ПРОТОКОЛ
№ 246
гр. Бургас, 08.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора В. Ив. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600221 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява
прокурор М..
Жалбоподателят подсъдим Г. П. С., редовно призован, се явява лично
и с упълномощения си защитник адв. К. В. от АК – Стара Загора, редовно
упълномощен от по-рано.
Жалбоподателят подсъдим А. В. Т., редовно призован, се явява лично
и с упълномощените си защитници адв. М. Д. от АК – София и адв. К. В. от
АК – Стара Загора.
Жалбоподателят подсъдим Щ. Г. Д., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си от по-рано защитник адв. К. В. от АК – Стара
Загора.
Гражданският ищец и частен обвинител И. Д. Т., редовно призован,
се явява лично и с повереника си адв. Д. Р. от АК – Бургас.
По хода на делото:
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И. Т.: Да се
даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ А. Т.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Щ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Производството пред тази инстанция е образувано по въззивни жалби
на частния обвинител, както и по въззивни жалби на подсъдимите, чрез техния
защитник адв. В..
В жалбата на частния обвинител се претендира увеличаване на
наказанието и размера на претендираното обезщетение. В жалбите на
подсъдимите се оспорва преценката на първоинстанционния съд за
съставомерност на деянието, доказаност на обвинението. Настоява се за
оправдаване, алтернативно за приложението на чл. 9 от НК.
Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи
на състава на съда, на прокурора и на секретаря.
АДВ. Д.: Ако не е проблемно, бихте ли казали защо се наложи смяната
на съдиите, тъй като ние не успяхме да дойдем и да проверим делото – отводи
ли си правят, болни ли са.
Председателят на съдебния състав разясни на страните редът, по
който се определят членовете на съдебния състав при първоначално
насрочване на делото и при разглеждането му в съдебно заседание.
2
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за нови доказателства.
АДВ. Р.: Няма да сочим нови доказателства.
ГРАЖДАНСКИЯТ ИЩЕЦ И ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ И. Т.: Няма
да представям нови доказателства.
АДВ. Д.: Няма да сочим нови доказателства.
АДВ. В.: Няма да сочим нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. С.: Няма да представям нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ А. Т.: Няма да представям нови доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Щ. Д.: Няма да представям нови доказателства.
С оглед становищата на страните, съдът намира делото за изяснено,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното
следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, уважаеми
апелативни съдии, уважаеми колеги, жалбите на подсъдимите, както и тази на
пострадалия, намирам за допустими, но същевременно и трите жалби считам
за неоснователни.
Считам, че в хода на съдебното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата както
на подсъдимите, така и на пострадалото лице. Считам също така, че
изведените в мотивите на съда фактически положения почиват на събраните
доказателства. При преценката на тези доказателства съдът е бил максимално
обстоятелствен и се е водил както от закона, така и от съдебната практика.
Реално, направените възражения посредством жалбите пред настоящата
инстанция, са намерили отговор в първоинстанционния съдебен акт. По
делото няма спор, считам, че никой в тази зала не спори, че на процесната
дата и на процесните места, както и в установеното време, тримата подсъдими
и пострадалият са контактували помежду си. Считам също, че няма спор, че
плановете на пострадалия за 03.12.2023 г. след 17 часа, не са включвали
посещение на училищния двор на Начално базово училище „Михаил
3
Лъкатник“ в гр. Бургас. Считам също, че няма спор, че от централната част на
гр. Бургас, до въпросния училищен двор в к-с „Славейков“, подсъдимите и
пострадалия са се придвижвали посредством автомобил, управляван от единия
от подсъдимите. Няма спор, че пострадалият е бил там до към 19.50 часа и че
е претърпял противни на волята му неща - качил се е в лек автомобил, провел
е телефонен разговор със свидетелката Г., легнал е на земя по очи и е останал
в унизително за всяко човешко същество в случая положение, в калта на
земята известно време, докато му дадат знак, че може да стане.
Въпросът е дали тези според мен, безспорно установени факти,
покриват обективните белези на състава по чл. 142, ал. 1 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна. Считам, че това е така в случая. За
съставомерността на деянието по чл. 142, ал. 1 от НК е необходимо от
обективна страна да бъде установена единствено принудителна промяна на
досегашното местоположение на пострадалия. При отвличането, което по
естеството си е насилствено преместване на жертвата в пространството,
винаги е налице и противоправно лишаване от свобода, това е според
съдебната практика, която е в този смисъл, тъй като пострадалият фактически
е лишен от свобода на движение по собствен избор.
От субективна страна пък, съставът на чл. 142 от НК изисква деецът да
съзнава, че чрез използваната от него принуда, пострадалият е напуснал
мястото в което се е намирал, т.е. че последният не е дал съгласие да бъде
променено досегашното му местонахождение. И сега тези, така да се каже
юридически трактовки и разбирания, следва да бъдат приведени към
конкретиката в настоящия казус. В случая дебненето и причакването на
пострадалия, за което също считам, че има доказателства, последвало от
заобграждане на същия, за което също считам, че има доказателства,
физически досег на тялото му от един от подсъдимите, съчетано с
възприемането, че един от подсъдимите е въоръжен, не поставят под съмнение
извода, че пострадалият Т. принудително се е качил в автомобила на
извършителите. Също така считам, че през целия период на придвижване на
автомобила от центъра на гр. Бургас като начална точка, в двора на
въпросното училище в к-с „Славейков“ като крайна точка, пострадалият И. Т.
фактически е бил лишен от свобода. Съгласието на пострадалия да изпълни
всичко разпоредено му от подсъдимите без да окаже физическа съпротива,
според мен далеч не означава в конкретния случай, че е налице доброволност
на неговите действия, защото нито едно от действията на И. Т. от момента на
отвличането му с автомобила на подсъдимите, не е в резултат на
самостоятелен извод или пък на проява на негова собствена воля. Изрази на
решение да не оказва съпротива предвид упражнената принуда или
осъзнаването, че му е бил поставен капан и то с дейното участие на приятеля
му Г.. Нещо, което той разбира малко по-късно и се убеждава в това.
Пострадалият Т. е направил така, че да „съдейства“, с идеята да предпочете
по-малкото зло. Очевидно те имат числов превес и лек възрастов, разбира се.
Гледам млади, прави, добре сложени младежи и е нормално в ситуацията, в
4
каквато е бил подложен пострадалия, а още повече малко преди въпросния
инцидент, ако мога въобще да нарека случката инцидент, е имало
комуникация между И. и между свидетеля Й. Д., който е брат на един от
подсъдимите.
И в този смисъл считам, че всеки човек с нормална зряла психика би
изпитал страх в тази ситуация. Важно е в случая да се каже и това, че в
субективните представи на тримата подсъдими е имало знание за това, как
точно са направили пострадалия Т. покорен и изпълнителен. Т.е. те са знаели
много добре къде той ще бъде в този часови диапазон, те са го изчакали, по-
скоро причакали да отиде на така уреченото и предварително уговорено
място, защото смятам, че доказателствата са безспорни по делото. И сега, тук
идва лекото усложнение на казуса, ако мога също така да се изразя, защото
съвсем отделна е темата защо обвинението не е квалифицирало действията на
свидетеля Г. като помагачество, както и тези на подсъдимите след влизането в
училищния двор, изразяващи се в принуждаване на Т. да претърпи няколко
неща противно на волята си, а именно – да се обади на телефона на
свидетелката А. Г., да легне на земята по очи и да стои в тази унизителна,
безспорно унизителна поза, докато въпросните младежи му дадат знак, че
може да стане. Считам, че тази преценка на прокуратурата да не повдига
обвинение за деяние по чл. 143 от НК, извършено в съвкупност с деянието по
чл. 142 от НК, след довършване на същото, не може да бъде тълкувана в полза
заявена от защитата, а именно за липса на оказана първоначално принуда за
качване в автомобила, съответно за началото на изпълнението на отвличането,
но така или иначе обвиненията са факт и подсъдимите се защитават по тях.
Не се наблюдава и явна несправедливост, това по отношение на
повереника на пострадалия. Не се наблюдава и според прокуратурата явна
несправедливост на наложените наказания. Волята и подбудите на съда за
налагане на наказание в този вид и в този размер, според мен е много ясна и
изключително добре мотивирана.
Освен чистото съдебно минало по отношение на тримата подсъдими, е
отдадено значение на мотива за извършване на престъплението. Тук е втората
особеност на този казус, според мен. Вярно е, че престъпления от този вид
обичайно се извършват по далеч по-сериозни подбуди, така да се каже. Също
така е вярно в процесния случай, че от този изключително незначителен
повод, мотиви, всъщност е довел до това, дори не намирам подходящата дума
ако трябва да бъда честна, но така или иначе това нещо, незначителното, е
мотивирано и тримата подсъдими да планират, да организират и да извършат
престъплението, защото синхронът тук е просто очевиден. Това говори не
само за объркана ценностна система, според мен, но и за един арогантен,
обществено неприемлив маниер за противодействие.
В случая, казано на неюридически език, може би следствието в пъти,
така да се каже, надвишава причината, което е факт за съжаление и точно по
тази причина пък считам, че в настоящото производство исканията на
5
защитата така или иначе извършеното от обективна страна, за него да бъде
приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, т.е да приемем, че в случая е
налице малозначителност на деянието, не може да намери приложение.
Считам отмереното от първоинстанционния съд наказание за изключително
справедливо, законосъобразно и обосновано и ще Ви моля за съдебен акт в
този смисъл.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, недоволството от постановения
първоинстанционен съдебен акт на моя доверител - частен обвинител и
граждански ищец, така и на мен като повереник, се изразява в прекалено
занижаване на отмерените от този съд наказания, както и неоправдано
занижаване на размера на присъденото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от страна на моя доверител.
Една част от съображенията, касаещи съставомерността на деянието,
както и на съзряната от нас явна несправедливост на определените на
подсъдимите наказания, съм изложила. След като се запознахме обаче с
мотивите към постановената присъда, следва да допълня някои от
съображенията си.
По мое мнение, първоинстанционният съд е изготвил едни
изключително задълбочени, аналитични мотиви, възпроизведен е целият
механизъм на деянието подплатен от всички събрани по делото доказателства,
напълно кореспондиращи едно с друго, в отлика на твърдяното през цялото
първоинстанционно производство от страна на защитата, че деянието се
базирало единствено и само на показанията на пострадалия И. Т..
Уважаеми съдии, действително адмирации към Бургаски окръжен съд
за пълнотата, изчерпателността на мотивите. Отдадено е специално място на
всички доказателства – кои, защо биват кредитирани, в коя тяхна част, кое е
обосновало крайните изводи на съда. Тук обаче се налага аз да отправя
известен упрек и то в просителния пункт, касаещ нашата въззивна жалба.
Считам, че недостатъчно съдът е ценил индивидуалните
характеристики на всеки един от подсъдимите и по мое мнение неправилно и
необосновано е приел, например на стр. 32 от мотивите по вида и размера на
наказанието, съдът е приел, че тримата подсъдими били с добри
характеристични данни, в млада възраст били и извършеното представлявало
изолирана проява в живота им и безспорно самият факт на водене на процеса
вече е оказал превъзпитателен ефект у тях. Уважаеми съдии, това не е така.
Първо, между кориците на делото няма никакви събрани доказателства
за добрите им характеристични данни. Този въпрос не е бил изследван извън
казаното от самите подсъдими. Твърденията впрочем на подсъдимия Т., не са
подкрепени по никакъв начин – той бил художник на свободна практика. По
мое мнение, първоинстанционният съд абсолютно необосновано е приел това
обстоятелство, за да занижи допълнително определеното на всеки един от тях
6
наказание. Не е вярно и това, че деянието било изолирана проява в живота му.
По отношение на подсъдимите Д. и С. - да, по отношение на подсъдимия Т.
това не е така.
Бе представена по делото информация за образувано досъдебно
производство № 286/2025 г. по описа на Пето Районно Управление, където е
извършено престъпление от страна на Т. и то в периода на висящност на
настоящото производство. Т.е. изводите на съда, че самото водене на
настоящия процес вече е оказал превъзпитателен ефект у подсъдимите, е
абсолютно необоснован. Да, това образувано досъдебно производство, в което
впрочем той вече е привлечен като обвиняем, подсъдимият Т., позовавайки се
на презумпцията за невиновност, не следва да бъде тълкувана, за да се влоши
неговото положение допълнително, но това следваше да бъде взето предвид
от решаващия състав на БОС в контекста на индивидуализацията на
наказанието и всъщност този краен извод на съда се явява необоснован.
Частното обвинение е несъгласно и не споделя и други изводи на
окръжния съд, че настоящото отвличане носело по-ниска степен на
обществена опасност и извършеното деяние било продиктувано от все още
младежко лекомислие и недооценка на обстоятелствата.
Първо, деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност, уважаеми съдии. Квалификацията на деянието по ал. 2 на чл. 142 от
НК включва в себе си две квалифициращи обстоятелства - използването на
оръжие и извършено от две или повече лица. Не само, че е извършено от две
или повече лица, на Вас е станало достояние целият процес по
предварителната подготовка на извършването на това деяние. И тук аз ще се
върна на казаното от представителя на държавното обвинение, не може да се
тълкува в полза на подсъдимите обстоятелството, че изначалният повод за
организиране и осъществяване на това отвличане бил толкова несъществен.
Уважаеми съдии, аз още пред първата инстанция се спрях на това
обстоятелство, че щом такъв несъществен, детински по мое мнение повод е в
състояние да мотивира тези тримата подсъдими, макар и с необременено
съдебно минало, да извършат такова тежко престъпление, това говори за едно
изключително чувство за безнаказаност, незачитане на законите и правовия
ред в страната. И тримата са образовани, млади мъже и след като те са си
позволили такова безпардонно погазване на законите, неминуемо и тримата
имат абсолютно добре изградени в съзнанието си представи за морални
категории, за позволено и непозволено, добро и лошо, щом такива хора като
тях са си позволили заради такъв несъществен повод да извършат толкова
тежко престъпление, считам, че следваше наказанията и на тримата да бъдат
по-високи.
Сега ще взема отношение по въззивната жалба на колегата В., където
се казва, че не следвало тези млади хора да бъдат осъдени и това да променяло
живота им, при положение, че няма пострадали, няма тежки последствия и
няма никакъв негативен ефект върху никого. Уважаеми съдии, на всички ни е
7
ясно, че има пострадал. Нямало тежки последствия! Напротив - тежки
последствия има. Колко по-тежки следваше да бъдат тези последствия,
вероятно И. да бъде осакатен или убит. Тогава естествено деянието щеше да
бъде друго. Нямало никакъв негативен ефект върху никого. По делото има
съдебна психолого-психиатрична експертиза, ясен е негативният ефект. Нещо
повече, уважаеми съдии, животът на И. от тук нататък ще бъде белязан от
това деяние. Сега, той още по време на експертизирането от експертите по
съдебнопсихиатрично-психологичната експертиза показа една устойчивост,
стабилност. Това момче действително прояви изключителна воля и
устойчивост в много тежък за него момент, стана ясно, че загуби
междувременно майки си, но той действително искаше да премине през
последиците от това деяние. Стана ясно, че не е успял пълноценно да премине
и преодолее последиците от това престъпление.
Считам за недостатъчни мотивите на първоинстанционния съд в тази
посока, че частично са кредитирани показанията на свидетеля П., на бащата на
И. - Д. Т., на приятелката на И. – Д., които еднопосочно потвърдиха пред
съдебния състав, че той все още съобразява поведението си в цялостното си
битие. Бива воден на тренировки от баща си, воден и прибиран. Това е млад
мъж на *** години. В социалните си контакти е изключително предпазлив и
мнителен. Излиза придружен предимно от брат си със свои приятели, в
светлата част на деня, т.е. по непоправим начин това деяние е променило
неговия живот, както и дълго време след деянието, ето вече е изминало
достатъчно дълго време, аз считам и от тук нататък ще бележи неговия
живот.
В този смисъл, аз считам, че нашето недоволство първо от размера на
наложените на подсъдимите наказания е резонно обосновано, като следва да
добавя и това, че по отношение на подсъдимия Щ. Д. проявена е една
изключителна благосклонност при определяне на неговото наказание. Не е
взето под внимание, че тъй като той е брат на Й., Щ. Д. е бил в основата на
мотивирането, транспортирането, убеждаването на двамата останали
подсъдими за извършване на деянието. Той именно е връзката с идейния
подбудител на цялото това престъпление. Мога да кажа, че именно този
подсъдим беше и най-безкритичен към извършеното от него по време на
своята последна дума. С изказванията му бе подчертана неговото тотално
незачитане към телесната неприкосновеност и личната свобода на
придвижване на личността.
По отношение на А. Т., там съдът е изложил подробни мотиви за
неговата конкретна деятелност с приноса. И отново като краен резултат, аз
считам, че наказанията и на тримата са крайно занижени и ще Ви моля за
Вашето произнасяне, за отмерване на наказания в по-висок размер.
Ще се върна само на казаното от адв. Д., че нямало значение, че след
като бъде променено местонахождението на отвлеченото лице до довършване
на деянието, останалите действия нямали значение. Уважаеми съдии, на
8
всички ни е известно, че това не е така. Всички останали действия по
отношение на И. Т., които са били извършени, на една част от тях се спря
представителят на държавното обвинение. Аз също считам, че там има данни
и за други извършени престъпления, за които няма повдигнати обвинения, но
третирани като факти, като конкретни действия извършени спрямо
пострадалото лице, всички тези действия на тримата подсъдими следваше да
доведат до налагане на едни по-тежки наказания.
Не се спрях само за деятелността на подсъдимия С.. Не трябва да бъде
омаловажаван в никакъв случай неговият принос. Той се е изплюл на якето, на
лежащия на земята в калта И.. Преди това, по време на транспортирането му в
автомобила му е правил откровени изявления за това, че два дни не бил
правил секс и щял да го изнасили. Така че различният принос на всеки един от
тримата, е довел до наличните така тежки последици.
Относно гражданскоосъдителната част, това е другият аспект на
нашето недоволство, отразен във въззивната жалба, аз считам, че
обезщетението, което следваше да бъде присъдено на И. Д. Т., следва да бъде в
по-висок размер.
Уважаеми съдии, размер от 8000 лева, обезщетение в такъв размер бива
присъждан, на всички ни е известно, за леки телесни повреди, за преживян
шок и стрес без други квалифициращи обстоятелства, при ПТП без телесни
повреди, пак подчертавам. В настоящия случай обаче силата и интензитетът
на преживяното от това момче, в никакъв случай не обосновава такъв нисък
размер на обезщетението за претърпени от него негативни преживявания,
стрес, шок, притеснение от това какво би могло да му се случи. С факта на
потегляне на автомобила от мястото - Банка ДСК, този млад мъж не е знаел
какво го чака, дали няма да бъде откаран някъде, убит, заровен. Т.е. цялото
това очакване, напрежение, неяснота, докъде могат да стигнат неговите
похитители, не са обезщетени в размера, който би бил оправдан, отново
повтарям, за силата и интензитета на тези преживявания.
За това, аз Ви моля за Ваш съдебен акт в този смисъл, а именно да
бъдат завишени наказанията и на тримата подсъдими, както и да бъде
увеличен размерът на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на И. Д. Т..
Моля Ви да отхвърлите въззивните жалби на защитата. Там са
застъпени тези за липса на съставомерност на деянието. Считам, че няма тук
никакво предизвикателство. Мотивите на първоинстанционния съд са
изключително точни и прецизни в тази насока.
Ето защо, Ви моля за произнасяне в този смисъл.
Моля да присъдите на И. Т. и днешните разноски за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ И. Т.: Нямам
9
какво да добавя. Поддържам казаното от моя повереник. Претендирам
увеличаване на наказанията на подсъдимите, увеличаване на размера на
присъденото обезщетение, а по отношение на жалбите на подсъдимите,
считам, че са неоснователни.
АДВ. В.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни съдии,
както сме изложили в жалбата, искаме оправдателна присъда или прилагане
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК.
На първо място, ще се спра на характеристичните данни и на това
изобщо как изглеждат момчетата. Погледнете ги тази момчета, приличат ли Ви
на закоравели престъпници или на рецидивисти, както ги изкарва
прокуратурата и колежката. Аз лично ако ги видя, няма да се стресна по
никакъв начин. Оръжието се използва, за да се обясни принудата, която са
осъществели евентуално, но по никакъв начин не е доказано наличието на
оръжие. Наличие на оръжия няма нито на записи на камери. Има един запис в
двора на училището, в който не знам защо се тълкува тази светлина, въпреки
че никой не се разпознава там, в самото училище. Не знам кой го разтълкува
като изстрел или като проблясък от изстрел. Беше попитан експертът дали
може, никой не може да каже това изобщо дали не е цигара, дали не е
телефон. Въпреки че изобщо не е доказано, че те са били там, това е
единствено по твърденията на пострадалия.
На първо място, ще засегна мотивите на съда относно показанията и
процесуалното поведение на така наречения пострадал, които са и естествено
основният стълб на обвинението спрямо моите подзащитни. Както е отбелязал
и първоинстанционният съд, в този вид престъпления показанията на
пострадалия са основен източник на информация, тъй като липсват преки
свидетели – очевидци. Твърди се, че показанията дадени от него в хода на
цялото наказателно производство, са последователни, кореспондират с други
доказателства по делото, като има съвсем малки неточности и противоречия.
Считам, че окръжен съд неправилно твърди, че има съвсем малко
противоречие и неточности. Според мен е точно обратното. Цялото
процесуално поведение и всички показания, дадени от пострадалия, са
абсолютно хаотични, непоследователни. Всеки пък когато е бил разпитван по
цялото наказателно производство, не само в съдебното, твърди различни неща,
както и в писмените доказателства по делото. Наистина след като му е
припомнено по един или друг начин какво е казал в предходните си разпити,
пострадалият се коригира, но мисля, че това не може да бъде прието за
достоверно. Такива травмиращи събития би следвало да бъдат ярко
запечатени в паметта на човек, който е претърпял такъв вид инцидент. Не
може така, да се твърдят различни неща когато е разпитван. В хода на
съдебната фаза, в която са обстойно разгледани показанията му във всички
фази на процеса, не може първоинстанционният съд да пренебрегва
показанията на голяма част от свидетелите, а да дава вяра на тези на
10
пострадалия.
Относно наличието или липсата на оръжието, окръжен съд счита, че е
достатъчно само да бъде видяно, за да бъде прието като заплаха и да накара Т.
да се качи в автомобила против волята си, което е и основен квалифициращ
признак на самото престъпление. Аз лично считам и не само аз, че наличието
на оръжие по никакъв начин не беше доказано. Показанията на пострадалия са
всеки път различни, единият път е на кръста, друг път е в чантичка, третият
път е насочено, четвъртият път не знае къде е. Единствено от пострадалия
може да черпим информация за това дали изобщо е имало оръжие или не, от
никъде другаде. Аз считам, че не може да приемем за безспорно доказано
наличието на оръжието при положение, че това се базира единствено на
субективната преценка на пострадалия и естествено на личен интерес.
Хаотичните показанията не са достатъчни да приемем, че има наличие на
оръжие, което също е квалифициращ признак на това изключително тежко
обвинение. Считам, че дори и само тази липса на безспорна доказаност за
наличието на оръжието е достатъчна, за да бъдат оправдани и тримата ми
подзащитни, тъй като целта на закона е ако има осъдителна присъда, тя трябва
да е доказана по абсолютен и безспорен начин.
Едно такова друг съмнение е липсата на мотив, който, както всички в
цялото наказателно производство ние недоумяваме как една такава причина
може да доведе до такива последствия, с толкова тежки последици и за
тримата ми подзащитни. И трите момчета, колежката както и предния път
каза, въпреки че е пределно ясно, че това няма значение, че има висящо
производство, по смисъла на закона без да има влязъл в сила съдебен акт,
осъдителна присъда, това не може да се води за лоши характеристични данни.
Както твърди и прокуратурата и адвоката на пострадалия, ако тези момчета
бяха, както се изрази колежката, с изкривена ценностна система, считам, че на
тази възраст би трябвало до сега да има някакви други прояви в тази насока,
защото виждате, момчетата са съвсем нормални, образовани, интелигентни, а
пък изведнъж да решат да правят едно от най-тежките престъпления.
Както първоинстанционният съд твърди, че е малко вероятно
пострадалият Т. да държи на тезата си, че е отвлечен, защото иска да се
облагодетелства финансово и да запази отношения с приятелката си, така и аз
считам, че е малко вероятно трима млади мъже да отвлекат някого поради
това, че той се отнасял подигравателно и правел интриги с брата на единия от
тях. Това са по-скоро действия и постъпки за хора в гимназията, според мен.
Безспорно е имало някакви взаимоотношения между тримата и пострадалия,
случило се е нещо между тях, но считам, че самото повдигане на това тежко
обвинение е малко прекалено и още повече осъдителната присъда, и това
нещо променя живота и на тримата, който така или иначе вече е променен
само вследствие на тези две години ходене по мъките.
Ще се спра и на показанията на други свидетели, които окръжен съд
кредитира - А. Г. и Д. Г., въпреки, че и двете свидетелки също абсолютно
11
хаотични показания дадоха. Има и кореспондиращи други доказателства по
делото. Имаше разминаване в почти всичко твърдяно от тях. Наложи се да
четем показания дадени в досъдебното производство, за да им припомняме
пак какво са казали един си кой ден. Показанията им бяха счетени за
достоверни и последователни и бяха използвани от първоинстанционния съд
за постановяване на осъдителна присъда.
По идентичен начин съдът кредитира и показаният на свидетелите
полицаи М. и М., които в по-голямата си част заявиха, че нямат конкретен
спомен за случилото се. С насочващи въпроси те заявиха и потвърдиха това,
което е и тезата на обвинението.
Също така особено внимание обръщам на показанията на свидетеля П.,
който е доведеният баща, всъщност приятелят на майката на приятелката на
И.. Той твърди след зададен от мен въпрос, че по никакъв начин не е повлияло
на самото образуване и на цялостното водене на досъдебното производство,
но ясно е, че е така, за всички ни е ясно. Начинът, по който описва
фактическата обстановка в разпита му пред съда, навежда на мисълта, че е
запознат в детайли с нея, а той твърди обратното. Считам, че ако му е
разказано за процесното деяние от някой друг, който не е в системата, не би
следвало да знае точно по кои улици и в каква посока се е движел
автомобилът, в какви часови диапазони, ако не се е запознал допълнително с
фактология по оперативни данни. Това, че не е на ръководен пост, както
твърди окръжен съд и за това не може да повлияе на разследването. Аз
считам, че всеки, който се обърне към колега с молба да се обърне по по-
специален начин на даден случай, на никой няма да бъде отказано. Такава е
практиката.
Друг факт, който подлага на съмнения показанията му относно деня, в
който той разбира за така нареченото престъпление, всички доказателства
сочат, че той се е обадил на приятелката си Д. на същата вечер, а свидетелят
П. твърди, че е разбрал това на другата сутрин. Показанията на Д., тя е била
много разстроена вечерта. Били са с близки седнали на маса, тя е плакала, но
никой не е разбрал, че се е случило нещо. Тези факти са повече от достатъчни
да не се дава вяра на показанията и на Д. Г. и на свидетеля П.. Противно на
това, окръжен съд го приема за достоверно. Точно обратното. За това
учудването ми е голямо.
Относно показанията на свидетелите Й. Д. и Г. Г. първоинстанционният
съд отново приема, че и на двамата свидетели не може да се има вяра, въпреки
че техните показания бяха последователни и кореспондираха с цялостната
фактическа обстановка. Свидетелят Г. заяви в съдебно заседание, че при
разпити в полицията, в начална фаза на наказателното производство му е бил
оказан натиск и затова показанията му пред съда се разминават с тези, дадени
на досъдебното производство в полицията. Първоинстанционният съд изобщо
не взе под влияние това твърдение, което считам, че потвърждава оказаното
влияние на събирането на доказателства в досъдебното производство и след
12
това за развитие и на цялото наказателно производство, и този натиск е оказан
от органи на МВР.
Относно другите доказателства по делото, като експертизи,
заключения на вещи лица, камери, разпечатки и др., считам, че те бяха
изпълнени добросъвестно и изчерпателно, но първоинстанционният съд ги
разтълкува като доказателства, които потвърждават вината на моите
подзащитни, а не като оневиняващи такива. Записите от камерите в двора на
училището са абсолютно неясни. Не се разпознават нито хората на него, нито
така наречения изстрел.
На първо място, не се доказа по безспорен начин наличието на оръжие,
което е основен квалифициращ елемент от състава на престъплението, а
първоинстанционният съд категорично прие, че на записа се вижда изстрел.
Нито бяха намерени гилзи, въпреки че непосредствено на следващия ден
полицаите са правили оглед на мястото и ако е имало изстрели трябваше да
бъде намерена гилза. Отново бяха кредитирани дадените показания на
пострадалия Т..
Ето защо, уважаеми съдии, считам, че би следвало съдът да приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2, тъй като законодателят я е предвидил точно за
конкретния случай. Безспорно има някакви отношения, които имат
квалифициращи признаци на самото престъпление, не всички, но те са явно
малозначители, с явна малозначителност. Считам, че това е най-приложимото
в конкретния случай. Фундаментален принцип на наказателното право е, че и
при най-малко съмнение не може да бъде постановена осъдителна присъда, а в
настоящия случай намирам разминавания и несъответствия, които правят
недопустимо налагането й.
Ето защо, като вземете предвид личността, младостта на моите
подзащитни, считам, че това е най-правилното решение в настоящото
наказателно производство.
В този смисъл, моля да се произнесете.
АДВ. Д.: Уважаеми господин председател, уважаеми апелативни съдии,
с отговорност към правосъдието ще ми позволите да заявя пред Вас, че
поддържам всеки един довод, както и разбор и анализ, който съм направила в
писмената си защита и доводите в допълнението към въззивната жалба.
Отговарям и считам, че това, което твърдя и съм намерила, когато се
разсъждава в един комплексен подход към всички събрани доказателства и с
еднакъв критерии на обстоятелствата, които се приемат за безусловно
доказани, ще стигна и до това, което съм констатирала. За това го поддържам
изцяло. Освен това, не мога да скрия задоволството си от обвинителната
пледоария, която тръгна от там, където спор нямаме. Спорът идва в
нанизването на тези опорни точки и линии, които се доказани с
видеонаблюдение, с трафични данни, с твърдения на пострадалия и проверка
13
на това, което ги свързва в едно логически последователно и неделимо звено.
Така, че където и да пипнете в тази връзка между автомобила, разговорите
телефонните за организиране на среща, до влизането в автомобила и возенето
и откарването, оставянето в двора на училището, трябва да бъде подкрепено в
логическа последователност с неопровержими доказателства. Ние твърдим и
поддържаме, че част от тези, които свързват тези обективни фактически
обстоятелства по делото с тези видеонаблюдения и трафични данни, съдът
запълва пристрастно с оглед защита на един пострадал, за който и ние
съжаляваме, че майката е почнала в процеса на водене на това дело. Натрупало
му се е много на детето. Но ако считаме, че е унижение той да бъде изкалян,
същото обстоятелство следва да бъде зачетено, както твърдят момчетата, че
тогава е валяло, мокро е било. Разговор навън не може да бъде воден. И ако
тези хора бяха последователно изяснили позицията си, целта и мерките си,
щяхме да бъдем улеснени и ние адвокатите, както и Вие щяхте да имате
повече материал, за да може да отсъдите, но не може да бъде отречено
становището на уважаемия представител на обвинението, че това е толкова
наивно, толкова детско, толкова обикновено и далече различно от типичния
случай на отвличане, че стресира психиката на юрист - хем е така като
обективни признаци, хем не е така като житейска истина, като преценка на
доказателствата.
Подходът е избран от мъже. На времето за всеки спор се е водел дуел и
е текла кръв. В момента така са преценили, да разговарят с това момче и са
разговаряли два пъти. Никой няма право, няма и доказателства да твърди и да
привнася странично съдържание на това, че когато са говорили по телефона,
освен да си направят среща с пострадалия, няма никъде данни, които да сочат
за намерение, за конспирация, за план, за отвличане на това момче. Няма
такова нещо. Те искат да поговорят, за да може този мъж на годините на Й., да
зачита и него като човек, да не го подхлъзва с лъжливи срещи с момичета,
нито пък да се меси в отношението на него с приятелката си. Ако преценим,
че едното е недостойно, другото също не би било за овации. Разговорът би
могъл да се проведе като диалог, би могъл да се проведе и назидателно.
Считам, че тук назидателният тон е бил по-засилен, поради което разговорът е
продължил освен вън и вътре в автомобила, и движейки се автомобилът по
едно трасе. Да приемем, че тези закани или отношението, се е случило в
автомобила, но то не е причината той да се качи в автомобила и да седне на
задна седалка. Най-показателен би бил видеозаписът, който е снет от магазин
„Тришър“. Там би се видяло много добре до каква степен е бил подпрян и от
кого при движението си, но за съжаление тези кадри са снети от водещия
разследване по негова инициатива, без поемни лица и е оформено като
експертна справка - протокол. Те изиграха роля при разпита на това момче,
което не е знаело къде е било, кой е бил, какво е правил и е разпитан по
картинките, които самият следовател е снел. За първи път в практиката си
виждам подобен начин за съставяне на нагледни материали, придаващи им
качество на експертиза и водене на разпит на пострадалото лице по тези
14
протоколи.
Аз считам, че това не са годни доказателствени средства и проведеният
разпит от който тръгва цялото това изложение, включително и дефиницията
„отвличане“, идва наистина от външна намеса и това може да бъде
единствено като логическа последователност именно от този полицай, който
счита, че неговата дъщеря е застрашена от някакво изнасилване. До тогава
дори в разговорите, които се водят с майката, с бащата, с приятелката, нямаме
отвличане, нямаме приказки затова. И скоро имах случай, в който грабеж
въоръжен премина на лека телесна повреда. Има неща, които не можем да си
позволим да запълване връзката между тях и начинът на третиране в общия
кюп, за да се прави извод принадлежащ към състав на дадено престъпление,
не е полезен, не е обвързващ и винаги може да бъде разигран по друг начин
или да сочи на друга връзка между тези два факта, поради което аз изразих
моето несъгласие с начина, по който първоинстанционният съд и с уважение
към него, наистина се е постарал значително много да отсее всички тези
доказателства, да ги прецени през призмата на житейската истина, на
обективна оценка какво отвличане имаме толкова сериозно и да приеме, че
наказанията трябва да бъдат постановени под минимума и то значително.
Направила съм и изявление във въззивната жалба по повод на
страданията на момчето. Разбира се не може да не се държи сметка за двете
страни, тези на извършителите, тези на пострадалите, иначе вместо този
прекрасен съдебен състав, щеше да има компютър. За това не са основателни
твърденията на адвоката на Т. в тази насока, че са занижени както наказанията,
начина на изтърпяване, така и на вредите. Всички въпроси бяха зададени
много ясно в съдебната зала на експертите и в същата връзка дали имаме
остатъци, как е преработена травмата, въобще създадено ли е нещо, което да
плаши момчето. И в свободен разказ дори той казва, че от третата вечер е на
дискотека. Каква тревога има и какво поражение тепърва, че баща му да го
води на спортни тренировки и защо чак сега се засилва, когато няма никакви
нови прегледи или нещо, което да говори за наднорменост, страх, свързан с
другиго, защото за съжаление има и друга драматична ситуация в живота си.
За това, ще моля с еднакъв аршин да мерите както пострадалите
интереси, така и тези, които в момента отговарят пред Вас, пред правосъдието
респективно.
Аз съм защитник на А. и виждам, че той е толкова разтревожен, че като
художник, като скулптор, той не може да работи. Той чака изхода на това дело.
Тревогата е силна и голяма. Те дори и не съзнаваха, че това може да бъде
квалифицирано като престъпление. И в този порядък са и трите момчета.
Разбира се, тревогата им е силна и с времето, с цялата тази наша процедура,
която имаме и в която участват, те се промениха съществено по отношение
както на виждането на света, така и оценката на поведението си.
Поддържам всички основания, които съм изтъкнала. Считам и моля на
първо място, ако приемете, че елементите остават така, както са формулирани
15
от първоинстанционния съд, да намалите срока поне на изпитателния срок от
пет години, тъй като не съзирам конспирация за отвличане, не сезирам изобщо
умисъл за отвличане и няма как да бъде доказано това. Не са достатъчни
твърденията на пострадалия Т., за да бъде отвличане, с конспирация. Прави ни
впечатление, моля Ви да обърнете внимание на този факт, тези трима човека
са приятели, те излизат непрекъснато с тази кола, защото той има тази кола,
когато е в Бургас.
Как може да се приеме, че тази кола нарочно е взета, за да послужи за
това отвличане. Просто това може да бъде, както казва - събитие–следствие.
Т.е. да запълним междината между тях с нашите доводи, но това може да бъде
и другото, че те веднага отиват, в 8 часа без 10 минути заминават за Созопол
тримата. Значи имат среща в Созопол. Не са взели колата само за да отвличат
това момче. Те имат друг план тази вечер.
Момчето има този план, да отиде до „Тришър“ с приятеля си, да се
види с тези мъже. Да кажем, че това не е желано от него, но се е произвело
тогава, тази вечер, на това място. Той се е качил в колата. Съмнението - до
каква степен е бил заплашван с оръжие и какво е това оръжие? Къде е било?
Когато има колебание и се намира на различно място, би следвало да се
постави въпросът – въобще имало ли е такова оръжие, за да бъде заплашен?
Какво е подпиране на човек, който върви с него? Къде има заграждение? Това
нещо може да се види много добре на снимковия материал. Стоят едни хора и
си говорят до колата. Ръми дъждец, те влизат вътре. Той си отваря вратата,
сяда вътре. Разговорът продължава. Вероятно едните са казали: „Остави Й. на
мира. Остави приятелката му на мира. Не ги закачай, не коментирай“. Той
казал: „Какво съм коментирал, нищо.“ Влизат вътре, започват дебат. Това е.
Абсолютно изключително личен проблем на фона на това, когато с това момче
и друг път е разтоваряно по същия повод и му е правена забележка, той не е
изненадан дори от разговора. Той е предупреден от предната вечер, че с него
ще се говори за това. И като разчитам на Вашия опит, професионализъм и
тълкуване на всеки един факт, съобразно изискването всичко да бъде доказано
по безспорен начин, моля, както казах първия път, да оставите в сила
присъдата в този размер, като намалите изпитателния срок на А..
Втори вариант на искането, алтернативно. Ако счетете, че всичко това,
което не е доказано по безспорно и че има два варианта, с които да се запълнят
тези междини между обективните доказателства, моля Ви и съобразно чл. 9,
ал. 2 от НК, без никакво колебание да го приложите.
И на трето място, ако този случай се е разчул, ако толкова показно е
направено на това място, където е спряла колата или се е разчул и хората са
възмутени, преминете към квалификация по чл. 325 от НК, където може да
бъде предвидено и административно наказание.
Две думи ще кажа. Не считам, че в идеална или в реална съвкупност
може да бъде извършено деянието или този случай да сочи на квалификация,
която освен отвличане, да изисква и лишаване от свобода. Съпоставете това с
16
два километра и половина возене в автомобила, при това абсолютно по
никакъв начин няма никакво напрежение и стрес, колкото и да се мъчи да ни
убеди колежката, че той е бил изплашен къде го водят и какво го правят. Той е
чувал къде го водят. При това и имаме основание да считаме, че в този
смисъл, макар и те да нямат право да упражняват някакви законни права, аз
виждам, че момчето също е коригирало поведението си. Й. е спокоен, той не е
притеснен - „ела тук, че момичетата чакат да дойдеш“, нито в отношенията,
които има с неговия приятел. Има едно момче, което не може да се справи с
живота по начин, по който се справя това момче. Брат му явно изпитва
някакви притеснения и споделя с приятели. Те отиват да разговарят с него, да
го помолят. Това е за мен истината. Благодаря Ви!
Съдът ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на всеки един
от подсъдимите.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. П. С.: Поддържам казаното от защитниците ми.
Нямам какво да добавя.
ПОДСЪДИМИЯТ А. В. Т.: Потвърждавам всичко, което казаха
защитниците ми. Записал съм си това, което ще кажа, тъй като предния път
поради наличието, виждам има човек, който записва, заради моята
емоционалност говоря хаотично и нещата не излизат както съм ги мислил в
главата си, за това съм ги структурирал. Ще се въздържа да коментирам
нещата, които говори адвокат Р. за това, дали аз съм художник, но тези неща
продължават дълбоко да ми влияят и да ми пречат. Аз в действителност не
творя. Заради тези заседания не мога да изляза извън страната, чакам си
решенията. Искам да правя изложба в Лондон. Не я правя и това постоянно
атакуване към личността ми не мога да разбера от къде идва, освен да си го
обясня с това, че те са семейни приятели, но чак пък толкова. За това няма да
се отклонявам, влизам в това, което съм си записал.
Уважаеми апелативни съдии, господин председател, наясно съм, че се
виждаме за първи път и не бих могъл за толкова кратко време да засегна
всички важни точки в казуса и да ги обследваме в тяхната цялост и заедно.
Това от своя страна ме поставя в неизгодна позиция и прави задачата ми да Ви
убедя в нашата правота по-трудна. Въпреки това ще опитам.
Ще започна с това, че този процес и неговата резултатност до тук вече е
бедствие за нас като личности и професионалисти и има катастрофални
последици. Ако за страничния наблюдател условната присъда е по-скоро
положителен резултат спрямо повдигнатите обвинения, то за нас тя е с
унищожителен ефект. Защо? Защото ние сме завършени личности, развиващи
се в специфични сфери и имаме амбиции да работим със сериозни контакти.
Наличието на една било то и условна присъда, е равносилно на
17
професионална и социална смърт. Ние не сме престъпници и не сме виновни
по така построените обвинения. Ние сме мишена на финансово изнудване от
страна на частния обвинител заради това, че той е добре запознат с нашите
професии. Още преди да се състои срещата ни през декември месец, ние се
познаваме от преди това. Моля да се запознаете с нашето заявление, освен ако,
разбира се, не сте се запознали вече, както и със съдържанието на флашката
към него, което сме входирали няколко дни преди последното заседание на
първа инстанция. Там сме предоставили нашите квалификации и
професионална резултатност, включая и моите скулптори от злато и мрамор.
Това отново е препратка към адвокат Р., която оспорва. Каня я в ателието ми
ако иска да види дали съм скулптор и интериорен дизайнер, всичко, което съм
посочил.
Среща между нас имаше, но истината за нейното естество е далеч от
версията, която И. Т. представя. Отвличане не е имало. По време на
наказателния процес обаче научих нещо съществено. Магистратите се
вълнуват предимно от последователността на фактите и обстоятелствата в
дадения казус. В случая И. умело се уповава на реални събития и факти, а там,
където е скрито и недоказуемо, ги изкривява в своя полза. Това обаче го знаем
ние, които сме присъствали на тази среща. За хора, които не са били там,
историята на И. звучи последователно. Тя обаче не е, има множество
неистини, както и пропуски в нея.
Ще атакувам за пореден път твърдението на И., че съм казал, че ще
изнасиля бившата му приятелка Д. Г.. Това е изключително гнусно твърдение.
Това може би най ме засяга в целия процес, защото обвиненията с отвличане,
тези, които са престъпления квалифицирани по някакъв начин от
Наказателния кодекс, е едно и ще боря заедно с адвокатите си. Това е лично.
Процесът за мен е личен. И на излизане предния път адвокат Р. с насмешка е
казала след моята пледоария: „Хайде да си тръгваме, че взе да става много
лично“. Адвокат Р., по-лично от това няма как да стане. Аз съм неспособен да
си помисля подобно нещо, камо ли да го изрека. А и нещо повече. Именно
това е лъжата, с която И. набърква Д. и чрез нея доведения й баща, който е
полицай. Полицай, който участва активно в процеса, макар и в сянка.
От доверени източници знаем, че се създава негласна организираност
сред полицаите в града да бъдем смачкани, защото сме си позволили да
заплашим и да застрашим, според тях, дъщерята на техен колега полицай.
Уви, това е лъжа. Лъжа, на която обаче се крепи цялата злоба и натиск срещу
нас. За това отправям предизвикателство извънсъдебно към И. Т., да се
подложи на полиграфичен тест пред независим експерт, а това да се случи в
присъствието на криминален психолог на територията на гр. София.
Предизвикателството се състои в отговарянето на конкретен и единствен
въпрос, без специалистите да отчетат и разпознаят характерните признаци на
възбуда при изричането на лъжа. Въпросът е следният: „Чувал ли си някога и в
твое присъствие подсъдимият А. Т. да отправи заплаха, че ще изнасили Д. Г.,
18
твоя бивша интимна приятелка?“, като ако отговори положително на този
въпрос и това е успешно, а именно не даде признаци на лъжа, то аз лично ще
подаря на И. Т. скулптура на стойност 15 000 долара, с продажбата на която
ще може да си закупи автомобил. Мечтаният автомобил, който планира да
купи с нашите пари, след като ни осъди, както той самият твърди пред близки
приятели.
Ще атакувам и другата лъжа на И., а именно, че е станал жертва на
отвличане и то с помощта на оръжие. Едно изключително травматично и
тежко събитие по своята същност. Въпреки, че и тук опитен криминалист с
помощта на полиграф би хванал И. в лъжа, аз ще прибегна до друг по-бърз и
нагледен прийом. Това не съм си го записал, за да Ви го разкажа пред Вас на
живо.
2010 година на пети май, в 12.05 часа, аз си поглеждам часовника на
лявата ръка, в дясната ръка държа кенче кока-кола, моменти след това се
взривява газова бутилка. Аз помня как миришеше въздухът. Помня какъв ден е
бил – слънчев. Всичко мога да възпроизведа колкото и пъти да ме попитате.
Сигурен съм, че има в архивите на града, ако се съхранява, когато е подаден
сигнал към телефон 112, ако от 15 години това нещо може да се пази, най-
вероятно ще е към 12.10 часа, тъй като аз изхвърчам, пускам кенчето кока-
кола и се прибирам в къщи. Колкото и пъти да бъда попитан за това, аз ще
възпроизвеждам едни и същи детайли, стига да има интерес към това нещо.
Какво искам да кажа с това, че аз помня датата, помня детайлите, помня
всичко защото е травма. И ако И. е бил отвлечен с оръжие особено, няма да
забрави на коя дата е бил отвлечен. Това освен друго, според мен говори и за
арогантността, с която подхожда към процеса, че ще го спечелят, защото има
предрешеност в случая. Аз не мога да я докажа пред Вас, но знам, че има и
социален аспект на делото. Има неща, които се случват извън съда.
В момента видимостта на възпроизвеждането на травматичен спомен е
неговата виталност. Колкото и пъти да ме накарате да го разкажа, ще е винаги
същото, защото го виждам и в този момент пред мен в съзнанието си. На мен
не ми се налага да помня, аз просто описвам какво виждам в момента. Има си
причина човешкият мозък да пази там спомени за травмите. Те служат за
резерв от уроци, които ни предпазват за в бъдеще да не попаднем пак в
подобна ситуация.
И. представи няколко версии за това къде е бил пистолетът, като дори
трябваше да му бъде припомнено и подсказано с въпрос, за да се сети, че
трябва да каже, че е имало наличие на оръжие. Също така каза друга дата. И.
не е притеснен в съда и е в прекрасна когнитивна кондиция. Демонстрира
бодър и оптимистичен дух по време на всички досегашни заседания, въпреки
че гледам, че днес е по-смирен.
И. не е преживял травматично събитие, каквото би следвало да бъде
едно отвличане и то с пистолет. И. лъже и тук. Според психолозите И. няма
никакви признаци на травмираност и промяна на поведението си в следствие
19
на нашата среща. Напротив. Даже същата седмица след срещата ни отива на
дискотека с Д. и А., където вече се хвали, че ще бъдем осъдени на три години
условно и тримата. Това го казва пред свидетели в същата дискотека, пред
декември 2023 год. Аз бях осъден на три години условно юли 2025 г., факт,
който ми създава усещане за обреченост и предрешеност.
В заключение ще кажа, че ние категорично не се вписваме в така
отправеното ни обвинение и то се крепи на още множество неверни твърдения
и пропуски, чието допълнително евентуално оборване оставям на моята
защита.
Пред Вас пледирам за пълно оправдаване на трима ни, както и И. да
бъде заставен да заплати както хонорарите на всички адвокати участвали в
процеса, така разходите към държавата, които са направени по делото. Това е
най-малкото, което може да се направи като компенсация след всичко, което
причини психически и финансово на множество хора въвлечени по неволя в
този опорочен процес. Благодаря Ви за вниманието!
ПОДСЪДИМИЯТ Щ. Д.: Първо, да се извиня, тъй както съм
притеснен и предимно ще чета.
Уважаеми съдии, уважаеми господин председател,
първоинстанционният съд констатира отвличане на Т. и в мотивите си дава
пълна вяра на неговите показания, че Т. е бил въоръжен с газ- сигнален
пистолет, е бил заставен против волята си да влезе в лекия автомобил, като не
отдава голямо значение на това, дали оръжието, което се твърди да е
използвано за да бъде заставен Т. да влезе в автомобила, е било насочено
срещу него или е било на кръста. В показанията на Т. виждаме ясни
разминавания в това, къде точно е бил въпросният пистолет. Тези
разминавания се неглижират от съда с твърдението, че предвид изминалото
време пострадалият няма как точно да помни къде е било това оръжие. Би
следвало Т. да помни дали оръжието е било насочено срещу него или не, факт,
който трудно би забравил. В показанията си пред съда Т. изобщо не споменава
да е имало такова оръжие, а трябваше да му бъде припомняно с въпроси от
страна на прокурора за въпросния пистолет.
Първоинстанционният съд счита, че след като свидетелят В. не е видял
пистолет, това не означава, че такова не е имало. С подвеждащ въпрос
прокурорът попита свидетеля В. дали е видял пистолет, което той категорично
отрече. След като Т. е видял пистолет, няма как и свидетелят В. да не го е
видял, тъй като стоеше в непосредствена близост до него. С което заявявам, че
Т. категорично не е носил оръжие в себе си.
Първоинстанционният съд не дава особена вяра на показанията на
свидетеля В., въпреки че той е единствения свидетел присъствал на мястото, а
дава пълна вяра на всички останали свидетели, които не са присъствали и
преразказва с ясни различия случката, която Т. съвсем умишлено е
20
преувеличил. Дори и неговият повереник обвини свидетеля В., че лъже в наша
полза. Как може да лъже в наша полза след като е приятел на Т., а нас не ни
познава. Нито полицията, нито прокуратурата се поинтересуваха да намерят
свидетели, случайни минувачи, които не са приятели на Т., тъй като повечето
свидетели по делото са негови приятели, включително и брат му. В мотивите
си първоинстанционният съд е записал, че отвличането не е нужно да е бурно
с викове, крясъци, оказване на физическо насилие или да е бил натоварен в
автомобила, а просто да му е оказан психически натиск, с което си
противоречи, тъй като съдът счита, че Т. е бил наобиколен и подпиран. Ако
това беше вярно, никой ли в час пик, в центъра на един от най-големите
градове в България не забеляза, че четирима души с насочен пистолет
отвличат едно безпомощно момче. На записите се виждат случайни минувачи,
коли, които минават постоянно. Ако се е случило отвличане, няма как това да
не направи впечатление на абсолютно никой и хората просто да подминават,
без да обърнат внимание. Още повече, доброволното влизане на Т. в
автомобила се потвърждава от показанията на свидетеля В.. Става въпрос за
явна репресия и желание да бъдем осъдени на базата на показания въпреки
дългият процес, който създава усещането за правото на защита, считам, че по
никакъв начин не ми се дава право на такава, тъй като в наш ущърб се дава
вяра на свидетелски показания, а не на такива, които ни оневиняват, просто
остават в нюанса, като не се вземат под внимание.
Уважаеми съдии, моля Ви да вземете предвид свидетелските показания
на свидетеля В., единственият присъствал, който потвърждава случайността
на срещата и да вземете под внимание направените експертизи.
Първоинстанционният съд в мотивите си е записал „ясно видим изстрел с
оръжие“, без да споделя точно на кой от записите и точният час на този
произведен изстрел, който в експертизите не е упоменат. Та нали те са затова
и нелогичните предупреждения на съда, че пистолетът е бил използван след
последното му почистване. Никой не казва кога е почистено това оръжие.
Съдът даде вяра и на показанията на свидетелката Г., която месеците след
случката се свърза с брат ми, с искане да се извини, че нещата не били такива,
каквито са й били представени първоначално от Т. и свидетелката Г..
Първо, като навигационен офицер и отговорен по конвенция за
опазване на човешкия живот и имущество, наброяващо стотици милиони
долара, участвайки в операции по търсене и спасяване и в момента встъпване
в длъжност в най-голямата круизна компания в света, съм се научил на
отговорност и следване на правила и норми.
Как по-точно ни предпоставя процеса според първоинстанционния съд,
след като ние сме изградени личности, живеейки в страх от затвор, постоянно
преследвани и спирани по летища и искане за нашето трайно задържане.
Живеем в постоянен страх от неясното бъдеще и въпреки това продължаваме
да се развиваме като личности и да поемаме все по-голяма отговорност. В
процеса предвид това, че се опитваме и постигаме завидни резултати, ни
21
действа смазващо, не знаейки дали ще бъдем задържани и дори условната
присъда би имала трайни необратими последствия за нашето развитие.
Искаме да постигнем завидни резултати и да бъдем горди и да представим
нашата страна пред Вас и пред света.
Запознавайки се с различни хора от множество държави, показвам с
огромно желание какво може А. и чувам само едно и също: „Ние никога не
сме виждали такова нещо“. Изкуството, което това момче създава, ме прави
горд, че го познавам и мога да се докосна и да видя емоцията, която се създава
у хората, когато те го видят. Миналия месец бях изпратен на обучение в един
от най-модерните центрове за симулация в Холандия. Инструкторите ми
казаха, че искат да ме видят как успявам. Хората на запад виждат потенциала
ни, а в собствената си държава сме преследвани като тежки престъпници. Не
искам, когато ни попитат от къде сме, да ни е срам да се наречем българи.
Благодаря Ви!
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИТЕ.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. С.: Уважаеми съдии, пледирам за оправдателна
присъда. Самото дело се отрази много сериозно на живота ми. Както казаха
момчетата, в личния ни живот сме под огромен стрес. И тримата работим с
чужденци и всеки се развива в собствената си сфера. Аз съм в сферата на
инженерството и на земеделието, като обикновено ходя на конференции. Със
земеделие работя с много хора из Европа и в момента малко или много ме е
страх да пътувам, за да не ме задържат на някой граница и да ми кажат, че съм
престъпник. Това ми оказва огромен стрес и влияе на работата ми.
ПОДСЪДИМИЯТ А. Т.: Поддържам всичко, което казах.
ПОДСЪДИМИЯТ Щ. Д.: Аз искам пълно оправдаване, но ако Вие
прецените, че това няма как да стане, поддържам другите варианти на моите
защитници.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
22
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
23