№………./.......01.2017 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 13.01.2017г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 426 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.
Постъпила
е молба вх. №35444/22.12.2016г. от ищеца
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, с искане
за изменение на постановеното по делото решение №880/29.11.2016г. в частта му
за разноските.
Като
оспорва преценката на съда по отношение на действителната правна и фактическа сложност на делото и като излага твърдения за
несъщественост на извършените от процесуалния представител на ответника
действия по представяне на защитата му в хода на исковото производство, ищецът
настоява, че направеното от него възражение за прекомерност на платеното от
ответника адвокатско възнаграждение е основателно и моли за неговото уважаване,
съответно за намаляване на този разход до минималния, предвиден Наредба
№1/2004г. за адвокатските възнаграждения размер от 1 512,60 лева.
Препис
от молбата е връчен на насрещната страна – ответника Г.Ц.М. *** указания му срок същият не е
представил отговор по исканото изменение на решението в частта му за
разноските.
Молбата
по чл.248, ал.1 от ГПК е редовна и допустима (проверката е извършена при
постановяване на разпореждане №12941/27.12.2016г.).
За да се произнесе по молбата, съдът
взе предвид следното:
С
постановеното по делото решение №880/29.11.2016г. съдът е отхвърлил предявените
от ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД от гр. София, срещу ответника Г.Ц.М., ЕГН **********,***, искове
с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, като в съответствие с това
и съобразно нормата на чл.78, ал.3 от ГПК е приел, че претенцията на ответника
за осъждане на ищеца да му възстанови сторените за производството по делото
разноски е основателна.
Претенцията
на ответника Г.М. за присъждане на
сторени от него разноски касае платено адвокатско възнаграждение в размер на 2
820 лева. Същата е обективирана в нарочен списък по чл.80 от ГПК, към който е приложено и доказателството за
направата на този разход (л.88, 89).
В
решението си съдът е обсъдил направеното от ищеца възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение като е приел, че не е налице основание за
приложението на разпоредбата на чл.78,
ал.5 от ГПК, поради което е възложил този разход на ответника изцяло в тежест
на ищеца.
В
съответствие с разрешенията, дадени в чл.248 от ГПК, самостоятелно обжалване на
инкорпорирано в решението определение
по искането на страните за присъждане на сторените разноски за производството е
недопустимо (аргумент от чл.274,
ал.1 от ГПК), като за недоволната от това произнасяне страна съществува
процесуална възможност да инициира производство пред самия първоинстанционен
съд, постановил акта по същество, да преразгледа произнасянето си по
разноските, когато поради грешка или опущение не е произнесъл (изцяло или
частично) исканията на страните за присъждане на разноски или неправилно е
определил техния размер.
Съобразявайки
това, както и обоснованите в настоящата молба по чл.248 от ГПК основания, съдът
не намира основание за изменение на решението в частта му за разноските. Ищецът
не обосновава твърдения нито за допусната от съда грешка при изчисляването на
разноските и/ или посочването на техния размер в диспозитива
на съдебния акт, нито за пропуск на съда да се произнесе (изцяло или частично)
по исканията и възраженията на страните.
Изложените
в молбата аргументи изразяват несъгласието на ищеца с извода на съда за липса
на основание за намаляване поради прекомерност на платеното от ответника
адвокатско възнаграждение на адвоката – негов пълномощник в процеса и с
изложените съображения за неговото обосноваване.
И
понастоящем съдът не намира основание за ревизиране на направената преценка по чл.78, ал.5 от ГПК. Единствено за пълнота и с
цел отговор на повдигнатите от ищеца в молбата му по чл.248 от ГПК
въпроси съдът намира за уместно да посочи следното:
Единствените
критерии, с които законът (чл.78, ал.5
от ГПК) свързва преценката за прекомерност на платеното от страна в
процеса и претендирано за възстановяване от
насрещната страна като сторен разход възнаграждение за адвокат е съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Същевременно
законът оправомощава съда в тези случаи да намали адвокатското възнаграждение,
съответно да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не вменява задължение за съда
всякога при това намаляване в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК да присъжда минималния (или близък до него)
размер, посочен в НАРЕДБА №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Установената
в чл.78, ал.5 от ГПК препратка към чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) е само и единствено за установяване на долния
(минималния) праг, под който съдът не може да слезе при определяне на
адвокатското възнаграждение, дължимо за възстановяване на страната като платен
разход.
Или
казано иначе, дори при направена положителна преценка, че делото не се отличава
с особена правна и фактическа сложност, за съда не съществува задължение винаги
и всякога да приеме, че платеното от страна адвокатско възнаграждение в размер
над минималния такъв, посочен в Наредба
№1 от 9.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, е прекомерно.
По изложените съображения съдът намира подадената
от ищеца молба за изменение на решението в частта му за присъдените разноски за
неоснователна, поради което я оставя без уважение.
Воден
от горното и на основание чл.248 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.
№35444/22.12.2016г. на ищеца „БАНКА ДСК”
ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, за изменение на решение №880/29.11.2016г., постановеното по т.д.
№426/2016г. на Варненски окръжен съд, т.о., в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с
частна жалба, предявена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на
препис от него на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: