Решение по адм. дело №917/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 9871
Дата: 10 ноември 2025 г.
Съдия: Здравка Диева
Дело: 20247180700917
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 9871

Пловдив, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ЗДРАВКА ДИЕВА
Членове: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20247180700917 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Всестранна кооперация „Свети Власий“, [населено място], представлявана от председателя В. Г., [ЕИК], с пълномощник адв. П. И., обжалва Заповед № РД-09-1376/03.10.2023г. на И.Д. Кмет на община М., с която във вр. със сигнал – жалба № ЖС-86/28.09.2023г. и становище на комисия от 02.10.2023г. по сигнала, е наредено да се преустанови движението на МПС пред вход/изход към вътрешна улица в междублоково пространство от ул. ***, като за целта следва да се монтират предпазни парапети и вертикална сигнализация, а транспортният достъп към вътрешна улица в междублоково пространство на жилищния квартал на ул. ***№№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, [населено място], следва да се осъществява през западния вход/изход при ул. ***. Вписано е заповедта да се връчи за сведение на Кмета на [населено място] и РУ на МВР – [населено място].

- В жалбата е посочено, че общината монтирала метални парапети в единия край и метална бариера в другия край, вкл. са поставени три броя пътни знаци. Поискано е оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, алтернативно – отменена като незаконосъобразна със задължаване на община М. да премахне поставените съоръжения, тъй като е издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби.

Твърди се, че със заповедта е ограничен достъпа до собствен на ВК С. В. имот – [ПИ] по КККР на [населено място], община М., тъй като са поставени метални прегради в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] – представляващ улица, публична общинска собственост, които прегради възпрепятстват свободния достъп до имота на кооперацията.

В ход по същество адв. И. поддържа основателност на жалбата и искане за присъждане на направените съдебни разноски /списък на л.122 : сума в размер на общо 2 350лв. – 1500лв. адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено по банков път – л.124; депозит за СТЕ – общо 800лв. и държавна такса – 50лв.; списък на л.16 от адм.д.№ 5504/2025г. на ВАС – сума в размер на общо 1 650лв., от които 1500лв. адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено по банков път, л.12, 14 и 150лв. държавна такса/ - общо в размер на 4000лв.

В писмени съображения по същество адв. И. се позовава на събраните по делото доказателства с твърдение, че обосновават извод за издаване на заповедта в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила, вкл. административният акт е без правно основание. Посочено е, че заявените в сигнала данни не са доказани от ответника, което е относимо и за констатациите в Констативен протокол от 02.10.2023г. От справката на РУ Труд при ОД МВР – Пловдив се установи, че за периода от 01.01.2021г. до 26.07.2024г. няма регистрирани ПТП на административен адрес : [населено място], ул. ***№№ 2А, 2Б, 2В, 2Г, 2Д. СТЕ установи не само нарушения на въведената нова организация на движението, но и, че фактите и обстоятелствата в Констативен протокол от 02.10.2023г. не отговарят на истината и действителното положение. Ведно с посоченото, община *** няма генерален план за организация на движението на територията на [населено място]. Изтъкнато е, че при извършената организация на движението с оспорената заповед не може да достигнат до домовете си и подателите на сигнала, вкл. противопожарен автомобил. Липсва съответната законоворегламентирана площ за обръщане и проход, в резултат на което автомобилът не може по никакъв начин да смени посоката на движението си и това би блокирало изцяло движението на противопожарен автомобил. В случая са нарушени Наредба № Iз-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, Наредба № РД-02-20-2/24.10.2022г. за организиране на движението по пътищата, чл.81 ал.1 ЗУТ и други, посочени в СТЕ /л.85-121/. Тези нарушения обуславят правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като с нея се ограничава и достъпа до собствения на жалбоподателя имот. Подателите на сигнала изразяват несъгласие с това, че покрай домовете им има възможност да преминават автомобили на трети лица по процесната общинска улица, отворена за обществено ползване и то по силата на закона. Това искане на определени лица не може да бъде основание за предприемане на изцяло незаконосъобразни действия от кмета на община *** и то за сметка на други лица, в това число и на оспорващия.

- Ответникът Кмет на О. М. се представлява от ст. юрисконсулт В. К. и оспорва жалбата.

В ход по същество е поискано оспорването да бъде оставено без уважение поради законосъобразност на заповедта. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В писмени съображения по същество се поддържа издаване на оспорената заповед на основание чл.44 ал.1 т.4 и ал.2 ЗМСМА, съгласно които кметът на общината носи отговорност за осигуряване на обществения ред. Описани са данните от преписката с твърдение, че целта на административната мярка е предотвратяване на ПТП, осигуряване на безопасна и здравословна среда на живущите, както и възстановяване на нормалното предназначение на междублоковото пространство като вътрешна зона с жилищни функции, а не транзитен маршрут. Поддържа се, че такава цел е напълно съвместима с принципите на ЗМСМА, ЗДв.П и служи на обществен интерес от по-висш порядък от индивидуалния интерес на жалбоподателя.

1. Ответникът бе задължен да представи цялата преписка по издаване на Заповед № РД-09-1376/03.10.2023г. и доказателства за компетентност на органа – издател – И.Д. кмет на община *** /данни за заемане на длъжността на 03.10.2023г. от конкретно длъжностно лица и фактическо отсъствие на титуляра на същата дата/. Представена е Заповед № РД-09-1313/25.09.2023г. на Кмета на община *** /л.23/, с която във вр. с регистрацията му за участие в изборите за кмет на община, общински съветници и кметове на кметства на 29.10.2023г. и задължение за ползване на отпуск за периода от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите, вкл. съгласно чл.161 ал.1 ИК и Решение № 68-МИ/25.09.2023г. на ОИК – *** /л.24 и сл./, е определен инж. П. М. – заместник – кмет на община М., да изпълнява длъжността кмет на община *** при отсъствието на кмета за периода от 26.09.2023г. до 19.10.2023г. включително.

Оспорената заповед е издадена от инж. П. М. – И.Д. Кмет на община М. съгласно Заповед № РД-09-1313/25.09.2023г. на Кмета на община М.. Налице е хипотеза на заместване по см. на Т.Р. № 4/2004г. на ВАС /“Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган.“/. Затова ответник в съдебното производство е кметът на община М.. Оспорената заповед е издадена на 03.10.2023г. – в обхвата на периода на заместване.

2. В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочено, че се издава във вр. със сигнал – жалба № ЖС-86/29.09.2023г. /сигнала е от 28.09.2023г./ и становище на комисия от 02.10.2023г. Целта е осигуряване на нормално обществено ползване на вътрешна улична мрежа и предприемането на допълнителни мерки за подобряване организацията на движение и обезопасяване на зоните с интензивно пешеходно движение – с ограничаване транзитното преминаване на МПС в междублоково пространство в жилищен квартал на ул. ***№№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, [населено място].

В сигнала – жалба /л.29 и сл./ е заявено, че живущите на ул. ***№№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, [населено място], са преки потърпевши и искат да бъдат предприети всички необходими меки по ограничаване на движението на вътрешния път в междублоковото пространство в парцел 2701. Посочено е, че повече не могат да търпят транзитното преминаване на автомобили от цялото село, както и паркирането на микробусите и колите на офис Еконт. Вписано е, че денонощно преминават коли и бусове, които изхвърлят боклуци и площадката за децата прилича на сметище. Отразено е, че се шофира бързо и безотговорно. Предложено е затваряне на западния вход на улицата, което само ограничава, а не забранява транзитното преминаване. Приложена е подписка на домакинствата.

В утвърден от И.Д. кмет на община М. констативен протокол от 02.10.2023г. /л.28/ е отразено, че във вр. със сигнала – жалба от 28.09.2023г., относно вземане на мерки за ограничаване на транзитно преминаване на автомобили през междублоковото пространство на жилищния квартал, създаващи предпоставки за ПТП, комисия в състав – началник отдел Строителство към дирекция УТ – община М., гл. експерт БКС, община М. и ИД. Кмет на [населено място], са посетили указаното място. Комисията констатирала при огледа следното : 1. По вътрешния път на междублоковото пространство се осъществява транзитно преминаване на МПС в двете посоки. Движението се осъществява в жилищен квартал с реална опасност за пешеходците, поради липса на тротоари в тази част; в непосредствена близост се намира площадка, на която се събират деца от жилищния квартал; 2. Към жилищния квартал съществуват два входа / изхода – от изток от ул. ***и от запад от ул. ***; 3. Габаритът на пътното платно на източния вход/изход към [улица] м., който е недостатъчен за двупосочно движение, респект. има потенциална опасност за възникване на ПТП и същевременно се констатира паркиране на автомобили в този участък; 4. Съществува основно пътно трасе на МПС по направлението ул. ***– ул. ***и обратно, през триклонно пътно кръстовище между двете улици, северно от жилищния квартал. Предвид констатациите, комисията дала становище : 1. Сигналът на жителите е основателен, като е допустимо и препоръчително да се затвори входа от ул. ***; 2. Транспортният достъп до жилищния квартал следва да се осъществява през западния вход/изход при ул. ***.

3. Приети в съдебното производство доказателства : - данни от СГКК – Пловдив - [ПИ] /[ПИ]/ е с НТП – за второстепенна [улица].2696 /[ПИ]/, л.10; в [ПИ] има сграда с [идентификатор] /2696.1/ с предназначение – сграда за търговия и собственик ВК Свети Влас /л.11/; в КР за собственик на [ПИ] е вписана община ***, съответно за [ПИ] – жалбоподателят /л.12; л.16 – нот.акт от 02.04.2025г./; - писмен отговор от началник РУ – Труд по поставени въпроси от адв. И. /л.64/ : след извършена проверка в масивите на МВР, АИС – ПТП се е установило, че за периода 01.01.2021г. – 26.07.2024г. относно адрес – [населено място], община ***, ул. ***№№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, няма регистрирани ПТП; - писмен отговор от Кмета на община *** /л.46/, в който е посочено, че община *** няма изготвен Генерален план за организацията на движението за цялата територия на населеното място или за част от него и по-конкретно – междублоковото пространство на жилищен квартал на [улица], 2Б, 2В, 2Г и Д.

Изслушан е свидетел на жалбоподателя – П. Б. /съдебно заседание от 18.09.2024г., л.70 и сл./ : Лицето заяви, че поставеното заграждение през м.октомври миналата година много възпрепятства работата му и като цяло движението е затруднено, като се създава опасна ситуация. Обектът е офис на Еконт, който е на кооперацията – жалбоподател. Наемател е Б.. След поставяне на заграждението клиентите на Еконт идват от републиканския път Пловдив – Карлово, завиват и после на заден ход се придвижват 20-30м., за да могат да стигнат до обекта и да си вземат пратките. Зареждането също е затруднено, защото има гаражи и бусът не може да обърне. Дейността е силно затруднена, а за клиентите е опасно. Заграждението според свидетеля създава два тупика. Разстоянието между гаражите и тротоара пред сградата е малко и не позволява обръщане. Трафопостът на ЕВН е разположен на място, до което се стига също на заден ход пожарна не може по никакъв начин да маневрира и да влезе – не може да мине.

СТЕ даде отговори на поставени въпроси в молба на адв. И. /л.47, 48; л.85 и сл./, след анализ на събраните доказателства по делото и информация от община *** /Заповед № РД-09-313 от 01.08.2001г. за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ в обхвата на процесната вътрешна междублокова улица; Заповед № РД-09-459/21.06.2006г. за одобряване на проект за изменение на ПУП – разделяне и образуване на нови УПИ в обхвата на вътрешната междублокова улица; Заповед № РД-09-1350/09.12.2014г. за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ в обхвата на вътрешната междублокова улица; Заповед № РД-09-249/15.03.2017г. за одобряване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ в обхвата на вътрешната междублокова улица/ : [ПИ] по КККР на [населено място] представлява улица, публична общинска собственост на територията на кв.38, [населено място] и габаритът й е в съответствие с нормативите за реализирането й с представените планове. С проектът за изменение на ПУП-ПРЗ от 2001г. е предвиден транспортен достъп до УПИ в кв.38 чрез вътрешно-квартална улица, вкл. до имота на жалбоподателя от ЗАПАД /път от ***/ и от С. /от ул. ***– улица от селищната улична мрежа/. За територията на [населено място] няма изработен и одобрен Генерален план за организация на движението. През 2003г. е одобрен ПУП – План за улична регулация от ОбС - ***, предвиждащ транспортен достъп на УПИ в кв.38 чрез вътрешно-квартална улица, вкл. до имота на жалбоподателя от ЗАПАД /път от *** на територията на [населено място]/ и от С. /от ул. ***– улица от селищната улична мрежа/. Със заповедта от 2006г. предвиждането по отношение транспортен достъп не е променено /констатация, л.92/. Посоченото е относимо и за заповедта от 2014г. Със заповедта от 2017г. ситуацията не е променена, тъй като в СТЕ е вписано, че транспортният достъп от запад не е бил предмет на изменението, а от север достъпът е идентичен с предходно описаните.

Експертът е отчел неточности в сигнала-жалба и в становището на комисията от 02.10.2023г. /л.94/ : променят се ситуационните характеристики на обособено триклонно кръстовище, тъй като за [населено място] няма ГПОД, по данни на кмета – приет по делото писмен отговор; входящата „пътна връзка“ от запад на „вход-изход“ към вътрешната улица в междублоковото пространство от ул. ***/***/ е затворена към имот с [идентификатор], чрез предпазни парапети и пътна сигнализация, без проект за организация на движението, проект за вертикално планиране и ситуация с напречни профили в обхвата на „затворената пътна връзка“ или становище на проектантите на одобрения ПУП-ПУР - 2003 с указания за организацията на движение и съгласуване й с Пътна полиция; липсва необходимата предупредителна и забранителна пътна маркировка и сигнализация по ул. ***и по процесната улица в обхвата на съществуващото кръстовище „вход-изход“; в Заповедта не се отчитат данни за основания и документи, съобразени с действащите технически норми и със становища на съгласувателните ведомства; при огледа на място „не се отчита“ наличие на обособена детска площадка, „в непосредствена близост“ до вътрешния път; пътната връзка „вход-изход“ към ул. ***е организирана от север, а не от „изток“; габаритът на пътното платно на източния вход/изход към ул. ***се отчита по данни от текущия кадастър, по графичните части на представените процедирани изменения на ПУП-ПР3 и по замерване с механична ролетка от в.л. на място – 6,00м, а не 4,00м. ; за тази пътна връзка не са установени ППП, в съответствие с писмо на началника на РУ на МВР, както и при огледа на място „се отчете“ паркиране на автомобили в този участък, в резултат от затваряне на пътната връзка в участъка на улицата между ул. *** и поставеното пано/парапет със забранителен знак В2 /влизането и в двете посоки е забранено/, както и наличие на поставени гаражни клетки в регулацията на процесната улица /в разширението й, в близост до имота на жалбоподателя – от изток; западния „вход/изход“ е от ул. ***/***/ и е в съответствие с указанията на комисията, че „транспортният достъп до жилищния квартал следва да се осъществява през западния вход/изход “ и в противоречие на т.1 от същите указания, а транспортния достъп чрез „вход/изход“ от ул. ***е от север.

При отговор на въпросите в СТЕ е посочено следното : при извършената промяна на организацията на движението с оспорената заповед достъпа към имота на жалбоподателя се осъществява от изток по променената улица в „тупик“ - без съгласувателен проект за организацията на движенето и в съответствие с приложимите технически норми; процесната улица обслужва прилежащите жилищни имоти, имоти за обществено обслужващи дейности и такива, които са организирани в УПИ-та с отреждане за КОО, както и имота на жалбоподателя с предназначение : сграда за търговия съгласно КККР на [населено място], община ***; не е изпълнено изискването на чл.81 ал.1 ЗУТ, тъй като дължината на трасето - измерена 110,98 м. е по-голяма от 100м. и няма техническа възможност да се организира завършващо уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока, поради наличие на поставените гаражни клетки в регулацията й и не би следвало да се прилага тази норма на закона; създадената задънена улица в западния участък на процесната улица, чрез затварянето й /в двете посоки/ и в обхвата на [ПИ] – общинска публична собственост не притежава технически параметри, позволяващи организация по реализиране на завършващо уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока; не са спазени изискванията на ЗП и нормативните актове по прилагането му, както и не са спазени ЗУТ, Наредба № Iз-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии и изискванията за поставяне на пътни знаци, маркировка, организация на движението и промяна в организация на движението; няма техническа и площна възможност в обхвата на общинския път с [идентификатор] да се организира уширение за обръщане, съобразно приложимата норма; не е допустимо влезлите МПС да излизат „назад“ на главен път, още повече че в близост има отклонения; в съответствие с Приложение № 29, към чл. 115, чл. 116, чл. 117, чл. 118, ал. 2 и чл. 126, ал. 4 на Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии /изм. и доп., ДВ, бр. 79 от 2022г., в сила от 06.04.2023г./ са посочени полетата за видимост и извод - няма съответствие с нормата; няма техническа възможност влезлите ППС, вкл. товарни ППС от ул. ***по задънената улица да обърнат посоката на движение в рамките на самата задънена улица без извършване на допълнителни маневри, тъй като геометричните параметри на общинската улица, организирана в [рег. номер] предполагат организирани пространства и площи за обръщане в рамките на самата задънена улица без извършване на допълнителни маневри съгласно нормата; налице са поставени и изградени гаражи в обхвата на процесната [улица] и от общинската администрация на в.л. не са предоставени схема и други технически книжа; процесната 3аповед, а и констативния протокол от 02.10.2023г. са с противоречиви текстове и указания в т.1 и т.2, подробно анализирани от СТЕ; налице е задънена улица, даваща възможност за влизане на пътни превозни средства от [улица], без осигурена реализирана техническа възможност за обръщане в обратна посока и излизане от същата улица на улица/път от РПМ. Единствената възможност за излизане от същата задънена улица на улица/път от РПМ /ул. ***/път от ***“/ e на „заден ход“, което е недопустимо; извършената промяна на организацията на движението възпрепятства транспортния достъп на пътни превозни средства и в частност на товарни автомобили от ул. ***/Републикански път ІІ-64 „Пловдив-Карлово/ до двата вход/изхода на обекта собственост на оспорващия с КИ 73242.501.2696.1, намиращи на гърба на сградата и служещи за разделното обслужване на обекта /снабдяване и зареждане на обекта и изхвърляне на отпадъците. Не са предоставени технически книжа за извършената промяна на организацията на движението на процесната улица, както и промени в тази насока в съответните устройствени планове /ОУП и ПУП/, както и в транспортно-комуникационни схеми.

СТЕ е приета без оспорване и се цени като компетентно изготвена с приложени специални знания.

4. С Определение № 6753/20.06.2025г. по адм.д.№ 5504/2025г. на ВАС е отменено прекратително определение по делото, като е прието, че защитата против оспорената заповед, макар издадена по сигнал /чл.124 ал.2 АПК/, е по реда на оспорване на административен акт : „…В случая, приемайки основателността на подадения сигнал, компетентният орган е постановил административен акт, с който е въвел нова организация на движение по улица, публична общинска собственост… Заповед № РД-09-1376/03.10.2023 год. на И.Д. кмет на община „***“ безспорно съставлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.“.

