Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 17.10.2018г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На двадесети септември две
хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №298 по описа на съда за 2018г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против Е.И.М., с ЕГН **********,
с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено
възражение от страна на ответника.
Ответникът е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК,
в който са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№2288/2017г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер
1477.13 лв.-неизплатени парични задължения, произтичащи от договори между
длъжника и „теленор България“, както и законна лихва, считано от подаването на
заявлението в съда -24.10.2017г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.415 ГПК било депозирано възражение от
длъжниците, което обусловило и предяваването на настоящия иск.
Твърди се, че между страните са били сключени следните
договори:
1.Договор за мобилни услуги №********* от
10.01.2012г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер
********** и мобилен апарат Самсунг
С3010.
2.Договор за мобилни услуги №********* и договор за
лизинг от 05.01.2013г., по който на ответника е предоставен мобилен телефонен
номер ********** и мобилно устройство, като предоставянето на устройството било
уредено в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ била в размер на 142.55 лв. с ДДС.За ползването й ответникът се задължила
да заплати 23 месечни вноски в размер на 6.20 лв., като било предвидено те да
се фактурират с месечните сметки за ползваните мобилни услуги.
3.Договор за мобилни услуги №********* от
16.01.2013г., по който на ответника е предоставен мобилен номер ********** и
мобилен апарат.
4.Сертификат за пакетни услуги, съгласно който
телефонни номера **********, ********** и ********** били включени в пакет,
спрямо който се прилагала търговска отстъпка.
5.Допълнително споразумение №********* по програма
„Заедно“ към договор за мобилна/фиксирани услуги и договор за лизинг от
06.12.2013г.Съгласно допълнително споразумение
за мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен план.На
основание клауза в споразумението между страните бил сключен договор за лизинг,
по който ответникът получила мобилен апарат с цена от 158.70 лв. и задължението
да заплаща за ползването му 6.90 лв.за периода от 06.01.2014г. до 06.11.2015г.
6.Договор за мобилни услуги №********* и договор за
лизинг от 03.11.2014г., съгласно който на ответника е предоставено устройство,
като с отделен договор за лизинг, като цената на устройството в размер на 66.70
лв. и е договорено ответникът да заплаща за ползването 2.90 лв. на месец, която
сума да се фактурира с месечните сметки.
7.Договор за мобилна услуга №********* и договор за
лизинг от 30.03.2015г.Съгласно този договор на ответника бил предоставен
мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство, което било уредено от
отделен договор за лизинг, съгласно, който цената на вещта била в размер на
114.77 лв., като за ползването й ответникът поела задължение да заплаща 4.99
лв. на месец.
Ответникът не изпълнила свои парични задължения,
начислени в 6 бр. фактури, издадени в периода м.юни 2015г.-м.октомври 2015г.,
като във всяка фактура били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от различните договори, сключени между страните.В исковата молба
подробно са описани източниците на вземанията, представляващи месечни
абонаментни такси, такси за спиране на номер, временно възстановяване на
изходящ трафик, международни разговори, такси роуминг, лизингови вноски.
По делото са представени като
доказателства сключените между страните договори и описаните в исковата молба
фактури, издадени от страна на ответника.Като доказателство по делото е приета
и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Й..
В заключението си вещото лице е
посочила, че прроцесните фактури с №**********/15.06.2015г. на стойност 194.75
лв., №**********/15.07.2015г. на стойност 90.07 лв., №**********/15.08.2015г.
на стойност 145.37 лв., №**********/15.10.2015г. на стойност 237.70 лв.,
№**********/01.07.2015г. на стойност 21.59 лв. и №**********/01.08.2015г. на
стойност 787.65 лв. са надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца.Вещото
лице е посочила, че към абонатен номер ********* били включени мобилни номера
**********, ********** и **********, съответно с договори описани по-горе.За
абонатен номер 5304701, начислени във фактури С №№72269422/01.07.2015г. и
**********/01.08.2015г., съгласно договор с №********* и договор за лизинг от
30.03.2015г.
На 14.07.2015г. бил спрян достъпя до
мобилната мрежа за номерата, обхванати от абонатен номер 4169556, а за номер
+359********* –на 07.09.2015г.На същата дата бил спрян достъпа и на номерата,
обхванати от абонатен номер 5304701.Вещото лице е посочило, че размера на
договорната неустойка за прекратяване на
договор с №********* бил в размер на 694.17 лв., за прекратяване на
договора за мобилен номер ********** в размер на 56.36 лв., за номер
+359*********-104.94 лв.
Общия размер на задълженията на
ответника за неустойки бил 161.30 лв., като в този смисъл общото задължение на
ответника по издадените, описани по-горе, фактури било в размер на 1477.13 лв.
При горната фактическа обстанвока,
съдът намира, че ищецът в производството доказа, че вземяанията по описаните
фактури/ по начина по койтоъ е издадена заповедта по чл.410 ГПК/ са възникнали
и съществуват към момента, поради което предявеният иск е изцяло основателен и
следва да се уважи.
При горните изводи и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 389.54 лв.-разноски по ч.гр.д.№2288/2017г. и 679.54 лв.-разноски по
настоящето гр.д.№298/18г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Е.И.М., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 в размер на 1477.13 лв., ведно със законна лихва от 24.10.2017г. до
окончателното изплащане, за което по ч.гр.д.№2288/2017г. на КРС е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съществува.
Осъжда Е.И.М. да заплати на „Теленор
България“ ЕАД деловодни разноски в размер на 389.54 лв.-разноски по
ч.гр.д.№2288/2017г. и 679.54 лв.-разноски по настоящето гр.д.№298/18г.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в
2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: