№ 25904
гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110117705 по описа за 2024 година
Производството е по чл.124 и сл. ГПК.
Въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1
КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО
ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и
ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете,
предявени с исковата молба, вх. № 103047/28.03.2024г., тъй като то е неприложимо за тези
искове , защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху
обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до
окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на
разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички
предявени искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от
предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица
от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане
(иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и
според съдебната практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от
ищеца- б.с.). Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за
законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена
претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването
й. По настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва
по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на
исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред
изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред ,
което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат
разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 –
чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма
предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310
1
и сл. ГПК.
След изпълнение на процедурата по чл.129 ,ал.2 ГПК и след уточнението на исковете от
ищеца преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени редовно на
ответника видно от приложената призовка. В установения едномесечен срок ответникът е
представил отговор на исковата молба.
СРС,68 състав следва да се произнесе по доказателствените искания на ищеца ,
предявени с исковата молба , и на ответника, предявени с отговора на исковата молба, както
и по останалите въпроси , изброени в чл. 140,ал.1 и ал.3 ГПК с определение по чл.140 ГПК ,
а не с разпореждане по чл.312 ,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА УТОЧНЕНИЕ на исковете по чл. 344,ал.1,т.2 и т.3 КТ , както е
направено от пълномощника на ищеца с писмената молба от 20.05.2024г.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно чл. 146,ал.1 ГПК във връзка с чл.312, ал.1, т.2
ГПК :
1) обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146,ал.1,т.1 ГПК):
В исковата молба от името на ищеца Б. Н. С. неговият пълномощник твърди , че
заповед № 161/07.03.2024г. , издадена от името на „Д.Е.С.Б.”ЕООД, с която на основание
чл.330,ал.2,т.6 КТ поради дисциплинарно уволнение е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца за длъжността „мениджър ресурси“ , е незаконосъобразна по
следните причини: издаването й от лице – А.М. , чиято представителна власт по
отношение на дружеството-работодател не е доказана поради липса на съответно
пълномощно; немотивираност на уволнителната заповед , тъй като „не е обоснована
системността на нарушенията“, съответно не са посочени „системни нарушения“ ,
въпреки позоваването на работодателя в оспорваната заповед на чл.190,ал.1,т.3 КТ;
недоказаност на вменените на ищеца дисциплинарни нарушения , тъй като описаните в
заповедта обстоятелства са установени чрез недостоверна информация, предоставена от
прекия ръководител на ищеца – Е.Ц. , който е в конфликтни отношения с ищеца , във връзка
с които е налице висящо наказателно съдебно производство по наказателно дело от частен
характер № 14443/2023г. по описа на СРС, НК, 114 състав , образувано по тъжба на Б. Н. С.
против Е.П.Ц. и неосъществяване на посочените в уволнителната заповед
дисциплинарни нарушения, защото през част от посочения в заповедта период – от
06.10.2023г. до28.01.2024г. ищецът е ползвал отпуск по болест и следователно е било
невъзможно да осъществява описаните действия и бездействия спрямо прекия му
ръководител , а през останалата част от визирания в заповедта период ищецът не е отказвал
2
да изпълнява указания на ръководството на дружеството поради липсата на ясни и
разбираеми задачи и инструкции от прекия му ръководител, както и поради липсата на
основателни причини за „повикванията“ от същия ръководител за явяване на ищеца в
работния офис , нито ищецът е отказвал да предостави на ръководството данни за
извършваната от него работа , доколкото е дал „разписан седмичен цикъл от дейности“ и
„последен вариант на седмичната програма“ с писмо от 01.09.2023г. и доклад от 2021г. , а
искането за представяне на ежедневни отчети според ищцовата страна е „дискриминационна
практика“, наложена от прекия ръководител на ищеца , която е включвала дори искания
„ищецът да работи на компютъра си под погледа на мениджъра Ц. Добавя се , че
отсъствието на ищеца поради отпуск по болест е било използвано , за да му бъде отнет
достъпът до глобалните данни за „необходимост от кадри“ и по този начин да бъде
препятстван да работи , за да бъде обоснован отказът му да изпълнява ежедневните работни
задачи.
С допълнителна писмена молба от 20.05.2024г. ищецът е уточнил длъжността , на
която иска да бъде възстановен , както и периода на претендираното обезщетение.
