№ 10056
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110163010 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ...,
представляван от изпълнителния директор, гр.Со/адрес/ против В. А. К., ЕГН
********** за това, че дължи на „Т...“ сумата от 3043,82 лева, от които
2348,90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м. 04.2019. ведно със законната лихва
от 05.09.2022г. до изплащане на вземането, 680,90 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019г. до 22.08.2022г., както и суми за дялово разпределение
от 11,00 лева - главница за периода от м.08.2019г. до м.11.2019г. ведно със
законната лихва от 05.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането и
3,02 лева - лихва за периода от 01.10.2019г. до 22.08.2022г., както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от
ГПК от 28.09.2022г. по гр.дело с № 48451/2022г.
Поддържа се, че ответницата е собственик на топлоснабден имот с
абонатен № 136892 през периода от 01.5.2018г. до 30.4.2019г., за който е
доставяно количество енергия, стойността на което не е заплатено. Излага се
още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т...“ ЕООД, което дружество е конституирано като трето
1
лице – помагач на ищеца.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответницата дължи сумите по исковата молба като се
ангажират доказателства и се претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва
качеството й на носител на вещно право върху имота. Отделно се оспорват
сумите и по основание, и по размер, както и се оспорват част от
доказателствата на ищцовата страна. Навежда се и давност за всички
вземания на ответника. Ангажират се доказателства.
Третото лице – помагач на ищеца ‘Т...“ ЕООД, не изразява становище.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните спорят по всички факти вкл. и досежно това дали през
исковия период ответната страна е била носител на вещни права върху имота
и ерго дали е имала качеството на потребител на топлоенергия по смисъла на
закона. От събраните в хода на делото доказателства – решение с №
7238/28.10.2019г. в сила от 2019г, НА за признаване право на собственост на
нот. с рег. № 389 с район на действие СРС от 26.03.2021г., НА за продажба на
2
недвижим имот с № 145 от 17.05.2021г. на нот. с рег. № 210 при СРС, както и
от протокол за въвод по НА за продажба и заявление – декларация от В. към
ищеца за ползване на партида с № 136892 от 11.02.2020г. се установява, че
ответната страна В. е с качеството си на носител на ПС върху имота най-рано
от датата на постановяване на съдебното решение, с което е обявено за
нищожно саморъчно завещание в полза на трето по делото лице досежно
имота, а заявлението за промяна в партидата на имота е от 11.02.2020г. Тези
доказателства дават основание на съда да приеме, че ответната страна е имала
качеството на ползвател на топлоенергия като носител на ПС върху имота за
периода едва след влизане на решението в сила – т.е след 28.09.2019г., който
момент е извън посочения в исковата молба – краен такъв е 30.04.2019г.,
което дава основание на съда да приеме, че искът само на това основание
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответната
страна има право на разноски, които са в размер на 1134 лева за платено
възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т...“ ЕАД, ЕИК: ..., представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/
против В. А. К., ЕГН ********** за това, че дължи на „Т...“ сумата от
3043,82 лева, от които 2348,90 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м. 04.2019.
ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до изплащане на вземането, 680,90
лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 22.08.2022г., както и суми
за дялово разпределение от 11,00 лева - главница за периода от м.08.2019г.
до м.11.2019г. ведно със законната лихва от 05.09.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и 3,02 лева - лихва за периода от 01.10.2019г. до
22.08.2022г., за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК
от 28.09.2022г. по гр.дело с № 48451/2022г. и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК " Т...“ ЕАД, ЕИК: ...,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
3
управление: гр.С/адрес/ да заплати на В. А. К., ЕГН ********** с адрес в
София, чрез адв. Н. сумата от 1134 лева като разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Т...“ ЕООД със седалище гр.София и адрес на
управление ж.к.‘П/адрес/ и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4