Решение по КНАХД №1116/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 70 - 73 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по искане на Д. И. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], бл. № 62 Б, подадено чрез адвокат К. П. А., за възобновяване на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, на административнонаказателното производство по Наказателно постановление № 24-1030-002303/10.04.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив и отмяна на решение № 2545/18.03.2025г. по КАНД № 70/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Твърди се, че са налице основания за отмяна на решението на касационната инстанция, тъй като в производството не било съобразено, че касационната жалба е подадена от лице без представителна власт – адв. Л. К., която била упълномощена да представлява оспорващия само пред въззивната съдебна инстанция. Жалбоподателят не бил редовно уведомен за проведеното открито съдебно заседание по делото, тъй като призовката била връчена чрез адв. Л. К., която не го уведомила за датата на заседанието.

3. Ответникът – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на искането.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на искане.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Искането е подадено от надлежна страна съобразно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗАНН - лицето, по отношение на което е издаден актът по чл. 70, ал. 1 от закона и в предвидения в чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗАНН срок, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМО.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Пловдивският районен съд бил сезиран с жалба, предявена от Д. И. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-1030-002303 от 10.04.2024 г. на Началник група в Областна дирекция на МВР [населено място], Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Г., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Постановено било Решение № 1437 от 15.11.2024 г. на Районен съд гр. Пловдив, XXVI н.с., по а.н.д № 2896 по описа на съд за 2024 г., с което било потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-002303 от 10.04.2024 г.

Подадена била касационна жалба от Д. И. Г., чрез адвокат Л. К., против решение № 1437 от 15.11.2024 г., постановено по а.н.д № 2896 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив, XXVI - ти н.с., по която било образувано к.а.н.д № 70 по описа за 2025 г. на Административен съд – Пловдив. В касационното производство било проведено открито съдебно заседание на 18.02.2025 г. от 09:50 часа, за което жалбоподателят бил призован чрез адвокат Л. К., която удостоверила срещу подпис получаването на призовката на дата 20.01.2025 г. Видно от данните в протокола от проведеното открито съдебно заседание на посочените в призовката дата и час не се е явил нито жалбоподателят Д. И. Г., нито негов процесуален представител.

С решение № 2545/18.03.2025г. по к.а.н.д № 70/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив било оставено в сила решение № 1437 от 15.11.2024 г., постановено по а.н.д. № 2896 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив, XXVI - ти н.с.

В подкрепа на тезата си, в настоящото съдебно производство, молителят представя доказателства, че в периода 11.02.2025г. – 17.02.2025г. адв. Л. К. е била в отпуск по болест при режим на домашно – амбулаторно лечение, поради което не е могла да информира Г. за предстоящото съдебно заседание.

Видно от съдържанието на представеното в кориците на а.н.д № 2896 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив пълномощно, Д. И. Г. е упълномощил адв. Л. К. да го представлява и защитава пред Районен съд – Пловдив по повод обжалване на Наказателно постановление № 24-1030-002303 от 10.04.2024 г. като осъществи процесуално представителство по образуваното производство „до окончателното завършване на делото“.

ІV. От правна страна:

7. Според чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила решения на районния и на административния съд.

В чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН е предвидено, че административнонаказателното производство подлежи на възобновяване: когато вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани.

В чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН са установени различни хипотези за възобновяване. Първите две хипотези обхващат случаите на процесуални нарушения на съда, в резултат на които страната не е взела лично участие по делото или не е била надлежно представлявана- представлявана е от лице без валидно възникнала представителна власт или от лице с последващо отпаднала, макар и валидно възникнала представителна власт, поради оттегляне или отказ от пълномощие. Нарушенията на съдопроизводствените правила, които се обхващат от чл. 70, ал. 2, т. 7 предл. 1 и 2 от ЗАНН, са нарушение на правилата за призоваване на страните или по извършване на процесуални действия в открито съдебно заседание, в резултат на които страната е била лишена от възможност да участва в процеса по делото.

При третата хипотеза, страната не е могла да участва лично или чрез процесуален представител, поради особени непредвидени обстоятелства, които самата тя или пълномощникът й не са могли да преодолеят. Причини от подобно естество са например внезапно заболяване и постъпване на лицето в болнично заведение и невъзможност да ангажира адвокатска защита, невъзможност да се завърне в страната, поради форсмажорни обстоятелства и др. При всички положения, причините, препятствали страната или нейния представител, следва да са настъпили внезапно и неочаквано въпреки проявената от страната добросъвестност при водене на процеса.

Видно от приложеното а.н.д. № 2896 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив, XXVI - ти н.с., в производството пред районният съд, всички съдопроизводствени действия са извършени с участие на вносителя на процесното искане в качеството му на жалбоподател и неговият защитник – адв. Л. К., упълномощен да го представлява и защитава до „окончателното приключване на делото“. Именно поради така изразената изрична воля от страна на Г., адв. Л. К. се явява и лице с нужната представителна власт, което да възбуди провеждането на съдебен касационен контрол, тъй като делото може да приключи окончателно или с влизане в сила на акт на въззивната инстанция (било по хода или по същество), или с постановяване на окончателен съдебен акт от касационната съдебна инстанция. В този смисъл се явяват неоснователни претенциите на вносителя на искането за възобновяване, че пълномощното важи само до „завеждане и завършване на делото пред Районен съд – Пловдив“.

Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може чрез пълномощника си да постигне един желан от него правен резултат. Обемът на представителната власт на пълномощника се определя според това, което упълномощителят е изявил при извършването на упълномощителната сделка. Както при всяко друго волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици, и при упълномощаването упълномощителят си служи с определени думи и изрази, с които външно изразява волята си да настъпят целените с упълномощаването правни последици – възникване на представителна власт за пълномощника в определен обем и съдържание. Упълномощителят обективира и изявява волята си за упълномощаването в пълномощно, когато сам е избрал писмената форма, или когато законът изисква такава или особена форма за валидността и/или доказването на упълномощителната сделка. От значение за съдържанието на представителната власт е единствено волята на упълномощителя, отразена в този акт, с който се учредява доброволното представителство – пълномощното, като при тълкуването му съответно приложение намират правилата на чл. 20 ЗЗД (чл. 44 ЗЗД).

Каза се, в случая Г. е изразил вола да бъде представляван и защитаван от адв. Л. К. в производството по обжалване на Наказателно постановление № 24-1030-002303 от 10.04.2024 г. пред Районен съд – Пловдив, с изричаното желание тези действия да се извършват „до окончателното завършване на делото“. Към това волеизявление лисва, твърдяното в искането за възобновяване, ограничение за съответна съдебна инстанция. При това положение действителната обща воля на упълномощителя сочи на желание да бъде представляван и защитаван до окончателното завършване на делото при всички възможни хипотези.

При касационното разглеждане на делото не се откриват нарушения на правилата за връчване на съобщения и призовки, разписани в разпоредбите на чл. 18а, 137, 138 от АПК.

В производството пред административния съд е допустимо страната да посочи адрес за призоваване съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК приложим субсидиарно съгласно разпоредбата на 144 от АПК. Такъв избор е бил направен и връчването на съобщението до касационния жалбоподател е извършено на посочения съдебен адрес. Това процесуално действие е удостоверено от адв. Л. К., като от 20.01.2025г. до 10.02.2025г. същата е имала достатъчно време да уведоми доверителя си за предстоящото съдебно заседание. Ангажираните в настоящото производство доказателства за здравословното състояние на адвоката към процесния период не въвеждат нови факти и обстоятелства, които да променят извода, че както жалбоподателят, така и процесуалният му представител са били редовно призовани за насроченото съдебно заседание. Законът не поставя изискване касационното производство по реда на Глава XII – та от АПК да се провежда със задължителното участие на страните. Т. условие за процесния период е било поставено единствено за контролиращата страна – в случая съответната окръжна прокуратура. Видно от протокола от 18.02.2025г. съдебното заседание е проведено с участието на представител на Окръжна прокуратура – Пловдив. Участието на страните в касационното съдебно производство, след като са били редовно призовани, е по тяхно усмотрение и преценка. Конкретните взаимоотношения между довереника и процесуалния му представител се явяват извън контрола за редовността на извършените от касационната инстанция процесуални действия. Тези отношения почиват на облигационна основа и неизпълнението им не предвидено сред основанията по чл. 70, ал. 2 от ЗАНН за възобновяване на приключилите административнонаказателни производства.

Не се установява допуснато процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на лицето.

Не се твърдят и не се установяват форсмажорни обстоятелства, които да са довели до невъзможност страната да участва в касационното съдебно производството.

За пълнота следва да бъде отбелязано, че извънредният характер на производството по възобновяване изключва възможност за каквото и да е разширително тълкуване на основанията по чл. 70 и сл. от ЗАНН.

При това положение искането на Д. И. Г. за възобновяване на процесното административнонаказателното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

V. По съдебните разноски.

8. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд - Пловдив, XXI състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. И. Г., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], бл. № 62 Б, подадено чрез адвокат К. П. А., за възобновяване на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, на административнонаказателното производство по Наказателно постановление № 24-1030-002303/10.04.2024 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив и отмяна на решение № 2545/18.03.2025г. по КАНД № 70/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.