Присъда по дело №279/2013 на Окръжен съд - Русе

 

Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Б.Н.К. *** в това, че:

На *** г. в гр.Р., в качеството си на управител на "А." ООД- гр.Р.,при извършване на строителни работи-ремонт на покрива на сграда,намираща се в гр.Р. на ул.”***, собственост на „Е. Е. Т.”ЕООД-Р., представляващи „строителни и монтажни работи” по смисъла на § 5, т. 40 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, поради незнание и немарливо изпълнение на тази правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно и в нарушение на разпоредбите на:

а/ чл. 14, ал. 1 и 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ, съгласно който юридическите лица, които самостоятелно наемат работещи,са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд на работещите, независимо от задълженията на работещите по този закон,като не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Т. М. Т. ***,нает по граждански договор от „А.”ООД-Р.

б/ чл. 16, ал. 1 т.6 и т.7 от ЗЗБУТ, съгласно които  работодателят при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин и да не допуска до местата,където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота,лица,които не са подходящо обучени,инструктирани и екипирани,като не осигурил ефективен контрол върху извършваната работа от наетите от „А.”ООД по граждански договори работещи и допуснал до покрива на сградата на ул.”*** ***,където съществувала сериозна и специфична опасност за здравето на работещите поради наклона на покрива,лице-Т. М. Т. ***,което не е било подходящо обучено,инструктирано и екипирано.

в/ чл. 2 ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно който  работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място-като не осигурил на Т. М. Т. *** подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве

г/чл.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно който работодателят не допуска до работа работник, който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,като допуснал до работа Т. М. Т. ***,който не бил инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

д/чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно който, инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника  с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа,а на работниците, заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд,като не провел инструктаж на работното място преди да възложи самостоятелна работа на Т.М.Т. *** и не провел обучение на същия по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд

е/чл.15 ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно който ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително при строителни и монтажни работи, като не провел ежедневен инструктаж на Т. М. Т. ***,пряко зает с извършването на строително-монтажни работи

ж/чл.71 т.4 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно който работните места на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от падане и подхлъзване,като не организирал работното място на покрива на сградата,намираща се в гр.Р. ул.”***,по начин,който да предпазва работещите там от падане и подхлъзване.

з/ чл.199 ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно който при извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства (площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за безопасно изпълнение на работата,като не осигурил на работещия на височина Т. М. Т. *** такива помощни средства.

и/ чл.199б от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно който при необходимост, за предотвратяване на паданията и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост,като не поставил такива защитни приспособления на покрива на сградата на ул.” ***6 ал.1 и ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно които на работещите се осигуряват необходимите лични предпазни средства и  специални работни облекла и не се допускат до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и  специални работни облекла и които лица не са инструктирани и обучени за използването им,като не осигурил на Т.М.Т. *** лични предпазни средства  и специални работни облекла и го допуснал до работа  без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и  специални работни облекла и без да е инструктиран и обучен за използването им.

к/чл.5 ал.1 и чл.18 ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, съгласно който, при работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят осигурява на работещите в деня на постъпването им на работа необходимите лични предпазни средства,като не предоставил на  Т. М. Т. *** изискващите съгласно Приложение №1 т.1.1.1.;т.2.3.1.;т.9.4 и Приложение №2 т.9.1.1. и т.9.1.3. към същата наредба лични предпазни средства-защитна каска при строителни работи;защитни обувки с шипове или клинове и с устойчиви на пробождане ходила при работа на покриви;защитни колани /сбруи/при работа на наклонени покриви и оборудване за защита при падане от височина-оборудване за предотвратяване на падане и устройства за тялото/предпазен колан-сбруя/

л/чл. 60, ал. 1 и ал.2 и чл.61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи ,съгласно които работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи,а когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция, 

 

 

 

 паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение,като допуснал да се извършва от Т. М. Т. *** работа на височина на покрива на сграда,намираща се в гр.Р. на ул.”*** ,без да са изградени колективни предпазни средства и приспособления и без да са предоставени на работещите лични предпазни средства-предпазни колани, като в резултат на всички тези нарушения, причинил смъртта на работещия Т. М. Т. ***-престъпление по чл.123 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението и излага доводи, че то е доказано както от фактическа, така и от правна страна. Иска окръжният съд да признае подсъдимия Б.Н.К. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.123 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК и да му наложи наказание лишаване от свобода под средата на предвидения в закона размер, а именно три години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години.

Защитникът на подсъдимия Б.Н.К.- адв.К.Д. *** излага доводи, че обвинението не е доказано от фактическа и правна страна. Иска окръжният съд да постанови оправдателна присъда. Алтернативно излага доводи, че исканото от прокурора наказание е прекомерно тежко и не е съобразено с целите по чл.36 от НК, поради което не следва да се налага такова тежко наказание.

Подсъдимият К.В.Г. не се признава за виновен и дава обяснения. При съдебните прения поддържа казаното от защитника му. В последна си дума заявява, че счита, че не е виновен и моли съда да се произнесе с оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият Б.Н.К. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, студент, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

През периода ***. св.Р.Н.К. и пострадалия Т. М. Т. с ЕГН ********** работели като пожарникари във ***-Р., като св.К. бил ***, а Т. Т.- ***. Работата им била на 24-часови дежурства, след което имали 72 часа почивка.

„Е. Е. Т.” ЕООД било регистрирано в гр.Р., като управляващ и представляващ на дружеството бил св.Р.П., чешки гражданин, който бил и едноличен собственик на капитала на дружеството. Последното развивало дейност състояща се в производството на котли и бойлери за парни инсталации. Производствената му база се помещавала в сграда, намираща се на територията на бившата *** в гр.Р. на ул.”*** закупена от св.П. през 2010г. На 13.03.2012год.  представляваното от св.П. дружество „Е. Е. Т. ЕООД закупило още една сграда, намираща се на около 400 метра от първата, на ул.”***. Тази втора сграда била пететажна и се състояла от празни складови помещения и неработещ цех на втория етаж. След като св.П. я купил, установил, че покривът й, който бил дъгообразен и покрит с битум, с обща площ от около 2000кв.м., се нуждаел от ремонт,тъй като имало течове.Той споделил намеренията си да ремонтира покрива със свои познати и  в началото на м.април 2012год. тази информация достигнала до св.Р.К.. Св.К. споделил това с колегата си Т. М. Т. и на следващия ден двамата отишли на територията на бившата ***, където се срещнали със св св.Ц.Х., който работел като ръководител обособено производство в „Е. Е. Т. ЕООД. Св.К. и Т. Т. поискали св.Х. да им покаже покрива на сградата, който се нуждаел от ремонт, той им го показал и св.К. и Т. Т. решили, че могат да извършат ремонта на покрива, за да си набавят допълнителни парични следства. Двамата поискали св.Х. да им уреди среща с управителя на „Е. Е. Т.” ЕООД и той им уредил среща със св.Р.П.. На тази среща Т. Т. и св.Р.К. казали на св.П., че могат да се наемат с извършването на ремонта на покрива на новозакупената от него сграда, като Т. Т. обяснил какво следва да се направи във връзка с премахването на старата хидроизолация и полагането на нова. Св.П. принципно се съгласил, но поставил условие, че иска да наеме фирма за извършването на ремонта на покрива, тъй като не желаел да наема пряко физически лица. След този разговор Т. Т. се обърнал към своя познат подс.Б.Н.К., който бил управител и представляващ на „А.”ООД-Р. В това дружество подс.К. бил съдружник заедно с майка си-св.А.Е. /преди К./, която била адвокат в Адвокатска колегия-Русе. Т. Т. обяснил на подс.К., че знаел за фирма, която имала сграда, чийто покрив се нуждаел от ремонт, който той и св.К. могат да извършат, но тази фирма искала за ремонта на покрива  да се сключи договор с друга фирма, а не с физически лица. Подс.К. му предложил договора за ремонт на покрива с „Е. Е. Т.” ЕООД-Р. да бъде сключен с управляваното от него  дружество „А.” ООД-Р. и майка му- в.А.Е. да движи документацията, а Т. Т. и св.К. фактически да извършат ремонта. Подсъдимият споделил с майка си- св.А.Е. за разговора си с Т. Т. и тя също се съгласила  „А.” ООД да сключи договор с „Е. Е. Т.” ЕООД за ремонт на въпроисния покрив на сграда. На 03.04.2012год.св.П. получил на електронната си поща  ***проект за договор за изработка,изпратен му от св.Е. от нейната електронна поща ***. Един-два дни след това Т. Т. завел при св.П. в офиса му подс.К. и майка му-св.А.Е.. Подсъдимият Б.К. се представил като  управител на „А.” ООД, а св.Е.-като адвокат и св.П. останал с впечатление, че тя е юрист на фирмата. Т. Т. подробно обяснил, как щял да се извърши ремонта, като св.П. останал с впечатлението, че Т. работел в „А.”ООД. На тази среща били договорени окончателно условията на бъдещия договор между „Е. Е. Т.” ЕООД и „А.” ООД и договорът за изработка бил подписан от св.П. и подс.К., но в него не била посочена конкретната дата, на която същият бил сключен, а била посочена само годината-2012год. Според този договор, изпълнителят „А.”ООД се задължавал в срок до 11.06.2012год. да извърши ремонт на 650кв.м.покрив с материали на възложителя „Е. е. Т.”ЕООД, за което последният трябвало да заплати 8580лв. Плащането на тази сума трябвало да се извърши на няколко пъти- на две авансови вноски на 16.04.2012год. и на 25.05.2012год. и окончателно разплащане на 11.06.2012год. след приемане на извършената работа, което приемане трябвало да се отрази в нарочен протокол, неразделна част от договора. Площта от 650кв.м. не била измерена на място, а била определена приблизително и представлявала само част от квадратурата на целия покрив. Св.Е. настоявала за всяка следваща част от покрива да се подписва анекс към договора, в който да се уточнявала новата квадратура, тъй като не било все още ясно, колко лесно и бързо ще е възможно да се премахне старата изолация. При подписването на договора двете страни се уговорили св.П. да доставел само необходимите материали за новата изолация-грунд и хидроизолационни рула, а самият ремонт щял да се извършва с инструменти на изпълнителя. Въпросът за личните предпазни средства на работниците и необходимите защитни съоръжения въобще не бил обсъждан.  

След тази среща св.П. предоставил на Т. Т. и на св.Р.К. ключ за катинара, с който се заключвала входната врата на сградата, за да можела работата да започне. От своя страна св.Р.К. и Т. Т. занесли на обекта свои инструменти-кирки, ъглошлайф, чукове, тесли, метални стъргалки, които заедно с други свои лични вещи държели в празно помещение на четвъртия етаж, където и се хранели. Покривът на сградата, върху който трябвало да се работи, бил с овална форма, дъгообразен, покрит със смола и се намирал на височина от  13,11 метра от терена, като имал и наклон от 12 градуса в двете посоки.

Междувременно на ***. подс.К. като представител на „А.”ООД сключил два граждански договори с №3 и №4 съответно със св.Р.К. и с Т. М. Т., с които им възлагал да извършат почистване и изхвърляне на стара покривна изолация на цех, собственост на „Е. Е. Т.”ЕООД. И в двата договора не бил посочен срокът, в който трябвало да се извърши работата, нито била посочена сумата, която щяла да се получи като възнаграждение от изпълнителите. Договорите били подписани от св.Р.К. и Т. Т. като изпълнители. По същото време били съставени още два граждански договора с №1 и №2 от същата дата-03.04.2012год. със същия предмет- почистване и изхвърляне на стара покривна изолация на цех,собственост на „Е. е. Т.”ЕООД, в които били вписани като изпълнители колегите на св.К. и Т. Т.- св.И.Т.Д. и св.П.Б.П.. В договор №2 презимето и фамилията на св.П.П. били сгрешени, като било написано грешно  П. Б. П., както и не съответствали написаните в този договор номер и дата на издаване на личната му карта.Тези два договора били подписани от неустановени лица за „изпълнител”. Всички посочени 4 бр. граждански договори били подписани за „възложител” от неустановено лице, но това било направено със знанието и съгласието на подсъдимия.

Ремонтът на покрива, който представляваното от подс.К. дружество се ангажирало да извърши, представлявал „строителни и монтажни работи” по смисъла на §5 т.40 от ДР на ЗУТ, които щели да се извършват на голяма височина и поради това при тях следвало да се спазват изискванията и разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009год. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, на НАРЕДБА № 3 от 19.04.2001год. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място и на  Наредба № 2 от 22 март 2004год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Съгласно тези изисквания, преди започването на работата на обекта, подс.К. в качеството си на управляващ и представляващ дружеството, явяващо се работодател на св.К. и на Т. Т., следвало да им осигури  здравословни и безопасни условия на труд; да не ги  допуска до местата, където съществувала сериозна или специфична опасност за здравето и живота им, ако не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани; да им осигури подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място; да им проведе инструктаж на работното място и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както и ежедневен инструктаж; да изгради и организира работното място,което се намирало  на открито така, че те като работещи да бъдат предпазени от падане и подхлъзване; при извършване на работа на височина да им осигури необходимите помощни средства (площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за безопасно изпълнение на работата; за предотвратяване на паданията и за предпазването им като работещите от нараняване да постави защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост; да им осигури необходимите лични предпазни средства и  специални работни облекла и да не ги допуска до работа,ако са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и  специални работни облекла и ако не са инструктирани и обучени за използването им; в деня на постъпването им на работа да им осигури необходимите лични предпазни средства- защитна каска,з ащитни обувки с шипове или клинове и с устойчиви на пробождане ходила,защитни колани /сбруи/ и оборудване за защита при падане от височина, както и да допусне работата на височина да се извършва само при осигурена безопасност от падане на хора чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи,чрез използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция или 

 

 

 

 чрез други приспособления (съоръжения, ограждения).

Подс.К. не изпълнил тези свои задължения, които произтичали от изброените по-горе нормативни актове, тъй като бил запознат само с част от тях, нямал опит в организирането и извършването на подобна правнорегламентирана дейност, каквито се явявали строителните и монтажни работи на височина, както и поради това,че се отнесъл немарливо към задълженията си на работодател. По тази причина, преди да започне ремонтът на покрива, той не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на наетите по граждански договор от „А.”ООД- Р. работещи, допуснал работата да се изпълнява от лица, които не  били подходящо обучени, инструктирани и екипирани, не осигурил на тези лица подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве, като не провел инструктаж на работното място преди да им възложи самостоятелна работа и не им провел обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, както и не провеждал ежедневен инструктаж на работещите, пряко заети с извършването на строително-монтажните работи, не организирал работното място на покрива на сградата, намираща се в гр.Р. ул.”***, по начин, който да предпазва работещите там от падане и подхлъзване, като не им осигурил необходимите помощни средства (площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за безопасното изпълнение на работата, нито поставил защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост за предотвратяване на паданията и за предпазване на работещите от нараняване, не им осигурил лични предпазни средства  и специални работни облекла и ги допуснал до работа  без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и  специални работни облекла и без да са инструктирани и обучени за използването им,  не им предоставил лични предпазни средства-защитна каска; защитни обувки с шипове или клинове и с устойчиви на пробождане ходила; защитни и предпазни колани /сбруи/, както и допуснал да се извършва работа на височина на покрива на сградата, без да са изградени колективни предпазни средства и приспособления и без да са предоставени на работещите лични предпазни средства-предпазни колани.

След като получили ключ за входната врата на сградата, Т. Т. и св.Р.К. започнали през почивните си дни, когато метеорологичните условия позволявали, да работят на покрива със свои инструменти и облечени със свои работни дрехи и обувки. Уговорката им с подс.К. и със св.Е. била да ходят да работят на обекта, когато св.К. и Т. Т. решат, по тяхна преценка- когато са свободни и когато времето позволява. Нямали са уговорка да уведомяват подсъдимия и св.Е., че ще ходят да работят на обекта, когато са решили да го правят. Св.Р.К. и Т. Т. правели с кирки през 50 см.канали по ширината на покрива, след което с шпатули изстъргвали смолата от билото към краищата. Отпадъците от старата изолация изхвърляли на по-нисък покрив от към вътрешния двор, а от там ги товарели с лопати на камиони, наети от „А.”ООД. Св.Ц.Х. ходил няколко пъти от любопитство да види, как вървял ремонтът, при което установил, че св.К. и Т. Т. работели без предпазни каски, а позвали само предпазни очила, тъй като при махането на старата изолация хвърчали парчета от нея. Освен това не използвали предпазни колани или въжета, въпреки, че понякога св.Р.К. насел на обекта предпазни колани и въжета, които той лично бил осигурил. На обекта на който се работело нямало поставени обезопасителни ограждения- мрежи, парапети или др.подобни,въпреки наклона на покрива.

 Преди да започнат работа на обекта, св.Х. казал на св.К. и на Т. Т., че за да работят, трябва да имат книга за инструктаж. Т. Т. и св.К. споделили това с подс.К. и със св.Е., при което те се снабдили с „Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа” по образец. В тази книга на стр.6 св.Е. попълнила с ръкописен текст Заповед №1,с която се определяли видовете инструктаж, които следвало да се провеждат в „А.”ООД, тяхната продължителност и обхват, както и Заповед №2, с която управителят на дружеството подс.К. се определял за длъжностно лице по провеждане на началния инструктаж, а за длъжностно лице по провеждане на инструктаж на работното място не било определено конкретно длъжностно лице, което да го провежда, и било записано „лица по гр.договор”. При липсата на определено длъжностно лице за провеждане на инструктажа на работното място в посочената Заповед № 2, този инструктаж също следвало да се провежда от подс.К. като управител на „А.” ООД. На стр.6 под заповедите за „работодател” се подписало неустановено лице. На стр.9 от тази книга за инструктаж, св.Е. попълнила отново с ръкописен текст, че е проведен начален инструктаж на 03.04.2012год. на наетите по граждански договори с номера от 1 до 4 включително лица И.Т.Д.,П. Б. П.,Р. Н. К. и Т. М.Т..В петата графа на тази страница Т. Т. написал на ръка, че инструктажът е проведен на 02.04.2012год., а в графата „вид на инструктажа” написал „начален”. Срещу своите имена св.К. и Т. Т. се подписали за „инструктиран”, а срещу имената на И.Д. и П. Петков, както и в графите „подпис на лицето извършило инструктажа” и „подпис на ръководителя, разрешил самостоятелна работа” се подписало неустановено лице. На стр.11 от тази книга св.Е. попълнила с ръкописен текст, че е проведен инструктаж на работното място на 03.04.2013год. на наетите по граждански договори с номера от 1 до 4 включително лица И.Т.Д., П. Б. Т.,Р. Н. К. и Т. М. Т.. В петата графа на тази страница Т. Т. написал на ръка, че инструктажът е проведен на 02.04.2012год., а в графата „вид на инструктажа” написал „раб.място”. Срещу своите имена св.К. и Т. Т. се подписали за „инструктиран”, а срещу имената на И.Д. и П.Т., както и в графите „подпис на лицето извършило инструктажа” и „подпис на ръководителя, разрешил самостоятелна работа” се подписало неустановено лице. На стр.13 от книгата за инструктаж св.Е. попълнила с ръкописен текст, че е проведен периодичен инструктаж на 03.04.2013год. на наетите по граждански договори с номера от 1 до 4 включително лица И.Т.Д., П. Б. П., Р. Н. К. и Т. М. Т.. В петата графа на тази страница Т. Т. написал на ръка, че инструктажът е проведен на 02.04.2012год., а в графата „вид на инструктажа” написал „периодичен”.Срещу своите имена св.К. и Тихомир Т. се подписали за „инструктиран”, а срещу имената на И.Д. и П.Т., както и в графите „подпис на лицето извършило инструктажа” и „подпис на ръководителя, разрешил самостоятелна работа” се подписало неустановено лице. В действителност такива инструктажи- начален, на работното място и периодичен, като тези описани в книгата, не били извършвани, а книгата била попълнена, за да се покаже при евентуална проверка от органите на Дирекция „Инспекция по труда”.

Освен това св.Е. и подс.К. подготвили бланка на „ежедневен лист за назначаване на работа” в „А.”ООД-Р., в която бланка било оставено празно място за датата от м.април 2012год. и било посочено,че на лицата  И.Т.Д., П. Б. П.,Р. Н. К. и Т. М. Т. се възлага почистване на покривна изолация на цех, собственост на „Е. Е. Т.ЕООД-Р., като за безопасното изпълнение на тази работа и в съответствие с изискването по чл.20 от Наредба №3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, същите били запознати със съществуващите рискови фактори; с конкретната ситуация за състоянието на работното място за деня; с определените задължителни мерки и правила за безопасност и здраве, както и със средствата за защита; с последователността на действията и операциите; с личното поведение за осигуряване на безопасност и с мерките за противопожарна охрана. Цитираната в така подготвената бланка  Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана била обнародвана в бр.44/21.05.1996год.на Държавен вестник и била отменена с ДВ бр.1/05.01.2010год., в сила от 01.01.2010год. Наименованието на подготвената бланка „ежедневен лист за назначаване на работа”, също било взето от чл.20 ал.3 на тази отменена наредба, съгласно който ежедневният инструктаж се документирал в документ, наименуван по този начин. Съгласно действащата и приложима към периода м.април-м.юни 2012год. Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009год. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, извършването на ежедневния инструктаж следвало да се отразява в „Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа”, а не в подобни листи. В така подготвената бланка също било посочено, че инструктажът е извършен от подс.К.. Такива бланки били попълнени за датите 03.04.2012год.; 04.04.2012год.; 05.04.2012год.; 13.04.2012год.; 25.04.2012год.; 01.05.2012год., като тези от 03.04.2012г.; 04.04.2012год.; 05.04.2012год. не били подписани от подс.К. за „извършил инструктажа”,а подписът срещу неговото име бил положен от неустановено лице. Останалите листи били подписани от него за „извършил инструктажа”. В листите за 03.04. и 04.04.2012год. като инструктирани били посочени имената на И.Т.Д.,П. Б. П.,Р. Н. К. и Т. М. Т.; в тези за 05.04.2012год. и 01.05.2012год.били посочени само имената на Т. Т. и Р.К.; в този за 13.04.2012год.-на И.Д.,П. П. и Т. Т., а в този за 25.04.2012год.-на П.П., Р.К., Т. Т. и В.Д.Д.. Подписите срещу имената на П.П./П./ и И.Д. били положени от неустановено лице, а този срещу името на В.Д. бил изпълнен от Т. Т.. Във всички листи Т. Т. и Р.К. се били подписали срещу своите имена, само в листа за 01.05.2012г. липсвал подпис срещу името на св.К.. Освен тези попълнени листи, били съставени още две бланки с непопълнена дата за м.април 2012год. в които за „извършил инструктажа”се подписал подс.К.. Освен това Т. Т. преписал върху бял лист на ръка съдържанието на тази бланка, като така изготвения документ следвало да послужи като лист за ежедневен инструктаж, проведен от подс.К. на 07.04.2012г. на И.Д., П. П., Р.К. и Т. Т.. В този документ подписите срещу имената на И.Д., П. П. и подс.К. били изпълнени от неустановено лице, а тези срещу имената на Т. Т. и св.К.- от тях самите. Отразените в тези листи ежедневни инструктажи на работещите в действителност не били извършвани, а всички тези документи, били подготвени, за да се покажат при евентуална проверка от органите на Дирекция „Инспекция по труда”. При едно от посещенията му на обекта св.Х. видял, че има  инструктажната книга и ежедневни листи за назначаване на работа. След 01.05.2012год. било преустановено попълването на ежедневните листи за назначаване на работа. Две от отпечатаните бланки на ежедневни листи за назначаване на работа останали непопълнени, макар и подписани от подс.К. и с положен печат на „А.”ООД. Работата по ремонта на покрива  продължила по същия начин- без да се провежда ежедневен инструктаж на работещите, без да им се предоставят и  използват лични предпазни средства и без да са монтирани предпазни съоръжения.

Междувременно на 09.04.2012год. „А.”ООД издало фактура на „Е. е. т.”ЕООД за сумата от 3120лв. с ДДС, като същата представлявала авансово плащане по договора за изработка. На същата дата св.П. платил тази сума по банков път на „А.”ООД.

На обекта работели през почивните си дни предимно св.Р.К. и Т. Т., като през м.април два-три пъти идвали да им помагат в изхвърлянето на боклука и техните колеги-св.И.Д. и св.П.П.. Последните не знаели, че имат подписани граждански договори с „А.” ООД, тъй като не били подписвали договорите, но ходели на обекта да помагат безвъзмездно на своите колеги св.Р.К. и Т. Т. по молба на последния. На свидетелите И.Д. и П.П. никой не им провеждал инструктаж за безобазност на труда и те дори не знаели за съществуването на горепосочената книга за инструктаж и за ежедневните листи за назначаване на работа, в които фигурирали и техните имена. Когато са ходили да помагат на обекта, те също не използвали никакви предпазни средства. Няколко пъти подс.К. също ходил на обекта, за да помага при махането на старата изолация и знаел, че работещите на обекта не използват лични предпазни средства за предотвратяване падане от височина, но не взел мерки тази практика да бъде преустановена.

На 21.05.2012год. бил подписан анекс към сключения договор за изработка между „А.”ООД като „изпълнител” и „Е.Е.Т.” ЕООД-като „възложител”.Текстът на анекса бил донесен на св.П. предварително напечатан  и подписан от обв.К. и подпечатан с печата на „А.”ООД. Съгласно този анекс се променяли предмета на договора за изработка, като следвало да се да се извъри СМР на площ от 1000 кв.м. Изрично се посочвали видовете операции,които следвало да се извършат,както и общата стойност за тях, дължима за изработката на площта от 1000кв.м.- 8400лв. С този анекс не бил определен срокът, в който трябвало да се извършат посочените в него СМР, но било посочено, че отпадат чл.7, чл.13 и чл.14 от договора за изработка. Съгласно отпадналия чл.13 от договора за изработка,  приемането на вещта следвало да се извърши с протокол. С подписването на анекса отпаднало изискването за съставянето на такъв протокол за приемане на обекта след приключване на работата. Св.П. подписал този анекс като представител на „Е. е. Т.”ЕООД.

На 12.06.2012год. „А.”ООД издало фактура с №206 и с „получател” „Е. е. Т.”ЕООД за сумата от 5280лв.с ДДС, като за предмет на сделката в тази фактура било посочено „плащане по анекс към договор за изработка”. Сумата от тази фактура била преведена по банков път от сметката на „Е. Е. Т.”ЕООД в ”Уникредит Булбанк” на 22.06.2012год.

През м.юни 2012год. св.Р.К. и Т. Т. продължили работата си на обекта във връзка с договорните отношения между  „Е. Е. Т.” ЕООД и А.”ООД.

Отначало св.К. и Т. Т. работели през почивните си дни през светлата част на денонощието. През м.юни 2012год., когато времето станало много горещо, не било възможно повече да се работи през деня, тъй като покривът се нагрявал и старата битумна изолация се разтопявала, което пречело на премахването й. По тази причина св.К. и Т.Т. започнали да ходят да работят на обекта от около 4-5 часа през нощта до около 11-11,30ч.  сутринта.

На ***. св.Р.К. и Т. Т. се уговорили да отидат да работят на обекта на ул. „*** около полунощ на 22/23.06.2012год. и да работят през нощта до сутринта. Съгласно уговорката им, около полунощ на 22/23.06.2012год., Т. Т. и св.Р.К. отишли на обекта и започнали работа. За осветление използвали две електрически крушки, които били свързани към електрозахранването на долните етажи на сградата. Двамата били облечени със своите работни дрехи и обувки, нямали никакви лични предпазни средства и не били вързани с въжета или предпазни колани, каквито тогава нямало на обекта. Започнали да работят, без да им е бил извършен ежедневен инструктаж. И двамата работели в близост до борда на покрива, откъм ул.”***, на около 4-5 метра един от друг, като св.К. бил с лице към борда.Те начупвали старата изолация с кирки, след което премахвали парчетата смола със стъргалки. Около 05.30часа вече било светло и те изключили осветлението. По това време св.К. бил свършил с почистването на  своя участък и Т. Т. го помолил да му донесе вода от цеха под тях, където държали личните си вещи и храна. В този момент Т. бил с гръб към борда и с кирката си бил събрал смолата на руло, което изтиквал в посока по наклона, към борда. Когато св.К. вече бил излязъл през металната врата, която водела от покрива към четвъртия етаж, при замахването с кирката Т. Т. се подхлъзнал и изгубил равновесие.Тъй като не бил вързан с въжета или с предпазен колан, поради това, че обувките му не били с шипове или клинове, както и поради това, че бил с гръб към борда, който не бил обезопасен със защитни ограждения, а и поради наклона на самия покрив, паднал през неговия борд и полетял надолу към земята. При този полет изтървал  кирката, която държал в ръка, тя счупила един от прозорците на втория етаж на сградата и паднала върху бетонния трегер зад този прозорец. В резултат на падането от височина и удара върху терена и поради липсата на предпазна каска, Т. получил съчетана травма, включваща и тежка черепно-мозъчна травма.

При излизане от металната врата Св.К., чул едно „туп” и се върнал на покрива, за да види какво става. Тъй коато не видял никъде своя колега, изтичал до борда на покрива, погледнал на долу към ул.”***” и видял, че тялото на Т. Т. лежало на земята. Веднага започнал да звъни на Спешна медицинска помощ и на телефон 112. После слязъл долу и видял, че св.Ц.Х. идвал от към другата сграда на „Е.Е.Т.”ЕООД и се затичал към него, като го питал за точния адрес, за да го съобщи за линейката. След това казал на св.Х., че Т. е паднал от покрива от към западната страна на сградата. Двамата и друго лице-охрана на територията на бившата Кожена фабрика, веднага отишли до пострадалия. Св.К. установил, че Т. все още имал пулс, но св.Х. му казал да не го пипа.След около 10-15 минути пристигнал медицинския екип от Спешна помощ, който само констатирал смъртта на Т., която настъпила в резултат на получената съчетана травма, включваща и тежка черепно-мозъчна травма.

След злополуката, на ***. от Дирекция”Инспекция по труда”-Русе изискали от „А.”ООД да представят документите, уреждащи договорните отношения с работещите по ремонта на покрива лица и други документи, свързани със спазването на трудовото законодателство. Тогава подс.К. и св.А. К. решили да представят пред Инспекцията по труда граждански договори, сключени между „А.” ООД и други лица, които никога не били работили на този обект и да твърдят, че договорните отношения на представляваното от подсъдимия  дружество с починалия Т. Т. и със св.Р.К. били приключили още на 11.06.2012год., а след тази дата те били идвали на обекта на своя глава, само за да помагат. За целта подс.К. се обърнал за помощ към един свой състудент- св.И.П.Н. и го помолил да дойдел в кантората на майка му.Там св.Е. обяснила на св.И.Н.,че ставало въпрос за смъртен случай,че починалият и неговият колега, които били работили на този обект, били на държавна работа и нямали право да работят на второ място, а тя се съгласила само, за да им направела услуга. По тази причина помолила св.И.Н. да намерел още един човек, тъй като работещите на покрива били двама. Св.И.Н. предложил да извика и брат си-св.Н.Н., който също отишъл в кантората на св.Е..Тя им обяснила,че трябвало да подпишат едни документи, че са работили за „А.”ООД през периода м.април-м.юни 2012год., както и че са им били провеждани инструктажи за безопасност на труда. Трябвало да кажат също така, че са работили на този обект двамата, а починалият Т. Т. бил идвал само да им помага, за да не „дърпали” сина й за инцидента.Те се съгласили, тъй като св.И.Н. бил приятел на подс.К. и искал да му помогне. Св.Е. подготвила и им дала да подпишат следните документи: граждански договор №1/03.04.2012год.,сключен между „А.”ООД като „възложител” и св.И.Н., като „изпълнител”, съгласно който св.Н. трябвало да извърши почистване и изхвърляне на стара покривна изолация на цех, собственост на „Ер енд Ти”ЕООД в срок до 30.06.2012г. срещу възнаграждение от 1000лв.; граждански договор №2/03.04.2012год., сключен между „А.”ООД като „възложител” и св.Н.Н., като „изпълнител”, съгласно който св.Н. трябвало да извърши почистване и изхвърляне на стара покривна изолация на цех, собственост на „Е. е. Т.”ЕООД в срок до 30.06.2012г. срещу възнаграждение от 1000лв.; книга за проведен на двамата свидетели на 03.04.2012г. начален и периодичен инструктаж; 14бр. ежедневни листи за назначение на работа от различни дати, последната от която била 20.06.2012год., съгласно които на св.И. и Н. Н. бил провеждан ежедневен инструктаж. Двамата свидетели подписали тези документи. Св.Е. съставила също така и „Заповед №1/02.04.2012год. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на наетите работници и служители по правилата за осигуряване безопасни условия на труд, в която записала, че „при извършване на ремонтните дейности на обект Складови помещения *** на Е.Е.Т. ЕООД да се ползват лични предпазни средства, а именно обезопасителни колани и въжета, ръкавици както и каски.” и „Наредба за инструктажа на работниците и служителите в „А.”ООД за здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна охрана”, който документ бил подписан от подс.К..

Няколко дни по-късно св.Е. отново извикала в кантората си св.И.Н., където го запознала със св.Р.К.. Последният му разказал, какво точно са работили с Т. Т. по ремонта на покрива, както и как се е случил инцидента.

В началото на м.юли 2012год., св.Е. отново се обадила на св.И.Н. и ги повикала заедно с брат му, да отидат в кантората й. От там св.И.Н., св.Н.Н., св.А. Е., св.Р.К. и подс.К. ***3, където поискали от св.Ц.Х. да им отключи входната врата на сградата.После св.И.Н., св.Н.Н., св.Р.К. и подс.К. се качили до покрива, а св.Е. останала долу. На покрива св.К. обяснил на двамата братя в какво се е състоял ремонта, показал инструментите и мястото, където държали личните си вещи работещите на обекта.  

 Междувременно св.Е. представила пред Дирекция „Инспекция по труда” заверени копия от двата граждански договора със свидетелите И.Н. и Н.Н., от страниците от книгата за начален и периодичен инструктаж на тези свидетели, от ежедневните листи за назначаване на работа на същите, подписани от св.Н.Н. и св.И.Н. и от съставената Заповед №1/02.04.2012год. за условията и реда за периодично обучение и инструктаж на наетите работници и служители по правилата за осигуряване безопасни условия на труд. Св.Е. не представила пред Дирекция „Инспекция по труда” гражданските договори сключени между „А.”ООД и Т. Т., св.Р.К., св.П.П. и св.И.Д., нито съставените документи за инструктаж на същите.  

След като започнало разследването за причината за смъртта на Т. Т., св.А.Е. отишла при св.П. и му казала, че работата по обекта щяла да продължи, като щял да работи св.К.. Помолила го също така „А.”ООД да довърши работата на обекта, тъй като щели да имат разходи, свързани със семейството на починалия.

След като св.П. се съгласил, св.Е. му донесла предварително напечатан  и подписан от подс.К. и подпечатан с печата на „А.”ООД текст на анекс към сключения договор за изработка между „А.”ООД като „изпълнител” и „Е. е. Т.”ЕООД-като „възложител”. В този анекс датата 10.07.2012г. била написана на ръка, а съгласно неговия текст, площта на извършваните СМР се увеличавала с още 740кв.м., като отново изрично се посочвали видовете работа, които следвало да се извършат, както и общата стойност, дължима за изработката на площта от 740кв.м.-2960лв. или по 4лв./кв.м.без ДДС. С този анекс не бил определен срокът, в който трябвало да извършат посочените в него СМР на площ от 740кв.м., но отново било посочено,ч е отпадало изискването  приемането на работата да се извърши с протокол, макар че това веднъж вече било уредено с анекса от 21.05.2012год. Св.П. подписал този анекс като представител на „Е. е. Т.”ЕООД. Св.К. продължил да работи за „А.” ООД  на този обект.

На 10.07.2012год. от „А.”ООД издали фактура с №206 с получател „Е. е. Т.”ЕООД за сумата от 3552лв.с ДДС, като във фактурата се посочвало, че сумата се дължи за извършени СМР към Анекс по договор. Сумата по тази фактура била платена от „Е. е. Т.”ЕООД по банков път с преводно нареждане от 13.07.2012г.от тяхната сметка в „Уникредит Булбанк”. Междувременно на 12.07.2012г. св.Е. дала на св.Н.Т.- вдомица на Т. Т.,  сумата от 3050лв., за което бил съставен договор за дарение между „А.”ООД и св.Н.Т..

През м.август 2012год.работата на покрива на сградата била преустановена поради високите температури.

На 30.08.2012год. св.П. получил на електронната си поща писмо от св.Е., с прикачен към него файл. Същият съдържал проект за нов договор за изработка с дата от 03.09.2012год.със страни възложител „Е. е. Т.”ЕООД и изпълнител „А.”ООД., като за представител на последното дружество бил посочен св.Р.К.. Съгласно този договор изпълнителят се задължавал да извърши с материали на възложителя ремонт на покривна конструкция с площ от 1200кв.м. срещу възнаграждение от 9600лв., като в проекта не била посочена крайната дата на срока, в който трябвало да приключи този ремонт, както и не било посочено, че приемането на работата трябва да се отрази в нарочен протокол. Св.Е. обяснила на св.П., че сключването на този нов договор се налагало от обстоятелството, че синът й-подс.К. щял да става студент в гр.Варна и за управител на „А.”ООД щял да бъде назначен св.Р.К.. Св.П. отказал да подпише този нов договор, тъй като на първо място нямал никакви отношения със св.К. и тъй като смятал,че отношенията на  „Е. е.Т.”ЕООД и „А.”ООД във връзка с продължаващия ремонт на покрива следвало да се уреждат както досега с анекси към първоначалния договор. За периода 03.09.2012год. – 03.10.2012год. св.Р.К. бил назначен за управител на „А.” ООД.

Въпреки че не се стигнало до подписването на новия договор за изработка, на 13.09.2012год. св.К. продължил работата си по ремонта на покрива като лице, наето от „А.”ООД. При отиването си на обекта, той донесъл две нови фактури от „А.”ООД и приемо-предавателен протокол за приета работа с дата 11.06.2012год. в два екземпляра, в който пишело, че обектът бил завършен на тази дата. Св.К. обяснил, че тези документи му ги е дала св.Е. и те следвало да се подпишат от св.П.. Св.Х. обаче забелязал старата датата, записана в приемо-предавателния протокол и обърнал внимание за това на св.П. По тази причина и св.П. отказал да ги подпише. След като разбрала това, в края  на м.септември 2012год. св.Е. се обадила на св.Х. и поискала да се срещне със св.П.. На тази среща присъствал и св.Х.. Пред тях св.Е. обяснила, че св.П. трябвало да подпише приемо-предавателния протокол за приета работа със стара дата 11.06.2012год., преди датата на инцидента, като обяснила, че в противен случай щели да вкарат сина й в затвора. Св.П. отказал да подпише такъв приемо-предавателен протокол със задна дата и такъв протокол не бил подписан.

В иззетата кръвна проба от трупа на Т. М. Т. не било установено наличие на етилов алкохол.        

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от събраните и проверени по делото доказателствени материали, а именно: от обясненията на подсъдимия Б.К., от показанията на свидетелите Р.П., Р.К., Ц.Х., В.П., П.П., И.Д., Н.Н., И.Н., В.Д., А.Е., Н.Т., от писмените доказателства и доказателствени средства по делото: писма от Дирекция ”Инспекция по труда”-Русе, ведно с приложени към тях заверени копия от документи-граждански договори, ежедневни листи за инструктаж, заповеди, извлечение от книга за инструктаж; наредба, протокол за извършена проверка; Акт за установяване на административно нарушение; призовка, пълномощно, правилник за вътрешния трудов ред, договор за обслужване от СТМ; оценка на риска на работните места „А.”ООД-Р., протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях; протокол за оглед на веществени доказателства; протоколи за вземане на образци от почерци и подписи за сравнително изследване; препис извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, писма от Община-Русе и от Община-Исперих; приемо-предавателни протоколи; протоколи за доброволно предаване; удостоверение от нотариус П.Ш.; схеми на обекти; банково авизо местен превод-2бр.; разпечатки от електронна поща и от Търговския регистър; нотариални актове; договори за изработка и анекси към договор за изработка; фактури-3бр.; преводно нареждане-3бр.; справки от П.Б.З.Н.-Р.; електрокардиограма и фиш за спешна медицинска помощ; удостоверения за актуално състояние на търговски дружества; съдебни решения; удостоверение за идентичност на имена; съдебномедицинска експертиза, химическа експертиза; строително-технически експертизи; графологически експертизи; декларация, свидетелство за съдимост, както и от веществените доказателства по делото: договор за покупко-продажба на МПС, договор за кредит; две приложения към протоколи с фискални бонове; тетрадка с карирани листи с почерк на Т. Т.; копие от договор за дарение; 4бр.граждански договори и 9бр.ежедневни листи,книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа от „А.”ООД-Р.-приложени в папка №4 от делото; панталон, бански, чифт мъжки кубинки; чифт мъжки чорапи, тениска-в запечатан кашон.

Съдът намира за достоверни и кредитира показанията на св.Р.К., с изключение на частта им, в която твърди, че Т. Т. е направил едновременно първоначален инструктаж и инструктаж на работното място, както и че при всяко следващо ходене винаги се подписвали на лист за ежедневен инструктаж преди да се качат на покрива, като Т. Т. е провеждал този инструктаж. Според показанията на св.Р.К. на едновременно проведения начален инструктаж и инструктаж на работното място, са присъствали и свидетелите П.П.  и И.Д., а видно от показанията на св.П.П. и св.И.Д., които съдът кредитира, на тях никой не им е правил какъвто и да било инструктаж за работа и не са присъствали на проведен инструктаж на други лица, които са работили на покрива, нито са подписвали документи за инструктаж. Последното се потвърждава от приетото заключение по назначената на досъдебното производство графическа експертиза. Освен това, твърдението на св.Р.К., че при всяко следващо ходене, винаги се подписвали на лист за ежедневен инструктаж, преди да се качат на покрива, като Т. е провеждал този инструктаж, се опровергава не само от показанията на св.П.П. и св.И.Д., но и от намерените и иззети при огледа на местопроизшествие на 27.06.2012год. 9 бр. ежедневни листи за назначаване на работа /приложени на л.л.30-38 папка 4 от досъдебното производство/, от които само седем са с попълнени дати и положени подписи за инктруктирани лица, като последната дата посочена върху ежедневния лист за назначаване на работа приложен на л.38 п.4 от д.п. е 01.05.2012год. Според показанията на св.К., двамата с Т.Т. са ходили да работят на обекта много повече пъти от тези седем пъти, за които има съставени ежедневни листи за назначаване на работа, както и са ходили да работят през м.май и м.юни 2012год.,  за когато липсват съставени ежедневни листи за назначаване на работа, тъй като такива не са били намерени на местопроизшествието по време на огледите и не са били приложени по делото. Ежедневен лист за назначаване на работа липсва и за датата на злополуката- 23.06.2013год. Извън посочените части, съдът намира за достоверни и кредитира показанията на св.Р.К., тъй като не се опровергават, а напротив, подкрепят се от  други доказателства по делото, които съдът да намира за достоверни и да кредитира, както и поради това, че липсва  установен мотив този свидетел да не казва истинатна.

Тъй като не се опровергават, а напротив, подкрепят се от други събрани по делото доказателства, които съдът да намира за достоверни и да кредитира, както и поради липсата на установен мотив да не казват истината,  съдът намира за достоварни и кредитира показанията на свидетелите Р.П., Ц.Х., И.Д., П.П., Н.Т. и В.П..

Съдът намира, че показанията на св.В.Д. са достоверни, но не допринасят за разкриването на обективната истина по делото.

Съдът намира за недостоверни и не кредитира обясненията на подс.Б.К., в часта йм, в която той твърди, че уговорката му с пострадалия и другите лица, с които „А.” ООД е имало сключени граждански договори, е била те да му се обаждат, когато имат възможност да се качват на покрива да работят и на място ще се извършва ежедневния инструктаж. От показанията на св.Р.К., които съдът кредитира, се установява, че той и пострадалият Т. Т. са се уговорили с подс.К. и с майка му ходят да работят на обекта, когато св.К. и Т. Т. решат, по тяхна преценка- когато са свободни и когато времето позволява.

Съдът намира за недостоверни и не кредитира обясненията на подс. Б.К. и показанията на св.А.Е. в частта им, в която твърдят, че подсъдимият лично е провел първоначалните инструктажи, периодичните инструктажи и някой от ежедневните инструктажи за безопасност на труда на лицата наети по граждански договори- св.Р.К., св.И.Д., св.П.П. и Т. Т.. От показанията на св.Р.К., св.И.Д. и св.П.П., които съдът кредитира, се установява, че подсъдимият не е извършвал никакви инструктажи на наетите от „Албаком” ООД по граждански договори лица. Намерените и иззети при огледа на местопроизшествие от 27.06.2012год. 2 бр. ежедневни листи за назначаване на работа от м.април 2012год. с непопълнена дата и подписи на инструктираните, но с подпис на подсъдимия Б.К. за лице извършило инструктажа и печат на „А.” ООД също доказват косвено, че подсъдимият въобще не е имал намерение да извършва реално никакви ежедневни инструктажи, а само формално са били изготвени бланки, които евентуално да се подписват от лицата, които работят на обекта, за да може да се удостовери с тях наличието на проведен инструктаж на съответната дата, в случай на проверка от страна на служители от Дирекция „Инспекция по труда”.

Съдът намира за недостоверни и не кредитира обясненията на подс.Б.К. в частта им, в която твърди, че са имали уговорка с лицата, с които „А.” ООД е имало сключени граждански договори, според която тези лица сами трябвало да си набавят лични предпазни средства. Тези твърдения се опровергават от показанията на св.Р.К., св.И.Д. и св.П.П., които съдът кредитира. В показанията му св.К. изрично е заявил, че при разговори с подс.К. и св.Е. не е ставало въпрос за каски въжета, предпазни средства или някакви други лични или колективни предпазни средства, а в показанията им св.И.Д. и св.П.П. въобще не споменават да са водили някакви разговори с подсъдимия или със св.Е..

Съдът намира за недостоверни и не кредитира обясненията на подс.Б.К. в частта им, в която твърди, че по време на инструктажите и в последствие по време на работата е казвал на Т. Т. и на св.Р.К., че трябва да използват предпазни колани и въжета. От показанията на св.К., които съдът кредитира, се установява, че такива разговори въобще не е имало.

Съдът намира за недостоверни и не кредитира обясненията на подс.К. и показанията на св.Е., както и дадените на съдебното следствие показания на св.И.Н. и св.Н.Н., в частта им, в която твърдят, че гражданските договори между „А.” ООД от една страна и св.И.Н. и св.Н.Н. са били сключени в началото на м.април 2012год., като целта на сключването на тези договори е била свидетелите И.Н. и Н.Н. да бъдат „резерв” и при нужда да работят на обекта заедно със св.Р.К. и пострадалия Т.Т.. Съдът приема за безспорно установено, че тези два граждански договора са били съставени и подписани след инцидента на 23.06.2012год., при който е починал Т. Т., като в тази връзка кредитира изцяло прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК показания на св.И.Н. и св.Н.Н. дадени от тях на досъдебното производство, според които по молба на подсъдимия и св.Е., след злополуката при която е починал Т. Т., на една дата са били съставени и подписани гражданските договори между „А.” ООД и св.И.Н. и св.Н.Н., както и всички документи за проведен инструктаж по безопасност на труда на тези двама свидетели, като това е било направено с цел да се твърди, че не св.К. и пострадалия Т. Т., а свидетелите И.Н. и Н.Н. са работили на обекта, като наети лица от „А.” ООД. Верността на показанията на св.И.Н. и св.Н.Н. дадени на досъдебното производство се потвърждава от показанията на св.Р.К., св.Ц.Х. и св.Р.П., които съдът кредитира.. От показанията на тези трима свидетели, се установява, че  след инцидента на 23.06.2012год., при който е загинал Т. Т., св.И.Н. и св.Н.Н. са били заведени на обекта, на който е станала злополукакта по искане на св.Е., като на място св.Р.К. им е показал обекта и им е обяснил в какво се състои технологията на работата. Недостоверността на обясненията на подс.К. и показанията на св.Е., както и на дадените на съдебното следствие показания на св.И.Н. и св.Н.Н. относно посочените обстоятелства,  се опровергава и от липсата на каквато и да било логика в това на свидетелите И.Н. и Н.Н. да им бъдат направени четиринадесет ежедневни инскруктажа за работа /удостоверени в приложените в папка 2 от досъдебното производство заверени копия от 14 бр. ежедневни листи за назначаване на работа/ и нито веднъж тези „инструктирани” лица да не бъдат изпратени да работят на обекта. Освен това част от тези ежедневни листи за назначаване на работа са с дати от м.юни 2012год., като последия ежедневен лист е с дата  20.06.2012год., което противоречи на показанията на св.И.Н. и св.Н.Н. дадени на съдебното следствие, че около месец и половина след сключването на договорите в началото на м.април 2012год. са се отказали от работата и са престанали да ходят на инструктажи. Съдът намира за нелогични и недостоверни твърденията на св.И.Н. и св.Н.Н. в показанията им на съдебното следствие, относно причините да дадат неверни показания на досъдебното производство. Нелогично е св.И.Н. да подпише показанията на досъдебното производство без да ги прочете след като разследващия полицай го е предупредил, че за лъжесвидетелстване се предвижда затвор, както този свидетел твърди. Нелогично е и твърдението на св.Н.Н., че записаното в прококола за разпит на досъдебното производство не е вярно, но действително е казано от него по време на разпита му, защото бил много изплашен, като не може да отговори на въпроса защо тогава не е казал истината. Ето защо съдат приема за достоверни прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 и т.2 от НПК показанията на св.И.Н. и св.Н.Н. дадени от тях на досъдебното производство и кредитира тези им показания. Причините според съда тези двама свидетели да дадат неверни показания на съдебното следствие се дължи на факта, че св.И.Н. е в приятелски отношения с подс.К. и иска да му помогне, а св.Н.Н. е брат на св.И.Н. и иска да помогне на подсъдимия, заради брат си. Това е била и причината тези двама свидетели да се съгласят да подпишат антидатираните гражданските договори с „А.” ООД и документи за инструктаж.

 Съдът намира за недостоверни и не кредитира обясненията на подс.К. и показанията на св.Е. в частта им, в която твърдят, че към 12.06.2012год. е била приключена работата във връзка с договорните отношения между „Е. Е. Т.” ЕООД и „А.” ООД и на ***. св.Р.К. и пострадалия Т. Т. не са били на работа на обекта като наети лица от „А.” ООД. От показанията на св.Р.К., св.Р.П. и св.Ц.Х., които съдът кредитира, се установява, че към датата на инцидента- 23.06.2012год. работата на обекта във връзка с договорните отношения между двете дружества не е била приключила и св.Р.К. и пострадалия Т. Т. са били на работа на обекта като наети лица от „А.” ООД във връзка с тези договорни отношения. Тези твърдения на подс.К. и св.Е. се опровергават и от съставените от св.Е. ежедневни листи за назначаване на работа на свидетелите И.Н. и Н.Н., заверени копия от които са приложени в п.2 от досъдебното производство. На л.73 п.2 от досъдебното производство е приложено заверено копие от ежедневен лист за назначаване на работа с дата 20.06.2012год., като съдът намира за недостоверни твърденията на св.Е. в показанията й на съдебното следствие, че вероятно е допуснала техническа грешка при съставянето на този документ, като е посочила грешна дата, а може да е сгрешила и месеца. Твърдението на св.Е. за това, че може да е сгрешила датата и месеца се дължи на това, че по-рано при същия й разпит св.Е. е заявила, че от 21.05.2012год. до 11.06.2012год., а и след 11.06.2012год.  никой от фирма „А.” не е работил на обекта на фирма „Е. Е. Т.”, което твърдение съдът приема, че не отговаря на истината. След като в последствие са й предявени и  съставените от нея ежедневни листи за назначаване на работа от 20.05.2012год., от 04.06.2012год. и от 05.06.2012год. приложени на л.л.70, 71 и 72 п.2 от досъдебното производство, св.Е. е направила опит да обясни очевидното противоречие между показанията й и посочените от нея дати в ежедневните листи за назначаване на работа, като е казала, че в показанията си се е опитала да уточни конкретна дата, към която се е опитала да бъде и максимално точна до кога с точност са приключили работата си на този обект. Въпреки, че въпросните ежедневни листи за назначаване на работа са били съставени след злополуката на 23.06.2012год. и са антидатирани, съдът приема, че посочените в тях дати и най-вече ежедневния лист с дата 20.06.2012год, косвено доказват, че към 12.06.2012год. не е била прикрлючена работата във връзка с договорните отношения между „Е. Е. Т.” ЕООД и „А.” ООД и на 23.06.2012год. св.Р.К. и пострадалия Т. Т. са били на работа на обекта като наети лица от „А.” ООД.

Съдът намира за недостоверни и не кредитира показанията на св.Е. в частта им, в която тя твърди, че е съставила двата анекса към договора за изработка между „ Е. Е. Т.” ЕООД и „А. ООД” на  21.05.2012год., но тогава св.П. е подписал само единия с дата 21.05.2012год., а втория анекс е останал при него и го е подписал едва на 10.07.2012год., като е променил датата. Тези твърдения на св.Е. се опровергават от показанията на св.П., които съдът кредитира. Освен това съдът намира за житейски нелогично св.Е. да състави два анекса на една и съща дата, а не само един.

Съдът намира за недостоверни и не кредитира обясненията на подс. К., в частта им, в която твърди, че той е положил подписите за „възложител” в  граждански договор с № 1 /на л.18-19 папка 4 от досъдебното производство/, граждански договор № 2 /на л.21-22 п.4 от д.п./, граждански договор № 3  /на л.24-25 п.4 от д.п./ и граждански договор № 4 /на л.27-28 п.4 от д.п./, че той е положил подписите за „работодател”, „подпис на лицето извършило инструктажа” и подпис на ръководителя разрешил самостоятелна работа” на стр.6, стр.9 /първите четири реда/, стр.11 и стр.13 в книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /приложена на л.39 папка 4 от досъдебното производство/, както и че той е положил подписите за „извършил инструктажа” в ежедневните листи за назначаване на работа от 03.04.2012год./на л.32 п.4 от досъдебното производство/, от 04.04.2012год./на л.33 п.4 от д.п./ и от 05.04.2012год./на л.34 п.4 от д.п./. Обясненията на подсъдимия в тази им част се опровергават от приетите заключения по назначените на досъдебното производство графически експертизи, според които посочените подписи не са положени от подс.К., а от неустановено лице.

Извън посочените части, в които съдът намира за недостоверни и не кредитира обасненията на подс.К. и показанията на св.Е., обясненията на подсъдимия и показанията на св.Е. следва да бъдат кредитирани, тъй като не се опровергават от други доказателствени материали, които съдът намира за достоверни и кредитира.

Съдът кредитира приетите заключения по двете графически експертизи, тъй като заключенията са добре обосновани и не са налице причини да се постави под съмнение професионалната компетентност или непредубедеността на вещото лице. От тях се установява авторството на текста и подписите положени върху изследваните документи.

Съдът кредитира приетото заключение по назначената на досъдебното производство химическа експертиза, според което в кръвната проба иззета от трупа на Т. М. Т. не е установено наличието на етилов алкохол. Заключението е добре обосновано и не са налице причини да се постави под съмнение професионалната компетентност или непредубедеността на вещото лице.

Съдът кредитира приетото заключение по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, според което при огледа и аутопсията на трупа на Т. М. Т. е установена съчетана травма, включвата и тежка черепно-мозъчна травма, която е причината за настъпването на смъртта на Т. М. Т., като описаните в експертизата травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при падане от високо на 23.06.2012год.  Съдът кредитира и казаното от вещото лице д-р П.Д. при разпита му на съдебното следствие, че няма установени увреждания, които да не отговарят да бъдат получени при падане от височина и при аутопсията не са установени следи от действия, за които може да се приеме, че са в резултат от действие на кирка или подобен предмет.