Заповедта има признаците на общ административен акт : касае териториален обхват от населеното място /съответната площ/; отсъстват индивидуализирани адресати и субектите, спрямо които е насочено властническото волеизявление; може да бъдат определени по дадени признаци, независимо дали те са посочени в самия акт или не /в случая – преминаващи ППС през съответния участък от улицата и клиентите на обекта, отдаден под наем от жалбоподателя, които получават пратки от Еконт, придвижвайки се с ППС – неопределен брой, макар определяем за целите на осъществяваната търговска дейност в обекта на жалбоподателя/, както и еднократно правно действие – същото не се оценява с оглед определен период на действие, тъй като е достатъчно да възникнат правните последици от общия административен акт, за да се приеме, че е осъществено дефинитивното еднократно правно действие, като същото е свързано с конкретната фактическа обстановка в обективната действителност, спрямо която е насочено властническото въздействие на компетентния орган.

Ответникът не представи доказателства за спазване специалните норми на чл.65 – чл.74 АПК. Отсъстват доказателства относно уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт по см. на чл.66 ал.1 АПК, както и за определяне и публично оповестяване по реда на посочената норма на форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта /чл.69 ал.1 АПК, включително отсъства информация за обсъждане на предложения и възражения с арг. от чл.71 АПК : „Общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.“. Не са налице предпоставки за прилагане нормата на чл.73 АПК, тъй като отсъстват съображения за издаване на акта в неотложен случай / „Когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.“/. По делото не са представени доказателства за оповестяване на съображения за издаване на акта в хода на изпълнението, обосноваващи извод за постановяване на заповедта в неотложен случай.

Поради нарушения на специално регламентираните процесуални правила при издаване на общ административен акт следва извод за незаконосъобразност на заповедта, тъй като в случая преценката на органа за необходимост от защита интересите на част от населението на [населено място], пряко засяга по неблагоприятен начин интересите на жалбоподателя. С оспорената заповед е въведена организация на движение, различна от съществуващата и неблагоприятно засягаща правата и законните интереси на ВК „Свети Власий“.

Ответният административен орган не представи доказателства за съобщаване на акта на жалбоподателя, поради което жалбата не е ограничена със срок и е подадена при наличие на правен интерес.

В оспорената заповед отсъства правно основание и няма срок. Проверката за законосъобразност на административния акт обхваща правни и фактически основания за издаване с приоритет на второпосочените. Дори да бъде възприето правно основание от ЗМСМА, поддържано за първи път в писмени съображения по същество, от значение е опроверганата в съдебното производство възприета от органа фактическа установеност.

Съобрази се, че мотивите на административния акт могат да предхождат същия като се съдържат в друг документ от административната преписка, към който е направена препратка. Обхватът на сезирането на органа, съдържащ предложение за ограничаване транзитното преминаване поради пътната обстановка по посочената улица, е изисквал изясняване на всички факти и обстоятелства с арг. от чл.35 АПК : „Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.“. В случая административният орган не е изпълнил задължението си, произтичащо от цитираната норма, тъй като не е осигурил гарантираното от закона право на обяснения и възражения на заинтересованите граждани и организации. Дори при основателно предложение за ограничаване транзитното преминаване поради пътната обстановка, е било необходимо преценяване на твърденията на подателите на сигнала при съпоставка с правата и законните интереси на ВК „Свети Власий“.

Оспорената заповед цели осигуряване на нормално обществено ползване на вътрешна улична мрежа и предприемането на допълнителни мерки за подобряване организацията на движение и обезопасяване на зоните с интензивно пешеходно движение – с ограничаване транзитното преминаване на МПС в междублоково пространство в жилищен квартал на ул. ***№№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, [населено място], но на практика въвежда организация на движение, различна от съществуващата при липса на изготвен и влязъл в сила ГПОД за [населено място] – и при множество съществени нарушения от технически аспект, установени със СТЕ, с които са нарушени нормите, регулиращи конкретните обществени отношения.

Съществувалата преди издаване на оспорената заповед организация на движението е била основана на действащи устройствени актове за регулация и застрояване /заповедите за одобряване и изменение на ПУП – ПРЗ, описани в СТЕ/, които предвиждат транспортния достъп до различни поземлени имоти в квартала /вкл. до имота на ВК „Свети Власий“/ да се осъществява чрез вътрешно-квартална улица от запад /***“/, който достъп е преустановен с обжалваната заповед. Затова следва, че с обжалвания административен акт се променя транспортен достъп до поземлени имоти, утвърден с влезли в сила индивидуални административни актове – заповеди за одобряване на ПУП-ПРЗ за съответните поземлени имоти. Това е съществено нарушение, обосноваващо извод за незаконосъобразност на административния акт. Транспортният достъп е елемент от урегулирането на поземлените имоти /чл.14 ЗУТ/ и промяната в конкретната част на ПУП е предвидено да бъде осъществявана по реда на ЗУТ посредством изменение на ПУП.

Извън посоченото следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 ЗДв.П : Лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.; За организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Наредба № 1 от 17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата е отменена с Решение № 11227 от 16.11.2023г. на ВАС по адм. д. № 4625/2023., 5-членен с-в, обн., ДВ, бр. 102 от 8.12.2023. Отменена е с Наредба № РД-02-20-2 от 24.10.2022г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване. Според чл.3 от Наредба № РД-02-20-2 от 24.10.2022г. - oбн., ДВ, бр. 88 от 4.11.2022г., в сила от 6.11.2023г. : „Основните цели на организацията на движението са свързани с осигуряване и гарантиране на: 1. максимална безопасност и сигурност на всички участници в движението при тяхното придвижване във и извън населените места; 2. устойчивост на пътната безопасност; 3. оптимални възможности за развитие на различните видове придвижване във и извън населените места при осигуряване на следния приоритет: а) пешеходно движение; б) обществен транспорт; в) велосипедно движение, както и движение на индивидуални електрически превозни средства; г) движение на леки автомобили; д) движение на товарни автомобили; е) транзитно движение на автомобили; 4. условия за опазване на общественото здраве чрез намаляване на шумово натоварване, вибрации и вредни емисии чрез подобряване на устойчивата мобилност; 5. безопасни, бързи, удобни и икономични транспортни връзки; 6. оптимална пропускателна способност на пътищата, улиците или отделни участъци от тях; 7. пълна, ясна и неподвеждаща информация за участниците в движението по отношение на пътнотранспортната обстановка.“. Съгласно чл. 6 ал. 1 от Наредбата № РД-02-20-2 от 24.10.2022г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, собственикът или администрацията, управляваща пътя в качеството на възложител по смисъла на ЗУТ, възлага изготвянето на проекти за организация и безопасност на движението по пътищата и отговаря за изпълнението и поддържането на организацията на движение на пътищата в съответствие с тези проекти. В конкретния случай отсъства такъв проект и според СТЕ : създадената задънена улица в западния участък на процесната улица, чрез затварянето й /в двете посоки/ и в обхвата на [ПИ] – общинска публична собственост не притежава технически параметри, позволяващи организация по реализиране на завършващо уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока; не е допустимо влезлите МПС да излизат „назад“ на главен път, още повече че в близост има отклонения; налице е задънена улица, даваща възможност за влизане на пътни превозни средства от [улица], без осигурена реализирана техническа възможност за обръщане в обратна посока и излизане от същата улица на улица/път от РПМ. Единствената възможност за излизане от същата задънена улица на улица/път от РПМ /ул. ***/път от ***“/ e на „заден ход“, което е недопустимо; извършената промяна на организацията на движението възпрепятства транспортния достъп на пътни превозни средства и в частност на товарни автомобили от ул. ***/Републикански път ІІ-64 „Пловдив-Карлово/ до двата вход/изхода на обекта собственост на оспорващия с КИ 73242.501.2696.1, намиращи на гърба на сградата и служещи за разделното обслужване на обекта /снабдяване и зареждане на обекта и изхвърляне на отпадъците. Освен това община *** няма ГПОД за [населено място]. Следва извод за съществени нарушения на цитираните норми, целящи осигуряване на безопасен и ефективен транспорт.

По делото се установи, че няма изготвен ГПОД за [населено място], поради което с оспорената заповед не би могло по същество да се изменя /актуализира/ ГПОД, който представлява с проектът към него за сигнализация с пътни знаци и маркировка - общ, а не индивидуален административен акт, независимо дали се отнася за цялата територия на населеното място или за част от него – район, зона, жилищен комплекс.

Предвид констатациите на СТЕ за отсъствие на спазени нормите, регулиращи движението по пътищата по отношение технически изисквания, гарантиращи устойчива максимална безопасност и сигурност на всички участници в движението при тяхното придвижване във и извън населените места, вкл. и с оглед фактическа установеност от експерта по отношение възпрепятстван транспортен достъп до обект – собственост на жалбоподателя, следва извод за съществено нарушение на нормите, регулиращи движението по пътищата и транспортните достъпи в границите на населените места.

Събраните по делото доказателства обосновават безсъмнен извод в насока - незаконосъобразно препятстване достъп до обекта на жалбоподателя; преустановяване движението на МПС пред вход/изход към вътрешна улица в междублоково пространство от ул. ***, ведно с монтиране на предпазни парапети и вертикална сигнализация и осъществяване на транспортният достъп към вътрешна улица в междублоково пространство на жилищния квартал на ул. ***№№ 2А, 2Б, 2В, 2Г и 2Д, [населено място] през западния вход/изход при ул. ***, не се основават на закона. Административният акт препятства /ограничава/ транспортния достъп на жалбоподателя до собствения му обект, което затруднява дейността на обекта и заповедта е без срок, което обстоятелство утежнява последиците й.

В допълнение следва да бъде посочено и констатираното нарушение на Наредба № Із-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, както и на Наредба № РД-02-20-2/20.12.2017 год. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, регламентиращи технически изисквания към пътната инфраструктура и организацията на движението по нея. В случая с оспорената заповед не е постигнат целения резултат, поддържан в писмени съображения по същество, а е допуснато състояние, пряко застрашаващо живота и здравето – както на участниците в движението по пътищата в конкретния участък от населено място, така и на живущите на административния адрес. Административният акт противоречи на ЗДв.П, ЗУТ и цитираните наредби, вкл. създава опасност, а не регулира обществен ред. Административният орган е допуснал наличие на поставени и изградени гаражи в обхвата на процесната [улица] и от общинската администрация на в.л. не са предоставени схема и други технически книжа, при която неопровергана констатация на СТЕ следва извод за липса на баланс при регулиране на обществени отношения от местен порядък, с което пряко са нарушени права и интереси на жалбоподателя.

Оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна с присъждане на разноски за жалбоподателя /общо в размер [рег. номер]./. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не се приема за основателно, тъй като съобразно Решение на СЕС по дело С-438/22г. – осъществената услуга по защита е качествена и цялостна. Спорът касае прилагане на два закона и множество наредби, поради което следва, че е налице основание за възнаграждение над минимума по чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /1500лв. в случая/.

Мотивиран с изложеното, АС - Пловдив

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Заповед № РД-09-1376/03.10.2023г. на И.Д. Кмет на община ***.

Осъжда община *** да заплати на Всестранна кооперация „Свети Власий“, [населено място], представлявана от председателя В. Г., [ЕИК] – разноски в размер на общо 4000 лв.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

Председател:  
Членове: