№ 7372
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110157557 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване по отношение на ответниците П. И. П. и Г. К.
Н., че дължат на ищеца следните суми:
- П. И. П. – 1 059,28 лв., представляваща дължима главница за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 06.06.2022 г. до изплащане на вземането; 131,66
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.05.2022 г.; 34,04 лв., представляваща
главница за дялово разпределение през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 06.06.2022 г. до изплащане на вземането и
сумата 6,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г.;
- Г. К. Н. – 1 059,28 лв., представляваща дължима главница за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 06.06.2022 г. до изплащане на вземането; 131,66
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 26.05.2022 г.; 34,03 лв., представляваща
главница за дялово разпределение през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 06.06.2022 г. до изплащане на вземането и
сумата 6,54 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 26.05.2022 г.;
които суми касаят топлоснабден имот - апартамент №., находящ се в гр.
С., аб. №., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по ч. гр. д. №. 977/2022 г. на СРС, 153 състав. Претендират се и
разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
двамата ответници въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно действащите през процесния период общи условия потребителят на
топлинна енергия бил длъжен да заплаща месечните дължими суми в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че
потребителят изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на законната
лихва след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общата изравнителна
фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, като оспорват предявените искове като недоказани. Оспорват да е
доставена и потребена топлинна енергия в имота през исковия период в
претендираните количества В условията на евентуалност релевират
възражение за настъпила погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между
страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в
твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
От приетите като неоспорени по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот №. по дело № 255/2011 г. на нотариус М.П., вписана под №..
на Нотариалната камара,както и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №. по дело № 256/2011 г. на нотариус М.П., вписана под №.. на
Нотариалната камара, се установява за нуждите на процеса, че П. И. П. и Г. К.
Н. са придобили при равни квоти, съобразно презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС,
собствеността върху процесния имот - апартамент 29, находящ се в гр. С., аб.
№., на 19.12.2011 г.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия. В този смисъл те са потребители, респ. клиенти на топлинна енергия
за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е
възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира
от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен №..
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на "Б." ООД, съгласно представения протокол от общо събрание
на етажните собственици и сключения въз основа на тях договор от
10.04.2001 г. с топлинния счетоводител.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
3
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира
процесният обект, се извършва от третото лице помагач съгласно договор.
При условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално
потребената енергия за исковия период. В имота е имало 5 броя радиатори,
свързани към В., с поставени топломери, както и един водомер.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети
предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на
ищеца. На 04.11.1997 г. е изключено отоплението на стълбите.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба / Наредба №
./2007 г. за топлоснабдяването/ –за топлинна енергия за отопление на имота и
за битово горещо водоснабдяване по реални отчети от фирмата за топлинно
счетоводство и от сградната инсталация, като не е начислявана топлинна
енергия за отопление на общи части. При изчисляване на сумата за
действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за
месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключенията на експертизата, която е отчела именно
реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия през исковия период възлиза на 2 118,53 лв.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 68,07 лв.
/съобразно заключението на експертизата и предвид, че тя не е включена в
стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответницитеза
погасяване на претенциите по давност е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
4
тълкувателно дело №3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението - 06.06.2019 г., като се отчете обаче,
че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,
т.е. преди 30.03.2019 г., или вземанията за доставена ТЕ до 31.01.2019 г.,
каквито в случая не се претендират.
Ответниците дължат посочените суми поравно, с оглед квотите им в
съсобствеността, като не представиха доказателства за погасяване им. П. И.
П. дължи сумите 1 059,27 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 34,04 лв. за дялово
разпределение за същия период, а Г. К. Н. – 1 059,26 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия и 34,03 лв. за дялово разпределение, до които
суми исковете за главница следва да се уважат, като основателни и доказани.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
5
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. – 26.05.2022 г. възлиза на 263,32 лв., като всеки от ответниците
дължи по 131,66 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.По
разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно уважената част от исковете в общ размер на 297,66 лв. за
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
6
исковото производство и 98,72 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
Ответниците не са сторили разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че П.
И. П., ЕГН ********** и Г. К. Н., ЕГН ********** дължат разделно на „Т.”
ЕАД, ЕИК .. сумите, както следва:
- П. И. П., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ сумите 1 059,27 лв., представляваща дължима главница за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г.
и 34,04 лв., представляваща главница за дялово разпределение за същия
период, ведно със законната лихва от 06.06.2022 г. до изплащане на
главниците; на основание чл. 86, ал. 1 ГПК сумата 131,66 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. - 26.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 1 059,27 лв. до пълния предявен размер 1 059,28 лв., както и иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6,54 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г.
до 26.05.2022 г.;
- Г. К. Н., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ сумите 1 059,26 лв., представляваща дължима главница за доставена
от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г.
и 34,03 лв., представляваща главница за дялово разпределение за същия
период, ведно със законната лихва от 06.06.2022 г. до изплащане на
главниците; на основание чл. 86, ал. 1 ГПК сумата 131,66 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. - 26.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 1 059,26 лв. до пълния предявен размер 1 059,28 лв., както и иска по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6,54 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г.
до 26.05.2022 г.;
които суми касаят топлоснабден имот - апартамент №., находящ се в гр.
С., аб. №., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. №. 977/2022 г. на СРС, 153 състав. Претендират се и
разноски.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН ********** и Г. К. Н., ЕГН ********** да
заплатят поравно на „Т.” ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
98,72 лв. - разноски в заповедното производството, както и сумата 297,66 лв. -
7
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.” ЕАД – „Б.” ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8