Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр. Свищов,12.07.2019г.
Свищовският районен съд, в публично заседание на 10.06.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Ваня Александрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 368 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК.
***********
Преценен по същество, съдът намира иска за допустим и основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.132,ал.1,т.2
от СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна
причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Лишаването от
родителски права представлява цялостно отнемане на родителските правомощия и е
крайна мярка за защита на децата в отношенията им с родителите и се
осъществява, когато са налице двете
кумулативни предпоставки- родителят без основателна причина трайно не полага
грижи и не дава издръжка, като липсата на която и да е от тях води до невъзможност да бъде приложена предвидената
санкционна мярка. В случая от събраните доказателства безспорно се установява,
че ответника от навършването на две годишна възраст на детето и към настоящият
момент, трайно и без основателна причина не е полагал грижи за него, като
едновременно с това не е участвал в неговата издръжка, не се е интересувал от него,
не е предприемал мерки за лични контакти, не го е търсил, не е проявявал
интерес за ежедневието му, не го е търсил за празници и рождени дни. Обясненията
дадени от него, че е бил възпрепятстван от роднините на ищцата, както и
предупредителния протокол от полицията, съдът не възприема като обективни
причини, които да са възпрепятствали възможностите му да се вижда с детето си и
да полага грижи за него. Установи се, че средствата за издръжката на детето се
предоставят изцяло от майката. Доказано бе, че ответникът изцяло се е
дезинтересирал и е прекъснал изцяло контактите си с малолетното дете, което се
установява както от показанията на свидетелите, така и от обясненията на самия
ответник, а също и от социалното проучване на Отдел „Закрила на детето“. По
делото не са установени обективни основателни причини, поради които бащата да
не може да изпълнява родителските си задължения. Ответникът е в млада
трудоспособна възраст и не са налице
данни да страда от някакво заболяване.
Лишаването от родителски права не е само
санкция за пренебрегналия родителския дълг, но й предоставяне възможност на родителя, който е поел грижите за
отглеждането и възпитанието на детето да решава сам съществените въпроси,
свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му,
личните му и имуществени интереси. Родителят, предявил иска за лишаване от
родителски права на другия родител цели всички последици от лишаването от
родителски права. Въпреки, че лишаването от родителски права е крайна мярка, тя
трябва да се прилага при липса на
осъществяване на родителския дълг, защото трайното неполагане на грижи, заедно
с липсата на финансов или друг материален принос за отглеждане на детето, сочат
на противоправно укоримо поведение и реално представляват цялостно неизпълнение
на родителските задължения. В хипотеза
на чл.132, ал.1, т.2 СК не е необходимо да е възникнала конкретна опасност за
детето. Родителите имат безусловно задължение, съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 СК
да осигуряват условия на живот, необходими за развитието на своите ненавършили
пълнолетие деца и да дават издръжка, независимо от това дали са
работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. В конкретния
случай доказателствата сочат, че ответникът трайно не полага грижи за детето и
не е дава издръжка за отглеждането му без основателна причина за това, което
обуславя извода за трайно пренебрегване на родителския му дълг-основание по
чл.132,ал.1,т.2 от СК за лишаването му
от родителски права над детето А.А..
Относно
издръжката на детето: Съгласно чл. 134, т. 1 СК при лишаване от родителски
права съдът следва да определи издръжката на детето, ако такава не е присъдена.
Установи се, че ответника живее в с.Страхилово в дома на своята баба. Получава
доход в размер на 350лв. месечно. От друга страна майката работи в Кипър и
получава доход от 900 евро. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата/140, 00 лева/. С оглед възрастта на детето, липсата на специални нужди,
обстоятелството, че бащата практически е безработен, съдът счита, че следва да
присъди издръжка в минимален размер., считано от датата на завеждане на делото
до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане.
Относно
мерките за лични отношения: Съгласно чл. 134, т. 2 от СК при лишаване от
родителски права съдът определя и мерките относно личните отношения между
детето и родителя, който е лишен от родителски права като прилага чл. 59, ал.
8. Право на всяко дете е да поддържа режим на лични отношения и с двамата си
родители. Режимът на родителския контакт трябва да бъде съобразен както с
интересите на детето, така и с реалните отношения на детето с родителите му. С
оглед обстоятелството, че детето не познава своя баща, не желае да се вижда с
него, не го счита за близък, съдът приема, че следва да определи режим на лични
контакти на бащата с детето на публично място по местоживеене на детето всяка
първа събота от месеца от 10,00 до 12, 00 часа в присъствието на ищцата или на
посочен от нея близък. Посоченият режим на родителски контакт за ответника с
детето отговаря на целите на закона, отчита необходимостта детето да
контактуват с баща си и е съобразен със съществуващите в момента отношения
между детето и бащата- липсата на лични отношения между тях.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 330,00 лева, от които 30,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЛИШАВА на основание чл.132,ал.1,т.2 от СК Ц.А.И. с ЕГН
********** от родителски права по отношение на детето А.Ц.А. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 134, т. 2 вр. чл. 59, ал. 8,
т. 1 и т. 2 от СК на Ц.А.И. с ЕГН ********** режим на лични отношения с детето А.Ц.А.
с ЕГН **********, като му дава възможност да го вижда всяка първа събота от
месеца от 10,00 до 12, 00 часа, на публично място по местоживеене на детето, в присъствието
на майката В.А.Ф. с ЕГН ********** или
на посочен от нея близък.
ОСЪЖДА на основание чл. 134 т. 1 от СК Ц.А.И. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАЩА на В.А.Ф. с ЕГН ********** , като майка и законен представител
на малолетното дете А.Ц.А. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 140,
00 /сто и четиридесет/ лева, считано от датата на завеждане на делото – 03.04.2019
г. до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.Ц.А. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати
на В.А.Ф. с ЕГН ********** сумата в
размер на 330,00 лева (триста и тридесет лева), направени по делото разноски за
внесена ДТ и за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
След
влизане в сила на настоящето решение, съобразно чл. 136 СК
следва да се изпрати препис от него на Община Полски Тръмбеш за вписване на
лишаването от родителски права, тъй като постоянния адрес на ответника е в с.Страхилово,
общ.Полски Тръмбеш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: