Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2093 от 29.11.2019 г. , град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, втори състав, на двадесет
и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Станимир Христов
при секретаря Вяра Стоянова като разгледа
докладваното от съдия Христов административно
дело номер 1925 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „МУСИ ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Христо Стоянов Топалов със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Искър“ № 25 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-382-0343854/08.08.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки и закуски, находящ се в гр. Поморие, ул. „Искър“ № 25, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни. В сезиращата съда жалба, на основание чл. 60, ал. 5 от АПК е оспорено и разпореждането за предварително изпълнение на оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-382-0343854/08.08.2010 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол в Централно управление на НАП. В сезиращата съда жалба е заявено, че заповедна за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, тъй като, към момента на нейното постановяване все още не е издаден акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, т.е. все още не е образувано административнонаказателно производство. Заявено е също, че допускайки предварителното изпълнение на заповедта, административния орган лишава жалбоподателя от възможността, регламентирана в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Твърди се също, че липсват мотиви относно срока на ПАМ. По отношение на допуснатото предварително изпълнение, в жалбата са развити доводи, съгласно които органа не е изложил конкретни мотиви относно необходимостта от допускане на предварителното изпълнение, като вписаните такива по своята същност са бланкетни и не покриват изискването административния орган да мотивира необходимостта от предварително изпълнение на административния акт. В жалбата са заявени и конкретни твърдения относно извършената проверка. В заключение е формулирано искане за отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна, а също и отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на заповедта.
Във връзка с формулираното особено искане с правно основание чл. 60, ал. 5 от АПК, с Определение № 1704/13.08.2019 год., постановено по адм. дело № 1925/2019 год., съда е оставил без уважение жалбата на „МУСИ ИНВЕСТ“ ЕООД против разпореждането за предварително изпълнение на заповедта.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател не се представлява и не ангажира доказателства, различни от представената административна преписка.
Ответникът по оспорване – Началник отдел „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от юрисконсулт Даниела Желева в което заявява, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед е правилна и законосъобразна, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. Формулирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и
в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на оспорването е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-382-0343854/08.08.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки и закуски, находящ се в гр. Поморие, ул. „Искър“ № 25, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 30 (тридесет) дни.
В мотивната част на оспорената заповед издателят й посочва конкретни
фактически основания – на 07.08.2019 год. е извършена оперативна проверка на
търговския обект, при която е констатирано, че търговеца не е монтирал и въвел
в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от датата на
започване на дейността в обекта, с което е нарушил разпоредбите на наредбата. Посочено
е, че е била извършена контролна покупка на 1 брой баничка на стойност 1,20
лева, заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, като за
извършената продажба не е била издадена фискална касова бележка, нито ръчна
касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата е
била заплатена от Панайот Николаев Коюндерлиев – инспектор по приходите, а
плащането е получено от управителя Христо Стоянов Топалов. Във връзка с тази
констатация, проверяващите са се легитимирали и са пристъпили към извършване на
проверка, в хода на която е установено, че в обекта въобще не е монтирано и
въведено в експлоатация ФУ. Така констатираното е квалифицирано като нарушение
на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
От така констатираното е формулиран извод, че дружеството не е спазило реда и начина за въвеждане в експлоатация на фискално устройство, което изпълнява състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, като е нарушен и състава на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год., във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че
принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Съда приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган –началник отдел „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
а и от страна на оспорващия липсва възражения относно компетентността на органа.
Заповедта като индивидуален административен акт следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, съгласно която норма, ПАМ се налага на лице, което не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В този смисъл, оспорената заповед отговаря изцяло на изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната
заповед е правилна и законосъобразна като постановена в съответствие с
материалния закон.
В §11 на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е посочено, че същата се издава на основание чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В настоящия казус административният орган е приел, че „МУСИ ИНВЕСТ“ ЕООД е нарушил изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. относно реда и начина за въвеждане в експлоатация на фискално устройство. Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата сочи, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Административният орган при условията на оперативна самостоятелност е преценил, че запечатването на обекта за срок от 30 дни е достатъчно за да се реализира предвидената цел на наложената ПАМ.
В сезиращата съда жалба е заявено допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед, а също и на мотиви относно определения 30-дневен срок на ПАМ. Съдът намира така развитите възражения за неоснователни по следните съображения: Както вече се посочи, в оспорената заповед е посочено, че същата се издава на основание цитирания по-горе чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, поради което, твърдението за липса на правно основание не съответства на действителното фактическо положение.
Без опора в доказателствения материал и текста на оспорената заповед е и твърдението за липса на посочени фактически основания за постановяване на заповедта. В обстоятелствената част на оспорения административен акт подробно е описана фактическата обстановка, която е обективирана в приложения към преписката като писмено доказателство ПИП сер. АА № 0343854/07.08.2019 год. Така описаната фактическа обстановка безспорно изпълва изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съставлява фактическото основание за постановяване на заповедта.
Съдът не споделя и възражението за липса на мотиви, относно определения 30-дневен срок на разпоредената ПАМ. Отново видно от мотивната част на оспорения административен акт, в същия се съдържат изрични мотиви, относно продължителността на срока, в които, след разясняване на правната природа на конкретната ПАМ е посочено, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция на лошите практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Посочено е, че именно по тези причини и с оглед вида на вредата, както и съобразно обстоятелствата довели до нея, административния орган приема, че оспорения акт и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която същия се издава. Изрично е посочено, че целта на постановената ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилното отчитане на дейността, а индиректния е недопускане на вреди за фиска, като според административния орган, определения срок за налагане на ПАМ е подходящ за постигане на посочените цели.
Настоящият съдебен състав намира за ирелевантни заявените в жалбата възражения, относно незаконосъобразността на оспорената заповед, поради постановяването й, преди връчване на наказателно постановление и невъзможността дружеството да се възползва от привилегията по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. В случая, съставянето на АУАН, респ. издаването на наказателно постановление касаят производството по установяване и санкциониране на административно нарушение и се провежда по реда и при условията на ЗАНН, докато производството по налагане на ПАМ е административно производство, което не е поставено в зависимост от административнонаказателното такова. В този смисъл следва да се отбележи и обстоятелството, че в разпоредбите на ЗДДС и по-конкретно в чл. 186 липсва норма, която да указва, че заповедта за налагане на ПАМ се съставя след влизане в сила на наказателно постановление.
Съдът не споделя и възражението, обективирано в жалбата, съгласно което, обжалваната заповед няма да обезпечи неощетяването на фиска. Напротив, именно посредством постановяване на заповед за налагане на ПАМ ще се ограничи възможността на търговеца да продължи да осъществява търговската си дейност в нарушение на законоворегламентираните правила, в т.ч. и правилото по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18, указващо задължение за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на регистрирано фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта.
По изложените съображения жалбата на „МУСИ ИНВЕСТ“ ЕООД се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспорената заповед, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответния административен орган. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Бургас, втори
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МУСИ ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Христо Стоянов Топалов със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Искър“ № 25 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-382-0343854/08.08.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА „МУСИ ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Христо Стоянов Топалов със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Искър“ № 25 да заплати в полза на НАП сумата от 100,00 (сто) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: