Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260305
гр.Пловдив, 05.07.2021г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение ХХс, в открито заседание на двадесет и първи юни две хиляди
дванадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Боряна
Козова и в присъствието на прокурора .................
............................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 25 по описа за 2021г на Пловдивски
окръжен съд и взе предвид следното:
Иск на основание
чл. 422 ГПК.
Предявен от А.Д.П., ЕГН ********** *** против Й.Т.Т., ЕГН ********** ***.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между
страните, че ответницата му дължи сумата от 41 000лв, ведно със
законната лихва, начиная от 04.08.2020г – датата на подаване на заявлението пред РС - Пловдив до окончателното изплащане на сумата,
дължима на основание запис на заповед, издаден от ответницата
на дата 25.06.2018г с падеж 30.10.2018г, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9531/2020г по описа на ПРС, I гр. състав. Претендира направените в заповедното и в настоящото
производство съдебни разноски.
Ответницата Й.Т.Т. не е подала отговор на изпратената ѝ искова молба, като в съдебно
заседание изразява становище, че оспорва
иска и моли съда да го отхвърли.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Тезата на ищеца е, че той разполага с
редовен от външна страна запис на заповед за сумата то 41 000лв, издаден от Й.Т.Т.
на 25.06.2018г с падеж 30.10.2018г. Тъй като след настъпване на падежа сумата не му е била платена, той се
е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
9531/2020г по
описа на ПРС, I гр. състав. Срещу Заповедта постъпило възражение от длъжника,
което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на установителни искове
против нея. Както подаденото възражение, така и установителният иск са
постъпили в предвидените преклузивни срокове, видно от приложеното частно дело
на ПРС, поради което съдът намира настоящото производство за допустимо и следва
да бъде разгледано по същество.
Ответницата не е подала отговор
на изпратената ѝ искова молба с приложенията, като за насроченото по
делото първо съдебно заседание е депозирала писмено становище, че оспорва
исковата претенция, тъй като записът на заповед не отговаря на изискванията на
ТЗ, без да конкретизира на кои точно.
Предвид заявените становища на страните, в първото по делото съдебно
заседание съдът разпредели доказателствената тежест между страните, като указа на ищеца, че той следва
да докаже, че
разполага с редовен от външна страна запис на заповед.
Изискванията
към задължителното съдържание на ценната книга се съдържат в разпоредбата на
чл.535 от ТЗ и те са:
1.
наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на
който е написан;
2.
безусловно обещание да се плати определена сума пари;
3.
падеж;
4.
място на плащането;
5.
името на лицето, на което трябва да се плати;
6. дата
и място на издаването;
7.
подпис на издателя.
Всички тези реквизити се
съдържат в процесния запис на заповед, като сумата, за която се издава, датата
на издаване и падежът са изписани и с цифри и с думи. Поради това съдът намира,
че ищецът разполага с редовна ценна книга, съдържаща всички изискуеми се реквизити
на запис на заповед съгласно чл.535 от ТЗ и удостоверяваща изискуемо вземане,
което не се спори, че не е платено от ответницата на падежа. Това прави предявеният
установителен иск изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на извършените в
настоящото и в
заповедното производство разноски в общ размер на 3428,70лв, дължими от ответницата.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между А.Д.П.,
ЕГН ********** *** и Й.Т.Т., ЕГН ********** ***, че Й.Т.Т., ЕГН ********** дължи на А.Д.П., ЕГН ********** сумата от 41 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 04.08.2020г – датата на подаване на
заявлението пред РС - Пловдив
до окончателното изплащане на сумата, дължима на основание запис на заповед,
издаден от
ответницата на дата 25.06.2018г с падеж 30.10.2018г, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 9531/2020г по описа на ПРС, I гр. състав.
ОСЪЖДА Й.Т.Т., ЕГН ********** *** да заплати на А.Д.П.,
ЕГН ********** *** сумата от 3428,70лв за извършени съдебни разноски, от които 822,30лв са дължими в
заповедното и 2606,40лв – в настоящото исково производство.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: