№ 42834
гр. София, 15.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110148769 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от П. А. Н., ЕГН **********, с адрес
************, срещу „*************“ АД, ЕИК *******************, със седалище и
адрес на управление: *********************** искове с правно основание чл. 55 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за заплащане на сумата от 11184,98 лв., представляваща суми, получени без
основание, за периода от 12.10.2020 г, до 15.05.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумат и сумата от 2 827,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
18.12.2023 г. до датата на предявяване на иска.
Излагат се доводи, че с Решение № 834/12.02.2025 г. по гр. д. № ************* г.
по описа на СГС, ГО, 1-22 състав е признато за установено, че ищецът не дължи на
„*************“ АД сумата от 40 000 лева, задължение, свързано със Запис на заповед от
28.06.2007 г., подписан от П. Н. качеството му на авалист, във връзка с което е образувано
изпълнително дело №******* г. по описа на ЧСИ ПГ. Решаващите мотиви на
първоинстанционния съд са обосновани с факта, че прехвърлянето на вземането е лишило
кредитора „*************“ АД от материално правна легитимация. Този извод бик
потвърден и от въззивната инстанция с Решение № 962/10.07.2025 г. по гр. д. № **********
г. по описа на САС, 16-ти граждански състав.Към настоящия момент „*************“ АД е
подала касационна жалба с вх. № ************* г., с която обжалва решението на въззивния
съд в частта, уважаваща предявения срещу нея установителен иск.
Твърди се, че по образувано изп. дело банката предприела активни действия за
събирането на сумите след като е прехвърлила вземането си, като на 18.08.2020 г. именно тя
е поискала налагане на запор върху пенсията на ищеца. По този запор в полза на ответника,
за периода от 12.10.2020 г. до 15.05.2023 г. е изплатена сумата от общо 11184,98 лв. ,
връщането на която се претендира в настоящото производство.
Прави се искане за спиране на настоящото производство до приключване на
приключване на производството по гр. д. № ************* г. по описа на СГС, ГО, 1-22
състав с влязъл в сила съдебен акт. Сочи се, че влизането в сила на въззивното решение,
съответно произнасянето на ВКС по въпроса дали банката действително е изгубила
качеството си на кредитор, ще има преюдициално значение за настоящия спор, тъй като
именно този факт е определящ за наличието или липсата на основание за извършените
плащания.
По искането за спиране съдът намира, че е налице предпоставката на по чл.229,
ал.1, т.4 ГПК
В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по
1
т.д. №8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е
налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със
сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за
субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се
основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти
като съдържание на конкретните правоотношения.
За да събере своите вземания, длъжникът следва да инициира производство по
снабдяване с изпълнително основание – т.е. да предяви осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 ГПК, какъвто е и настоящия случай. В този смисъл е и трайната съдебна
практика на ВКС, обективирана в решение № 26/18.04.2012 г. по т.д. № 150/2011 г., решение
№139/28.08.2013 г. по т.д. № 98/2012 г. на ТК, в които са разгледани искове по чл.55, ал.1
ЗЗД, предявени от длъжника срещу взискателя, след влязло в сила решение по успешно
проведен от длъжника отрицателен установителен иск, за връщане на принудително
събраните суми въз основа на изпълняемо право, чието съществуване е отречено. В
процесния случай изпълняемото право може да бъде отречено едва уважаване не иска по чл.
439 ГПК/ производството по гр. д. № ************* г. по описа на СГС, ГО, 1-22 състав/
Поради това, с оглед на разпоредбата чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да се изчака
влизане в сила на решението по обуславящото дело, което налага спиране на производството
по обусловеното.
Ето защо Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. ************* г. до влизане в сила на крайния
съдебен акт по производството по гр. д. № ************* г. по описа на СГС, ГО, 1-22
състав, по чийто инстанционен контрол е образувано гр. д. № ********** г. по описа на
САС, 16-ти граждански състав.
ДА СЕ ИЗИСКА справка за движението на в.гр. д. № ********** г. по описа на
САС, 16-ти граждански състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2