РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. Кюстендил, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „А1 България“ ЕАД против „Сило
Танг“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че в производството по ч. гр. д. № 578/2021 г. от
описа на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу ответника в настоящото в полза на дружеството за сумите, както следва:
165,79 лв., представляващи месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор М5950078 за периода 28.02.2018г. – 27.10.2018г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 265,28 лв. – неустойка
за неизпълнение на договор М 5950078, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението до окончателното плащане, както и направените в
производството разноски от 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Срещу заповедта било подадено възражение по чл. 414 от ГПК, което
обусловило интереса на ищеца от водене на настоящите положителни установителни
искове.
Сочи се, че между страните бил сключен договор за използване на мобилни
услуги № *********, партида *********, ID М 5950078 като за всяка отделна мобилна
услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, съставляващи
неразделна част от договора.
Така, по процесния договор била използвана услуга Mtel auto control за номер
**********, която била активирана с Приложение № 1 от 14.03.2018г. за срок от 2
години (до 22.03.2020 г.) и с месечна такса от 16,58 лв.
1
По договора били издадени 8 бр. фактури на обща стойност от 165,79 лв., чийто
падеж понастоящем бил настъпил.
Поради неизпълнение на задълженията по процесния договор от страна на
ответника, първият бил прекратен, считано от 16.11.2018г. на осн. т. 54.12 от ОУ за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществени мобилни наземни мрежи. Поради това, на абоната била начислена
неустойка, представляваща сбор от стандартните месечни абонаментни такси за
мобилните планове без отстъпка, дължими от абоната за съответните SIM карти,
считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в последния
срок за всеки мобилен договор. Размерът й възлизал на 265,28 лв. (16 бр. месечни
абонаментни такси по 16,58 лв. всяка за мобилен номер **********, със срок на
договора 22.03.2018г. – 22.03.2020 г.).
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните наличието на вземане на „А1 България“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, р-
н „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 против „Сило-Танг“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. Кюстендил, ул. „Веслец“ № 2 в
размер на 431,07 лв., от които: 165,79 лв. - месечни такси и потребление за използване
на услуги по договор М5950078 за периода 28.02.2018г. – 27.10.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
265,28 лв. – неустойка за неизпълнение на договор М 5950078, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор. Навежда доводи за недопустимост и неоснователност на заявената
претенция.
Недопустим бил искът, доколкото не били представени доказателства пред
заповедния съд за завеждането му в законоустановения за това срок.
Сочи се липса на валидно възникнало облигационно отношение между страните.
Процесният договор и Приложение № 1 към него не били представени към исковата
молба. Последната освен това била неясна и поради това – нередовна, доколкото
ответната страна не могла да организира защитата си.
На следващо място, сочените в исковата молба фактури не били осчетоводени
при ответното дружество и не били представяни за плащане. За пореден път като
номер на процесния договор за сочел М 5950078, какъвто не бил сключван между
страните.
Твърди се, че услугата Mtel auto control не била ползвана от ответника, като и
липсват доказателства за противното.
Доколкото не било възникнало главното задължение за ответната страна, не
възниквало и такова по неустоечното съглашение.
Релевира се погасяване по давност, на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, на
задълженията по процесните фактури.
Сочи се още, че макар фактурата и неподписана за „получател“ от купувача по
договор за търговска продажба да може да послужи като доказателство за възникване
на задълженията по нея, то това ставало при изрично посочени условия, които не били
налице в конкретния случай.
2
Поради горното се иска да бъде отхвърлена претенцията в своята цялост.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание представители на страните не са се явили, но в
писмено становище исковата молба се поддържа.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
С исковата молба са приложени и приети като доказателства по делото:
Приложение № 1 от 14.03.18 г., както и 8 бр. фактури 8 бр., а именно: фактура
№********** от 02.04.2018 г., № ********** от 03.05.2018 г., № ********** от
04.06.2018 г., № ********** от 04.07.2018 г., № ********** от 01.08.2018 г., №
********** от 01.09.2018 г., № ********** от 02.10.2018 г., № ********** от
01.11.2018 г.
От заключението по приложената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице М. В., се установява, че процесните фактури са издавани
осчетоводявани редовно от ищеца, като ответното дружество начислени и
осчетоводени такива не са открити. Двете дружества са водили редовно счетоводните
си книги, като размерът на задълженията е: 165,79 лв. - месечни такси и потребление за
използване на услуги по договор М5950078 за периода 28.02.2018г. – 27.10.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане; 265,28 лв. – неустойка за неизпълнение на договор М 5950078.
Според изводите на вещото лице С.Т., отразени в негово заключение по
допуснатата и приета техническа експертиза в системата на „А1 България „ЕАД
съществува договор с дружеството „Сило- Танг“ЕООД , ЕИК ********* - партида
*********, ID на договор М5950078/13.03.2018г. Има една услуга с номер **********,
като е имало смяна на номер от ********** в деня на активацията - месечни
абонаментни такси -16,58лв, срок на договор 22.03.2018-22,03.2020г., прекратен
поради неплащане на 16.11.2018г. Процесната услуга била отнесена към партида
********* и ID на договор М5950078. През периода 14.03.2018г 27.10.2018 г. услугата
е била активира/деактивира/временно ограничавана в периоди, описани в
заключението. Датата на деактивация е 16.11.2018г., като това е автоматичен процес в
системите на „А1 България „ЕАД. Описан е механизмът на прекратяване на договора
при забавени плащания, като сметката за неустойки е генерирана автоматично при
въведени параметри за всеки договор. Сметка № ********* , номер на услуга
********** - 16 бр. х 16.58лв месечни абонаментни такси. Описан е начинът на
отчитане на месечното потребление, а според данните от „Джи Пи Ес България“АД ,
ЕИК *********, дружеството „Сило-Танг „ЕООД , ЕИК ********* не е направило
регистрация на интернет страница www.gps.bg/fm/register. чрез попълване на
намиращата се там регистрационна форма. “Сило-Танг“ЕОО Д, ЕИК ********* е
въведено като нов клиент в системата за управление на търговска дейност и клиентско
обслужване на „Джи Пи Ес България“АД на дата 14.03.2018 г., като е предвидено да
ползва услуга със системен код 51790 - МАС на автомобил КН9991АС.
Приобщено делото е и писмо от „Джи Пи Ес България“АД до ищеца, в което се
сочи, че от ответното дружество е била изпратена заявка за монтаж, който да се
извърши в периода м. март-април 2018 г., но действията в тази насока са били спрени,
поради налични данни за непрани задължения от потребителя.
Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 578/2021 г. на КРС ищцовото
3
дружество в качеството му на заявител подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа
на което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение Заповед за
изпълнение № 260263/29.3.2021г., по силата на която е било разпоредено
длъжникът СИЛО-ТАНГ ЕООД да заплати на
заявителя А1 ЕАД сумата в размер на 165,79 лв. - месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор М5950078 за периода 28.02.2018 г. до 27.10.2018 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от подаване на заявлението 26.03.2021 г. до окончателното плащане.; 265.28 лв.
неустойка за неизпълнение по договор М55950078, ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски в
размер на 25.00 лв. внесена държавна такса и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение. Тя е
била връчена на длъжника на 13.04.2021 г., който в срока по закон е депозирал
възражение. Така, на основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,
като в срока по чл. 415 от ГПК той е предявил настоящите положителни
установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на
съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Исковата претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.
По допустимостта: С предявения иск се цели установяване съществуване на
вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение.
Като особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”
производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен с общите
изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от
протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на задълженията си да
осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни
процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания
по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че е налице
издадена заповед за изпълнение в хода на заповедното производството, за вземането,
предмет на настоящата искова молба, против която е депозирано възражение по чл.
414, ал. 1 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл.
415 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя - по реда на чл. 415 ГПК, са
съответни на предприетото оспорване, респ. следва да се приеме, че е спазен срокът за
предявяване на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за
допустима.
Релевираното възражение за недопустимост на претенцията, поради липса на
представени доказателства пред заповедния съд за завеждането й в законоустановения
за това срок, съдът счита същото за неоснователно. Доводи в тази насока вече са
изложени в доклада по чл. 146 от ГПК, но за пълнота на настоящите мотиви ще се
посочи отново, че ако претенцията е депозирана в едномесечния срок по ГПК, но без
представяне пред заповедния съд на доказателства за това, последиците законодателят
урежда в разпоредбата на чл. 415, ал.5 от ГПК – обезсилване на заповедта за
изпълнение и прекратяване на заповедното производство от заповедния съд. В
действителност, в такава хипотеза не ще бъде налице интерес от водене на
4
положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК поради липса на изпълнително
основание, но съществуват механизми за осуетяване прекратяването на исковото
производство посредством изменение на иска и преминаване от установителен към
осъдителен такъв, стига ищецът да сметне, че това би било в негов интерес. След
справка по ч. гр. д. № 578/2021 г. от описа на КРС, се установява, че настоящите
положителни установителни искове са предявени в предвидения в ГПК за това срок, за
което са представени и надлежни доказателства, депозирани по посоченото ч.гр.д. №
578/2021г. на КРС, като няма данни издадената заповед да е била обезсилена.
По основателността:
Предмет на претенцията, както вече се посочи, е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, а при наведените от страните твърдения възникването на спорното право
се обуславя от наличието на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): действително правоотношение, възникнало от договор за предоставяне на
мобилни услуги, съответните приложения към тях, за които са издадени процесните
фактури, че договорите са прекратени предсрочно, на което се основава и претенцията
си за неустойка, както и размера на последната, в това число забава от страна на
ответника. Установяването на посочените обстоятелства е възложено в
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване по реда
на чл.154, ал.1 ГПК.
По отношение на исковете за установяване на дължимост на сума в размер на
165,79 лв.:
На първо място, от доказателства по делото е установено наличието на
възникналите между страните валидни облигационни отношения по силата на Рамков
договор за използване на мобилни услуги № *********. По него е открита партида
*********, с ID на договора М 5950078. В тази насока със средствата на ГПК –
депозирано заключение по допусната СТЕ, както и приобщените писмени
доказателства, в т.ч. справка от системата на оператора на л. 60 от делото, е
установено, че в системата на „А1 България „ЕАД съществува договор с дружеството
„Сило-Танг“ ЕООД, ЕИК *********, за което именно е открита партида *********, и
ID на договор М5950078.
Спорно е дали по процесния договор е била използвана услуга Mtel auto control
за номер **********, която се твърди, че била активирана с Приложение № 1 от
14.03.2018г. за срок от 2 години (до 22.03.2020 г.) и с месечна такса от 16,58 лв.
В тази насока съдът цени с доверие депозираното заключение от вещото лице
Ст. Т., който след извършени проверки е установил, че през периода
14.03.2018г. - 27.10.2018 г. услугата е ползвана, като е била
активирана/деактивирана/ временно ограничава, както следва: На 14.03.2018 г.
подписано приложение 1 за услугата; На 22.03.2018 г. услугата е активиран в
системата на „А1 България“ЕАД; На 12.07.2018 г. спрени изходящи обаждания на
услугата поради неплатени фактури; На 12.09.2018 г. спрени изходящи и входящи
обаждания; На 16.11.2018 г. прекратена услугата поради неплащане.
5
Според приетите по делото доказателства по договора са издадени 8 бр. фактури
на обща стойност от 165,79 лв., чийто падеж понастоящем е настъпил.
Действително представените фактури и приложенията към тях, като частни
свидетелстващи документи, не се ползват с материална доказателствена сила за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства. Те сами по себе си не са годно
доказателство да установят, че мобилният оператор е предоставил на ответника
мобилни услуги през релевантния период, но имат доказателствена стойност, която
следва да се цени в съвкупност с другите доказателства по делото. В случая няма
данни, които да опровергават посоченото в тях, поради което съдът ги цени, а
доколкото е ноторен и фактът, че софтуерът на билинг системата на оператора е на
независима трета страна – Amdocs, като се сертифицира и редовно одитира, и
практически е невъзможно процесът по съставяне на фактурите и отразяването в
същите на разходването от клиентите на трафични данни да бъдат манипулирани,
следва да приеме, че сумата от 165,79 лв. безспорно се дължи. В този смисъл, доказани
се явяват стойността на доставените телекомуникационни услуги и изискуемостта на
задълженията. Изискуемостта им е настъпила на датите, отразени във фактурите като
краен срок за плащане. Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е посочен и
в самите тях.
Досежно сумата от 265,28 лв. – претендирана неустойка:
Твърди се, че тя се дължи поради неизпълнение на задълженията по процесния
договор от страна на ответника, който бил прекратен, считано от 16.11.2018г. на осн. т.
54.12 от ОУ. Поради това е начислена неустойка, представляваща сбор от стандартните
месечни абонаментни такси за мобилните планове без отстъпка, дължими от абоната за
съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на
посочения в последния срок за всеки мобилен договор.
Това действие се възприема за правилно, т.к. по делото бе установено, че
процесният договор и бил прекратен служебно на посочената дата, макар и да е бил
сключен за 24 месеца – до 22.03.2020 г. поради това на основание чл. 9.3.1 от договора
се следва заплащане на неустойка в размер на оставащите месечни такси.
Процесният договор не попада под приложното поле на Закона защита на
потребителите – длъжникът не отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на
параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, като и двете страни са търговци по смисъла на параграф 13, т. 2 от
ДР на ЗПП, респ. не се ползват със защитата ЗЗП и служебно произнасяне в тази насока
не се налага.
При посочените доводи съдът приема, че исковата сума се дължи изцяло.
Тази констатация налага да бъде обсъдено и поддържаното възражение, че
правото на иск е погасено по давност:
Съгласно чл. 111 буква "в" от ЗЗД с тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Според тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието "периодично плащане" по
смисъла на горецитираната норма се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Задължението за мобилни услуги на длъжника има точно характеристиките на
определено периодично плащане - дължат се повтарящи се престации, породени от
6
един правен факт (договор за мобилни услуги), падежът на плащанията по фактурите
настъпва на определени интервали от време (на определена дата от месеца), без
значение дали периодите са равни или плащанията еднакви.
В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията,
поради което същите се погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. В
случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
депозирано в съда на 26.03.2021 г. (спр. пощ. клеймо), респ. за вземания, изискуеми
преди 26.03.2018 г. правото на иск е погасено по давност. В случая обаче следва да се
вземе предвид и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. и за преодоляване на последиците в редакцията на разпоредбата, както следва –
ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., според която в срока от 13 март до отмяна
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С § 13 от ПЗР
към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.) беше предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Този закон е обнародван в ДВ, бр.
44 от 13 май 2020 г., следователно, на 20 май 2020 г. са изтекли седемте дни от
обнародване на Закона в ДВ. Считано от 21 май 2020 г., спрелите да текат на 13 март
2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП процесуални срокове, продължават да
текат, считано от 21 май 2020 г. Или спирането на течението на давността е за 2 месеца
и седем дни. Този срок, съотнесен към датата 26.03.2018 г. обуславя погасяване по
давност на вземанията преди 19.01.2018 г. Така следва да се приеме, че правото на иск
не е погасено по давност, т.к. процесните вземания са периода 08.02.2018 г. –
27.10.2018 г.
По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
единствено на ищеца се следват разноски по настоящото производство в общ размер на
530 лв., в т.ч. платена държавна такса от 75 лв. – л. 38, депозити за вещи лиза – 450 – л.
71 и 72, както и 5 лв. – такса за издадаване на съдебно удостоверение.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и
разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищеца също се следват направените там
разноски в общ размер от 325 лв., в т.ч. платено адвокатско възнаграждение 300 лв. и
платена държавна такса – 25 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните наличието на
вземане в полза на „А1 България“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, р-н „Илинден“, ул. „Кукуш“
№ 1, против „Сило-Танг“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със
7
седалище и адрес на управление на дейността: гр. Кюстендил, ул. „В.“ № *, в размер на
431,07 лв. (четиристотин тридесет и един лева и нула седем стотинки), от които: 165,79
лв. - месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М5950078 за
периода 28.02.2018г. – 27.10.2018г., 265,28 лв. – неустойка за неизпълнение на договор
М 5950078, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението -
26.03.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №260263/29.03.2021 г. в хода на
заповедното производство по гр.д. №578/2021 г.
ОСЪЖДА „Сило-Танг“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. Кюстендил, ул. „В.“ № *, да заплати
на „А1 България” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ПК 1309, Район „ИЛИНДЕН”, ул. „Кукуш” № 1, сумата в
размер 530,00 лв. (петстотин и тридесет лева и нула стотинки), представляваща
деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата от 325,00 лв. (триста
двадесет и пет лева и нула стотинки), сторени разноски в хода на заповедното
производство по гр.д. №578/2021 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на този съдебен акт ч.гр.д № 578/2021 г. по описа на КРС да
се върне на съответния състав, като се приложи по него и заверен препис от решението.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8