Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 22.04.2019г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в. гр.
дело № 488 по описа за 2019г.
Производството
е по реда на чл. 268-273 ГПК.
С въззивна жалба от А.Д.А.,
чрез адвокат Н.М., е оспорено решение № 51/ 07.01.2019г. по гр.д№ 6533/ 2018г.
Варненски районен съд- XVIII състав, с което е прието за
установено в отношенията между страните
че ответника- А.Д.А., не е собственик на ПИ 501.656 с площ 430 кв.м., в
землището на с.Кичево, община Аксаково, област Варна, местност „ Лозите“ при посочените граници, на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, и постановена отмяна на нотариален акт № 174,
т.1, ,ег.№6556, дело № 145/ 28.05.2014г. за собственост
на имот придобит по давност, на основание чл.537, ал.2 ГПК. Присъдени са
съдебни разноски в полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, решение № 145221/
10.12.2003г. на ПК-Аксаково, е второ по ред и не легитимира ищцата като собственик на
възстановения имот. С решението и издадената заповед №2/ 13.06.2013г.от кмета
на община Аксаково, се признава несъществуващо право на собственост, има за предмет
земеделска земя, която не е индивидуализирана в достатъчна степен.
Доказателства за идентичност на реституирания и претендирания имот не се представят .По същество поддържа искане
за обезсилване на решението, което е постановено без участието на съпругата на
ответника в качеството й на задължителен необходим другар.
Д.Й.В.- конституиран
необходим другар на страната на
въззивника, поддържа направеното искане с идентични доводи.
Въззиваемата страна- Ж.Д.
Д.а, чрез адвокат Т.П.,с писмен отговор оспорва всички възражения срещу
решението.Аргументира становище за недоказана материална легитимация на
ответника на посоченото придобивно основание-
давностно владение. Моли
решението да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски.
Съдът,
с оглед направените възражения,становищата на
страните и доказателствата към делото, на основание чл.269 ГПК и чл. 235,
ал.1-3 ГПК, констатира :
Предявеният иск от Ж.Д.Н. срещу А.Д.А., на основание чл.124,
ал.1 от ГПК, за установяване в
отношенията между страните, че ответникът не е собственик на имот НИ 501.656,с
площ 430 кв.м.,землището на с.Кичево, община Аксаково, Варненска област,
м.Лозите, при граници имоти с №№- 501.147, 501.695, 501.660, 501.149, по ПНИ , и за отмяна на констативен нотариален акт
№ 174, т.1, рег.№ 6556, дело № 146/ 28.05.2014г., на основание чл. 537.,ал.2 ГПК.
Ищцата се позовава на
придобито право на собственост по наследяване и реституция, съгласно решение №
14521/ 10.12.2003г. на ОСЗГ- Аксаково, заповед № 92/ 13.06.2013г. на кмета на
община Аксаково, издадена на основание §4к, ал.7 от ППЗСПЗЗ и чл.28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ ,за възстановяване
правото на собственост на наследници на Д.К.Д. върху новообразуван имот с пл.№ 501.656 , по влязъл в сила ПНИ на
с.о.“Лозите“ , одобрен със заповед №
РД-11-77060222/ 20.07.2011г. на областен управител Варна.
Твърди, че ответникът е
инициирал производство по обстоятелствена проверка за вписването му като собственик на НИ
501.656, по давностно владение. Оспорва
правата му с възражения, че имотът е обособен с ПНИ / 2011г., не е владян от
ответника в продължение на 10 години непрекъснато и необезпокоявано с
определените по плана площ и граници. Навежда правни доводи за началния момент
на придобивна давност, съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, във връзка с §4к, ал. 7
от ППЗСПЗЗ и издадената заповед на 13.06.2013г.
Ответникът
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди нищожност на решение №
14521/ 10.12.2003гж. , ОСЗГ- Аксаково, което е издадено без да бъде подписано
от пълния състав на комисията към
момента на издаването му, в него не са уточнени границите на възстановения имот
, номера по стар КП и съседи на имота.
Твърди, че няма идентичност между имената на наследодателя Д.К.Д. и
лицето Д.К.Д.а, посочени в декларацията , въз основа на която е издадено
решението на ОСЗГ. Твърди, че м.“ Ян тарла“ не попада в м.“Лозите“, землище
с.Кичево, и възстановеният имот не е идентичен с НИ 501- 656, с площ 430 кв.м.
Позовава се на придобити права върху имот
НИ 501.656 по ПНИ на СО „ Лозите“, с Кичево, съобразно констативен нотариален акт № 174,том 1,
рег.№ 6556, дело 145/ 2014г. Становище за неоснователност на иска е
изразено в този смисъл и от конституираната в процеса Д.В.- съпруга на
ответника.
Фактическите констатации на
решението съответстват на доказателствата по делото: Ищцата Ж.Д.Н. е пряк наследник по закон на Д.К.Д., починал на 07.11.1997г., съгласно
удостоверение за наследници №515/
22.10.2012г., Община варна.
С решение № 14521/ 10.12.2003г. на
ОСДГ-гр.Аксаково, постановено по заявление вх .№ 755М / 17.09.2003г.на Ж.Д.Н.,
на основание чл.14.,ал.1, т. 3 от ЗСПЗЗ , е възстановено правото на собственост
на наследници на Д.К.Д., на имот- нива от 7.000 дка, в терен по §4 на село
Кичево, местност „Яна Тарла“.
Със заповед № 92/ 13.06.2013г.на кмета на община
Аксаково, издадена на основание §4к,
ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ, и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1 от ПЗР
ЗСПЗЗ, е възстановено правото на
собственост на наследници на Д.К.Д., съгласно УН №515/ 22.10.2012г. –
посочените лица, върху новообразуван имот с пл.№ 501.656 с площ 430 кв.м. , в
местност „Лозите“, землището на с.Кичево, община Аксаково,област Варна, по ПНИ на част от с.о.„Лозите“, при
посочените граници – имоти с №№ 501.147, 501.695, 501.660, 501.149, без
ограничения за собствеността. В скица №15-412867-22.06.2018г.реституираният
имот е с идентификатор №37099.501.656 и площ 432 кв.м. , при посочените
граници, собственост- Д.К.Д..
По одобрения със заповед №
РД-11-7706-222-20.07.2011г. план за новообразуваните имоти / ПНИ/ на част от с.о.„Лозите“, землище
с.Кичево, одобрен на наследници на Д.К.Д.
за възстановяване са отделени три имота с №№ - 501.657, 501.656, 501.658 . В
тази насока се преценяват приложените доказателства на с. 8-14 от делото на
ВРС.
Представена е декларация за идентичност на имената
на наследодателя- вписаното в УН № 515/ 22.10.2012г. и вписаното в решението по
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Становището по допустимостта на производството е съобразено с указанията на ТР №8 / 27.11.2013г. по т.д.№ 8/ 2012г.,
ОСГТК. Описаните доказателства установяват проведено реституционно производство
по ЗСПЗЗ в полза на наследници на Д.К.Д.,
относно притежаваните от наследодателя земеделски имоти, част от които е
имот с идентификатор 501.656 с площ 430
кв.м., нанесен с границите по ПНИ на
с.о. „Лозите“. Обосновават правния
интерес на правоимащите лица да търсят съдебна защита чрез отричане на
претендираното от ответника право на собственост върху същия имот по давностно
владение, съгласно констативен нотариален акт № 174/ 2014г.
Участието на съпрузите като
необходими, но не задължителни другари, е обсъдено в определение № 1128/
05.04.2019г.ВОС . На основание чл. 216, ал.2 от ГПК и ТР№ 3/29.06.2017г. по
т.д.№ 3/ 2016г. ВКС, ОСГК, всички действия на ответника пред първоинстанционния
съд имат значение за неявилия се в това производство необходим другар.
По правилото на разпределена доказателствена тежест
ответникът следва да установи главно и пълно елементите от фактическия състав
на осъщественото владение в изискуемия от закона срок- чл.79 вр. чл.68,
ал.1 ЗС. Неговата защита не може да се гради само на възражения срещу проведената земеделска реституция, приключила
със заповедта по §4к ПЗР ЗСПЗЗ, включително за незаконосъобразност на
постановеното решение на ОСЗГ, ако няма противопоставимо придобивно основание
за същия имот. Поддържаните от жалбоподателя възражения, по съдържанието на
направените пред районния съд, са неоснователни по изложените в решението
мотиви.
На първо
място, ответникът не твърди и не доказва права на ползвател по смисъла на §4а
или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, и упражнено
право на изкупуване на имот, съвпадащ с
границите на процесния по ПНИ . Видно от приложенията,описани в нот.акт
№ 174/ 28.05.2014г., такива данни не са
налице. Установената фактическа власт върху чужд имота, без правно основание,
го превръща в недобросъвестен владелец.Владението следва да бъде осъществявано
по отношение на конкретен имот- ПИ пл.№ 501.656, обособен с границите по влязъл
в сила ПНИ на част от с.о.“Лозите“.
Претендираното право е в хипотезата на чл.79, ал.1
от ЗС, въз основа на упражнявано непрекъснато владение в десетгодишен срок,
изтекъл към датата на съставения констативен нотариален акт – 28.05.2014г. Към
предполагаемият начален момент- 28.05.2004г., имотът не е обособен като пл.№
501.656 , или с друг номер по план за местността, не е индивидуализиран с граници и площ, поради
което не е обект на придобивна давност.
Поставеният въпрос за начало на давността е
определящ за изхода на спора. При разрешаването му съдът правилно е приел, че
решението на ОСЗГ от 2003г., издадено при действието на чл. 14, ал.1 , т.3 от
ЗСПЗЗ, в редакцията след изменението с ДВ, бр. 68 от 30.07.1999г. , само
признава правото на възстановяване на собствеността върху заявения имот.
Реституционното производство приключва с издадената заповед по §4к , ал.7 от
ППЗСПЗЗ при определените имотни граници с ПНИ. Поради това, че решението на
ОСЗГ няма конститутивно действие, такова е признато само на постановените преди
изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, ищцата се легитимира като собственик на
имота с постановената заповед по §4к от ППЗСПЗЗ. Като собственик на възстановения имот може да
защити правата си срещу всяко неоснователно поведение на трети лица от момента на влизане в сила на заповедта.
Към датата на издадения констативен нотариален акт, респективно към датата на
предявения иск, десетгодишния срок по чл.79, ал.1 от ЗС не е изтекъл. Ответникът
не доказва права върху имота, придобити по давностно владение, противопоставими на правата на ищцата.
На основание чл. 537,ал.2 от ГПК издаденият констативен нотариален акт следва
да бъде отменен.
Решението, с което искът е уважен при направените
констатации и правни изводи, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
въззиваемата страна да се присъдят разноски в размер на 400лв.-внесено
адвокатско възнаграждение, съобразно представените и неоспорени
доказателства.
Съдът, на основание чл.
271 ГПК
и чл.280, ал. 2 ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 51/ 07.01.2019г. по гр.д№ 6533/ 2018г.
Варненски районен съд - XVIII състав, с което е прието за
установено в отношенията между ищцата Ж.Д.Н. и ответника А.Д.А. / при участието
на съпругата на ответника Д.Й.В., като необходим другар/, че ответникът не е
собственик на ПИ 501.656 с площ 430 кв.м., в землището на с.Кичево, община
Аксаково, област Варна, местност
„Лозите“ при посочените граници, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, и
постановена отмяна на нотариален акт № 174, т.1, пег.№6556, дело № 145/
28.05.2014г. за собственост на имот придобит по давност, на основание чл.537,
ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА А.Д.А.,
ЕГН- **********, да заплати на Ж.Д.Н., ЕГН- **********, съдебни разноски в
размер на 400 / четиристотин /лева, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване при условията на чл. 280,
ал.3 , т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.