№ 24649
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110167846 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и допустими писмени доказателства, които следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.10.2023г. от 10.10 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове с правна
квалификация чл.26 ал.1 пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и чл.
143, ал.1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП, и, с който се иска прогласяването на нищожност на Договор за
предоставяне на гаранция № . от 11.10.2021г., сключен между страните.
Ищецът твърди, че е страна по договор за паричен заем „А.“ № ./ 11.10.2021г.
сключен с „А.“ ООД, съгласно който е получил заемната сума от 500 лева, при срок на
кредита 10 вноски. Посочва, че във връзка с договора за паричен заем е сключил Договор за
предоставяне на гаранция № . с "Ф." ЕООД. По Договор за предоставяне на гаранция № .
дължал възнаграждение в размер на 245,70 лева, платимо на 10 вноски, всяка от който е
размер на 24,57 лева, който договор счита за нищожен. Твърди, че възнаграждението в
1
размер на 247,50 лв. е следвало да бъде отразено в ГПР, тъй като същото представлявало
разход по кредита, равняващ се на 1/2 от размера на заемната сума, което е в пряко
противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява опит за заобикаляне на закона, с оглед на
което договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Твърди, че договорът
противоречи на добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите, нарушаване
на принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето. Твърди, че договорът
е нищожен и поради нарушение на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като е неразбираем и
не позволява на потребителя-ищец да прецени икономическите последици от сключването
му. Посочва, че сумата се заплаща без да получава насрещна облага. Счита, че договорът е
сключен във вреда на потребителя. С оглед гореизложеното моли съдът да прогласи
договора за нищожен. Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Не оспорва, че на 11.10.2021 г. е бил сключен процесния
договор за предоставяне на гаранция между него и ищцата, като счита че същият договор е
влязъл в сила. Посочва, че дружеството е вписано като финансова институция, чийто
основен предмет на дейност е предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като именно
в това си качество следвало да получава възнаграждение. Твърди, че ищцата с цел да
изпълни точно задълженията си по сключения договор за заем е потърсила ответното
дружество да издаде гаранция. Счита, че договорът не противоречи на добрите нрави,
доколкото претенциите не са нееквивалентни, а освен това е бил налице принципът за
свобода на догарянето. Счита, че възраженията, че възнаграждението по процесния договор
следвало да бъде отразено в ГПР по сключения договор за заем е неотносимо по настоящия
спор, доколкото съответният договор за паричен заем не е предмет на настоящето дело.
Посочва, че не е страна по съответния договор. Моли за отхвърлянето на предявения иск и
за присъждане на сторените по делото разноски.
По предявените искове в тежест на ищеца да установи, че е сключен Договор за
предоставяне на гаранция № . от 11.10.2021г. с "Ф." ЕООД с посочените в исковата молба
клаузи, както и че договорът е нищожен на твърдените в исковата молба основания,
включително че е налице нееквивалентност на престациите на страните.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото обстоятелствата, че между страните е сключен
Договор за предоставяне на гаранция № . от 11.10.2021г. с твърдяното в исковата молба
съдържание.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
фактите, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената им
стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
2
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3