№ 204
гр. Благоевград, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Вергиния Р. Костадинова Качулска
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201521 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на И. М. И. с ЕГН ********** от ..., ул. „...“ № ...
против Наказателно постановление (НП) № 21-11...-000683 от 24.08.2021
година на Началник група към ОДМВР ..., сектор Пътна полиция, с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл.145 ал.2 от ЗДвП, на
основание 177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200.00 лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
НП, като се твърди, че жалбоподателя не е извършил процесното нарушение,
поради което и неправилно е санкциониран за същото. Иска се от съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и се
представлява от защитник – адв.Магдалена Рачева-И.а, която чрез писмено
становище поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата
си и становище по същество, като моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените по
делото съдебни разноски.
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно
призован, не изпраща представител, но с нарочно писмо изразява становище
по същество на делото, като моли съдът да потвърди наказателното
постановление, както и прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура редовно призована не изпраща представител и не
ангажира становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
1
След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С договор за покупко-продажба на МПС от 26.01.2021 г., нотариално
заверен под рег. № 339 от 26.01.2021 г.от нотариус № 548 на нотариалната
камара“...“ ЕООД, ЕИС *********, със седалище и адрес на управление: ... ,
ул.“...“ № ..., представлявано от ИЛ. М. ИВ. с ЕГН **********, закупило от
„....“ ЕООД, с ЕИК ..., МПС вид: влекач, марка и модел: ...., рама: ..., двигател:
DC......, цвят: бял. Във връзка със смяната на собственика на МПС, на
05.04.2021 г. лицето К.В.Б., пълномощник на “...“ ЕООД заявил промяна на
регистрацията на същото със Заявление № 211116012231 от 05.04.2021 г.
След извършена проверка по документи било установено, че
въпросното МПС .... е закупено от “...“ ЕООД на 26.01.2021 г., но е
представено за регистрация от преобретателя на 05.04.2021 г., след изтичане
на законоустановения срок от един месец. В тази връзка на 07.07.2021 г.
актосъставителя М. Г. БЛ., мл. автоконтрольов при Сектор „Пътна полиция“ –
..., в присъствието на М. М. М. и М. Д. Г. съставил АУАН № 188814 от
07.07.2021 г., изведен под № 21-1116-000683 срещу ИЛ. М. ИВ., в качеството
му на управител на “...“ ЕООД, за това, че на 05.04.2021 г. в 15.28 маса в ...,
сградата на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – ... в качеството си на
преобретател на МПС ...., рама: ... не е спазил законоустановения срок за
регистрация на ППС в службата за регистрация на ППС видно от нотариален
договор № 339 от 26.01.2021 г., квалифицирано като нарушение по чл.145 ал.2
от ЗДвП. Акта е връчен на ИЛ. М. ИВ. с разписка и срещу подпис на
30.07.2021 г., като възражения не били отразени. Писмени възражения не
постъпили и в законоустановения за това срок. Въз основа на този акт на
24.08.2021 година Началник група към ОДМВР ..., сектор Пътна полиция,
издал атакуваното Наказателно постановление № 21-1116-000683 от
24.08.2021 година, с което на жалбоподателя ИЛ. М. ИВ. за административно
нарушение по чл.145 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП
наложил административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева.
Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателя ИЛ. М.
ИВ. на 11.10.2021 година, като в законоустановения срок – 18.10.2027 г.
срещу него е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите – актосъставителят М. Г. БЛ. и
свидетелите по акта М. М. М. и М. Д. Г., като всички са категорични, че
установили процесното нарушения след проверка по документи
удостоверяващи датата на придобиване и датата на представяне за
регистрация на МПС.
По делото е приложена и справка за нарушител/водач, касаеща лицето
И. М. И. с ЕГН **********, от която е видно, че същият е санкциониран за
нарушения по ЗДвП.
Приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на МВР
удостоверява материалната компетентност на актосъставителя и издателя на
обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество e основателна по следните съображения:
2
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган (съгласно т. 1. 2 на Заповед № 8121 з-515 от 14.05.2018 г.).
Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха.
Наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити за такъв
акт по чл.57 от ЗАНН, като дори в същото и да не са посочени всички
обстоятелства, то е посочен и конкретизиран акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено. Именно по
силата на препращането се налага извода, че обжалваното постановление е
подробно, ясно и точно, като съдържа всички задължителни
законоустановени елементи. АУАН и НП са в предвидената от закона
писмена форма при спазване на установения ред за връчване и в сроковете по
чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав обаче намира обжалваното НП за
незаконосъобразно предвид допуснати в хода на проведеното
административнонаказателно производство нарушения. Предвид характера на
нарушението по чл.145 ал.2 от ЗДвП, а именно осъществено чрез бездействие
неизпълнение на задължението от страна на приобретателя на пътно превозно
средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство
в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес
или адрес на регистрация на собственика, същото следва да се счита за
извършено в деня, следващ изтичането на регламентирания едномесечен срок.
В случая моторното превозно средство е придобито от “...“ ЕООД на
26.01.2021 г., поради което приобретателят е бил длъжен в срок до 26.02.2021
г. да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация,
като нарушението следва да се счита за извършено на 27.02.2021 г. Ето защо и
в АУАН и в НП като дата на нарушението е следвало да се посочи именно
27.02.2021 г., а не посочената от актосъставителя и наказващия орган
07.07.2021 г., което всъщност представлява датата на установяване на
нарушението. Неяснотата касаеща датата на извършване на нарушението
затруднява съществено правото на защита на санкционираното лице и му
отнема възможността да разбере в какво точно е обвинено, като представлява
неспазване на императивните изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Въпреки че констатираното от съдебния състав нарушение е достатъчно
основание за отмяна на НП, за прецизност на изложението следва да бъде
посочено, че в случая наказващият орган е определил некоректно
административнонаказателно отговорния субект. Предвид това че от
представената по делото договор за покупко-продажба на МПС се установява,
че същото е придобито на 26.01.2021 г. от “...“ ЕООД, то адресат на
установеното с 2 от ЗДвП задължение за регистриране в едномесечен срок на
придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни
средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, е бил
именно “...“ ЕООД. Действително търговските дружества се представляват от
техните законни представители, като това са именно лицата, които са
натоварени с действия по управление и изразяват волята на съответното
търговско дружество, но същите в тези случаи не са преобретатели на МПС, а
такова се явяват самото юридическо лице. С разпоредбата на чл.83 ал.1 от
ЗАНН законодателят е регламентирал, че в предвидените в съответния закон,
указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет
случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност. Ето защо при неизпълнение
на предвидено със съответния закон задължение, в случая чл.145 ал.2 от
ЗДвП от страна на юридическото лице, именно последното, а не неговият
управител и законен представител е субект на административното нарушение
и на същото следва да бъде наложена имуществената санкция, предвидена за
установеното нарушение, така както е предвидено и в санкционната
3
разпоредба на чл.177 ал.6 от ЗДвП. Предвид горното
административнонаказващият орган при наличие на доказателства
установяващи нарушение на цитираната разпоредба е следвало да наложи
имуществена санкция на юридическото лице “...“ ЕООД, а не да санкционира
с наложената глоба жалбоподателя ИЛ. М. ИВ., както е сторил в настоящия
случай.
Изложените съображения обуславят извод за основателност на жалбата
и отмяна на атакуваното с нея наказателно постановление.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН (изм. ДВ
бр.94 от 2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) след, като установи
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът
намери искането на защитата за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно и доказано по размер, поради което същото следва да бъде
уважено. Така реализираните разноски от страна на жалбоподателя И. М. И. с
ЕГН **********, в качеството му на жалбоподател в размер на 300 (триста)
лева са реализирани от същия, като видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 11.11.2021 г. са заплатени в брой адвокат М.Н.
Рачева-И.а, което е удостоверено със самия договор. Същите са в размера
съответен по чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения към Закона за адвокатурата и са
заявени и се претендират от защитника в съдебно заседание, поради което и
съдът прие претенцията за основателна до размера на посочената сума. В
случая възражението на административно-наказващият орган – ОДМВР – ...
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар с оглед
претендираният от защитата размер се явява неоснователно, поради което и
съдът го отхвърли.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, пред.3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 21-1116-000683 от 24.08.2021 година на Началник група
към ОДМВР ..., сектор Пътна полиция, с което на И. М. И. с ЕГН **********
от ..., ул. „...“ № ... за административно нарушение по чл.145 ал.2 от ЗДвП, на
основание 177 ал.6 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА административно-наказващият орган ОДМВР – ... да заплати
на И. М. И. с ЕГН ********** от ..., ул. „...“ № 16 сумата 300 (триста) лева,
представляващи направени разноски в хода на съдебното производството за
един адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд ... в 14-
дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4