№ 92
гр. Луковит, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Административно
наказателно дело № 20234320200294 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. Х. П. от град Луковит,Лов.обл.,против наказателно
постановление №23-0297-000392/31.07.2023г на Началник-група към ОДМВР Ловеч,РУ-
Луковит,с което за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на жалбодателя,на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбодателят излага,че има вина за установеното нарушение,но са му наложени
максималните размери на наказанието „глоба“ и „лишаване от право да управлява
МПС“.Моли да бъдат определени минималните,тъй като е пенсионер и не може да заплати
сумите.Моли да се намали и срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС,тъй
като всеки втори месец трябва да ходи на проверка в болниците в град Плевен.Сменена му е
става и трудно се движи,предстои му операция на простата и няма как да се
придвижва.Притежава свидетелство за управление на МПС и до сега няма нито едно
нарушение за близо 50 години управление,не са му налагани никакви глоби и наказания.
Жалбоподателят Г. П. поддържа жалбата си и в съдебно заседание.
Административнонаказващият орган не взема участие в съдебното заседание – лично
или чрез процесуален представител. В придружителното писмо също не е изразено
становище по жалбата.
Съдът, съобразявайки посочените в жалбата основания, изразените становища на
страните и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, приема
следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
На 02.07.2023 година свидетелите Ц. Х. и И. Т.-полицейски служители при РУ-
Луковит,били на служба,дневна смяна,в района на град Луковит.Около 10.00 часа видели,че
на посочено в акта за установяване на административното нарушение/АУАН/ и
наказателното постановление/НП/ кръстовище,в посока към градската градина,се движи
мотопед,управляван от жалбодателя,на който няма поставени регистрационни
1
табели.Последвали жалбодателя и го спрели за проверка.След справка установили,че
мотопедът никога не е бил регистриран.
Свидетелят Х. съставил АУАН на жалбодателя,за нарушение на чл.140,ал.1 от
ЗДвП,който бил подписан без възражения от жалбодателя.
Материалите по преписката били изпратени в РП – Ловеч, ТО – Луковит, образувана
преписка № 2847/2023г по която прокурор от РП – Ловеч, се произнесъл с постановление
от 12.07.2023 г. за отказ да се образува досъдебно производство. Преценено е, че
извършеното от жалбоподателя деяние не е престъпно по чл. 345, ал. 2 от НК, тъй като
обществената опасност на извършеното деяние е явно незначителна,деянието представлява
изолиран случай в живота на жалбодателя и същото представлява административно
нарушение и е постановено преписката да се изпрати на началника на РУ Луковит за
преценка за ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и издал обжалваното наказателно постановление, с което
наложил на същия административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети
общо 10 точки.
Изложената фактическа обстановка не е спорна и се установява от приетите по
делото писмени доказателства, находящи се в приобщената адинистративнонаказателна
преписка, както и от показанията на свидетелите Х. и Т., които в показанията си
потвърждава фактическите констатации, отразени в акта.Тази фактическа обстановка не се
оспорва и се признава и от самия жалбодател.
От приложените към жалбата епикриза от дата 06.12.2022г,издадена от УМБАЛ
„Света Марина-Плевен“-ЕООД и Експертно решение №92570/22г,издадено от ТЕЛК към
МБАЛ „Проф.П.Стоянов“—АД-Ловеч се установява,че жалбодателят,който е пенсионер,е с
влошено здравословно състояние,така също се потвърждават изнесените в жалбата
увреждания на неговото физическо здраве.
От приложената справка за нарушител-водач на името на жалбодателя се
установява,че същият е издържал изпит за правоспособност на 21.11.1973г,като оттогава и
до настоящия момент на същия няма налагана санкция за никакво нарушение на правилата
за движение по пътищата,който факт буди удивление у решаващия състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН/видно от датата на
връчване на наказателното постановление и датата на депозиране на жалбата срещу него/, от
легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно
представената Заповед № 812з-1632/02.12.2021г на Министъра на Вътрешните работи и
представените удостоверения, издадени от ОДМВР Ловеч. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.
34 от ЗАНН.
2
Безспорно е също така, че след приключване на проверката за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК е издадено атакуваното НП, с което, при идентична
фактическа обстановка с описаната в АУАН е ангажирана административнонаказателната
отгворност на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и
административнонаказващият орган, като нарушена от жалбоподателя, въвежда за водачите
задължението да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Нарушаването на това задължение от
страна на водачите води до санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3
от ЗДвП.
Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е управлявал процесното МПС-мотопед „Хонда“ с посочена в НП рама и че
същото не е било регистрирано по надлежния ред. С обажалваното НП на жалбоподателя са
наложени минималните по размер административни наказания, доколкото за посоченото
нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
предвижда "Глоба" в размер на 200.00 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 месеца.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че АНО
неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен анализ на
материалите по делото, настоящата инстанция счита, че описаната в АУАН и в НП
деятелност следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН случай
на административно нарушение. На първо място, деецът и деянието се отличават с ниска
степен на обществена опасност, при която определената в минимален размер санкция не
съответства на тежестта на нарушението. Макар с действията си жалбоподателят да е
осъществил формално състава на адм. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно
управлявал е МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, то в случая обществената
опасност на деянието е явно незначителна. Това е така, тъй като се касае на първо място, за
управление на МПС, което е със сравнително малка мощност, с ниски работни параметри и
обем на двигателя – описания мотопед, и на следващо място, от правоспособен водач почти
без нарушения по ЗДвП – в последните шест години няма издадено НП, влязло в сила.
Наред с това жалбоподателят е управлявал мотопеда за кратко, само в района на центъра на
града и с оглед необпходимостта от придвижване поради влошеното си здравословно
състояние,в т.ч. и увреждане на долен крайник . Следва да се отчете и фактът, че се касае за
нарушение, от което не са произлезли вреди. Жалбодателят признава вината си и обяснява
причината,за да използва процесното МПС.
Не на последно място: Видно от справката за нарушител-водач,за близо 50-годишен
опит като правоспособен водач,жалбодателят П. няма регистрирано нито едно нарушение на
правилата за движение по пътищата,т.е. настоящето деяние,както е отразено и в
постановлението на прокуратурата представлява действително изолиран,единичен случай,в
неговия живот.
Всичко това, съпоставено с наложеното наказание, което е значително по тежест, а
именно – глоба в размер на 200 лв. както и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца, налага извод за едно очевидно несъответствие на същото наказание както с
личността на нарушителя, така и с обстоятелствата по конкретния случай.
Като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на
основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон.
Посочените по-горе многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не са отчетени в
достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че обществените
отношения – обект на нарушението по ЗДвП в случая не са били засегнати съществено и
деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички основания да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН – да не налага наказание, като предупреди
3
нарушителя, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено наказание.
Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона.
Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗАНН, съдът следва да
отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 23-0297-000392/31.07.2023г. на
Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на Г. Х. П.,ЕГН:********** от
град Луковит,Лов.обл. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00/двеста/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца,както и на основание
Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г на МВР е постановено отнемане на 10 точки.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН нарушителя Г. Х.
П.,ЕГН:********** от град Луковит,Лов.обл.,че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4