Съдът кредитира и приетите заключения по назначените на досъдебното производство две строително-технически експертизи. Според тях подсъдимият не е спазил нормативните разпоредби във връзка с изискванията за безопасност на труда при ремонта на покрива на сградата на „Е. Е. Т.” ЕООД и е било необходимо и възможно на покрива на сградата да се монтират колективни предпазни средства или приспособления  от вида на тези в Раздел IV по чл.60 ал.1 и чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, изразяващи се във връзване с въже на работника в коминно тяло или неподвижен стоманен скелет /колона, трегер и други подобни, а в случай, че няма такива по покрива е било необходимо да се направи анкериране със стованени неподвижни халки застопорени неподвижно на покрива или на някой конструктивен елемент от същия. Необходимо е било в случай, че няма такава възможност да се направи по периметъра на стряхата /ската/ ограждащ декожративен стоманен или дървен парапет, скара с т.н. бордова дъска с цел обезопасяване на работещите по покривни конструкции. Съдът намира, че експертните заключения са добре обосновани и не са налице причини да се постави под съмнение професионалната компетентност или непредубедеността на вещото лице.

При направата на фактическите си изводи съдът съобрази и горепосочените писмени и веществени доказателства, които са събрани по надлежния процесуален ред. По отношение на приложените по делото заверени копия от граждански договори между „А.” ООД и свидетелите И.Н. и Н.Н., както и документи за инструктаж на тези двама свидетели, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че тези документи са антидатирани, тъй като са съставени след 23.06.2012год. 

Съдът намира за частично неостнователни възраженията на защитника на подсъдимия, че на обекта, на който са работили св.Р.К. и пострадалия Т. Т. по време на злополуката на 23.06.2012год. е имало лични предпазни средства- въжета, очила и колани, тъй като в протокола за оглед на местопроизшествие били записани въжетата и очилата, а на първи ред на стр.2 пишело, че имало колани, които по необясними за защитника причини не са прибрани/ вероятно се има предвид, че не са иззети като веществени доказателства/. От съдържанието на приложения в п.1 от досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие от 23.03.2013год. е видно, че при огледа са били намерени 1 бр. предпазни тъмни очила с ластик черен на цвят, които са били иззети като веществено доказателство, но в протокола за оглед на местопроизшествие от 23.06.2012год. не са били описани като намерени на местопроизшествието въжета и колани, както твърди защитника на подсъдимия в съдебните прения. При това положение, след като не са намерени при огледа, няма как въжета и колани да са били иззети като веществени доказателства, за което претендира защитата. На първия ред на стр.2 от протокола за оглед на местопроизшествие от 23.06.2012год. не е описано, че са намерени колани, както твърди защитника, но може да се предположи, че защитника има предвид стр.5 от същия протокол /ст.16 п.1 от досъдебното поризводстово/, на ред първи, на която е написано ръкописно: „По покрива се намериха комини.” Вероятно защитникът неправилно разчита написаното „комини”, като „колани”, но макар и написано ръкописно, за съда е очевидно, че написаната дума е „комини”. Предпазни колани и въжета не са били намерени и при допълнителните огледи на местопроизшествие извършени на 27.06.2012год. и на 29.06.2012год., което е видно от съдържанието на протоколите за тези извършени действия по разследването. В приложените към протоколите за оглед на местопроизшествие снимки също не се виждат предпазни колани или въжета на местопроизшествието.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Подсъдимият Б.Н.К. е осъществил от обективна и  субективна страна състава на престъпление по чл.123 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК, тъй като на *** г. в гр.Р., в качеството си на ***на "А." ООД- гр.Р., при извършване на строителни работи-ремонт на покрива на сграда, намираща се в гр.Р. на ул.”***, собственост на „Е. Е. Т.”ЕООД-Р., представляващи „строителни и монтажни работи” по смисъла на § 5, т. 40 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, поради незнание и немарливо изпълнение на тази правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно и в нарушение на разпоредбите на:

а/ чл. 14, ал. 1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, съгласно които юридическите лица, които самостоятелно наемат работещи, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд на работещите, независимо от задълженията на работещите по този закон, като не осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Т. М. Т. ***, нает по граждански договор от „А.”ООД-Р.

б/ чл. 16, ал. 1 т.6 и т.7 от ЗЗБУТ, съгласно които  работодателят при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин и да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани, като не осигурил ефективен контрол върху извършваната работа от наетите от „А.”ООД по граждански договори работещи и допуснал до покрива на сградата на ул.”Св.Д. ***, където съществувала сериозна и специфична опасност за здравето на работещите поради наклона на покрива, лице-Т. М. Т. ***, което не е било подходящо обучено, инструктирано и екипирано.

в/ чл. 2 ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно които  работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място- като не осигурил на Т. М. Т. *** подходящо обучение и инструктаж по безопасност и здраве.

г/чл.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно които работодателят не допуска до работа работник, който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като допуснал до работа Т. М. Т. ***, който не бил инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

д/чл.13 ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно които, инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника  с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа, а на работниците, заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, като не провел инструктаж на работното място преди да възложи самостоятелна работа на Т. М.Т. *** и не провел обучение на същия по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

е/чл.15 ал.1 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгласно които ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително при строителни и монтажни работи, като не провел ежедневен инструктаж на Т. М.Т. ***, пряко зает с извършването на строително-монтажни работи.

ж/чл.71 т.4 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно които работните места на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от падане и подхлъзване, като не организирал работното място на покрива на сградата, намираща се в гр.Русе ул.”Св.Д.Басарбовски”13, по начин, който да предпазва работещите там от падане и подхлъзване.

з/ чл.199 ал.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно които при извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства (площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за безопасно изпълнение на работата, като не осигурил на работещия на височина Т.М.Т. *** такива помощни средства.

и/ чл.199б от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно които при необходимост, за предотвратяване на паданията и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост, като не поставил такива защитни приспособления на покрива на сградата на ул.”*** ***6 ал.1 и ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно които на работещите се осигуряват необходимите лични предпазни средства и  специални работни облекла и не се допускат до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и  специални работни облекла и които лица не са инструктирани и обучени за използването им, като не осигурил на Т. М.Т. *** лични предпазни средства  и специални работни облекла и го допуснал до работа  без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и  специални работни облекла и без да е инструктиран и обучен за използването им.

к/чл.5 ал.1 и чл.18 ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, съгласно които, при работа с риск за здравето и безопасността, който не може да се отстрани по друг начин, работодателят осигурява на работещите в деня на постъпването им на работа необходимите лични предпазни средства, като не предоставил на  Т. М. Т. *** изискващите съгласно Приложение №1 т.1.1.1.;т.2.3.1.;т.9.4 и Приложение №2 т.9.1.1. и т.9.1.3. към същата наредба лични предпазни средства-защитна каска при строителни работи; защитни обувки с шипове или клинове и с устойчиви на пробождане ходила при работа на покриви; защитни колани /сбруи/ при работа на наклонени покриви и оборудване за защита при падане от височина-оборудване за предотвратяване на падане и устройства за тялото/предпазен колан-сбруя/.

л/чл. 60, ал. 1 и ал.2 и чл.61 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно които работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи, а когато поради характера на работата използването на оборудването и средствата по ал. 1 е невъзможно, се предвиждат подходящи възможности за достъп с използването на анкерирани защитни съоръжения или предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция,  паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, като допуснал да се извършва от Т. М. Т. *** работа на височина на покрива на сграда, намираща се в гр.Р. на ул.”***, без да са изградени колективни предпазни средства и приспособления и без да са предоставени на работещите лични предпазни средства- предпазни колани, като в резултат на всички тези нарушения, причинил смъртта на работещия Т. М. Т. ***.

Подсъдимият Б.К. е нарушил горепосочените разпоредби, като не е осъществил дължимото поведение, посочено в тях.

Премахването на старата и полагането на нова изолация на покрива на сградата, представлява „строителни и монтажни работи” по смисъла на §5 т.4 от ДР на ЗУТ, тъй като чрез тях се ремонтира, поддържа и възстановява сградата. Тези работи са извършвани „на височина” по смисъла на §1 т.21 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като покривът на сградата се е намирал на височина по-голяма от 1,5 метра мерено от терена. Тази дейност е правно-регламентирана, тъй като извършването й е уредено в горепосочените законови и подзаконови нормативни актове, които предвиждат и задължения за спазването на определени изисквания и правила при осъществяването й, включително и правила свързани с безопасност на труда. Дейността при извършването на „строителни и монтажни работи” представлява източник на повишена опасност, тъй като и най-малката немарливост и отклонение от правилата при извършването им, може да създаде опасност за живота и здравето на хората.

На основание чл.2 от ЗЗБУТ законът се прилага за всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата. Управляванато от подс.К. „А.” ООД се явява „работодател” по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ и по смисъла на §1 т. 10  от ДР на Наредба № 2/22.03.2004год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, тъй като възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособеното образувание-търговско дружество. Пострадалият Т.Т. е бил „работещ” по смисъла на §1 т.2а от ДР на ЗЗБУТ, както и по смисъла на §1 т. 11 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и по смисъла на §1 т. 10  от ДР на Наредба № 7 от 23.09.1999год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, тъй  като е бил нает от „работодател”. На основание чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗЗБУТ юридическите и физически лица, които самостоятелно наемат работещи, са длъжни да им осигурят здравословни и безопасни условия на труд, независимо от задълженията на работещите по този закон. В този смисъл е костнантната съдебна практика: Решение №524/12.01.2010год. на ВКС по н.д. №553/2009год.,ІII н.о.; Решение №556/18.01.2010год. на ВКС по н.д. №500/2009год., III н.о.; Решение №111/24.02.2011год. на ВКС по н.д. №776/2010год., III н.о.; Решение №274/17.10.2011год. на ВКС по гр.д. №19/2011год, III г.о.; Решение №56/18.07.2008год. на АС-Бургас по гр.д. №1218/2008год. и решение №292/23.10.2006год. на ВтАС по внохд №256/2006год. Възражението, че подсъдимият е нямал качеството на работодател не намират подкрепа и в соченото от защитника му Решение № 16/24.01.2013год. на ВКС по н.д. № 2062/2012год., III н.о., което се интерпретира некоректно от защитата. И според това решение видно от пар.1 т.2 от ДР на ЗЗБУТ терминът „работодател” е разширително тълкуван, като такъв е освен определеният с дефиницията по пар.1 т.1 от ДР на КТ -„физическо лице, юридическо лице или негово поделение, организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници и служители по ктрудово отношение” и „всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията”.

След като подс.К. в качеството си на управител на „А.” ООД е възложил на пострадалия Т. Т. да извършва работа на височина, за която се прилагат специфични изисквания за безопасност, той е следвало да осигури ефективен контрол за извършването на тази работа без риск за здравето на работещите, да им осигури подходящо обучение, начален, периодичен и ежедневен инструктаж, подходящи лични и колективни предпазни и помощни средства и специално работно облекло, да изгради защитни приспособления за предотвратяване на падания, както и да не допуска на работа работещите, без те да са подходящо обучени, инструктирани и снабдени със съответните лични предпазни средства и специално работно облекло, но не го сторил. Обстоятелството, че пострадалият Т. Т. е работил като *** не освобождава подс.К. от тези му задължения, тъй като съгласно чл.13 ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009год. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на работниците и служителите заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хората, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга професия, освен инструктаж на работното място, се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Чрез своето бездействие, подс.К. е нарушил всички гореизброени нормативни изисквания, като настъпилата смърт на пострадалия Т. Т. е в причинна връзка престъпното бездействие на подсъдимия, с което той е нарушил тези правила.

Съдът приема за установено, че подс.К. е нарушил горепосочените нормативни разпоредби, както поради незнание на някой от тях и липсата на опит, така и поради немарливо изпълнение на други от тях, които е знаел, но не се е съобразил с предписанията им, поради което с деянието си е осъществил и двете предложения на изпълнителното деяние на престъплението по чл.123 ал.1 от НК.

Подсъдимият не е познавал разпоредбите на действащата към периода м.април-м.юни 2012год. Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009год., обн. ДВ бр.102/22.12.2009год., в сила от 01.01.2010год. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. За това съдът прави извод от факта, че за формалното удостоверяване на проведени ежедневни инструктажи са били съставени ежедневни листи за назначаване на работа на оснавание Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, обн. ДВ бр. 44/21.05.1996год., която е била отменена с ДВ бр.1/05.01.2010год., в сила от 01.01.2010год.

    Подсъдимият не е познавал и разпоредбите на чл.5 ал.1 и чл.18 ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, относно изискването по Приложение № 1 т.2.3.1. за използването при работа на покриви на защитни обувки с шипове или клинове и с устойчиви на пробождане ходила, за което съдът прави извод от обясненията му на съдебното следствие, че не му е било известно, че работата на покрива изисква някакви по-специални обувки.

По отношение на останалите нарушени нормативни разпоредби, които са обнародвани в държавен вестник, няма доказателства подсъдимият да не е познавал същите, поради което съдът приема, че подсъдимият не е изпълнил предписанията им поради немарливото им изпълнение, а не поради незнанието им.

На основание чл.11 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009год. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съответните длъжностни лица от „Е. Е. Т.”ЕООД са били длъжни да осигурят провеждането на инструктажи по безопасност и здраве на лицата наети по граждански договори от „А.” ООД, работещи на територията на „Е. Е. Т. ЕООД, но този инструктаж е следвало да бъде само във връзка дейността на „Е. Е. Т.” ЕООД. Осигуряването на инструктажи по безопасност и здраве на наетите по граждански договори от „А.” ООД лица във връзка с извършването на строителни и монтажни работи на територията на „Е.Е.Т.” ЕООД е било задължение единствено на подс.К., като управител на „А.” ООД. Смъртта на пострадалия Т. Т. е настъпила при извършването на строителни и монтажни работи и няма връзка с дейността на „Е. Е. Т.” ЕООД, поради което допуснатото нарушение по чл.11 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009год. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от длъжностни лица от „Е. Е. Т. „ЕООД” не е в причинна връзка със смъртта на Т. Т..

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия, че договорът за изработка между „Е. Е. Т.” ЕООД и „А.” ООД е бил прекратен на 11.06.2012год. с изтичане на посочения в него срок. Посоченият в договора за изработка между „Е. Е. Т.” ЕООД и „А. ООД срок 11.06.2012год. не е срок на действие на договора, а срок за извършване от изпълнителя на договорените СМР и заплащане на същитите от възложителя. Договорът за изработка не се прекратява с изтичането на срока за изпълнението му, а с реалното изпълнение на задълженията на страните. След като страните по договора за изработка са договорили  с анекси извършването на допълнителен обем и вид СМР, които не са били извършени и платени до 11.06.2012год., то на тази дата договорът за изработка между „Е. Е. Т.” ЕООД и „А. ООД не е бил прекратен, а действието му е продължило до окончателното изпълнение на всички задължения на страните по договора за изработка и анексите към него. 

Съдът намира за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия във връзка с позоваването на т.5 от Постановление № 2/ 27.09.1979год. на Пленума на ВС. В случая не е налице хипотеза, при която някой е наел частно лице да му изввърши работа, спадаща към занятие или друга правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност. Както бе посочено по-горе, „А.” ООД се явява „работодател” на  пострадалия Т. Т., който като нает от работодателя „А.” ООД се явява „работещ”. Подс.К. в качеството му на управител на дружеството работодател е имал горепосочените нормативноустановени задължения за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд на работещите при извършването на строителни и монтажни работи- правнорегламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност, които той не е изпълнил и това е довело до смъртта на Т. Т.. Ето защо деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като престъпление по чл.123 от НК, а не като престъпление по чл.122 от НК.

От субективна страна подсъдимият Б.К. е извършил инкриминираното деяние виновно, при непредпазливост на вината по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, под формата на небрежност. Той не е предвиждал, че в резултат на нарушенията на горепосочените нормативни разпоредби ще настъпи смъртта на пострадалия Т. М. Т., но е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тизи общественоопасни последици. Ето защо не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Поради изложеното, подсъдимият Б.Н.К. следва да бъде признат за виновен  за извършеното от него престъпление по 123 ал.1 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК.

За престъплението по чл.123 ал.1 от НК  законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, като на основание чл.160 ал.1 от НК, съдът може да постанови и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 или 7 от НК.

При индивидуализацията на наказанието на подс. Б.К. за извършеното от него престъпление по чл.123 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК съдът съобрази следното :

Съдът намира, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, а са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства: липсата на минали осъждания на подсъдимия, добрите му характеристични данни с оглед полагането на общественополезен съчетано с продължаване на образованието му, младата му възраст и произтичащите от това недостатъчни житейски и професионален опит.

При наличието на горепосочените смекчаващи обстоятелства и при липсата на отегчаващи обстоятелства, съдът счита, че  на подс.Б.Н.К. следва да се наложи наказание при условията на чл.54 от НК- към минимума предвиден в закона за престъплението по чл.123 ал.1 от НК, а именно: ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 Съдът счита, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, поради което липсват основания наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл.55 от НК.

Така определеното наказание лишаване от свобода не е повече от три години, подсъдимият не е осъждан и съдът намира, че целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без подсъдимият да го изтърпи ефективно. Ето защо и на основание чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването на определеното наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да се отложи за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, който срок съдът намира за достатъчен за постигане целите по чл.36 от НК и най- вече за превъзпитанието на подсъдимия.

Съдът счита, че така определеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, съобразено е с наличните смекчаващи и липсата на отегчаващи обстоятелства, справедливо е и с него в пълен обем ще се постигнат целите по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция. С него ще се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави. В най-голяма степен ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.

Въпреки предвидената в чл.160 ал.1 от НК възможност за налагането и на наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 или т.7 от НК това,  съдът счита, че на подсъдимия не следва да се налага наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 или т.7 от НК, тъй като целите по чл.36 от НК могат да се постигнат и без налагането на такова наказание. При наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че евентуалното налагане на наказание лишаване от права чл.37 ал.1 т.6 или т.7 от НК, би представлявало само акт на ненужна репресия.

Веществените доказателства: панталон, бански, чифт мъжки кубинки, чифт мъжки чорапи, тениска-в запечатан кашон, след влизане в сила на присъдата следва да се унищожат като вещи без стойност.

Веществените доказателства: договор за покупко-продажба на МПС, договор за кредит, две приложения към протоколи с фискални бонове, тетрадка с карирани листи с почерк на Т. Т., копие от договор за дарение, 4бр.граждански договори и 9бр.ежедневни листи, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа от „А.”ООД-Р.- приложени в папка №4 от досъдебното производство, на основание чл.112 ал.4 от НПК следва да останат към делото.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият Б.Н.К. следва да бъде осъден да заплати направените за нуждите на наказателното производство разноски, които за досъдебното производство са в размер на 1063,40 лв.  /хиляда шестдесет и три лева и четиридесет стотинки/ и следва да се заплатят в полза на ОДМВР-Русе, а за съдебното производство пред първата инстанция са в размер на 140 лв.  /сто и четиридесет лева/ и следва да се заплатят в полза на Русенския окръжен съд.

Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател :