№ 16893
гр. София, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110117129 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от Г. Н. Д. срещу В. Г. П. с
искане да се осъди ответника да му заплати сумата от 9897,01 лева, представляваща
погасени от него за сметка на ответника лизингови и застрахователни вноски, дължими по
Договор за финансов лизинг № 18********** от 06.08.2018г., сключен с „ОТП Лизинг“
ЕООД /с предишно наименование „Сожелис България“ ЕООД/, за периода от 07.11.2019г. до
04.02.2021г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 26.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е бивш съпруг на В. П., като бракът им бил прекратен поради
неговото дълбоко и непоправимо разстройство на 13.07.2020г. с влязло в сила Решение №
260130 от 13.07.2020г., постановено по гр. дело № 277/2020г. от РС- гр. Костинброд, с което
било утвърдено сключеното между съпрузите споразумение за развод по взаимно съгласие
по чл. 51 СК. Поддържа, че били във фактическа раздяла още към месец октомври 2019г.
Сочи, че на 06.08.2018г. В. П. била сключила Договор за финансов лизинг № 18**********
със „Сожелис България“ ЕООД /в последствие преименувано „ОТП Лизинг“ ЕООД/.
Ответницата била получила лизинговата вещ- лек автомобил „Рено Меган“, с рег. №
*********, който бил за лично ползване на същата и бил сключен с цел личното му
придобиване. Твърди, че със свои лични средства е заплащал нейните задължения по
вноските по договора, застраховките „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“, данък МПС
за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г., включително. Сочи, че през този период вече са
били във фактическа раздяла, като за част от периода били и разведени. Поддържа, че бил
извършил следните плащания с негови лични средства: на 07.11.2019г.- 343,21 лева с
основание „месечна вноска 2 по застр. пол.***********“ и получател „Застрахователен
брокер Омникар и партньори“ ООД; на 12.11.2019г. – 472,79 лева с основание „мес.вноска
1
лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор *****+************BRSG“ и получател
ОТП Лизинг ЕООД; на 09.12.2019г. – 472,79 лева с основание „мес.вноска лизинг за
автомобил на кл. номер ***** договор *****+************BRSG“ и получател ОТП
Лизинг ЕООД; на 13.01.2020г. – 473,15 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на
кл. номер ***** договор *****+************BRSG“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на
31.01.2020г. – 343,21 лева с основание „месечна вноска 3 по застр. пол.***********“ и
получател „Застрахователен брокер Омникар и партньори“ ООД; на 12.02.2020г. – 473,33
лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор *****
UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 09.03.2020г. – 473,51 лева с
основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор *****
UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 09.04.2020г. – 473,69 лева с
основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор *****
UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 04.05.2020г. – 343,21 лева с
основание основание „месечна вноска 4 по застр. пол.***********“ и получател
„Застрахователен брокер Омникар и партньори“ ООД; на 11.05.2020г. – 473,87 лева с
основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор *****
UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 03.06.2020г. – 474,05 лева с
основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор *****
UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 09.07.2020г. – 474,23 лева с
основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор *****
UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 09.07.2020г. – 102,58 лева с
основание „данък МПС за 2020 рег. номер *********UNCR*************“ и получател
ОТП Лизинг ЕООД. Поддържа, че съгласно т. 10 от утвърденото от съда споразумение по
чл. 51 СК, ако се окаже, че някой от съпрузите е поел задължение към трето лице, то след
прекратяването на брака, същият ще изплаща поетото задължение самостоятелно, без да
ангажира по какъвто и да е начин и на каквото и да е основание, в какъвто и да е размер и
период, отговорността на другия съпруг. След датата на развода, бил извършил следните
плащания: на 10.08.2020г. за сумата 474,41 лева с основание „мес.вноска лизинг за
автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП
Лизинг ЕООД; на 10.08.2020г. за сумата от 559,87 лева с основание „вноска застраховка
автокаско еднократно застр.гр.отговорност“ и получател „Застрахователен брокер Омникар
и партньори“ ООД; на 10.09.2020г. за сумата 474,59 лева с основание „мес.вноска лизинг за
автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП
Лизинг ЕООД; на 14.10.2020г. за сумата 474,78 лева с основание „мес.вноска лизинг за
автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП
Лизинг ЕООД; на 02.11.2020г. за сумата 309,31 лева с основание „вноска 2 по полица
0307Х********“ и получател „Застрахователен брокер Омникар и партньори“ ООД; на
13.11.2020г. за сумата 474,96 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер
***** договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 08.12.2020г.
за сумата 475,14 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер *****
договор ***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 08.01.2021г. за
2
сумата 475,33 лева с основание „мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор
***** UNCR*************“ и получател ОТП Лизинг ЕООД; на 01.02.2021г. за сумата
309,31 лева с основание „вноска 3 по полица 0307Х********“ и получател „Застрахователен
брокер Омникар и партньори“ ООД; на 04.02.2021г. за сумата 475,41 лева с основание
„мес.вноска лизинг за автомобил на кл. номер ***** договор ***** UNCR*************“ и
получател ОТП Лизинг ЕООД. Общият размер на извършените плащания в полза на „ОТП
Лизинг“ ЕООД и „Застрахователен брокер Омникар и партьори“ ЕООД бил 9897,01 лева.
Сочи, че изпълнявайки задължения, които не са негови, а на ответника при липса на
основание за това, е обеднял, а ответницата се е обогатила за негова сметка, тъй като
пасивът й бил намалял поради погасяване на задълженията й от страна на ищеца. Поддържа,
че са налице всички елементи на чл. 59 ЗЗД. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск. Сочи, че на 06.08.2018г. бил сключен Договор за финансов
лизинг № 18********** със „Сожелис България“ ЕООД, като ищецът бил съдлъжник по
него. Твърди, че в процесния период ищецът ползвал само и единствено предоставения
лизингов автомобил. Поддържа, че съгласно т. 14 от одобреното с Решение № 260130 от
13.07.2020г., постановено по гр. дело № 277/2020г. от РС- гр. Костинброд споразумение
бившите съпрузи са се съгласили, че уреждат всички свои лични и имуществени отношения
във връзка с прекратяването на брака им и нямат каквито и да е претенции един към друг
във връзка с това. Твърди, че ищецът съзнателно е поел задължение по договора за лизинг
като съдлъжник, поради което и направените плащания не били без основание, както и
лично бил заявил пред бракоразводния съд, че към 13.07.2020г. страните нямат претенции
един към друг; сам сочил че от момента на твърдяната от него фактическа раздяла всеки от
тях е заплащал само свои лични разходи. Твърди, че общият размер на плащанията до
развода е 5050,59 лева. Поддържа, че ищецът дължи плащания по лизинговия договор като
съдлъжник, както и че договорът за лизинг бил сключен по време на брака и на основание
чл. 32, ал. 2 СК съпрузите са поели солидарна отговорност спрямо лизингодателя за
дължимите лизингови вноски, поради което на основание чл. 127, ал. 1 ЗЗД платеното
следва да се понесе по равно от тях. Сочи, че след прекратяване на брака автомобилът
продължавал да се ползва от ищеца, като в лизинговия договор бил вписан адрес, на който
съгласно т. 7 от одобреното споразумение се намирало жилище, изключителна собственост
на ищеца. Твърди, че по време на брака автомобил Рено Меган с рег. № ********* бил
ползван само и единствено от ищеца, в периода след прекратяване на брака до 04.02.2021г.
В. П. била предоставила ползването на автомобила на ищеца с уговорката той да плаща
лизинговите вноски през периода, през който ще го ползва. В условия на евентуалност,
релевира възражение за прихващане със сумата от 14 133,60 лева, обезщетение за ползване
на лекия автомобил от страна на ищеца за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г. /по 31,20
лева на ден за общо 453 дни/. Счита, че не са налице основания за уважаване на
претенцията. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
С Определение № 31990 от 13.09.2023г. съдът е приел за съвместно разглеждане
3
своевременно релевираното възражение за прихващане на ответника със сумата от 14 133,60
лева, представляваща обезщетение за ползване на лек автомобил „Рено Меган“ за периода от
07.11.2019г. до 04.02.2021г.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на
действително правоотношение между ответника и „ОТП Лизинг“ ЕООД по договор за
лизинг; да е обеднял, като е заплатил дължимите от ответника месечни погасителни вноски
и застраховки в посочения в исковата молба размер; обогатяването на ответника, изразяващо
се в спестяване на разходите за заплащане на месечните дължими вноски по договора за
лизинг и дължимите застрахователни вноски; причинна връзка между обедняването и
обогатяването; за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
По възражението за прихващане в тежест на В. П. е да докаже, че през процесния
период автомобил „Рено Меган“ е бил ползван от Г. Д., както и размерът на обезщетението
за лишаване от ползване.
С определението по чл. 140 ГПК, в което е обективиран проектът за доклад, обявен за
окончателен в проведеното съдебно заседание на 26.10.2023г., съдът е отделил за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че с Решение № 260130 от
13.07.2020г., постановено по гр. дело № 277/2020г. по описа на РС- гр. Костинброд е
прекратен бракът между В. Г. П.- Д.а и Г. Н. Д. по взаимно съгласие; както и че Г. Д. е платил
9897,01 лева, лизингови и застрахователни вноски, дължими по Договор за финансов лизинг
№ 18**********, сключен с „ОТП Лизинг“ ЕООД /с предишно наименование „Сожелис
България“ ЕООД/, за периода от 07.11.2019г. до 04.02.2021г.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от приетия
препис от Решение № 260130 от 13.07.2020г., постановено по гр. дело № 277/2020г. по описа
на РС- гр. Костинброд, с което е прекратен брака, сключен на 09.09.2006г., с акт № 0265 от
същата дата, на община Ямбол между В. Г. П.- Д.а и Г. Н. Д. по взаимно съгласие. С
цитираното решение е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК,
както следва: бракът се прекратява въз основа на сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие; след прекратяване на брака упражняването на родителските права върху роденото
от брака дете- Г. Г. Д., се предоставят на майката – В. П.-Д.а; определен е режим на лични
отношения на бащата с детето; след прекратяване на брака жената да носи само
предбрачното си име- П.; след прекратяване на брака страните не си дължат издръжка един
на друг за в бъдеще, както и към настоящия момент; семейното жилище, представляващо
апартамент № 4, находящо се в гр. София, ул. Данаил Дечев № 3, т. 2 е изключителна
собственост на съпруга; всички парични средства, в лева и валута, които са по банкови
сметки и влогове на съпрузите към настоящия момент, остават в изключителна собственост
на тутиляра на съответната банкова сметка; страните не са придобили по време на брака
4
влогове в семейна имуществена общност; В. П.- Д.а в качеството си на кредитополучател е
сключила договор за потребителски кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като страните
са се съгласили изплащането на остатъка от непогасената част от кредита в размер на
12347,91 лева да се поеме от тях по равно до окончателното му изплащане като мъжът ще
изплаща своята част от всяка погасителна вноска на жената по посочена от нея банкова
сметка, а тя поема задължението от своя страна да плаща дължимата погасителна вноска на
банката; ако се окаже, че някой от съпрузите е поел задължение към трето лице, то след
прекратяването на брака, същият ще изплаща поетото задължение самостоятелно, без да
ангажира по какъвто и да е начин, на каквото и да е основание, в какъвто и да е размер и
период, отговорността на другия съпруг; уредени са и взаимоотношенията между страните
по повод придобитите от тях недвижими имоти; постигнато е споразумение за увравняване
на дяловете на съделителите; страните са декларирали, че нямат претенции един към друг по
смисъла на чл. 29 и чл. 30 СК; както и че движимите вещи, придобити по време на брака им
са поделени извънсъдебно; съпрузите са заявили, че с постигнатото споразумение уреждат
всички свои лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им и
нямат каквито и да е претенции един спрямо друг във връзка с това; както и от приетите
платежни нареждания за извършени плащания.
От Протокол за предаване на автомобил от 10.11.2018г. се установява, че лек автомобил
„Рено Меган“, рег. № *********, номер на рама VF1RFB************* е бил предаден на
посочената дата на В. Г. П.- Д.а.
От Свидетелство за регистрация част Първа се установява, че собственик на лек
автомобил „Рено Меган“, рег. № *********, номер на рама VF1RFB************* е
„Сожелис България“ ЕООД- лизингодател по договор за лизинг с кл. № *****.
Приет е Договор за финансов лизинг № 19*****38187/16.04.2019г., сключен между
„ОТП Лизинг“ ЕООД в качеството му на лизингодател и В. Г. П. в качеството й на
лизингополучател, както и Г. Н. Д. в качеството му на съдлъжник с предмет лек автомобил
Инфинити, шаси № SJKDDAH15U********.
От Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 17.04.2019г. се
установява, че В. П.-Д.а и Г. Н. Д. са продали на Нина Пламенова Захариева лек автомобил
„Нисан“, „Микра“, рег. № СА6869.
Приета е електронна кореспонденция, водена между страните, видно от която В. П. е
изпращала на имейл „ИМЕЙЛ“ и ИМЕЙЛ фактури за дължими суми по договор за лизинг
№*****, кл. № *****. На 11.01.2021г. е изпратен имейл от В. П. до Г. Д., в който е посочено,
че до края на месец януари 2021г. следва или да се преведе сумата от 8000 лева по сметка и
да бъде прехвърлен лизинга на негово име или да й бъдат върнати ключ, документи и
колата. На 15.01.2021г. е изпратен имейл от В. П. до Г. Д. с информация, касаеща
прехвърлянето на задълженията по договора за лизинг.
Приет е Договор за финансов лизинг № 18**********/06.08.2018г., кл. № *****, кратък
номер на договор № *****, сключен между „Сожелиз- България“ ЕООД в качеството му на
5
лизингодател от една страна и от друга страна В. Г. П.- Д.а в качеството й на
лизингополучател и Г. Н. Д. в качеството му на съдлъжник с предмет лек автомобил „Рено“,
модел „Меган“, шаси № VF1RFB************* с доставчик „Омникар Ауто“ ООД.
Съгласно част Първа определения съдлъжник е физическо или юридическо лице, което се е
задължило солидарно с лизингополучателя за изпълнението на всяко едно от задълженията
на последния по договора за лизинг. Съдлъжникът, ако има такъв подписва договора
наравно с лизингополучателя, като по този начин потвърждава обвързаността си и
солидарната си отговорност по договора за лизинг.
Прието е допълнително споразумение от 13.04.2021г., сключено между „ОТП Лизинг“
ЕООД и В. Г. П. към индивидуален договор за финансов лизинг №
18**********/06.08.2018г., с което е изразено съгласие договорът за лизинг да бъде
прекратен предсрочно.
По делото е приета Комбинирана застрахователна полица № *********** за застраховки
Каско и злополуки ********** от 25.07.2019г. за лек автомобил „Рено Меган“, рег. №
*********, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД с пълномощник В. Г. П.- Д.а, както и
Застрахователна полица за застраховки Гражданска отговорност на автомобилистите и
злополука № BG/11/*************, сключена от В. П.- Д.а за лек автомобил „Рено Меган“,
рег. № *********, както и Застрахователна полица за застраховки Каско и Злополука №
0307Х******** за лек автомобил „Рено Меган“, рег. № ********* с лизингополучател – В.
Г. П.- Д.а.
По делото са приети и документи, свързани с проведени прегледи на лек автомобил
„Рено Меган“, рег. № *********, представени от „Омникар Ауто“ ООД. В отговор на
искането по чл. 192 ГПК „Омникар Ауто“ ООД с молба от 23.05.2024г. са посочили, че
ремонтът по сервизна поръчка № 269168/08.08.2020г. е приключил с фактура № **********,
платена в брой, издадена на „Д.и спед“ ООД. Уточнено е, че в сервизна поръчка №
269168/08.08.2020г. като лице за контакт във връзка с конкретния ремонт е посочен „Г.“ с тел.
„**********“, както и че в периода ноември 2019г. до март 2021г. няма други сервизни
поръчки, както и издавани фактури за ремонт на автомобил „Рено Меган“, рег. №
*********.
Св. Д.Д. е посочила, че познава Г. Д. и В. П. от повече от 10 години, живели в два блока
на една улица, поредни номера. Сочи, че са се събирали заедно, непрекъснато, почти всяка
вечер. Твърди, че докато били семейство, Г. и В. имали два автомобила. Първо В. имала
„Микра“, след това „Тойота“, после взели на лизинг „Рено“. След като В. продала лек
автомобил „Микра“, закупила на лизинг лек автомобил „Инфинити“. Твърди, че Г. карал
„Рено“-то, август месец го купили и го карал той. След като се разделили и В. се изнесла, Г.
продължавал да кара „Рено“-то. Засичала го непрекъснато, Г. живеел там до преди един
месец. В този период той нямал друг автомобил. Когато решил да й върне колата, защото не
я искал повече, дошъл с джип „Хонда“ с ямболска регистрация. Сочи, че след Нова година
2021г. го виждала все още с „Рено“-то на адреса- ул. „Данаил Денчев“ № 3. Твърди, че от
закупуването на колата, докато й бил върнал документите, автомобилът го карал той. Знае,
6
че документите и ключовете били върнати февруари- март 2021г. Сочи, че е виждала В. да се
вози на автомобила, когато пътували към гр. Плевен, била виждала и как Г. карал сина им на
училище и тренировки с автомобила. Била ги виждала и в двете коли- и в „Рено“-то и в
„Инфинити“-то.
Св. Н.Б. е посочил, че познава В. П. от повече от 20 години, а Г. познава като нейн
съпруг. Сочи, че последно бил видял Г. през 2020г., като от В. знаел, че Г. бил хвърлил
ключовете в колата март месец 2021г. Твърди, че бил карал зад Г. два или три пъти, като бил
виждал как кола „Рено Меган“ спира, от нея слиза детето и вътре се виждал силует на Г.. Бил
ходил в апартамента на В. да й помага с преместването, да сглоби мебели и за отстраняване
на вредители.
От приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че стойността на наема
за един ден на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, рег. № ********* е 32,86 лева.
От заключението се установява, че за период от 453 дни стойността за наема възлиза на
14885,58 лева. Вещото лице е уточнило, че данни за сравнение за наемна цена на автомобил
са били взети от отдавани автомобили под наем от „Рент А Кар“, като при тези автомобили
в цената били включени застраховка „гражданска отговорност“, пътни такси, заместващ
автомобил при авария, текущи ремонти и обслужване на автомобила, годишни технически
прегледи, амортизационни отчисления, консумативи, като наемателят на автомобила
заплащал само горивото за изминатия пробег. В проведеното съдебно заседание на
26.10.2023г. вещото лице е уточнило, че наемът, който е посочил, не включва разходите,
които следва да бъдат поети от собственика на автомобила, в това число застраховка
„Гражданска отговорност“, „Каско“ и данъци. Експертът е посочил, че няма друг аналог
освен „Рент а кар“, който може да бъде ползван за целите на заключението. Вещото лице е
уточнило, че оборудването на процесния автомобил е установено от извършена справка във
фирмения сервиз по номер на рама на процесния автомобил.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че от представения в оригинал Договор за финансов лизинг №
18**********/06.08.2018г. безспорно се установява, че В. Г. П.- Д.а е сключила договор за
финансов лизинг за лек автомобил „Рено Меган“, както и че ищецът Г. Н. Д. е поел
задължение като съдлъжник да отговаря за изпълнението на задълженията на
лизингополучателя по договора за лизинг. С молба от 05.12.2023г. Г. Д. е оспорил
автентичността на договора като е посочил, че не е подписвал Договор за финансов лизинг
№ 18**********/06.08.2018г. и не е страна като съдлъжник или в друго качество, както и че
не е изразявал съгласие за отразеното в него съдържание. Сочи, че подписите под договора
са нанесени в последствие при съставяне на документа по механичен път по метода на
пренасяне на изображение, като подписът му бил поставен без негово знание, воля и
съгласие за това с цел имитация на авторство.
С оглед извършеното оспорване с протоколно определение от 19.02.2024г. съдът е
открил производство по чл. 193 ГПК за оспорване истинността на Договор за финансов
лизинг № 18********** от 06.08.2018г. в частта, в която е посочено, че същият е подписан
7
от Г. Д. в качеството му на съдлъжник. С определение от 19.02.2024г. съдът е разпределил
доказателствена тежест във връзка с оспорването на основание чл. 193, ал. 3 ГПК и е
допуснал съдебно-почеркова експертиза по искане на ищеца като е определен и депозит за
изготвянето на същата. В предоставения от съда срок не са били представени доказателства
за внесен депозит по допуснатата съдебно-почеркова експертиза, поради което с протоколно
определение от 13.05.2024г. съдът е отменил на основание чл. 253 ГПК определението си от
19.02.2024г., с което е допусната експертиза, която да изследва подписите, положени на
всяка страница от договора за финансов лизинг. С оглед на гореизложеното съдът намира, че
по делото ищецът, комуто е доказателствената тежест, разпределена му съгласно чл. 193, ал.
3 ГПК не е провел успешно доказване, че не е подписал процесния договор за лизинг. Т.е.по
делото не е доказана неистинността на оспорения документ.
При приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът следва да приеме, че договорът за финасов лизинг е
автентичен документ и същият е бил подписан от Г. Н. Д. в качеството му на съдлъжник,
респ. ищецът е бил солидарно отговорен заедно с ответника за изпълнението на
задълженията по него. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД, доколкото не следва
друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора,
трябва да се понесе от тях по равно. В отношенията с кредитора всеки от солидарните
длъжници дължи цялата сума по сключения договор за лизинг и може да се освободи от
отговорност, ако общото задължение е изпълнено изцяло. Във вътрешните отношения между
съдлъжниците те дължат по равно, освен ако не е установено друго от отношенията между
тях. С оглед на което съдът приема, че ищецът е дължал изпълнение по договора за лизинг и
платените от него суми са именно въз основа на възникналото между страните и
лизингодателя правоотношение.
По отношение на сключеното споразумение по чл. 51 СК, одобрено с Решение № 260130
от 13.07.2020г., постановено по гр. дело № 277/2020г. по описа на РС- гр. Костинброд, съдът
намира, че не е приложима към процесния случай цитираната от ищеца т. 10 от същото. В
конкретния случай не се установява страните да са уредили вътрешните си отношения
относно изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за лизинг, доколкото
същите не са били предмет на споразумението. Действително, по делото се установи
ответникът да е поела задължение към трето лице, но същото е било поето и от страна на
ищеца преди сочената от страните дата за фактическа раздяла /10.2019г./. Т.е. отговорността
на ищеца е била ангажирана лично от него с поемането на солидарно задължение към трето
за спора лице - „Сожелиз- България“ ЕООД.
В мотивите на ТР № 3/29.11.2018г. по т. д. № 3/2015г. на ОСГК на ВКС е възприето, че в
частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към
доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат
възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака
имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред. Прието е още, че
споразумението, което съпрузите представят пред бракоразводния съд, е с договорен
8
характер, както и че съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно
имуществените си отношения, но ако ги включат, в тази част споразумението е с характер на
спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Следователно за одобреното от съда споразумение е
характерно присъщото на съдебната спогодба правоустановяващо и декларативно действие,
което преурежда отношенията между страните и същите са длъжни да спазват занапред
поведение, отговарящо на установеното със споразумението правно положение /така
Решение № 756/28.09.2001г. по гр. д. № 7/2000г. на ВКС, II г. о., Решение № 755/11.07.2011г.
по гр. д. № 27/2010г. на ВКС, I г. о. и др. /. Изразената от страните воля е ясна и
недвусмислена, поради което съдът не може да не я съобрази, с оглед свободата на
договаряне, регламентирана в чл. 9 ЗЗД и произтичащата от разпоредбата на чл. 20а ЗЗД
задължителна сила на договорите за тези, които са ги сключили. Както беше посочено в
конкретния случай страните не са включили клаузи, уреждащи отношенията между тях,
свързани с процесния Договор за финансов лизинг от 06.08.2018г. Поради което одобреното
споразумение е ирелевантно за настоящия спор. Гореизложеното се потвърждава и от
твърденията и действията на самия ищец, който след сключване на споразумението, респ.
след влизане в сила на решението /13.07.2020г./, с което бракът между страните е бил
прекратен е продължил да заплаща дължимите по договора за лизинг лизингови вноски,
застрахователни премии и данъци, доколкото се твърди и са ангажирани доказателства, че
тези вноски са били плащани до 04.02.2021г.
Предвид което по делото се установи по категоричен начин, че за ищеца е било
налице основание за плащане на процесните суми, а именно същите са били дължими от
него като солидарен длъжник по Договор за финансов лизинг № 18**********/06.08.2018г.
С оглед изричните твърдения на ищеца в исковата молба, че е извършил плащания на
задължения на ответника с лични средства и изричното негово оспорване на сключването на
Договор за финансов лизинг № 18**********/06.08.2018г. с молба от 05.12.2023г. /л. 228 от
делото/, в която конкретно е посочено, че Г. Д. не е подписвал договор за финансов лизинг и
че не е страна по същия като съдлъжник или в каквото и друго качество, респ. че
положените подписи са били пренесени по механичен път, съдът намира, че следва да се
произнесе именно по заявените твърдения за възникване и съществуване на заявеното
материално право. По делото ищецът не е предприел изменение на заявеното от него
основание, напротив, в първото по делото съдебно заседание е заявил, че между страните е
спорен въпросът дали е съдлъжник по процесния договор за лизинг.
При така посоченото от ищеца и обстоятелството, че ищецът е бил договорно задължен
в качеството си на съдлъжник по договора за лизинг, респ. за него съществува договорно
основание да претендира връщане на половината при липса на друга уговорка между
страните на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, е налице друг ред за защита на ищеца по смисъла
на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, а именно да претендира половината от платените от него суми на
договорно основание.
Доколкото съдът прие, че на разположение на ищеца е налице друг иск за защита на
претендираното от него право /по чл. 127, ал. 2 ЗЗД/, то искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да
9
бъде отхвърлен като неоснователен, така и Определение № 90 от 9.01.2024г. на ВКС по к. ч.
гр. д. № 5257/2023г., Решение № 148 от 28.02.2006г. на ВКС по т. д. № 703/2005г., ТК, II о.
Следва да се посочи, че истинността на твърденията на ищеца, както и това дали сочения
ответник е материалноотговорен по така предявения осъдителен иск са въпроси касаещи
основателността на иска. В този смисъл са и Решение № 215/29.04.2015г. по т. д. №
4171/2013г. на ВКС, І т. о.; Решение № 67/05.04.2016г. по гр. д. № 4147/2015г. на ВКС ІV г. о.,
с които са доразвити задължителните указания, дадени с т. 9 от ППВС № 1/28.05.1979г.;
Решение № 148/22.10.2020г. по гр. д. № 489/2020г. на ВКС ІV г. о.; решение; Решение № 148
от 28.02.2006г. на ВКС по т. дело № 703/2005г., ТК, II ТО; Определение № 361 от 20.02.2024
г. на ВКС по к. т. д. № 721/2023г.
На следващо място съгласно ППВС № 1/28.05.1979г., т. 11, правилото на чл. 59, ал. 2
ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по
отношение на неоснователно обогатилия се. Възможността на ищеца да се защити с иск на
известно основание (непозволено увреждане, договорно отношение) спрямо друго лице не
го лишава от правото да иска от неоснователно обогатилия се връщане на полученото от
него до размера на обедняването. Наличието или отсъствието на друг иск следва да се
преценява само по отношение на обогатилото се лице и тази преценка е дължима само с
оглед наведените обстоятелства и твърдения в исковата молба; при липса на твърдения за
конкретно основание, на което е настъпило неоснователното обогатяване на ответника,
които са наведени било от самия ищец, било от ответника, съдът преценява основателността
на претенцията.
Предвид гореизложеното и с оглед наведените от страните факти и обстоятелства съдът
намира, че по делото се установи по категоричен начин наличието на друг иск по отношение
на платените от ищеца лизингови вноски, застрахователни премии и данъци по
възникналото между страните и трето за спора лице правоотношение, възникнало въз основа
на сключен между тях Договор за финансов лизинг № 18**********/06.08.2018г.
С оглед на обстоятелството, че предявеният иск е отхвърлен като неоснователен не е
настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявеното от ответника
възражение за прихващане.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има само ответникът. Същата претендира
депозит за САТЕ в размер на 250 лева и адвокатско възнаграждение в размер на общо 1800
лева. По делото са представени доказателства за сторените разноски, а именно- договор за
правна защита и съдействие от 11.09.2023г., както и платежно нареждане от 20.09.2023г.,
разписка от 10.05.2024г. и разписка от 18.06.2024г. С оглед на което на ответника следва да
се присъдят разноски в общ размер от 2050 лева /1800 + 250/.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, срещу
В. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Лозенец“, АДРЕС, осъдителен иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9897,01 лева, представляваща
погасени от него за сметка на ответника лизингови и застрахователни вноски, дължими по
Договор за финансов лизинг № 18********** от 06.08.2018г., сключен с „ОТП Лизинг“
ЕООД /с предишно наименование „Сожелис България“ ЕООД/, за периода от 07.11.2019г. до
04.02.2021г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 26.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на В. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Лозенец“, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 2050 лева, представляваща сторените разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11