РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 14805 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 131404 от 31.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 16891/2017 г. по описа на СРС, ГО, 52-ри състав, Р.Б.Й. е
осъден да заплати на „Т.С." ЕАД, на основание чл. 149,
ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 100, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 2014.82 лева, представляваща продажна
цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот - апартамент № 1,
находящ се в гр. София, район „Младост", ж.к. „********с абонаментен номер
353764, през периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., заедно със законната
лихва върху тази сума от 20.03.2017 г. до окончателното й изплащане и сумата от
116.67 лева, представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху посочената продажна цена за
доставената топлинна енергия за периода от за периода от 15.09.2015 г. до
30.09.2016 г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата 780,59 лв., представляваща
съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба ответника Р.Б.Й. с оплаквания за неговата неправилност
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Оспорва валидността на заповедта за
изпълнение, въз основа на която е образувано настоящето производство, излагай
подробни съображения за законността на това заповедното производство. Оспорва
наличието на договорно правоотношение между страните, а при условията на
евентуалност на оплакванията поддържа, че ищецът не е установил реалното
количество топлинна енергия, доставена до имота. Сочи, че разпоредбите на ЗЕ
противоречат на ЗЗП. Оспорва наличието на задължение за топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация, както и че е нарушен ДФЕС. Моли съда да уважи
жалбата и отмени обжалваното решение като отхвърли предявените искове.
Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Б.“ ООД - третото
лице помагач на ищеца –не са подали отговор на въззивната жалба.
С молба от 12.11.2020 г. въззиваемият „Т.С.”
ЕАД, чрез процесуалния си представител е подал молба, с която взема становище
по същество на спора, като моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в
процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по
конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, намира следното:
Процесният договор за търговска
продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна
норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Ето защо, противно на поддържаното в
жалбата, съобразно цитираната нормативна уредба, възникването на облигационно
правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуално сключен договор,
а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на
топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото е представен Нотариален акт
за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК № 124 от
20.01.1997 г. на нотариус Е.Е., от който се установява, че Р.Б.Й. е
собственик на процесния имот, до който ищецът е доставил топлинна енергия.
Следователно противно на поддържаното в жалбата именно ответникът Й. е пасивно
материално легитимирана да отговаря по иска. Ирелевантно е обстоятелството дали
същият фактически не е обитава имота, тъй като нормативно задължен да заплаща
стойността на доставената топлинна енергия е собственикът или вещният ползвател.
По отношение на наведеното във
възивната жалба оплакване за необоснованост на извода на СРС по отношение
установяване количеството топлинна енергия, която ищцовото дружество е
доставяло до имота на ответника, находящ се в гр. София, ", ж.к. „********с абонаментен
номер 353764, следва да се отбележи, че от кредитираното
от настоящия състав на съда като обективно и компетентно дадено заключение на
вещото лице по изслушаната и приета СТЕ, се установява, че реално доставената
топлинна енергия за процесния период м. м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г. до имота е на стойност 2257,56 лв., представляваща
сбора между прогнозната продажна цена по
издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон. Следва да се изясни, че изчисленията през
процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение
лице – „Б.“ ООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ
стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата
към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо
дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на
всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна
енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по
отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в
заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите изводи, до които
е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от
допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни
отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са
начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба методология. Нещо
повече, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в
представените главни отчети за процесните периоди, които са представени и по
делото /лист 52 по делото на СРС/ и от които се установява, че за отчетните
периоди е бил осигуряван достъп за отчет на уредите, като главните отчети с
положен подпис от ответника Й., което удостоверява, че същите били
предоставени. В този смисъл, ответникът чрез полагане на своя подпис, е
удостоверил, че обективираните в главните отчети данни отговарят на
действителната стойност на доставената топлинна енергия, доколкото не е посочил,
че има забележки по отношение показанията на уредите за топлинно отчитане.
Ето защо са необосновани изводите на
СРС, че събраните доказателства и изводите на заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ са базирани на съставени единствено от ищеца счетоводни
документи. Не е установено по делото вещите лица да са дали неверни заключения
по смисъла на чл. 291 НК. В тази връзка следва да се отбележи, че вещото лице
изрично е посочило, че топломера в абонатната станция е изправен и е преминал
през съответните /на 2 години/ метрологични проверки и отговаря на изискванията
на БДС. Следователно, отчитана е действително, фактически, реално
доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден обект, поради което
е основателно поддържаното пред настоящата съдебно инстанция оплакване, че
способите за отчитане количеството на продадена топлинна енергия на ответниците
са достоверни. Както се изясни, чрез съответно монтираните измервателни уреди,
съобразявайки и действителния отопляем обем – в кубически метри, дружеството за
дялово разпределение изчислява реално доставената топлинна енергия до
отопляемия апартамент, поради което потребителят на топлинна енергия заплаща
действителната цена за реално продадената движима вещ - доставената топлинна
енергия.
Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема за безспорно установено по делото, че стойността на реално доставената
до процесния имот през релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата
2257,56 лв., поради което главният иск е основателен и доказан за пълния
предявен размер от 2014,82 лв.
Ирелевантно
е обстоятелството кога абонатната станция е въведена в експлоатация, поради
което оплакването във въззивната жалба в тази насока е несъстоятелно. Неоснователно
пък е оплакването в жалбата, че в конкретния случай приложение следва да намерят
разпоредбите на чл. 62 ЗЗП и чл. 147а ЗЗП, тъй като разпоредбите на ЗЕ в т.ч. и
на чл. 153 ЗЕ, вр. §1, т. 2а от ДР на ЗЕ са специални по отношение тези на ЗЗП.
По отношение
на наведеното във възивната жалба оплакване, касаещо начислената топлинна
енергия за сградна инсталация следва да се отбележи, че първоинстанционния съд
е уважил иска само за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и БГВ,
като не е начислявана такава за отопление. А за възникването на такова задължение
е достатъчно ответникът да е собственик на обект в топлоснабдявана сграда -в случая магазин, което се установява от
представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на
държавно място от ЖСК № 124 от 20.01.1997 г. на нотариус Е.Е. и да е ползавал топлинна енергия, като при
липсата на изричен писмен договор вземането на ищеца следва да се разгледа на
плоскостта на неоснователното обогатяване, както всъщност е и в конкретния
случай. При това ответникът
отговаря и дължи топлинна енергия дори и да не е извършвано топлоподаване към индивидуалните отоплителни тела или когато такива изобщо не са
били монтирани. Аргемент в тази насока е изричната
разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, според която собственикът
в сграда ЕС дължи стойността на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части
на етажната собственост. Ето защо
ответникът дължи заплащане на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
Това
разрешение е дадено и в задължителното за органите на съдебна власт указания в Тълкувателно
решение № 2 от 25.05.2017 г., ОСГК на ВКС по т. д. № 2/16 г.,
съобразно което : „...В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към
топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните
собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото
мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба
противоречие между този закон и Закон за защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от
потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за
него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането
при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост,
като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват
между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни
обекти в такива сгради.
Както е посочено и в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к.
д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на
сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната
част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната
енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да
бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Потребителите
на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси,
включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова
при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като
обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат
да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни
обекти не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата.”
Нещо повече,
с решение от 5 декември Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската
правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и
не го използват в своя апартамент, не
противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и
регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за
използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за
всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия
обем на неговия апартамент.
Доколкото във въззивната жалба липсват
конкретни оплаквания относно предявения акцесорен иск, включително и относно
уважения размер на същия, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му
част и същото следва да се потвърди.
По изложените съображения правни изводи
на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, а предявената жалба отхвърлена.
При този изход на спора на въззиваемият
макар и да има право на разноски, такива не следва да му бъдат присъждани, тъй
като не се представени доказателства за реално направени такива, а и същият не
е извършил същинско процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
131404 от 31.05.2019 г., постановено по гр.д. № 16891/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 52-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Б.“
ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: