Решение по КНАХД №627/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №18 от 23.05.2025г., постановено по НАХД № 20241430200282 по описа за 2024г., Районен съд – Кнежа е отменил Наказателно постановление № 24-0285-000660 от 18.10.2024г. на Началник РУ в ОДМВР-Плевен, РУ-Кнежа, с което на Р. М. К. от гр.Кнежа, на основание чл.175 Е от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв./двеста лева/, за извършено нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП. Със същото решение ОД на МВР-Плевен е осъдена да заплати на Р. К. разноски в размер на 400лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По искане за изменение на решението в частта на разноските, подадено от Началника на РУ-Кнежа, чрез процесуален представител, с Определение №67/23.06.2025г. на РС-Кнежа е оставено без уважение искането по реда на чл.248 от ГПК.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Началника на РУ-Кнежа, чрез процесуален представител юрисконсулт Ф., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, необоснован и постановен при нарушение на процесуалните правила. Счита се за неправилен извода на съда за допуснато нарушение поради неустановяване по безспорен начин водач или собственик е К. на процесното МПС и дали същият е собственик на имот в пешеходната зона на [улица]гр.Кнежа. В тази връзка се твърди, че съдът не е изпълнил задължението си служебно да събере необходимите доказателства за установяване на фактическата обстановка и личността на нарушителя. Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява, че л.а. Фолксваген Голф, собственост на ЕТ „Хаджи К.-Р. К. е бил паркиран на [улица]в гр.Кнежа, т.е. не е бил с пуснати светлини, до него не е имало водач и от него не се е извършвала товаро-разтоварителна дейност, което място се намира в пешеходната зона на града. Сочи се още, че от по-късно представеният Пропуск №157 е видно, че с него не се дава право на автомобила да бъде паркиран в пешеходната зона, като в пропуска изрично е записано без паркиране. Твърди се също, че автомобилът е собственост на ЕТ„Хаджи К.-Р. К., но негов водач е Р. К., като не са представени никакви доказателства в подкрепа на възражението, че автомобилът се ползва и от работници на фирмата. Посочва се, че чл.23 ал.9 от Наредба №9 на Община Кнежа е свързан с издаването на безплатни пропуски за централната градска част на собствениците на имоти, находящи се на [улица], но НП е издадено срещу ФЛ Р. К., а не срещу ЮЛ. Твърди се, че представената в съда заповед с график за обслужване на обекта не е представена на наказващия орган заедно с внесеното възражение, от което се прави извод, че същата е изготвена по-късно, за нуждите на делото. В тази връзка се сочи, че съдът не е направил проверка дали тази заповед е съгласувана и представена в Община Кнежа във връзка с направеното искане за получаване на пропуски за [улица]в гр.Кнежа.Относно размерът на наложената глоба се счита, че същата е определена правилно с оглед констатираните редица нарушения за неправилно паркиране на различни дати на същата улица в гр.Кнежа. В касационната жалба са наведени доводи и за решението в частта на разноските, като се счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, жалбата не е подписана от адвокат, а пълномощникът на наказаното лице го е представлявал по шест еднотипни дела. В заключение се моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендират се разноски в размер на 100лв.

От ответника, чрез адв.Ш., е подаден отговор по касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. в минимален размер по Наредба №1/2004г.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител. По делото е подадена писмена молба от адв.Ш., с която се оспорва касационната жалба, поддържа се изложеното в писмения отговор и се претендират разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба, като се моли решението на районния съд да бъде отменено и да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Р. К. за това, че на 22.08.2024г. в 10:31часа, в гр.Кнежа на [улица], като водач на л.а.Фолксваген Голф с рег. №[рег. номер], в гр.Кнежа, на [улица]обявена за пешеходна зона, е паркирал л.а.Фолксваген Голф с рег. №******; на собственика е съставен Фиш GT 3158913 с наложена глоба по чл.94 ал.3 от ЗДвП от 200лв., с което собственикът не е съгласен, за което е съставен АУАН. Нарушението е квалифицирано по чл.94 ал.3 от ЗДвП.

Районният съд подробно е описал възраженията в жалбата и свидетелските показания на тримата разпитани свидетели, чийто показания е възприел като непротиворечиви помежду си и кореспондиращи с писмените доказателства. Като фактическа обстановка е описал подробно и фактите отразени в АУАН и НП. Въз основа на тях е приел от правна страна, че актът е съставен, съответно НП е издадено от компетентни за това органи. За да отмени последното обаче, съдът е счел, че са извършени съществени процесуални нарушения от актосъставителя и наказващия орган, които са нарушили правото на защита на санкционираното лице. Посочил е, че в административно-наказателното производство е следвало да се установи дали наказаното лице е водач и собственик или само собственик на МПС, дали има собствени имоти или ползва такива в пешеходната зона на гр.Кнежа, в които извършва стопанска дейност или пребивава и ги ползва по някакъв начин, както и дали санкционираното лице като физическо лице или като фирма ЕТ„Хаджи К.-Р. К. е собственик на МПС към датата на констатиране на нарушението. Счел е, че изброените факти са необходими, за да може по безспорен начин да се определи и индивидуализира нарушителя, с оглед санкционирането му или предупреждение за санкциониране, ако са налице основанията за това. Посочил е също, че липсват данни защо е наложено най-голямото по размер наказание, предвид диапазона от 50лв. до 200лв. в санкционната норма. Приел е, че са налице неясноти, които водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице и са основание за отмяна на НП. Предвид изложеното и цитирайки нормите на чл.94 ал. и чл.178Е от ЗДвП, чл.23 ал.9 от Наредба №9 на ОбС-Кнежа и чл.75 ал.1 от Наредба №РД-02-21-1/23.11.2023г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, както и позовавайки се на заповедта с отразен график на обслужване на обекта, съдът е направил извод, че не е налице съставомерно нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДвП. Относно претендираните разноски, съдът е присъдил такива в размер на 400лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. вр. чл.8 ал.1 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г.

Решението е правилно, постановено при спазване на материалния закон, а възраженията в касационната жалба са неоснователни. Правилно районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство са извършени процесуални нарушения, които водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Видно от АУАН и НП е, че в тях липсва описание на точно място на извършване на нарушението - посочена е само улицата, без посочен номер, както и не става ясно в какво качество е санкциониран К.- веднъж е посочен като водач на лек автомобил /но в жалбата се твърди, че не притежава СУМПС/, а след това като собственик. Липсва и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с оглед посочената като нарушена разпоредба на чл.94 ал.3 от ЗДвП, според която се предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, като се допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила, включително и в частта на разноските, предвид чл.8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

При този изход на делото и своевременно направено искане следва ОД на МВР-Плевен да бъде осъдено да заплати направените разноски в производството на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, тъй като в приложеният пред районния съд договор за правна защита и съдействие, който важи за всички съдебни инстанции, е отразено това обстоятелство, поради което следва да бъде заплатено от ОД на МВР-Плевен адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева, определено по реда на чл.7 ал.2 т.1 вр. чл.18 ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №18 от 23.05.2025г., постановено по НАХД № 20241430200282 по описа за 2024г. на Районен съд – Кнежа.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати в полза на адв.С. Ш. от АК-Плевен със съдебен адрес гр.Кнежа, [улица], л.№**********, за осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие, адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. /четиристотин лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.