РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Д. Б. Николова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20221000500387 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по исковете “Юробанк
България” АД срещу решение № 11017 от 05.10.2021 г., постановено по гр.д.
№ 11017/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което ответникът е
осъден да заплати на ищеца Й. М. Щ. сумата 44979,91 евро – надплатени
погасителни вноски за периода 24.08.2014 - 07.08.2015 г., представляваща
разликата в обменния курс на еврото към швейцерския франк, заплатена
недължимо от ищеца по Договор за кредит HL 39015 от 16.06.2008 г., със
законната лихва от 21.08.2019 г., и сумата 2123,65 швейцарски франка –
надплатена възнаградителна лихва за периода 24.08.2014-07.08.2015 г.
Ответникът “Юробанк България” АД обжалва решението с доводи за
неговата недопустимост, неправилност и необоснованост. Твърди, че в частта
по иска за 44979,91 евро решението е недопустимо, тъй като с влязло в сила
решение между същите страни била отречена неравноправността на клаузата
на чл.6, ал.2 от договора за кредит, на която ищец;ът основавал претенцията
си. Жалбоподателят обосновава неправилността на решението с нарушение на
ЗЗП, необоснованост, неправилно приложение на относимата практика на
СЕС. Оспорва изводите за неравноправност на клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22
от договора за кредит, както и на клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от
договора.
1
Искането е за обезсилване или за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по жалбата я оспорва в писмен отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, поради
което е процесуално допустима.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът основава претенциите си за заплащане на недължимо получени
от ответната банка суми на следните обстоятелства: по сключен договор за
банков кредит получил кредит в размер 82400 евро при годишна лихва 5,65%,
който впоследствие бил преизчислен от банката с цел погасяване в
швейцарски франкове. Ищецът погасил предсрочно целия кредит, но твърди,
че поради задължението да погасява кредита в швейцарски франкове,
увеличението на валутния курс на швейцарския франк спрямо евро и лева и
поради едностранното увеличение на лихвения процент на възнаградителната
лихва, заплатил на банката суми, които не се дължат по договора: 44979,91
евро поради разлика във валутния курс и 2123,65 швейцарски франка поради
увеличение на лихвения процент (допуснато увеличение на иска в с.з. на
25.02.2021 г.)
През периода от 24.08.2014 г. до 07.08.2015 г. ответната банка е
получила за погасяване на кредита сума на стойност 44 979,91 евро, както и
сумата 2123,65 швейцарски франка, платени от ищеца без правно основание,
тъй като надвишавали дължимите за периода месечни вноски в евро по
сключения на 16.06.2008 г. между страните договор за банков кредит HL
39015. Клаузите в договора (чл.1, ал.3 и чл.6, ал.2), които предвиждат
едностранно определяне от банката на размера на кредита в швейцарски
франкове и прехвърлят върху кредитополучателя валутния риск от
повишението на курса на швейцарския франк спрямо евро и лева, са
неравноправни като противоречащи на ЗЗП и поради това нищожни. При
сключването на договора ищецът не бил запознат нито с размера на кредита в
швейцарски франкове, нито с курса, по който ще се извърши
превалутирането, нито с размера на месечната вноска, нито с възможността за
драстично увеличение курса на швейцарския франк спрямо лева и еврото.
Ищецът счита, че при неприлагане на нищожните клаузи от договора
задължението му към банката е за погасяване на кредита в евро. При
погасяване на кредита в швейцарски франкове той платил по-голяма от
дължимата сума поради увеличението на курса на швейцарския франк спрямо
лева.
Също неравноправни и поради това нищожни били клаузите на чл.3,
ал.5; чл.6, ал.3; чл.12, ал.1 от договора, предвиждащи възможността банката
едностранно да променя договорения лихвен процент без предвидени в
догговора ясни обективни критерии и формула за тази промяна. Получената
2
от банката сума за възнаградителна лихва през исковия период, формирана от
увеличения лихвен процент, била платена от ищеца без основание.
Ответникът е оспорил предявените искове като е твърдял, че валутата
на договора е швейцарски франкове. Оспорил е договорът за кредит да
съдържа неравноправни клаузи. Договорът бил сключен след индивидуално
договаряне, а клаузите му били ясни и разбираеми. Ответникът счита, че
клаузата на чл.6, ал.2 от договора е част от неговия основен предмет и не
подлежи на преценка за неравноправност. Ищецът бил информиран за риска
от повишаването курса на швейцарския франк спрямо лева/еврото с клаузата
на чл.22 от договора. Методологията за определяне на базовия лихвен
процент като променлив компонент на възнаградителната лихва била
публикувана на интернет страницата на банката и включвала само обективни
фактори. Ответникът се позовава на изключенията на чл.144, ал.1 и ал.2 от
ЗЗП.
Пред настоящата инстанция спорно между страните са обстоятелствата
представляват ли нарушение на нормите на чл. 143, вр. чл. 144, вр. чл. 146 и
чл. 147 от ЗЗП клаузите на чл.3, ал.5; чл.6, ал.2; чл.6, ал.3; чл.12, ал.1; чл.22,
ал.1 и ал.2 от Договор за кредит HL39015 от 16.06.2008 г. Накърняват ли
посочените клаузи правилата за защита на потребителя, както и договорното
равноправие; водят ли до изключително понасяне на риска от поскъпване
валутата на кредита от потребителя; водят ли до едностранна промяна на
лихвения процент по кредита и до завишаване на анюитетните вноски.
Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл.146,
ал.2 ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е
индивидуално уговорено, е на търговеца - чл.146, ал.4 ЗЗП.
По въпроса за договор за кредит, сключен в чужда валута, е
постановено решение № 296 от 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, II
т.о., в което е прието, че “неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите
последици от сключването на договора и когато при проверката й за
неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от
3
договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират
изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.”
По делото няма спор относно фактите, че на 16.06.2008 г. между ищеца
Й. Щ., С. Щ. като кредитополучатели и “Юробанк И Еф Джи България” АД,
като Банка, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
39015, с който Банката предоставя кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 82400 евро по курс
„купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита (чл.1, ал.1), срещу задължението на кредитополучателите да върнат
кредита, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
Годишната лихва е определена като сбор от базов лихвен процент (БЛП) за
жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 1,15 пункта. Към
момента на сключване на договора БЛП е 4,5%, съответно годишната лихва е
5,65 процента. В чл.3, ал.5 е посочено, че действащия БЛП не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
По делото е допусната и приета ССЕ, чието заключение съдът изцяло
кредитира. От него се установява, че валутата на заемната сметка, разкрита на
името на ищеца, е швейцарски франк и кредитът е усвоен в тази валута, но
тъй като тази сметка е била блокирана, ползването му е извършено в евло от
евровата разплащателна сметка, след превалутирането му по курс ”купува-
безкасово” на банката. Кредитът е погасяван в швейцарски франкове. От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява Методологията за определяне на БЛП на банката, както и начина
на функциониране на БЛП.
Видно от заключението на вещото лице С. И. по първоначалната
съдебно-счетоводна експертиза, методологията на банката за определяне на
БЛП не съдържа конкретна формула, по която той се изчислява. Прилаганата
от банката възнаградителна лихва за исковия период е в размер 6,90 %. За
периода 24.08.2014-07.08.2015 г. банката е начислила лихви в размер 8304,16
швейцарски франка, а при прилагане на договорения лихвен процент лихвата
за същия период би била 6180,51 швейцарски франка. Разликата от
увеличения лихвен процент е в размер 2123,65 швейцарски франка. Съгласно
приложения към договора погасителния план, датата на усвояване на кредита
е 24.06.2008 г., отпусната сума в швейцарски франкове е 136648, а дължимата
месечна вноска към тази дата е в размер на 951,60 швейцарски франка.
Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове
(чл.2, ал.1 от договора), като усвоеният кредит в швейцарски франкове по
сметката по чл.2, ал.1 се превалутира служебно от банката в евро по
търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро (чл.2, ал.3 от договора). Съгласно чл.3, ал.5 от
договора, действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи
на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Съобразно чл.6, ал.2 от договора, погасяването на кредита се извършва във
4
валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В
случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по свои
сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства, след
служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава” на
банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и
оправомощава банката. В чл.12, ал.1 от договора е предвидена възможността
на банката да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които прилага към операциите си, както и приложимите
лихви; измененията влизат в сила от приемането им и са задължителни за
страните. В чл.22, ал.1 от договора кредитополучателят декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или
евро, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за
последица, включително в случаите на чл.6, ал.2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеми всички вреди (включително и
пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира
в ал.2 на чл.22 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от
договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Видно от Приложение № 1 към договора за банков кредит, към датата
на усвояване на кредита приложимият курс „купува” за швейцарския франк
на банката към евро е 1,6584446 швейцарски франк за едно евро, като
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от
договора, е 136648 швейцарски франка.
Не се спори също, че към датата на сключване на договора БЛП по
кредита е бил 5,65%; от 24.07.2008 г. ответникът е увеличил базовия лихвен
процент едностранно на 6,15%; от 24.10.2009 г. БЛП е в размер 7,15%; от
24.10.2012 г. е в размер 6,90%. Видно от заключението на вещото лице И., в
резултат на прилагания едностранно увеличен лихвен процент банката е
събрала за месечни вноски през исковия период 24.08.2014-07.08.2015 г.
сумата 2123,65 швейцарски франка в повече.
С влези в сила решения на СРС и СГС, съответно по гр.д. № 29627/2012
г. и по гр.д. № 12424/2014 г., са прогласени за нищожни следните клаузитот
процесния договор: чл.3, ал.1 в частта, с която кредитополучателят се е
задължил да заплати дължими лихви, равняващи се на сбора на Базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период; чл.3, ал.5 в частта, според която действащият
5
БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в
него стават незабавно задължителни за страните; чл.6, ал.3 „при промяна на
БЛП от банката размерът на погасителните вноски се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят дава своето
неотменимо и безусловно съгласие“; чл.12, ал.1 от договора. Отхвърлен е
искът за прогласяване на чл.22 от договора. С тези решения банката е осъдена
да заплати на Й. Щ. и С. Щ. суми за платени в повече вноски и такси по
договора за кредит за периода 24.07.2008 - 24.06.2012 г.
Съгласно чл. 22, ал. 1 "КРЕДИТОПЛОУЧАТЕЛЯТ декларира, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от
БАНКАТА курс купува и/или продава на швейцарския франк към български
лев/евро, както и превалутирането по чл. 22 от договора, може да има за
последица, включително в случаите по чл. 6, ал.2, повишаването на размер на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и
че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими
по превалутирания кредит; ал.2 "КРЕДИТОПЛОУЧАТЕЛЯТ декларира, че е
изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл.20-242от този договор, както и е съгласен с
настъпването им". Видно от тяхното съдържание, клаузите на чл. 22, ал.1 и
ал.2 са с декларативен характер и сами по себе си не създават преки
задължения за кредитополучателя, чрез тях се изразява информираност и
съгласие за поемане ва всички рискове и вреди от промени и повишаване на
курс купува и/или продава на швейцарския франк. Размерът на предоставения
кредит, начина на усвояване и погасяване са определени в клаузите на чл. 1,
ал.1 и ал. 3; чл. 2, ал.1 и ал. 4; чл.6, ал.2 и чл. 8, ал. 2 от договора. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че е налице различие в съдържането на
горепосочените клаузи.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от правна страна следното:
По оплакването за недопустимост на съдебното решение в частта по
иска за 44979,91 евро, мотивирано с наличие на сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти, на които е основан искът. Оплакването е
неоснователно. Искът, предявен в настоящото производство, е основан на
твърдение, че ищецът е заплатил по-голяма сума от дължимата за погасяване
задълженията по договора за кредит като разликата се дължи на увеличения
курс на швейцарски франк към еврото за периода 24.08.2014 - 07.08.2015 г.
Ищецът се позовава на нищожност на клаузите на чл.1, ал.3 и чл.6, ал.2 от
договора като твърди, че при неприлагане на тези клаузи договорът следва да
се счита за сключен в евро и неговото задължение е за погасяване на вноските
в евро. Посочените клаузи не са били предмет на исковете, разгледани в
предходното производство. Влезлите в сила решения по осъдителни искове на
Й. Щ. са за суми, платени недължимо на банката за вноски през периода
6
24.07.2008 - 24.06.2012 г. Следователно не е налице сила на пресъдено нещо,
обхващаща въпроса за дължимост на сумата 44979,91 евро, надплатена през
периода 24.08.2014 - 07.08.2015 г., както и за действителността на чл.1, ал.3 и
чл.6, ал.2 от договора. Постановеното решение не е недопустимо в
посочената част. Предмет на делото е спорното право, което се въвежда от
ищеца с изложените в исковата му молба твърдения. Съгласно разпоредбата
на чл. 298, ал. 1 от ГПК обективните предели на силата на пресъдено нещо
обхващат разгледаното от съда искане. В случая ищецът се позовава на
недействителността на различни клаузи в договора с различно съдържание от
клаузите, по които е налице произнасяне с влязлото в сила решение на СГС.
Следователно различен предмет на настоящото дело е различен –
обстоятелствата, на които ищецът се позовава, представляват отделно
основание за предявяването на иск и не се обхващат от силата на пресъдено
нещо. Изразеното в мотивите становище, че съгласие от страна на
потребителя да поеме всички рискове и вреди от промени и повишаване на
курс купува и/или продава на швейцарския франк не представлява
неравноправна клауза, не е обвързващо за въззивния съд и не представлява
пречка за водене на ново дело, доколкото мотивите на съдебното решение не
се ползват със сила на пресъдено нещо. От изложеното следва, че липсва
идентичност в предмета на настоящото исково производство и
производството по гр.д. № 29627/2012 г. на СРС, което обосновава и
допустимостта на постановеното въззивно решение.
По оплакванията за неправилност. Налице е сила на пресъдено нещо
относно приетата в предходното производство нищожност на клаузите на
чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора, поради което съдът и страните
са обвързани да приемат нищожността на посочените клаузи при разрешаване
на настоящия спор. Следователно заплатените от ищеца суми за погасяване
на задълженията за възнаградителна лихва при определен от банката по-висок
от първоначално договорения лихвен процент са платени недължимо. Ето
защо предявеният иск за заплащане на сумата 2123,65 швейцарски франка –
надплатена възнаградителна лихва за периода 24.08.2014-07.08.2015 г. е
основателен.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че клаузата на чл.6,
ал.2 от договора, според която банката има право служебно да превалутира
налични средства в евро или лева към швейцарски франк по курс „продава“ в
деня на падежа на съответното задължение. С посочената клауза валутният
риск от обезценяване на местната валута, в която кредитополучателят
получава доходите си, спрямо валутата на договора, е възложена изцяло
върху потребителя.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. на цитираната
норма. При формиране на крайния извод следва да бъдат отчетени също и
7
всички обстоятелства, свързани със сключването на договора към датата на
сключването му, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи. Ето защо и съдът следва да тълкува съвкупно
клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3; чл.2, ал.1 и ал.4; чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2
от договора от 2008 г. предвид тяхната взаимна обусловеност.
На първо място, неоснователни са възраженията, че оспорената клауза е
уговорена индивидуално. Липсват доказателства оспорената клауза да е
индивидуално уговорена. Клаузите на чл. 6, ал. 2; и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
договора от 2008 г. са част от стандартни, изготвени предварително и типови
условия на банката, поради което кредитополучателят не е имал възможност
да влие върху съдържанието им. Посочените договорни клаузи са нищожни
като неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, при хипотезите на чл.
143, т.11 и т.19 от ЗЗП. Изключенията на чл.144, ал.3 от ЗЗП не намират
приложение, тъй като са относими единствено към основанията на чл.143 от
ЗЗП, в които не попада клауза, регулираща валутните рискове при договаряне
на кредит в чуждестранна валута (щвейцарски франкове) и погасителни
вноски, дължими в същата валута.
Следва да се има предвид, че в отношенията с банката
кредитополучателят е в положение на по-слаба страна и от гледна точка на
степента му на информираност и специфична компетентност. Предварително
установените от банката условия в спорните договорни клаузи са във вреда на
кредитополучателя и създават значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, като по този начин се нарушават изискванията за
добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на
добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена
защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на
индивидуалния такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания в
случая са нарушени с включване на процесните клаузи в договора, доколкото
с тях се предвижда ограничаване възможностите на потребителите, с което се
стига до незачитане на техните интереси.
Относно валутния риск. Преценката на неравноправния характер на
дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване
на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които
търговецът е можел да знае към този момент и които са от естество да се
отразят на по-нататъшното му изпълнение. Опредерена договорна клауза
може да установява неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва
в хода на изпълнение на договора. В т. 55 от разяснителната част на
решението си по дело С-186/16 СЕС е посочил, че клауза, включена в
договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква
месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута,
в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази
валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.
Съгласно Решение на СЕС по дело C‑186/16, при договорите за кредит
8
изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език
предполага, че финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да
вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Клауза,
съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна
валута, в която е бил договорен, трябва да се разбира от потребителя както от
формална и граматическа гледна точка, така и по отношение на
действителния й ефект, така щото среден потребител, относително осведомен
и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да осъзнае
възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която
кредитът е бил договорен, но също и да е в състояние да прецени
потенциалните значителни икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. В случая при задължение за връщане на кредита
в срок от 20 години, Банката е следвало да представи на ищеца информация
какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк,
спрямо който националната валута няма фиксиран курс, с каквато
информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от
професионалната й дейност. В т.50 от решението е разяснено, че от една
страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на
договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск,
свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно
да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От
друга страна, банковата институция трябва да представи възможните
промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в
чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател
не получава доходите си в тази валута.
В диспозитива на определението по дело № С-119/17 е постановено, че
чл.3 до чл.5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
(транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП) следва да се тълкуват в
смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като
неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния
характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя
създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора.
Ответникът не доказа към датата на сключване на договора от 2008 г. да
е предоставил на ищеца необходимата информация относно динамиката в
курса на швейцарския франк и значението на тази валута в международните
търговски операции, както и през периоди на несигурност и криза. Ето защо
възражението на въззивника, че оспорените клаузи и по-специално тази на
чл.6, т.2 от Договора от 2008 г., са съставена по ясен и недвусмислен начин, е
9
неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че клаузата на чл. чл. 6, ал.2,
изр.2 (относно възможността за служебното превалутиране на евро или
левове в швейцарски франкове по курс “продава” на Банката) от договора за
кредит за покупка на недвижим имот не отговарят на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния.
Посочената клауза е неравноправна по общите критерии, установени в
нормите на чл. 143 от ЗЗП. Ето защо и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
посочената договорна клауза е нищожна и не следва да се прилага в
отношенията между страните по договора.
Независимо, че договорът за кредит не предвижда възможност за
реално използване от потребителя на чуждестранната валута, кредитът следва
да се погаси в същата чуждестранна валута, поради което този договор не
може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута
(т.20 от определението по дело С -119/17 на СЕС). Следователно се прилага
БЛП на банката за жилищни кредити в съответната чуждестранна валута -
швейцарски франкове.
По осъдителния иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата
44979,91 евро. Установяването на неравноправния характер на клаузата за
служебно превалутиране на платените в лева или евро суми в швейцарски
франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро и
поемане на целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към лев/евро само от
кредитополучателя - потребител позволява да се възстанови правното и
фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на
тези неравноправни клаузи. Договорът за кредит може да се прилага и
изпълнява и без клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, предвид разпоредбата на чл.
430 ТЗ, съгласно която с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. При уговорка за
предоставяне на кредитен лимит в равностойността на швейцарски франкове
на 82400 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита и по който сумата е предоставена към момента
на усвояване на кредита, и установяване на нищожност поради
неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22 от договора, то кредитът
следва да бъде върнат в уговорения размер и валута – равностойността на
швейцарски франкове на 82400 евро по първоначално определения курс, т. е.
по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита 24.06.2008 г. Договорът за кредит може да бъде
изпълняван без клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, тъй като тяхното премахване
не води до изменение на естеството на основния предмет на договора.
10
С оглед нищожността на клаузите за поемане на валутния риск от
потребителя и на вредите, свързани с този риск, и предвид задължението на
националната юрисдикция да възстанови предимствата на потребителя,
неправомерно получени в негов ущърб от продавача или доставчика въз
основа на неравноправните клаузи, сумата, заплатена вследствие на промяна
в ущърб на потребителя на валутния курс на чуждестранната валута, при
който е предоставен кредитът, се явява платена при начална липса на
основание.
От допълнителното заключение на вещото лице И. се установява, че за
периода от 24.08.2014 г. до 07.08.2015 г. кредитополучателят е заплатил
136468,37 швейцарски франка с равностойност 82290,44 евро по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване –
1,6583446 CHF/€. За погасяване на задължението си по договора за кредит в
периода от 24.08.2014 г. до 07.08.2015 г. ищецът е заплатил 136468,37
швейцарски франка с равностойност в евро по текущ курс към момента на
всяка вноска 127218,63 евро. Общият размер на недължимо платените от
ищеца суми през процесния период е 44928,20 евро (127218,63 евро-82290,44
евро).
Разликата от 44928,20 евро представлява недължимо платени суми на
основание нищожните клаузи за носене на валутния риск. Претенцията,
заявена в т.1 на петитума на исковата молба с цена на иска 44979,91 евро за
връщане на недължимо платени през процесния период суми, е основателна
до размер 44928,20 евро.
От отговора на задача 11, поставена от ответника (л.13-15 от основното
заключение), е видно, че за периода 26.08.2014-07.08.2015 г. ищецът е внесъл
общо 136860,11 швейцарски франка. Тъй като ищецът е погасявал в
процесния период част от кредита чрез вноски в швейцарски франкове
(директни преводи), а друга част чрез вноски в лева, на основание чл.55, ал.1
от ЗЗД му се дължи връщане на даденото без основание в същата валута –
швейцарски франкове и лева. При съпоставка на данните от таблицата към
отговора на първа задача, поставена от ищеца (стр.5 от основното
заключение) и таблицата към отговора на единадесета задача, поставена от
ответника (стр.15 от основното заключение), се установява, че за процесния
период разликата от внесени чрез директен превод в швейцарски франкове
суми при прилагане на курса на швейцарския франк към еврото за 24.06.2008
г. е в размер 10401,24 евро. Ето защо част от претендираната сума в размер
10401,24 евро следва да се присъди в равностойността й в швейцерски
франкове по курса на БНБ за швейцерския франк към евро за 21.08.2019 г.,
датата на исковата молба (кръстосан курс 1,95583/1.79846 = 1,08750 €/CHF) -
11311,35 швейцарски франка. Останалите вноски през исковия период са
плащани в лева. Надплатената поради курсова разлика на швейцарския франк
сума е в размер 34526,95 евро с равностойност 67528,84 лева. Обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати
на ищеца 44979,91 евро, вместо което ответникът следва да бъде осъден да
11
заплати на ищеца 11311,35 швейцарски франка и 67528,84 лева със законната
лихва от 21.08.2019 г.
Присъждането на платената недължимо в ответната банка сума в левове
и швейцарски франкове при предявен иск за връщане на даденото на
основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с искане за присъждане на сумата в
евро, не променя предмета на делото и не се нарушава диспозитивното начало
в процеса съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК – не се присъжда друго, а стойността,
която е платена при начална липса на основание /аргумент от Тълкувателно
решение № 4/2014 от 29.04.2015г. по тълк. дело № 4/2014г. на ВКС, ОСГТК/.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното решение
следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищеца 44979,91 евро, вместо което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумите 11311,35 швейцарски франка и 67528,84 лева със законната
лихва върху двете суми от 21.08.2019 г. Искът следва да се отхвърли за
разликата над 44928,20 евро до 44979,91 евро.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да се
потвърди.
Съобразно резултата от спора, въззивникът следва да заплати на
въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева.
Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11017 от 05.10.2021 г., постановено по гр.д. №
11017/2019 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която “Юробанк
България” АД е осъден да заплати на Й. М. Щ. сумата 44979,91 евро –
надплатени погасителни вноски за периода 24.08.2014 - 07.08.2015 г.,
представляваща разликата в обменния курс на еврото към швейцерския франк
и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД да заплати на Й. М. Щ. на
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД сумите 11311,35 (единадесет хиляди
триста и единадесет 0,35) швейцарски франка и 67528,84 (шестдесет и седем
хиляди петстотин двадесет и осем 0,84) лева, надплатени погасителни вноски
за периода 24.08.2014 - 07.08.2015 г., заплатена недължимо от ищеца по
Договор за кредит HL 39015 от 16.06.2008 г. поради разликата в обменния
курс на еврото към швейцерския франк при начална липса на основание, със
законната лихва върху двете суми от 21.08.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. М. Щ. против „Юробанк България” АД
иск за заплащане на разликата над посочените суми до 44979,91 евро.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД да заплати на Й. М. Щ. разноски
пред въззивната инстанция в размер 5000 (пет хиляди) лева.
12
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13