Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 30.05.2016 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І Г.О., 1 състав, в публично заседание на трети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 6076 по описа на 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН, вр.чл.25, ал.1 от ЗН и чл.124 от ГПК.

          Ищецът С.П.Р., чрез процесуален представител, излага в исковата си молба, че е наследник на М.И.С., който приживе бил собственик на недвижим имот, находящ се в гр.***********, в сградата на ЖСК „Боец“ и представляващ Апартамент № 2 на втори етаж от вход „А“, със застроена площ от 119 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, столова, кухня, мокро помещение, баня, тоалетна, три антрета и три балкона, при съседи: изток – къща на Н.Н., запад – стълбище и апартамент № 7, север – двор и юг – улица, отдолу – апартамент № 1 и отгоре – апартамент № 3, заедно с прилежащото зимнично помещение № 8 с площ от 19.07 кв.м., при съседи: зимнично помещение № 12, зимнично помещение № 7, зимнично помещение към ателие № 2 и улица, заедно с 7.99 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел III от квартал 14-а, поп плана на гр.София, местността „Изток-юг“. Твърди, че на 28.05.2013 год. било обявено саморъчно завещание на М.С. от 01.04.2007 год. с което завещавал имота си на И.К., който пък от своя страна, посредством договор за продажба от 15.11.2013 год. го продал на И.Д.. Твърди, че завещанието не е написано и подписано от завещателя и не е породило правно действие, а от там и купувача по покупко-продажбата не е станал собственик на имота. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение по селото на което за признае за установено по отношение на И.К. и И.Д., че саморъчното завещание от 01.04.2007 год. е нищожно, както и да бъде признато по отношение на И.Д., че е собственик на процесния недвижим имот. Претендира разноските по делото.

Ответниците И.К.К. и И.В.Д., чрез процесуален представител оспорват предявените искове и молят съда да постанови решение с което да ги отхвърли. Претендират разноски.

Съдът като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

От нотариален акт за собственост върху жилище, построено от ЖСК „********, том XVIII, дело № 2817/1981 год. на нотариус при СРС е видно, че М.И.С. е придобил собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.***********, в сградата на ЖСК „Боец“ и представляващ Апартамент № 2 на втори етаж от вход „А“, със застроена площ от 119 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, столова, кухня, мокро помещение, баня, тоалетна, три антрета и три балкона, при съседи: изток – къща на Н.Н., запад – стълбище и апартамент № 7, север – двор и юг – улица, отдолу – апартамент № 1 и отгоре – апартамент № 3, заедно с прилежащото зимнично помещение № 8 с площ от 19.07 кв.м., при съседи: зимнично помещение № 12, зимнично помещение № 7, зимнично помещение към ателие № 2 и улица, заедно с 7.99 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел III от квартал 14-а, поп плана на гр.София, местността „Изток-юг“.

Видно е удостоверение за семейно положение № 0038/17.01.2014 год. на СО-Район „Изгрев“, че Г.М.И. е дъщеря на М.И.С., който е починал на 27.06.2007 год. и е единствен негов наследник. От удостоверение за наследници № 1415/05.11.2013 год. на СО-Район „Изгрев“ се установява, че Г.М.И. е починала на 31.08.2009 год. и е оставила за единствен наследник – сестра С.П.Р..

Представено е саморъчно завещенаие от 01.04.2007 год. по силата на което М.И.С. е завещал на И.К.К. процесния недвижи имот. Завещанието е обявено с протокол 28.05.2010 год. на Нотариус М.В.. Въз основа на това, на 11.06.2013 год. с нотариален акт за собственост № 82, том I, дело № 69/13 год. по описа на Нотариус В., И.К. е признат за собственик на недвижимия имот. Посредством договор за покупко-продажба, сключен на 15.11.2013 год. и оформен с нотариален акт № 114, том VI, дело № 1039/13 год. по описа на Нотариус Р.Д., И.К.К. е продал на И.В.Д. недвижимия имот.

От заключението на допуснатата съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещото лице Ч., което съдът кредитира като обективно дадено се установява, че саморъчното завещание от 01.04.2007 год. не е написано и подписано от М.И.С..

При  така  установената фактическа  обстановка,  съдът  приема от  правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН.

Така предявения иск е основателен. От събраните по делото доказателства и по-конкретно приетата съдебно почеркова експертиза се установи, че саморъчното завещание от 01.04.2007 год. не е написано и подписано от посочения в него завещател М.И.С., поради което е нищожно /чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН/. Като такова не е породило съответни правни последици, изразяващи се в преминаване правото на собственост върху завещания имот в имуществената сфера на заветника И.К.К..

По предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В настоящият случай ответникът И.Д., като преобретател, оспорва правото на собственост върху притежаваният от ищеца недвижим имот, поради което за последния възниква правен интерес от предявяване на установителния иск.

Установи се по делото, че М.И.С. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот по силата на членствено правоотношение в ЖСК, както и че същият е починал на 27.06.2007 год. и е оставил за единствен наследник по съребрена линия ищеца С.П.Р.. Прието бе, че завещателното разпореждане, с което С. е завещал на И.К. недвижимия е нищожно на основание чл. 42, б. "б", вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и като такова не може да породи правно действие след смъртта на завещателя. Следователно К. не е придобил правото на собственост, което пък да е преминало в патриманиума на И.Д. по силата на договора за покупко-продажба. Въз основа на изложеното собственик на имота е ищцата, която го е придобила по силата на наследяването.

При този изход на спора на отмяна по чл.537, ал.2 от ГПК подлежи само констативния нотариален акт за собственост № 82, том I, дело № 69/13 год. по описа на Нотариус В., но не и нотариален акт № 114, том VI, дело № 1039/13 год. по описа на Нотариус Р.Д.. Това е така, тъй като на отмяна подлежат само констативните нотариални актове - като последица от уважаването на иска за защита на правото на собственост, удостоверено с акта, а нотариалните актове, чрез които се изповядват определена категория правни сделки - в случая договор за покупко-продажба на недвижим имот, не могат да бъдат отменяни на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, тъй като не съдържат констатации, а обективират волеизявленията на страните по тях. Защитата срещу легитимиращото им действие се осъществява поначало чрез вписването на исковата молба, а в последствие и на влязлото в сила съдебно решение, чрез което то се оборва. Поради изложеното нотариален акт № 114, том VI, дело № 1039/13 год. по описа на Нотариус Р.Д. не подлежи на отмяна.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 1 000 лева. На следващо място, тъй като ищеца е освободен от заплащане на ДТ, то ответниците на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС сума в размер на 2 784 лева.

          Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН, вр.чл.25, ал.1 от ЗН, от С.П.Р. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, к-ра 28, чрез адв.С. срещу И.К.К. с ЕГН ********** и И.В.Д. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. Б., че саморъчно завещание от 01.04.2007 год. с посочен в него завещател М.И.С. е НИЩОЖНО.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на И.В.Д. с ЕГН **********, че С.П.Р. с ЕГН ********** е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.***********, в сградата на ЖСК „Боец“ и представляващ Апартамент № 2 на втори етаж от вход „А“, със застроена площ от 119 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, столова, кухня, мокро помещение, баня, тоалетна, три антрета и три балкона, при съседи: изток – къща на Н.Н., запад – стълбище и апартамент № 7, север – двор и юг – улица, отдолу – апартамент № 1 и отгоре – апартамент № 3, заедно с прилежащото зимнично помещение № 8 с площ от 19.07 кв.м., при съседи: зимнично помещение № 12, зимнично помещение № 7, зимнично помещение към ателие № 2 и улица, заедно с 7.99 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел III от квартал 14-а, поп плана на гр.София, местността „Изток-юг“.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 82, том I, дело № 69/13 год. по описа на Нотариус В., като оставя без уважение искането за отмяна на нотариален акт № 114, том VI, дело № 1039/13 год. по описа на Нотариус Р.Д..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК И.К.К. с ЕГН ********** и И.В.Д. с ЕГН ********** да заплатят на С.П.Р. с ЕГН ********** сумата от 1 000 /хиляда/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК И.К.К. с ЕГН ********** и И.В.Д. с ЕГН ********** да заплатят по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 784 /две хиляди седемстотин осемдесет и четири/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: