Р Е Ш
Е Н И Е
№ 180
гр. Русе, 12.02.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
на 22 януари 2018 г.
в публично заседание в
състав:
Председател:
Виржиния Караджова
при секретаря Василена
Жекова
в присъствието на
прокурора ……….…………………..
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 6696 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК.
Ищецът
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД-София твърдят,
че са се снабдили срещу ответника със
заповед за изпълнение по реда на чл.410 по ГПК по ч.гр.дело № 4842/2017 г. по
описа на РРС за
сумата 665,18 лв., включваща главница от 443,45 лв. и неустойка от 221,73 лв.,със
законната лихва от 21.07.2017 г. и 75 лв.–разноски за производството.Сочат, че
вземането произтича от сключен с насрещната страна договор за кредит от 26.10.2012
г., по който дружеството е изправен съконтрахент.В уговорения срок те превели
по банкова сметка ***, която заемателят се задължил да върне на шест месечни
вноски от по 113 лв., с включено оскъпяване, или общо 678 лв.Според подписаните
между тях Общи условия, страните се споразумели, че в случай на просрочие на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, ще настъпи предсрочна
изискуемост.Такава била обявена на 16.04.2013 г. Към този момент заемодателят
прекратил действието на договора. Съгласно ОУ, ответникът се задължил да заплати
неустойка на кредитора при настъпило разваляне на контракта по негова вина,
определена на база неизплатената част от кредита.Твърдят, че към датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК ответникът е заплатил само две
месечни вноски.Във визирания срок по ГПК насрещната страна направила възражение
срещу издадената заповед.Искат да се признае за установено по отношение на
ответника, че им дължи присъдените по ч.гр.дело № 4842/ 2017 г. по описа на РРС
главница и неустойка, ведно със законната лихва върху първата сума от
21.07.2017 г.Търсят се разноски за двете производства.
Ответникът Г.Г.Г. признава исковете .
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното
ч.гр.дело № 4842/ 2017 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство
e била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
неплатена от Г.Г.Г. сума от 443,45 лв.-главница по Договор за кредит №
**********/26.10.2012 г., 221,73 лв.-неустойка, 42,04 лв.–мораторна лихва за периода
27.01.2013 г.-16.04.2013 г., със законната лихва върху първата сума, считано от
21.07.2017 г. и 75 лв.–разноски за производството.В предвидения в закона срок
длъжникът е направил възражение, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената срещу него заповед, за което заявителят е уведомен на 23.08.2017
г.Исковата молба по настоящото дело е постъпила на 25.09.2017 г., като датата
на пощенското клеймо е от 25.09.2017 г., предвид което претенциите са
допустими.Предмет на настоящия спор не е вземането за лихви за забава.
Във връзка с възникналите
между страните облигационни отношения са
представени Договор за кредит № **********/26.10.2012 г., Декларация от
ответника, Общи условия към договор за кредит, Платежно нареждане за кредитен
превод, Извлечение по сметка, Справка за начислени лихви за забава, Уведомление
за настъпила предсрочна изискуемост, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Ответникът
е заявил съгласие с исковите претенции.Съдът, като взе предвид, че са налице
предпоставките на чл.237 от ГПК–признанието изхожда от надлежна страна, то не
противоречи на закона и на добрите нрави, счита, че следва да уважи исковете
така, както са предявени.В полза на ищеца трябва да се присъдят разноските за двете
производства, при съобразяване на факта, че страната не е предявила иск по
отношение на включената в заповедта за изпълнение лихва за забава.Във връзка с
търсеното юрисконсултско възнаграждение, предвид действителната и правна
фактическа сложност на спора, съдът намира, че в полза на дружеството се следва
сума по това перо в размер на 150 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Г.Г.,
ЕГН **********,***, че дължи на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, от гр.София,
бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, сумата от 665,18
лв., включващо
главница по Договор за потребителски кредит № ********** /26.10.2012 г. в
размер на 443,45 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване на контракта от
221,73 лв., със законната
лихва върху главницата от 21.07.2017 г., присъдени със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3026 от 24.07.2017
г. по ч.гр.дело № 4842 / 2017
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.Г.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, от гр.София, бул.”България” №
49, бл.53Е, вх.В, сумата
от 225 лв. - разноски за производството, както и сумата от 70,54 лв.-разноски, присъдени по заповедното дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Ищецът
твърди,че по силата на договор от 20.04.99 г. отпуснал в заем на ответника
сумата от 1000 щ.долара и 1 200 000/стари/ лева,които той се задължил да