№ 173
гр. С., 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20212200500387 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Въззивникът, редовно призован, не се явява. За нея се явява
процесуален представител по пълномощие адв.К., упълномощена от първата
инстанция.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се
от процесуален представител по пълномощие адв.К., редовно упълномощен
от днес.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
При условията на чл.142, ал.1 и чл.56, ал.2 от ГПК и поради липса на
процесуални пречки за това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го докладва.
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 269464/14.07.2021 г., подадена
от Д. П., директор на СУ „ П. Я.“ - гр. С., чрез адв. Ю.К. от АК С., срещу
решение № 260395/29.06.2021 г. по гр. д. № 2425/2020 г. по описа на С.ския
районен съд, с което е отменена като незаконосъобразно заповед № РД-09-
1075/08.07.2020 г. на директора на СУ „ П. Я.“ гр. С., с която е наложено
1
дисциплинарно наказание „забележка“ на ЛЮДМ. СТ. Д., ЕГН: **********.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
С определение, държано в з.с.з. на 10.09.2021г., съдът е извършил
проверка на въззивната жалба, констатирал е, че същата е редовна, отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима.
Съдът е осъществил процедурата по чл.267 и чл.268 ал.1 от ГПК,
докладвал е въззивната жалба.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен
отговор.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
Преписи от определението са връчени на страните.
АДВ.К.: Поддържам въззивната жалба с всички изложени в нея
основания. Нямам доказателствени искания.
АДВ.К.: Оспорвам въззивната жалба, като неоснователна. Нямам
доказателствени искания.
Тъй като никоя от страните не е направила нови доказателствени или
други процесуални искания за тази фаза на производството на основание
чл.268 ал.3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВ.К.: Уважаеми окръжни съдии, както вече казах поддържам
жалбата. За процесуална икономия няма да излагам основанията, изложени в
нея, както и доводите. Искам да акцентирам само на обстоятелството, че
първоинстанционният съд не е приел и не е включил във фактическата
обстановка нито една от групите гласни доказателства, които са събрани чрез
свидетелските показания. Считам че това е сериозно процесуално нарушение,
тъй като съдът е длъжен, независимо в каква посока, да посочи гласните
доказателства на които дава вяра и съответно да отрази тази своя вяра в
2
изграждането на фактическата обстановка. Считам, че това също води и до
необоснованост, както съм посочила и във въззивната жалба. В тази посока
извън въззивната жалба искам да акцентирам и върху обстоятелството, че
съдът не е спазил едно свое задължение или по-скоро не го е изпълнил, след
като анализира доказателствата да прецени дали е налице лъжесвидетелстване
по смисъла на НК в тази част от групата свидели на които не дава вяра. Ако
беше сторил това в едно наказателно производство с много по-широки
възможности за доказване би се установило коя от двете групи свидетели
лъжесвидетелства. Той не е сторил това, въпреки че съвсем ясно е посочил в
мотивите на решението си, че едната от двете групи не говори истината. Не
бих се спирала на този момент и не бих апелирала към ОС да изпълни това
свое задължение, ако този казус не надхвърляше чисто юридическите си
параметри по отношение на едни трудов спор за най-лекото дисциплинарно
наказание. Тук съвсем очевидно става въпрос за качествата на преподаватели,
които са си позволили да лъжесвидетелстват в съда. И в тази посока съдът
също е останал длъжник на обективната истина. Още едно допълнение към
основанията ми във въззивната жалба, в първоинстанционното решение съдът
ясно е изразил становището си за предполаганото от него незнание у ищцата
по отношение на графика, който тя е била длъжна да спази и да се яви в
присъствения час. И това негово становище се базира на обстоятелството, че
за следващата година директорът на училището е издал изрична заповед за
това, че комуникацията между преподавателите ще се води през изградената
вече група във Вайбър. Възразявам срещу този извод защо, защото в
годината, в която се е случило твърдяното от нас дисциплинарно нарушение е
имало оперативно решение на педагогическия съвет за изграждане на тази
група. Тя е работил в съзнанието на целия педагогически състав и никъде в
нито един нормативен акт, бил то законово или подзаконов, няма задължение
директорът да оформя решението на педагогическия съвет и изграждането на
такава група в административна заповед. Не е практически възможно всички
оперативни решения по конкретни казуси да бъдат оформени чрез такава
заповед на директора. Дотолкова доколкото директорът е издал заповед за
следващата учебна година, то е свързано именно с този конфликт, който се е
създал и с конкретния казус за избягване на по-нататъшни твърдения в тази
посока от страна на недобросъвестни, ползващи се от това лица. Спирам до
тук с молба всички други основания, които съм посочила във въззивната
3
жалба да бъдат преценени от Вас и да вземете решение на базата на всичко
изложено, като отмените решението на първоинстанционния съд и
отхвърлите иска, като неоснователен.
АДВ.К.: Оспорвам въззивната жалба, като неоснователна.
Първоинстанционният съд е обвързан да реши делото съобразно събраните по
делото доказателства – гласни и писмени. В тази посока, както посочи и
колегата, той е игнорирал изцяло показанията на двете групи свидетели,
ангажирани съответно от страна на ищеца и на ответника, поради причината,
че, буквално казано, те са коренно противоположни. Само, че във връзка със
събраните по делото писмени доказателства показанията на свидетелите,
които бяха ангажирани от ищеца кореспондират изцяло с тях, с писмените
доказателства, а именно, че официалният начин за известяване на учителския
персонал от директора за заповеди, които тези учители са длъжни да
изпълняват, е ставало единствено и само чрез електронен дневник на
училището. Въпросната Вайбър група е била създадена само за комуникация
между учителския персонал и която група, видно от писмените доказателства
към момента на твърдяното извършено дисциплинарно нарушение от страна
на директора на училището, не е била задължителна. В тази посока има и
категорично писмено доказателство, от което се вижда, че със своя заповед
директорът на училището е посочил, че друг официален начин за известяване
на заповедите си е станала въпросната Вайбър група, но това се е случило м.
септември 2020 г., няколко месеца след твърдяното за извършено
дисциплинарно нарушение. В тази връзка няма да се разпростирам повече,
тъй като, както посочих съда базира своето решение и вътрешно убеждение
въз основа на събраните доказателства, а те са такива. Така че да говорим за
някаква наказателна отговорност, считам за безпредметно, тъй като
настоящия казус не предполага такава отговорност от свидетелите. Те са
възприели фактите по различен начин. В тази посока аз Ви моля да оставите
въззивната жалба без уважение и да постановите решение, с което да оставите
в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендирам разноски за настоящата инстанция.
Съдът приключва устните състезания и ще обяви решението си на
06.11.2021г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
4
Заседанието по делото се закри в 11.45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5