РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. В., 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.А
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Н.Д. Н.А Въззивно гражданско дело №
20221300500179 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №84/24.03.2022г., постановено по гр. д. № 488/2021г. на
Районен съд-В., на основание чл.349, ал.2 от ГПК е възложил в дял на Н. С. Н.
от гр.В. ЕГН: ********** следния неподеляем недвижим имот: ПИ 283,
урегулиран в УПИ I 283, в кв.55 по плана на с.И., общ.В. с площ 830 кв.м. с
неприложена регулация, ведно с находящите се в имотамасивна жилищна
сграда от 66 кв.м., масивна жилищна сграда от 48 кв.м., второстепенна
постройка от 45 кв.м. застроена площ, при съседи: от две страни улица и ПИ
285 в кв.55/съгласно скица 184/11.03.2021г.на община В. На основание
чл.349, ал.5 от ГПК Н. С. Н. е осъден да заплати на М. Ц. АЛ. с ЕГН:
**********, за уравнение на дела и сумата 907.08 лева в срок от шест месеца,
считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното и
заплащане. С решението, на основание чл.349, ал.5 от ГПК Н. С. Н. е осъден
да заплати на М. В. АЛ. с ЕГН: **********, за уравнение на дела и сумата
1
907.08 лева в срок от шест месеца, считано от датата на влизане на решението
в сила, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението
в сила до окончателното и заплащане. Съделителите са осъдени да заплатят и
направените в производството разноски, в съответствие с дяловете на всеки,
както и е указано на Н. С. Н., че съгласно чл.349, ал.6 ГПК става собственик
на възложения му имот след като изплати в шестмесечен срок от влизане в
сила на решението за възлагане определеното парично уравнение , заедно със
законната лихва, а ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението
за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от съделителите М. Ц. АЛ. и М. В. АЛ..
Твърди се във въззивната жалба, че същото е неправилно и постановено
в нарушение на процесуалните правила. Излага се, че не са били уведомени за
постъпилата оценка от вещото лицеи съответно не са могли да я
оспорват.Оценката била крайно нисказа имот, разположен непосредствено до
гр.Видин, където цените били неколкократно по-високи, което е видно от
извършените сделки с недвижими имоти.Това довело до крайно занижаване
на уравнителния дял на жалбоподателите.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна Н. С. Н..В съдебно
заседание жалбоподателите поддържат жалбата, въззиваемия, чрез
процесуален представител- адв. И. оспорва жалбата, като излага, че М. Ц. АЛ.
и М. В. АЛ. са участвали във всички фази на първоинстанционното
производство, не са оспорили експертизата и правото е преклудирано.
Моли решението да бъде потвърдено и да бъдат присъдени разноските.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано по искова молба на Н. С. Н. от гр.В., ЕГН: **********
срещу М. Ц. АЛ. с ЕГН: ********** и М. В. АЛ. с ЕГН: ********** за делба
на недвижим имот, представляващ ПИ 283, урегулиран в УПИ I 283, в кв.55
по плана на с.И., общ.В. с площ 830 кв.м. с неприложена регулация, ведно с
находящите се в имотамасивна жилищна сграда от 66 кв.м., масивна
2
жилищна сграда от 48 кв.м., второстепенна постройка от 45 кв.м. застроена
площ, при съседи: от две страни улица и ПИ 285 в кв.55/съгласно скица
184/11.03.2021г.на община Видин/, с права 10/12 ид.ч. за ищеца и по 1/12
ид.ч. за всяка от ответниците.
Ответниците не подали отговор в срока по чл.131 ГПК. В молба от
15.09.2021г. са заявили, че са съгласни да бъде разделен имота, като им се
присъди по 1/6 ид.ч. за всяка от тях.
С решение №460/18.10.2021г.е допуснато извършването на делба на
посочения недвижим имот с права 10/12 ид.ч. за ищеца и по 1/12 ид.ч. за
всяка от ответниците. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Във
втората фаза на делбата е направено искане от Н. С. Н. за възлагане на имота,
който е неподеляем и е постановено обжалваното решение.
По делото е назначена съдебно техническа експертиза, чието
заключение е определило крайна пазарна цена от 10885.00 лева , в т.ч. на
дворното място 4 150.00 лева и на сградите 6 735.00 лева, както и
равностойността на идеалните части на съделителите.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира за
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
3
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
определени категории уязвими лица, като по останалите въпроси въззивният
съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките
на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 34 ЗС. Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на РС-Видин, а по конкретно наведените във въззивната жалба
оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
съдът намира за неоснователни, поради следното:
М. Ц. АЛ. и М. В. АЛ. като съделители в производството за съдебна делба са
били надлежно редовно призовавани за проведените открити съдебни
заседания във втората фаза на делбата, в които е допусната и назначена
съдебно техническата експертиза и е изслушано заключението на вещото
лице, не са се явили, нито са били представлявани от процесуален
представител. Заключението не е оспорено, нито редовното призоваване на
страните за съдебните заседания. Явяването на същите не езадължително,
поради което и откритите съдебни заседания са проведени, като е изслушано
и прието заключението на вещото лице.
С оглед горното съдът счита, че изводите на ВРС в обжалваното
4
решение са правилни и напълно се споделят от настоящата инстанция, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателите не се следват
разноски. Насрещната по жалбата страна е направила искане за присъждане
на разноски пред въззивната инстанция и е представил списък на разноски по
чл.80 от ГПК, като е представен и договор за правна защита и съдействие от
06.07.2022г. ,в който е отразено, че договореното адвокатско възнаграждение
от 500.00 лева е платено в брой, поради което се следва присъждането им.
Воден от горното, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №84/24.03.2022г., постановено по гр. д. №
488/2021г на Районен съд-В..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5