Окончателното искане на ищеца към съда е да отмени заповед № 161/07.03.2024г. ,
издадена от името на „Д.Е.С.Б.”ЕООД, с която на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ поради
дисциплинарно уволнение е прекратено трудовото му правоотношение (чл.344,ал.1,т.1 КТ),
да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър ресурси“
(чл.344,ал.1,т.2 КТ) и да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение за
оставане без работа след уволнението през периода от 08.03.2024г. до 08.09.2024г. в
размер на 30 000 лв (чл.225,ал.1 КТ), заедно със законната лихва върху обезщетението от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане , както и разноските по
делото.
Ответникът „Д.Е.С.Б.”ЕООД оспорва изцяло предявените искове според изричното
изявление на пълномощника му в депозирания в срок отговор на исковата молба. Твърди
се , че процесната заповед е подписана от А.М. , която към датата на връчване на заповедта
– 08.03.2024г. е имала представителна власт по отношение на ответното дружество , тъй
като е била негов пълномощник. Посочва се , че преди издаване на заповедта за
дисциплинарно уволнение е била изпълнена процедурата по чл.193,ал.1 КТ , като от ищеца
са били изискани обяснения , каквито той е представил на 01.03.2024г. Сочат се доводи за
осъществяване от ищеца на дисциплинарните нарушения, вписани в заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание „уволнение“ - отказ на ищеца да изпълнява задачи ,
поставени от прекия му ръководител и да осъществява дейност за работодателя му , отказ да
предостави данни за работната си натовареност и отказ да се явява в офиса при
повикванията от ръководителя му, както са посочени в оспорваната уволнителна заповед.
2)правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права
и на възраженията на ответника (чл.146, ал.1,т.2 ГПК) :
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
3
Ответникът не предявява насрещни права срещу ищеца. Възраженията му целят да
обосноват наличието и законосъобразното упражняване на правото му да наложи
дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца.
3)права и обстоятелства , които се признават (чл.146,ал.1, т.3 ГПК) :
Ответникът не оспорва съществуването , съдържанието и прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца.
Никоя от страните не признава изрично по смисъла на чл.175 ГПК други
правнорелевантни факти
4)обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл.146,ал.1,т.4 ГПК във
връзка с чл.155 ГПК и чл.154,ал.2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти , които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК , нито факти , за
които да съществуват законови прумпции (чл.154,ал.2 ГПК).
5)разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл.146,ал.1, т.5 ГПК):
Ищецът следва да установи съществуването на трудово правоотношение с ответника
и неговото съдържание (изпълнявана длъжност, размер на уговореното трудово
възнаграждение и др.), както и прекратяването на трудовото правоотношение, а също и
предявените с исковата молба основания за незаконосъобразност на оспорваната заповед за
дисципилнарно уволнение, както и оставането без работа след уволнението и размеа на
това обезщетение.
Ответникът следва да установи законосъобразността на уволнението.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.140 ,АЛ.3, ИЗР.2, ПРЕДЛ.2 ГПК ДА
ИЗПОЛЗВАТ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГИ СПОСОБИ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА.
ПРИЛАГА по делото депозирания от ответника отговор на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца най-късно в откритото заседание да изрази становище с оглед
чл.143,ал.2 ГПК по твърденията и по исканията на ответника, съдържащи се в
депозирания от него отговор на исковата молба , респективно да предяви доказателствени
искания във връзка с тези твърдения, ако счита за необходимо.
При неизпълнение на указанията правото на ищеца да изрази възражения и да предяви
искания във връзка с отговора на исковата молба ще бъде преклудирано.
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба, описани в
същата.
ПРИЕМА писмените доказателства ,приложени към отговора на исковата молба,
описани в същия.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ищцовата страна с исковата молба искане за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза , тъй като формулираната задача не изисква специални
4
счетоводни знания, а обстоятелствата , чието установяване се цели с експертното
заключение , касаеши размера на последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за
пълен отработен месец преди уволнението , следва да бъдат доказани с документи.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ищцовата страна с исковата молба искане по чл.190
ГПК , тъй като по делото са представени трудовия договор и допълнителните трудови
споразумения , уволнителната заповед и длъжностната хакреристика , а останалите
документите от личното трудово досие на ищеца са неотносими към предмета на искове.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ответната страна с отговора на исковата молба искане за
допускане на трима свидетели при довеждане , той като не са посочени конкретните факти
, чието установяване се цели с техните показания , а и обстоятелствата , касаещи
отношенията между ищеца и прекия му ръководител относно възлагането на работни
задачи и изпълнението им , не са спорни по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.07.2025г. от 10.30 ч., за когато да се
призоват ищеца и ответника
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на всяка от страните по делото преписи от настоящото
определение.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца и преписи от отговора на исковата молба и от
приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5