№ 409
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110200214 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от А. И. Ю. от гр.Белене срещу Електронен фиш
серия К № 4236678 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4,
във вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалвания електронен фиш.
Твърди, че през м.ноември 2017г. заснетият лек автомобил е бил оставен с цел
продажба в автокъща, но след извършване на такава не му е била предадена
получената сума и не е спазена процедурата по прехвърляне на собствеността
върху превозното средство. Заявява, че не ползва автомобил, който се намира
във владение на лицето М. П. Д.. Сочи и че многократно е предприемал
действия за дерегистрация или временно спиране от движение на автомобила,
но опитите останА. неуспешни поради невъзможност да бъдат представени
съответните документи и регистрационни табели. Изтъква, че здравословното
му състояние не позволява да шофира. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш, като
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява. Представя писмени бележки, в които заявява, че
1
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 08.12.2022г. в 08,14 часа, лек автомобил
марка „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег.№ ЕН 1010 КВ се движел по бул.“Княз
Борис I“ в гр.Варна, в посока бул.“Цар Освободител“. Разрешената скорост на
движение в населено място била до 50 км/ч., а в близост до автобусна спирка
„Акациите“ на посочения булевард процесният автомобил се движел със
скорост от 76 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът
бил заснет с автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 -11743с9.
След справка в информационните масиви на МВР било установено, че
превозното средство е собственост на А. Ю. от гр.Белене, поради което на
лицето бил издаден Електронен фиш серия К №4236678 за налагане на глоба
в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а
също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на
автоматизирано техническо средство–мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип ARН САM S1 съдът приема за
безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е
движел по бул.“Княз Борис I“ в гр.Варна, в рамките на населено място, със
скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са
приложени доказателства, че посоченото техническо средство- мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ARН
САM S1 с фабричен номер 11743с9 представлява одобрен тип средство за
измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало
успешно последваща проверка и е в изправност (видно от приложения
Протокол от проверка №82-С-ИСИС/29.10.2020г.). Системата е заснела и
записала скорост на движение на процесния автомобил от 79 км/ч. (видно и
от самата фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната
допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 76
км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията, от който се установява, че
2
регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с
който е издаден обжалваният електронен фиш. Доколкото приобщените
снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от
ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е
движел с посочената в ел. фиш скорост.
С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на
населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се
прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Следователно
наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била
нарушена виновно.
Съдът намира и че административнонаказателната отговорност
правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5
от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а
именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен
срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В
случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /видно от
приложената справка за служебна промяна на регистрацията на МПС/, на
когото правилно е издаден процесния електронен фиш и който е имал
възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал
лично автомобила. Ю. обаче не се е възползвал от възможността да декларира
данни за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство, при което не са били нА.це предпоставки за анулиране на фиша по
реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Невъзможността жалбоподателят действително
да е управлявал автомобила на съответната дата поради влошеното си
здравословно състояние и поради предоставянето на превозното средство на
трето лице, не води до отпадане на административно-наказателната му
отговорност. В практиката си ВАдмС приема последователно, че подобно
обстоятелство е правно ирелевантно, след като няма данни собственикът да е
представил декларация, че не той е извършил нарушението, а друго лице,
посочено от него по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Разпоредбите на чл. 186,
ал. 4 и ал. 5, чл. 189, ал. 4-8 ЗДвП, регламентират издаването на електронния
фиш на името на собственика на автомобила, т. е. нА.це е законова
презумпция, че той е неговия водач. Собственикът може да отклони
насочената към него административно-наказателна отговорност само чрез
представяне на декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро ЗДвП и копие от
свидетелството за правоуправление на лицето, на което е предоставено
управлението на МПС. Не е спорно в случая, че превозното средство е
собственост на Ю. и именно в качеството му на собственик е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Поради това се налага
извода, че административно-наказателната отговорност на лицето е
3
ангажирана правилно. (В изложения смисъл изрично са Решение № 1160 от
10.08.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1471/2020 г.; Решение № 1655
от 10.12.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1943/2021 г.; Решение №
2171 от 13.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2572/2019 г. и др.).
Твърденията в жалбата, че автомобилът незаконосъобразно е бил
предоставен на лицето М. Д. от служител на автокъща, без знание и съгласие
на собственика, не отговарят на истината. От приложеното копие на
Постановление за потвърждаване на постановлението за прекратяване на
досъдебно производство на прокурор в ОП-Плевен се установява, че през
м.октомври 2017г. Е. И.- син и пълномощник на жалбоподателя, е
предоставил процесния лек автомобил в замяна на М. В., който от своя страна
му е предал товарен автомобил- бус „Мерцедес Спринтер“ На 30.10.2017г. А.
Ю. е предоставил на В. пълномощно, овластяващо го да се разпорежда с
автомобила и да го управлява в страната и чужбина, а последният е доплатил
сумата от 5000 лева. Впоследствие В. предоставил в изпълнение на договор за
замяна автомобила на лицето Захари Златев. Предприетите правни действия
не могло да бъдат оформени по надлежния за това ред, тъй като върху
превозното средство тежА. два запора от ЧСИ, наложени още преди
предаването му от И. на В.. Поради това прокурорът е счел, че се касае за
неуредени граждански отношения, а не за престъпление от общ характер и е
потвърдил постановлението за прекратяване на образуваното по случая
наказателно производство. Следователно излизането на автомобила от
владението на жалбоподателя и невъзможността прехвърлянето на
собствеността върху него да бъде оформена по надлежния за това ред е
резултат не от незаконните действия на трето лице, а на самия Ю. и на
неговия син. При това положение не са нА.це основания случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, независимо, че
действащата към момента на извършване на нарушението редакция на ЗАНН
е допускала приложението на цитираната норма и за нарушения на ЗДвП.
Основен правен принцип е, че никой не може да черпи благоприятни
последици от собственото си неправомерно поведение.
По изложените съображения съдът приема, че правилно и
законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания
електронен фиш. Наказанието също така е определено надлежно.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда специално наказание във
фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място от 21 до 30 км/ч, какъвто е и процесният случай.
Следователно наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е
наложил законосъобразно наказание.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването
на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. При издаването на
обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на
вътрешните работи образец на електронен фиш. По отношение съдържанието
4
на електронния фиш е нА.це специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4
от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи
съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в
настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя
акт за установяване на административно нарушение и не се издава
наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение
правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В цитираната
норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш,
като в случая законовите изисквания към съдържанието му са спазени и
същият съдържа всички изискуеми реквизити. Описанието на нарушението
също е достатъчно ясно, като е посочено изрично, че същото се изразява в
превишение на разрешената скорост с 26 км./ч.; посочено е каква е била
максимално разрешената скорост, както и установената скорост на движение
на автомобила; посочени са надлежно времето и мястото на извършване на
деянието. С това описание става ясно в напълно достатъчна степен
извършването на какво нарушение е вменено на лицето.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а
жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на
ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът не е участвал лично, като случаят не се отличава с фактическа
или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К № 4236678 на ОД на МВР- Варна, с който на А. И. Ю. от гр.Белене,
ЕГН:**********, на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от
ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00
лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
ОСЪЖДА А. И. Ю. от гр.Белене, ЕГН:**********да заплати на ОД на
МВР- Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6