№ 129
гр. Ихтиман, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20231840100589 по описа за 2023 година
Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба,
подадена от Р. Г. В., ЕГН **********, с адрес: *, чрез адвокат В. О., против „*“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано по делото
от юрисконсулт И. К..
В исковата молба се сочи, че на 09.10.2018 г., около 04:40 часа, на АМ
„Тракия“, км. 45.500, в района на пътен възел „Мухово“, с посока на движение
от град София, към град Пловдив, Н. В. К. управлявал товарен автомобил
марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № *, като в автомобила, с правилно
поставен обезопасителен колан, на предна дясна седалка пътувала ищцата Р. Г.
В.. Пояснява се, че пътното платно на АМ „Тракия“ в посока към град
Пловдив се състои от две пътни ленти за движение на автомобилите,
разделени с единична прекъсната линия, а вдясно има обособена аварийна
лента. Според активно легитимираната страна в района на пътен възел
„Мухово“, в посока към град Пловдив, имало гъста мъгла и дим от запалване
на сметището на град Ихтиман, поради което видимостта била силно намалена
и в двете посоки на движение, в същия пътен участък били поставени табели,
въвеждащи ограничение на максималната скорост за движение до 50 км/ч при
дим и гъста мъгла, а като допълнителна мярка за осигуряване безопасността
на движението в района били изпратени полицейски екипи от РУ - Ихтиман и
ОДМВР - София, които били позиционирани в близост до табелите. Навеждат
се доводи, че при тези пътни условия в опасния пътен участък от АМ
„Тракия“, в платното за движение в посока към град Пловдив, възникнали
последователно две пътнотранспортни произшествия - първото настъпило
между лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с peг. № *,
1
управляван от * и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „412Д“, с peг.
№ *, управляван от Цветелин Митов, а непосредствено след това настъпило и
второ пътнотранспортно произшествие между товарна композиция с влекач
марка ,ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.410“, с peг. № *, с полуремарке марка
„Кьогел“, модел „СВКТ 24“, с peг. № *, управлявана от * Н. Д. и лек
автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“, с peг. № *, управляван от *. Ищецът
сочи, че вследствие на възникналите пътнотранспортни произшествия
водачите, пътуващи по АМ „Тракия“ в посока към град Пловдив намалили
скоростта си на движение. В исковата молба е отразено, че в района на км.
45.500, пътен възел „Мухово“, водачът на товарен автомобил марка „МАН“,
модел „Л2000“, с peг. № * изведнъж забелязал, че колите пред него рязко
намаляват скоростта си на движение, поради което задействал спирачната
система на управлявания от него товарен автомобил, но не успял да спре
своевременно, поради което настъпил удар между предната част на товарен
автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № *, управляван от Н. К. и
задната част на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „309 ЦДИ
Спринтер КА“, с peг. № *, управляван от В. М. Д.. Ищецът счита, че водачът
на товарен автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № * е имал
техническата възможност да предотврати сблъсъка, ако е съобразил скоростта
си на движение с пътните условия. Ищецът завява, че в резултат на пътното
произшествие е получил следните наранявания - Контузия на гръден кош,
Разкъсно-контузна рана на трети пръст на лява ръка, Разкъсно-контузна рана
на трети и четвърти пръст на дясна ръка, които наранявания са влошили
здравословното му състояние и са довели до силни и продължителни болки в
увредените области от тялото. Твърди се, че по отношение на товарен
автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № *, е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество и че последното
е сезирано с нарочна молба за изплащане на обезщетение, но не е било
изплатено такова. Поради изложените по-горе съображения ищецът настоява
ответникът да му заплати обезщетение в размер на 1000 лева, с която сума се
цели обезщетяване на причинените неимуществени вреди, настъпили като
последица от реализираното пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 15.02.2023 г. до погасяване на задължението. Отправя се
претенция и за присъждане на съдебните разноски, а така също и за
присъждане на разноски за адвокат.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е подал писмен
отговор. Ответникът не оспорва твърдението, че е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена във връзка с товарен
автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № *. Оспорват се, обаче,
всички останали обстоятелства, изложени в исковата молба. В тази връзка
ответното дружество сочи, че произшествието не е възникнало единствено по
вина на Н. К., а вина за него има и водачът на „Мерцедес 309 ЦДИ Спринтер“
с рег. № *. Оспорва се и твърдението пострадалата да е получила описаните в
исковата молба увреждания, а така също и те да са в причинно-следствена
2
връзка с инцидента, както и твърдението, че Р. Г. Влъчкова все още не се е
възстановила. Твърди се телесните травми на пострадалата да са възникнали
поради свободното движение на тялото й, което може да се дължи на липса на
поставен предпазен колан. Оспорен е и размерът на претендираното
обезщетение, за което се сочи, че е значително завишено. Сочи се, че срокът по
496, ал. 1 от КЗ не е започнал да тече.
В проведеното последно открито съдебно заседание не се явява
ищецът, като не се явява и негов процесуален представител. Преди заседание
е постъпила молба от адвокат О. – пълномощник на ищцата, с която молба се
настоява исковата претенция да се уважи. В последното заседание се явява
юрисконсулт * – процесуален представител на ответника. Същата оспорва
исковата молба, намира я за неоснователна и недоказана, а в условията на
евентуалност заявява, че ако искът се приеме за основателен, то неговият
размер е завишен.
Депозираната искова молба е допустима – налице са процесуалните
предпоставки за разглеждане на същата по същество. В тази връзка следва да
се посочи, че към исковата молба е приложен препис от молба /покана/ от Р.
В., чрез адвокат О., до „ЗК Лев Инс“ АД, получена от дружеството на
15.02.2023 г., като по този начин се установява, че е било изпълнено
изискването на чл. 498, ал. 1, във вр. чл. 380 от КЗ. Само за яснота следва да
се посочи, че дори и да не е била отправена претенция по извънсъдебен път
до застрахователното дружество, то на този етап отново са налице
предпоставки за разглеждане на производството по същество, тъй в
Определение № 123 от 16.02.2023 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 119/2023 г. е
посочено следното: „В случай, че съдът не е прекратил своевременно
производството — на фаза искова молба, предвид липса на данни за
проведена предходно процедура по чл. 498 КЗ и съдържанието на последната
е на практика осъществено с размяна на волеизявленията на страните по
спора /искова молба с приложения и отговор на същата/, напълно
безсмислено е преповтарянето й формалистично извън вече образуваното
съдебно производство, в случай, че отговора на застрахователя предпоставя
предявяване по съдебен ред.“ В този смисъл са и мотивите към Определение
№ 60368 от 21.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1947/2021 г., I т. о., ТК. В тази
връзка следва да се посочи, че посредством отговора на исковата молба по
настоящото дело ответникът оспорва иска по основание, поради което са
налице предпоставките за разглеждане на същия.
На следващо място от значение е посоченото в Решение № 641 от
4.05.2022 г. на САС по в. гр. д. № 3750/2021 г., а именно: „Съгласно чл. 496, ал.
4 от КЗ, в случаите, в които представените документи, удостоверяващи
настъпването на ПТП не са достатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно
произшествие, застрахователят може да изисква представянето на
документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или
лица. Изрично е предвидено във второто изречение на същата разпоредба, че
3
увредените лица имат право също да представят допълнителни
доказателства. По аргумент за противното, увреденото лице няма
задължение да представя други доказателства, извън предвидените в чл.
496, ал. 3 от КЗ, и застрахователят не може да откаже да определи и
изплати застрахователно обезщетение на основание недостатъчност на
доказателствата. Това е така, тъй като в чл. 107, ал. 1 от КЗ е предвидено
изрично право на застрахователя да изисква необходимото му съдействие
от държавните органи и третите лица за определяне на обезщетението,
включително да изисква преписи от документи, съставени във връзка с
провеждано досъдебно производство, имащи отношение към определянето
на виновността на дееца, както и медицински документи, свързани със
здравния статус и лечение на увредените лица.“ Предвид горното, следва да
се има предвид, че дори и застрахователят да е поискал допълнителни
документи извънсъдебно от ищеца, то последният с поканата си е представил
препис от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, което
обстоятелство е отразено в самата покана и което не се оспорва от
застрахователя с неговото писмо от 16.02.2023 г. или с отговора на исковата
молба. Тук е мястото да се посочи и разпоредбата на чл. 108, ал. 3 от КЗ,
където изрично е записано, че в случаите по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато не са представени всички
доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от същия закон.
Също така в текста на чл. 107, ал. 1 от КЗ изрично е разписано, че за
установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него,
застрахователят има право да получа необходимата информация, съхранявана
от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи,
другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и
от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства,
както и заверени преписи от документи, а когато исканата информация е част
от материалите по досъдебното производство, прокурорът разрешава достъпа
до нея.
С оглед на всичко изложено дотук съдът намира, че искът е допустим.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл. 380, ал. 1 от КЗ, във
връзка с чл. 405, ал. 1, във вр. чл. 429 от КЗ – за главницата и чл. 493, ал. 1, т.
5, във вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 497, във връзка с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД –
за лихвата.
За да бъде уважен иск по чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл.
380, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 429, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ – за
главницата, следва да се установи в хода на исковия процес, че в резултата на
виновно поведение на водач на моторно превозно средство, по отношение на
което е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е настъпило пътнотранспортно произшествие, което
4
произшествие е причинило увреждане /вреда/ на друго лице, като така
последвалата вреда може да бъде както имуществена, така и неимуществена.
В настоящия случай страните не спорят, че по отношение на товарен
автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № * е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
която времево е обхващала и момента на произшествието. Това обстоятелство
изрично се потвърждава и признава с отговора на исковата молба – стр. 3-та от
отговора.
Като свидетел по делото е разпитан Н. * – брат на ищцата. Същият
заявява, че през есента на 2018 г. е разбрала, че сестра му Р. В. и зет му Н. К. са
пострадали в транспортно произшествие и че се намират в болница „Света
Анна“, след което е отишъл до лечебното заведение. Сочи, че са искали да
оставят сестра му в болница, понеже имала травма на гръдния кош и порезни
рани на ръцете, била уплашена и същата останала в болницата, но за да може
да се грижи за съпругът й, който бил по-тежко пострадал. Свидетелят допълва,
че ръцете на сестра му били превързани и е имала бодежи в гръдния кош.
Заявява, че когато сестра му шофира изпитва паника, както когато е станала
катастрофата. По отношение на произшествието обяснява, че сестра му е
споделила, че е имало непрогледна мъгла или пушек.
Като свидетел е разпитан и Н. К., който живее на съпружески начала с
Р. В.. Описва маршрута, по която са пътували с ищцата. Твърди, че всичко е
станало за секунди, тъй като изведнъж се е появил гъст дим или пушек.
Заявява, че не са видели димът и мъглата, ударили са се в нещо и впоследствие
е разбрал, че е ударил бус. Посочва, че той е имал счупена подбедрица, а
жената до нега била натисната по гърдите и имало порезни рани по ръката.
Уточнява, че времето е било хубаво, през тъмната част на денонощието е
станало, не е имало облаци, сняг и дъжд, но е имало дим или мъгла. Сочи, че
трафикът е бил слаб и след като е влязъл в мъглата веднага е станало
произшествието. Заявява, че жената до него се е възстановявала около 2-3
седмици от порезните рани, а от болките в гърдите около 2-3 месеца, като
ръцете й били превързани, но не е имало някакво конкретно лечение, а след
инцидента била много уплашена, като и до момента я е страх да шофира
нащно време. Посочва, че е управлявал автомобила с около 50-60 км.ч, че се е
виждало нормално на пуснати светлини и докато е приближавал мястото на
инцидента, не се е виждал пушекът. Сочи, че е имало и други участници в
ПТП-то, като ударите преди неговия удар са станали до 5 минути преди това.
По делото са представени преписи от медицинска документация, а въз
основа на тях е изготвена и съдебно медицинска експертиза от д-р Д. Н.. В
експертното заключение е посочено, че от материалите по делото е видно, че
при процесното ПТП на пострадалата като пътник в МПС е получила
следните травматични увреждания: Контузия на гръден кош и Разкъсно-
контузна рана на трети пръст на лява ръка. Допълва се, че контузията на
гръдния кош, предвид липсата на образни данни за счупване на ребра, е
5
причинила на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а разкъсно-контузна рана на трети пръст на лява ръка е причинила на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В
заключението се сочи и че установените травми са резултат от действието на
твърди тъпи предмети, по механизма на удари с и върху такива и отговарят да
са получени при посочения вид ПТП и че от медицинските документи е
видно, че слез прегледите и съответните образни изследвания на пострадалата
е направена антитетанична профилактика с инжектиране на ТАП. По
отношение но периода на възстановяване, вещото лице сочи, че гръдната
травма оздравява за две-три седмици, като пострадалата е изпитвала средни по
интензитет болки, по-силни в острия период след травмата за около 10-14 дни,
постепенно стихващи до края на пълния възстановителен период, а раната на
пръста оздравява за 10-14 дни с образуване на белег, като пострадалата е
изпитвала средни по сила болки, по-силни в острия период след травмата за
около 5-7 дни, постепенно стихващи до края на пълния възстановителен
период. Според вещото лице към момента на изготвяне на експертизата
ищцата е възстановена напълно и не са налице медицински данни за
невъзстановени увреди. Съгласно заключението травмите не са от характер да
могат да причиняват болки и страдания продължителен период от време,
дълго надвишаващ посочения пълен възстановителен период. Също така е
описано, че травмата на гръдния кош с конкретната морфология е резултат от
поставения предпазен колан, травмата на пръста на лявата ръка е резултат от
действието на предмети от интериора на купето, като е възможно да е
получена от счупени парчета стъкла. В края на експертизата се споменава, че
при посочения вид ПТП установената гръдна травма, без изменения по
кожата, счупване на ребра или увреждане на вътрегръдни органи, е директен
морфологичен показател за това, че ищцата е била с поставен предпазен
колан, който е фиксирал тялото й към момента на удара и не е позволил
вторичен удар на торса и долните крайници в предно стоящите части на
купето. В съдебно заседание вещото лице сочи, че поддържа заключението и
пояснява, че контузията на гръдния кош и разкъсно-контузната рана изискват
облекчен режим на физическо натоварване, свързан с болката в рамките на
пълния възстановителен период, като физиотерапия е неотносима и към двата
вида травми.
В хода на настоящото производство е допусната и изготвена и съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице И. Н.. На първия
поставен въпрос вещото лице отговаря, че съгласно данните по делото,
процесното ПТП е настъпило на 09.10.2018 г. около 04:40 ч. на АМ „Тракия“
при км. 45+500 в лентата за движение с посока към гр. Пловдив, при условия
на гъста мъгла (намалена видимост) в тъмната част на денонощието.
Процесното ПТП представлява поредица от няколко пътнотранспортни
произшествия, случили се в малък интервал от време. Първото
произшествие е между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“ с peг. № *, който поради влошената видимост намалява
6
скоростта си на движение, в резултат на което бива ударен в задната част
от движещият се след него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“ с peг. № *. Известно време след първото ПТП, товарна композиция
с влекач марка „ДАФ“ с peг. № * и ремарке с рег.№ * се движи по АМ
„Тракия“ в същото направление, като при км. 45+500 водача на
композицията забелязва спрелите от удара МПС-та и на свой ред
предприема спиране, в резултат на което бива ударен на свой ред от
движещия се зад него лек автомобил марка „БМВ“, модел „520И“ с per. № *.
Малко след това товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с
рег.№ * спира до състояние на покой, поради възникналите ПТП-та пред него
и на свой ред бива ударен от движещото се зад него процесно МПС - марка
„МАН“, модел „Л2000“ с рег.№ *. Скоро след това настъпва и четвърто
произшествие между лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с рег.
№* и спрелия до състояние на покой влекач марка „ДАФ“ с per. *. Всичките
ПТП образуват една голяма верижна катастрофа. В заключението е
посочено, че според вещото лице от техническа гледна точка и от
приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че
причината за настъпване на процесното ПТП касаещо механизма на
настъпване на ПТП на процесиите МПС - та - „МАН“, модел „Л2000“ с рег.
№ * и Мерцедес“, модел Спринтер“ с per.*, при конкретната пътна
обстановка - в условия на гъста мъгла (намалена видимост), е поведението
на водача на товарен автомобил „МАН“, модел „Л2000“ с рег.№ *, който се
е движил със скорост от 55,44 км/ч. (Vман=15,40 м/сек.) и дистанция, при
които не е имал възможност да спре в рамките на опасната зона (So3=45,82
м.) на превозното средство, без да настъпи съприкосновение със спрелия пред
него в резултат на верижно пътнотранспортно произшествие „Мерцедес“,
модел Спринтер“ с peг.CA1795ТР. Отразено е и че процесното ПТП е
настъпило на АМ „Тракия“ при км. 45+500 в лентата за движение с посока
към гр. Пловдив, при условия на гъста мъгла (намалена видимост) в тъмната
част на денонощието. Заключението сочи и че скоростта на движение на
товарен автомобил „МАН“, модел „Л2000“ с рег.№ *, изчислена в момента
на удара, настъпил между двете МПС- та е 55,44 км/ч. (Vман= 15,40 м/сек.).
Другия участник товарен автомобил „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег.*
е бил е състояние на покой (Vмерцедес=0,00 м/сек.). Според вещото лице по
делото няма данни, каква е била видимостта за водачите, участници във
верижното произшествие към момента на удара, а съгласно данните
процесното ПТП е настъпило при намалена видимост - гъста мъгла и дим,
като при предоставяне на данни за видимостта може да се изчисли
безопасната скорост на движение на товарен автомобил „МАН Л2000“ с peг.
№ * - скорост, при която не би настъпил удар със спрелия пред него
„Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег.* по определена формула. В отговора на
девета задача експертът обяснява, че коланът се придвижва напред от 4 до 7
см. преди да сработи механизма и да го застопори. Амплитудата на
движение на тялото зависи от височината на пасажерите и скоростта на
7
движение на превозното средство при настъпване на удара. Процесното
ПТП е настъпило при челен удар за товарен автомобил „МАН“, модел
„Л2000“ с рег.№ *, при който телата на пасажерите се изместват напред и
нагоре в посока на удара. Малко след това се конкретизира, че амплитудата
на движение на тялото зависи от височината на пасажерите и скоростта
на движение на превозното средство при настъпване на удара. Освен това,
от положението на седалката зависи до кои части от интериора на
автомобила може да достигне тялото на пасажерите в лекия автомобил.
Контактът на тялото на водача и пасажерите с части от купето на
автомобила, след настъпване на удара, зависи от позиционирането му на
седалката при настъпване на удара. В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението и отново уточнява, че тялото при удар и с поставен
колан може да се придвижи, но не може да каже с колко, защото има значение
каква е позицията на тялото. По отношение на ръцете на ищцата сочи, че не
може да каже в коя част точно на арматурното табло са се ударили, но
допълва, че ударът „не е малък“ и има придвижване на самото табло и може
ръцете на човек да не се предвижват, но части и детайли от самото превозно
средство да влязат в зоната на пасажера. Според вещото лице в случая със
сигурност арматурното табло се е придвижило в някаква степен към
пасажерите и водачът и е навлязло в зоната на пасажера. Заявява, че при
изчислената скорост от 55.44 км.ч опасната зона за спиране е била 45.82 метра.
По отношение късите светлини на процесния автомобил експертът посочва в
съдебно заседание, че те могат да осветят пространството от 45.82 метра, тъй
като осветяват разстояние от около 55-60 метра при изправно МПС. Вещото
лице заявява, че е имало задимяване, което скъсява видимостта, но след това
уточнява, че това задимяване не е някаква стена и същото се отличава с
амплитуда, поради което шофьорът е трябвало да може да го види. Накрая
вещото лице сочи, че приближавайки се със съответната скорост шофьорът на
автомобила би могъл да види самото задимяване, но е възможно да не вижда
вътре в него дали има други автомобили.
По делото са приложени преписи от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 204 и протокол за оглед на местопроизшестви с
фотоснимки към него. В протокола за оглед на местопроизшествие е отразено,
че катастрофите са настъпили около км. 45.500 от магистралата, а на км. 45
преди това се е намирала указателна табела с ограничение на скоростта от 50
км.ч при дим и мъгла. Отразено е и че на км. 45.500 също се е намирала
подобна указателна табела.
От събраните писмени доказателства по делото, в това число
посочените по-горе такива, а така също и от преписите от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 204 и протокол за оглед на
местопроизшестви с фотоснимки към него, се установява, че на 09.10.2018 г.,
около 04:40 часа сутринта, на Автомагистрала Тракия, около км. 45.500, при
намалена видимост /дим или мъгла/ са възникнали няколко пътнотранспортни
произшествия последователно едно след друго, като първо са се ударили лек
8
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с peг. № * и товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „412Д“, с peг. № *, а непосредствено
след това е настъпило и второ пътнотранспортно произшествие между
товарна композиция с влекач марка ,ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105.410“, с peг. №
*, с полуремарке марка „Кьогел“, модел „СВКТ 24“, с peг. № * и лек
автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“, с peг. № *. След тези два удара е
настъпило и трето произшествие, а именно между „МАН“, модел „Л2000“, с
peг. № *, управляван от Н. К. и товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел
„309 ЦДИ Спринтер КА“, с peг. № *, управляван от В. М. Д., като
автомобилът „МАН“, модел „Л2000“ с предната си част удря задната част на
автомобил марка „Мерцедес“, модел „309 ЦДИ Спринтер КА“. Това
обстоятелството – няколкото последователни реализирани катастрофи на този
пътен участък, не се оспорва и от двете страни по делото.
Събраните по делото доказателства установяват и че в резултат на удара
между автомобил„МАН“, модел „Л2000“ и автомобил „Мерцедес“, модел „309
ЦДИ Спринтер КА“ са настъпили травматични увреждани на пътничката Р. Г.
В., която се е возила с поставен предпазен колан в автомобила „МАН“, модел
„Л2000“, като същата е заемала мястото отдясно на водача /пасажерско място/.
Характерът на травматичните увреждания е подробно уточнен в приетата и
посочена по-горе съдебно медицинска експертиза.
Съдебният състав приема, че вина за настъпилото произшествие между
товарен автомобил „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № * и товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „309 ЦДИ Спринтер КА“, с peг. № * има шофьорът
на първия автомобил - Н. К., като същият не е спазил изискванията на ЗДП и
по-конкретно на чл. 21, ал. 2 от ЗДП от една страна, а от друга и разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДП. На първо място от данните по делото се налага извод,
че още преди произшествието – на км. 45 от автомагистралата, се е намирала
табела за ограничаване на скоростта до 50 км.ч при дим и мъгла. Тази табела е
била поставена около 500 метра преди мястото на въпросната катастрофа,
паради което и с оглед на останалите доказателства съдът приема, че същата е
могла да бъде възприета от водача Н. К., в резултат на което той е трябвало да
намали скоростта до ограничения максимум от 50 км.ч. или до такава, която
да му позволи безпрепятствено спиране при наличие на препятствие, в това
число мъгла или дим, които ограничават значително видимостта. Отговорите
на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза сочат, че скоростта
при удара е била 55.44 км.ч , което означава, че въпреки намалената видимост
/наличие на дим или мъгла/ и въпреки поставената нарочта табела за
ограничение на скоростта шофьорът не е намалил скоростта до 50 км.ч.
В същото време съдебният състав приема, че въпросният дим или мъгла
са могли да бъдат възприети от водача преди същият да навлезе в тях и да се
удари в спрелия камион. В тази връзка следва да се посочи заявеното от
вещото лице в съдебно заседание, че приближавайки със съответната скорост
шофьорът на автомобила би могъл да види самото задимяване, макар и да е
възможно да не вижда вътре в него дали има други автомобили. Също така
9
експертът пояснява и че късите светлини на камиона могат да осветяват
участък от 55-60 метра. Всичко това идва да покаже, че при забелязване на
препятствието дим или мъгла водачът на товарен автомобил „МАН“, модел
„Л2000“ е следвало да намали скоростта дори под предвидения максимум за
участъка от 50 км.ч., така че при наличие на следващо препятствие, което
следващо препятствие в случая се явява сгъстяването на мъглата или дима до
невъзможност да се вижда през тях, да може да спре преди да навлезе в
непрогледния участък. В настоящия, случай, обаче, шофьорът не само не е
намалил скоростта до такава, която да му позволи да спре своевременно преди
мястото, където е било изключително трудно да се вижда какво има напред, но
същият се е движил и с превишена скорост не в съответствие с въведеното
ограничение.
Породи горните съображения съдът прием, че за катастрофата между
товарен автомобил „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № * и товарен автомобил
марка „Мерцедес“, модел „309 ЦДИ Спринтер КА“, с peг. № * вина има
шофьорът на първия автомобил - Н. К..
По делото се установи /тъй като и двете страни признават този факт/, че
спрямо товарен автомобил „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № * е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
застраховател ответното дружество - „ЗК Лев Инс“ АД. Именно поради това
и на основание чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл. 380, ал. 1 от КЗ, във
вр. чл. 429, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ увреденото лице има право да
предяви искане за обезщетяване на настъпилите вреди директно срещу
застрахователя на деликвента, какъвто е настоящият случай.
По делото искът е за обезщетяване на причинени неимуществени вреди,
за които се сочи, че са последица от причинените травматични увреждания,
предизвикали силни и продължителни болки. Твърди се и че пострадалата
трудно е преодоляла стреса, породен от произшествието. Съгласно чл. 52 от
ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС
„Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.“ Предвид горното, неимуществените вреди се определят по
справедливост от съда, но последният, при определянето им, се ръководи от
вида на уврежданията, възстановителният период, какви негативни последици
са предизвикали те у пострадали, какви са били преживяванията на
увреденото лице не само впоследствие, но и в момента на инцидента. В
10
настоящия случай съдът приема, че искът за присъждане на сумата от 1000
лева подлежи на уважаване не само по основание, но и по размер. От данните
по делото е видно, че ищцата Р. Г. В. е получила следните травматични
увреждания: Контузия на гръден кош и Разкъсно-контузна рана на трети пръст
на лява ръка, като контузията на гръдния кош е причинила на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а разкъсно-контузна
рана на трети пръст на лява ръка е причинила на пострадалата също временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице гръдната
травма оздравява за две-три седмици, като пострадалата е изпитвала средни по
интензитет болки, по-силни в острия период след травмата за около 10-14 дни,
постепенно стихващи до края на пълния възстановителен период, а раната на
пръста оздравява за 10-14 дни с образуване на белег, като пострадалата е
изпитвала средни по сила болки, по-силни в острия период след травмата за
около 5-7 дни, постепенно стихващи до края на пълния възстановителен
период. Според вещото лице към момента на изготвяне на експертизата
ищцата е възстановена напълно и не са налице медицински данни за
невъзстановени увреда. Тоест, може да се направи извод, че ищцата е
получила няколко травматични увреждания, които не са застрашавали живота
й, но същите за период от около 10-14 дни са предизвиквали неприятно у нея
усещане поради чувство на болка, която е била средна по интензитет. В
същото време трябва да се държи сметка и за обстоятелствата, при които е
настъпило произшествие, а именно – в тъмната част на денонощието при
реализиран удар между два товарни автомобила на автомагистрала. От
показанията на двамата разпитани свидетели се установява, че пострадалата е
изпитвала уплах след инцидента, а така също и че след случилото се я е страх
да шофира. С оглед на изложените обстоятелства, съдът намира, че
справедлив размер за обезщетението за причинените неимуществени вреди
/болки, страдания и уплах/ е сумата от 1000 лева. Поради това съдът приема,
че исковата молба е основателна за пълния претендиран размер от 1000 лева
относно главницата. Само за пълнота следва да се посочи, че не се установява
ищцата с поведението си да е допринесла по някакъв начин за причиняване на
произшествието и/или на вредите. От доказателствата по делото се налага
извод и че тя е била с поставен предпазен колан, от който се е получила
травмата на гръдния кош.
Основателна се явява и претенцията са присъждане на законна лихва
върху сумата от 1000 лева. Тази лихва е дължима от момента на получаване на
поканата от зсатрахователя – 15.02.2023 г., поради следните съображения: От
разпоредбите на чл. 429, ал. 2 и ал. 3, чл. 493, ал. 1, т. 5 чл. 494, ал. 1, т. 10, чл.
497 и чл. 498 от КЗ може да се направи извод, че застрахователят отговаря за
лихвите върху дължимото обезщетение от датата на уведомяването му за
настъпило застрахователно събитие, като при неизплащане на обезщетението
в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ застрахователят отговаря за лихвата до момента
на изплащането на застрахователното обезщетение. С Решение № 128 от
4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК е прието следното „По
11
отношение на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят
покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2
КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ- само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респ.
предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 КЗ изрично се
изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън
тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 КЗ,
т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.“ В същото решение е посочено и че „След
предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1 изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2 с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.“ В този смисъл са и част от
мотивите към Решение № 50104 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1386/2022
г. Предвид изложеното дотук, в случая се дължи законна от ответника лихва
върху обезщетението от 1000 лева за времето от 15.02.2023 г. /когато е бил
уведомен за събитието от пострадалия/ до датата на погасяване на
задължението.
Предвид изхода на делото ищецът има право на сторените от него
съдебни разноски, каквато претенция е отправил още с исковата молба.
Сторените до момента разноски от него възлизат на: 50 лева внесена държавна
такса, 5 лева – внесена такса за съдебно удостоверение, 350 лева – общ размер
на внесен депозит за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза и 250
лева – внесен депозит за изготвяне на съдебно медицинска експертиза.
Именно тези суми следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който
трябва да ги заплати /възстанови/ на ищеца. По отношение на сумата от 40
лева –депозит за разпит на свидетел, съдът намира, че същата не следва да се
присъжда в тежест на ответника, тъй като макар тази сума да е внесена от
ищеца, при разпит на свидетеля последният не е поискал заплащане за
възстановяване на разходи, поради което такива не са му изплатени. Също
така с молба от 28.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител е
поискал възстановяване на сумата от 40 лева, като в съдебно заседание,
проведено на 29.05.2024 г. съдът е разпоредил същата да бъде възстановена, а
на лист 221 от делото се намира документ за възстановяване на сумата.
От приложения по делото препис от договор между адвокат О. и Р. В.
/лист 249/ е видно, че същият е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Според чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може
да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат
право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг
12
юрист. В чл. 38, ал. 2 от ЗА е разписано, че в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В настоящия случай в предоставения договор, сключен между ищеца
и неговия адвокат, е посочено, че правната помощ се предоставя безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. С оглед на това и предвид изхода на делото,
а така също отчитайки неговата фактическа и правна сложност и
ориентировъчните разпоредби на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 400 лева на адвокат В. В. О. от Софийска адвокатска
колегия, БУЛСТАТ *********, със служебен адрес: *.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, във връзка с чл. 496, във връзка чл.
380, ал. 1, във вр. чл. 429 от КЗ, „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: * да заплати на Р. Г. В., ЕГН **********, с адрес: * сума в
размер на 1000 /хиляда/ лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило пътнотранспортно произшествие на 09.10.2018 г. между
товарен автомобил марка „МАН“, модел „Л2000“, с peг. № * и товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „309 ЦДИ Спринтер КА“, с peг. № *,
което произшествие е причинено от водача на товарен автомобил марка
„МАН“, модел „Л2000“, с peг. № * – Н. К., ведно със законната лихва върху
горната сума за времето от 15.02.2023 г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * да
заплати на Р. Г. В., ЕГН **********, с адрес: * сторените от ищеца по делото
съдебни разноски, а именно: 50 /петдесет/ лева - внесена държавна такса, 5
/пет/ лева – внесена такса за съдебно удостоверение, 350 /триста и петдесет/
лева – общ размер на внесен депозит за изготвяне на съдебно-автотехническа
експертиза и 250 /двеста и петдесет/ лева – внесен депозит за изготвяне на
съдебно медицинска експертиза.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * да
заплати на адвокат В. В. О. от Софийска адвокатска колегия, БУЛСТАТ
*********, със служебен адрес: * сума в размер на 400 /четиристотин/ лева –
дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1 от
ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез
Районен съд – Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото.
13
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
14