данни
дали това е осъществено по искане, изразено именно от И., както и без самото
заявление, обективиращо искането й, да е представено по делото.
Предвид
изложеното, съдът намира исковата претенция за заплащане стойността на
електрическа енергия за недоказана по основание, с оглед неустановеното
правоотношение между страните през процесния период, поради което същата следва
да бъде отхвърлена, без съдът да се произнася по въпроса относно
законосъобразността на извършената корекционна процедура, като обсъжда
изготвената и приета по делото експертиза и гласни доказателства.
Неоснователността
на главния иск обуславя и отхвърлянето на предявения акцесорен иск за мораторна
лихва.
По
отговорността за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответника, поначало както за тези,
сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр.
дело № ***г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същият се
представлява в процеса от особен представител и не е сторил разноски. Сторените
от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЧЕЗ Електро България" АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Цариградско шосе" № 159, бл. БенчМарк, Бизнес Център срещу С.Б.И., с ЕГН: **********, обективно
съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено в отношенията между страните, че С.Б. Илиав дължи
на "ЧЕЗ Електро България" АД сумата
от 362,30 лв., представляваща
стойност на доставена електрическа енергия за периода от 13.05.2017 г. до
10.08.2017 г., начислена във фактура № ***/17.08.2017г., с клиентски № ************
за обект, находящ се в гр. П., ул. „М.С.“, бл**вх*ет*ап***чрез корекция на
сметката, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 104, 89 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 05.09.2017 г. до
21.08.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, X-ти състав е издадена Заповед № 2821 от 04.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
При
влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по описа на съда, с приложен
към същото заверен препис от настоящото решение, да се изпратят на съответния
съдебен състав.
Вярно с оригинала:С.Г.
СЪДИЯ: