№ 884
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Таня Ст. Г.ева
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100606598 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 29.10.2020 г. постановена по НОХД № 8519/2015 г. по описа на СРС,
НО, 103-ти състав е признал подсъдимия С. С. Ж. за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.08.2013г.
в гр. София, в заложна къща "D&D Финанс" ЕООД, на бул. "Т.А." № 35, противозаконно
присвоил чужда движима вещ - 1 /един/ брой таблет марка "Samsung GALAXY Tab 2" на
стойност 743.00 /седемстотин четиридесет и три/ лева, собственост на А.А.С., която владеел
- вещта му била предоставена за временно ползване от А.А.С., поради което и на основание
чл. 304 от НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 1
от НК.
С присъдата съдът е отхвърлил предявеният от А.А.С. срещу подс. С. С. Ж.
граждански иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за сумата от 742 /седемстотин
четиридесет и два/ лева, представляваща причинени от деянието имуществени вреди, като
неоснователен и недоказан.
Съдът на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е присъдил направените по делото
разноски останат в тежест и за сметка на Държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от СРП, с които се
иска отмяна на постановената присъда и осъждането на подсъдимия по внесеното
обвинение.
В разпоредително заседание на 20.10.2025 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и
свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд представителят на
държавното обвинение поддържа подаденият протест по изложените в него
съображения.Прави искане да се отмени оправдателната присъда и да се постанови такава, с
1
която да се признае подсъдимият за виновен.
Служебният защитник на подс. Ж. – адв.Г. моли да се потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и законосъобразна.Изтъква се, че видно от събраните доказателства
по делото не може да се стигне до категоричен извод, че подс. Ж. е извършител на
вмененото му престъпление, а по скоро става въпрос за граждански спор.
Подсъдимият С. Ж. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното му право на последна дума от съда моли да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези изложени
в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира че не са налице основания за нейното
отменяване.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени
подробно в мотивите на присъдата. Въззивният състав изцяло възприема установените от
първостепенния съд факти, които са следните:
Подсъдимият С. С. Ж. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно специално образование, неженен, неосъждан, работи в хотел -
ресторант "Дитер", живущ в гр. София, ж.к. "********,с ЕГН **********.
Св. А.С. и подс. С. Ж. били запознати от техен общ приятел, като двамата
първоначално излизали като приятели, а след това решили да се съберат и в един момент
през 2013 г. заживели заедно.
Докато били заедно, св. А.С. и подс. С. Ж. отишли до магазин на "Теленор", който
тогава бил на "Глобул", където С. трябвало да си плати сметките и да преподпише договор, и
тъй като имала право да вземе телефон и таблет на изплащане, подс. Ж. я помолил да го
направи. В тази връзка и св. С. взела телефон марка "Samsung Hot" и таблет марка "Samsug
GALAXY Tab 2", като за последния сключила договор за лизинг от 11.06.2013г., с обща
лизингова цена от 825,7 лв. и месечни лизингови вноски от 35,9 лв. с вкл. ДДС. В магазина,
майката на подсъдимия платила първоначалната вноска за таблета, като тя и С. се разбрали с
Ж. той да ползва телефона и да плаща вноските.
На 15.06.2013 г. св. А.С. заминала на море с нейна приятелка, като през това време
оставила телефона в подс. С. Ж.. Около 25-27 юни 2013 г. подс. С. Ж. й звъннал, за да й
каже, че има заведено дело срещу него, свързано с общинско жилище в кв. "Обеля" и че му
трябват финансови средства, като й казал, че е заложил телефона в заложна къща, но я
уверил, че това няма да попречи да се плаща вноската и че било временно, като телефонът
ще бъде откупен.
На 30.06.2013 г. св. А.С. се прибрала в гр. София и отишла да живее в апартамента на
подс. Ж. в кв. "Банишора", заедно със семейството му. Двамата обаче започнали да се карат,
тъй като никой от тях не работел, и майките им давали пари.
Докато св. А.С. и подс. С. Ж. живеели заедно с родителите му в жилището им,
двамата имали скандали, като Ж. й ударил шамар, при което вуйчо й се намесил, успокоили
се и решили, че това е инцидент вследствие на тежкото детство на подс.Ж..
През м. юли 2013 г. заложения от подс. Ж. мобилен телефон трябвало да се откупи, но
тъй като със св. А.С. нямали средства, телефонът бил презаложен за още един месец, а през
това време таблета и другия мобилен телефон на С. ги ползвали двамата заедно.
На 30.08.2013 г. подс. С. Ж. взел таблета марка "Samsug GALAXY Tab 2" със
зарядното и се видял със своя приятел св. В.С. и тъй като Ж. нямал лична карта, помолил св.
С., без да има съгласието на св. А.С., да заложи таблета в заложна къща, тъй като имал
нужда от парични средства.
Малко по - късно на същата дата св. С. и подс. Ж. отишли в заложна къща "D & D
Финанс - Заложни къщи" ЕООД находяща се на бул. "Т.А." № 35 в гр. София, където св. С.
2
заложил таблета "Samsug GALAXY Tab 2" и зарядното за сумата от 300 лв., за което му бил
издаден заложен билет № 10471 от 30.08.2013 г. Получената от залога на таблета парична
сума св. С. дал на подс. С. Ж..
Подс. С. Ж. казал на св. А.С., че таблетът е заложен, като й казал, че това е временно
и обещал, че ще бъде откупен, дал й част от парите, които били получени за същия, като
двамата със С. заедно използвали парите за храна, цигари и др.
През м. септември 2013 г. св. А.С. и подс. С. Ж., решили да останат за една - две
вечери в жилището на С., преди майка й да се върне в същото, което и направили. На втория
ден обаче двамата се скарали много лошо, сбили се и св. С. помолила Ж. да напусне
апартамента й и да не се виждат повече, като му казала, че възнамерява да отиде в
полицията и да разкаже, какво се е случило, за което получила заплахи от негова страна.
След като майката на св. С. се върнала в гр. София, двете обмисляли как да
процедират, като преди това ходили и до заложната къща "D & D Финанс - Заложни къщи"
на бул. "Т.А." № 35, където бил заложен таблета, като извикали полиция, тъй като се оказало
че телефона и таблета не се намират в заложната къща.
Впоследствие св. А.С. подала заявление за случилото се до Началника на 02 РУ
"Полиция" - СДВР
Съгласно заключението на графичната експертиза е видно, че в заложен билет №
10471/30.08.2013 г. между "Д и Д Финанс - Заложни къщи" с адрес: Т.А. 35 и клиент: В.В. С.,
подписите за "Клиент" и "Декларатор" са положени от В.В. С., ЕГН **********, подписът за
"Заложна къща" не е положен от Д.Ф.С., ЕГН **********, а в копие на Заложен билет №
*********/10.10.2013 г. между "Д и Д Финанс - Заложни къщи" с адрес: Т.А. 35 и клиент:
В.В. С., подписите за "Клиент" и "Декларатор" не са копия на подписи положени от С. С. Ж.,
ЕГН ********** и подписа за "Заложна къща" е копие на подпис положен от Д.Ф.С., ЕГН
**********.
От заключението на оценителната експертиза е видно, че стойността на 1 бр. таблет
марка "Samsung GALAXY Tab 2" в ново състояние е 825.70 лв., като след приспадане на
амортизация от 10 % е на стойност 743.00 лв, а на 1 бр. мобилен телефон марка "Samsung
GALAXY Note 2" е 870.00 лв, като след приспадане на 10 % амортизация е на стойност
783.00 лв., с обща стойност на инкриминираните вещи в размер на 1526.00 /хиляда
петстотин двадесет и шест/ лева.
За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е провел пълно и всестранно
разследване. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени
от показанията на свидетелите А.С. и В.С., заключението на графичната експертиза,
заключението на оценителната експертиза, договор за мобилни услуги от 11.06.2013 г.
сключен от А.С., фискален бон, договор за лизинг от 11.06.2013 г. сключен от А.С. за таблет
"Samsung GALAXY Tab 2", заложен билет № 10471 от 30.08.2013 г. от "D & D Финанс -
Заложни къщи" с клиент В.В. С. за залог на таблет galaxy tab 2 и зарядно за сумата от 300 лв,
заварен препис от заложен билет № ********* от 10.10.2013 г. от "D & D Финанс - Заложни
къщи" с клиент В.В. С. за залог на таблет galaxy tab 2 и зарядно за сумата от 300 лв.,
протокол за доброволно предаване от 17.06.2014 г., протоколи за вземане на образци за
сравнително изследване, приемателно - предавателен протокол от 08.05.2015 г., справка за
съдимост на подс. С. Ж., както и останалите приобщени на основание чл.283 НПК
доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи
възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира онези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за
неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/. Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи,
3
до които е достигнал районният съд.
Анализът на доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния състав
и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради
което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за необходимо да го
преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, като детайлно и
обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия е кредитирал едни
доказателствени материали, а други е отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и
мотивирани съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо. Контролът за
достоверност на свидетелските показания е осъществен на базата на обективна съпоставка
помежду им и с оглед цялостната доказателствена съвкупност. Въпреки положените
процесуално- следствени усилия от първата инстанция, остават непреодолими
противоречията в показанията на разпитаните по делото свидетели относно времето на
предаване на инкриминираните вещи и при какви условия са били дадени. Противоречията
са подробно анализирани в мотивите към атакуваната присъда, въз основа на които съдът е
достигнал до обосновани изводи относно обективната невъзможност да се докаже
повдигнато спрямо подсъдимия Ж. обвинение.
На първо място, първоинстанционният съд, анализирайки доказателствената
съвкупност по един безспорен начин е установил обстоятелствата, касаещи запознанството
между подс. Ж. и св. А.С., както и техните взаимоотношения , като резонно първата
инстанция ги е подложила на задълбочен анализ.
В контекста на горното въззивният съд отбелязва, че в показанията на разпитаните
свидетели се съдържа доказателствена информация за време, място и конкретно
обективирано от подс. Ж. поведение, в частност установява се фактът на приложения по
делото договор за лизинг от 11.06.2013 г., съгласно който св. С. е взела на изплащане таблет
"Samsug GALAXY Tab 2" на обща лизингова цена от 825,7 лв., с месечна лизингова вноска
от 35,9 лв с вкл. ДДС, това че мобилният телефон и таблетът били закупени на нейно име,
за което били сключени договори, както и че в магазина, майката на подс. Ж. дала пари за
първоначална вноска, тъй като се изисквала такава.Установява се и обстоятелството на
извършени от подсъдимия действия по залагане на телофонният апарат в заложна къща
като подс. Ж. обещал, че това няма да попречи да се плаща вноската и телефонът е
временно заложен и ще бъде откупен тъй като имал финансови затруднения, доказва се, че
св. С. докато била заедно с подс. Ж., мобилният телефон юли месец трябвало да се откупи,
но тъй като нямали средства, телефонът бил презаложен за още един месец, а през това
време таблетът, както и другия неин мобилен телефон ги ползвали двамата, както и че на
30.08.2013 г. без съгласието на св. С., таблетът бил заложен, което се потвърждава и от
показанията на св. В.С., както и че после подс. Ж. й обещал, че същият ще бъде откупен, че
това е временно,а взетите пари за които бил заложен таблета подс. Ж. дал една част от тях
на св. С., като си взели цигари, храна и заедно ги използвали.
По делото безспорно е доказан фактът, че покупната цена на таблета възлиза на 743
лева, както и че същият е придобит от св. С. чрез договор за лизинг от 11.06.2013 г. от
магазин на „Теленор“, който към времето на деянието бил „Глобул“. В контекста на
последното съдът изцяло се доверява на приложения писмен договор за лизинг, който като
неоспорено писмено доказателство е приобщено към доказателствената съвкупност на осн.
чл. 283 НПК. Тук за прецизност и изчерпателност на настоящото изложение е нужно да се
отбележи, че в самия договор от 11.06.13г. изрично е вписан размера на покупната цена и е
вписано изявление на двете договарящи се страни за плащане на вноски на същата от страна
на купувача в полза на продавача и то "при сключване на настоящия договор", респ. посочен
е не само размера на цената, титулярът на задължението за плащане, в случая купувача, но и
конкретния времеви момент на изплащането й.
В доказателствения анализ е нужно да се обсъдят и събраните доказателства, касаещи
волята на самата пострадала относно инкриминираният таблет и нейното лично участие в
реализираните събития. Именно тези последни обстоятелства се явяват правно-значими в
случая, но същите са пренебрегнати в хода на проведеното разследване още на досъдебната
4
фаза от развитие на наказателното производство, тъй като наблюдаващият прокурор се е
съсредоточил да изследва само и единствено факта относно заявеното от св. С. за
подписване на договора, за отношенията и с подс. Ж. , както и това, че тя е знаела за всички
негови действия по отношение на визираният таблет и мобилен телефон като на определени
етапи се е съгласявала с тях като разбира се, тези факти са съотносими такива, но са изцяло
предопределящи при обвинение за документно престъпление, а не и за процесното такова по
чл. 206 НК.
Тук отново съдът подчертава от данните по делото че е видно, че подс. С. Ж. е казал
на св. С., че таблета е заложен, както и че това е временно и обещал, че ще бъде откупен, а
така също, че й е дал част от паричната сума получена от залога на таблета и двамата с нея
използвали заедно парите за храна, цигари и др., т.е. не се установява безспорно, подс. С. Ж.
да е имал намерението да се разпореди противозаконно със таблета и пряко да е целял
именно тази последица, напротив от действията му се установява, че това е било във връзка
с затрудненията им със св. С. по повод липсата на парични средства.
На следващо място правилно са кредитирани показанията на свидетеля В.С., че
подс. С. Ж. нямал лична карта и заложния билет бил на името на С., като той заложил
таблета, тъй като С. го помоли като близък човек да му подаде ръка за услуга, което се
потвърждава и от приложение по делото заложен билет № 10471 от 30.08.2013 г. от "D & D
Финанс - Заложни къщи" ЕООД на адрес "Т.А." № 35, с клиент В.В. С. за залог на таблет
galaxy tab 2 и зарядно за сумата от 300 лв
В заключение въззивният съд счита, че оценката на събрания по делото
доказателствен материал и установените по делото факти от страна на първоинстанционния
съд съответства на точното информационно съдържание на източниците на доказателства и
обхваща в пълнота включените в предмета на делото обстоятелства като в мотивите на
първоинстанционния съд изчерпателно е взето отношение по всеки един от наведените в
протеста доводи, поради което настоящата инстанция не счита за нужно отново да ги
преповтаря.
При описаните факти районният съд е направил верни изводи от правна страна – за
липса на извършено престъпление от общ характер – по чл.206, ал.1 от НК от страна на
подс.С. Ж..
„Обсебването” спада към групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от
НК /”Престъпления против собствеността”/. „Присвояването” е акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество в свой или чужд интерес,
като може да се извърши както с действие, така и с бездействие. Важно е да се посочи
особения субективен елемент на присвояванията, а именно промяната на намерението на
дееца от това да владее или пази повереното му имущество правомерно, в такова да се
разпорежда с него в свой или чужд интерес противозаконно, в разрез с изначално
предвиденото правно основание. Като част от тази група престъпления, обсебването по
чл.206 от НК притежава описаните характеристики като наред с тях разкрива и свои
специфични особености.
На първо място непосредствения обект на посегателство може да бъде само движима
вещ. Специфичното за този вид престъпно поведение е, че вещта се намира във
фактическата власт на дееца на определено правно основание – договорно правоотношение,
акт на държавен орган и др. Престъплението е резултатно, като неговата довършеност се
обуславя от засягането възможността на собственика на вещта да упражнява спокойно и
безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в правото му на собственост върху нея
– да я владее, да се разпорежда с нея и да я ползва. Особен е субектът на деянието като той
може да бъде единствено лице, което притежава фактическата власт върху предмета на
посегателство на правно основание. Единствената възможна форма на вина е пряк умисъл,
като във волево отношение извършителят цели противозаконното разпореждане да бъде в
негов или чужд интерес.
Така изложените характеристики на престъплението „обсебване”, подведени под
5
конкретната фактическа обстановка, описана по-горе, извеждат на липса обективните и
субективни елементи на престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимия
Ж., както правилно е посочил в съдебния си акт и районния съд.
По делото безспорно се установява че св. С. взела телефон марка "Samsung Hot" и
таблет марка "Samsug GALAXY Tab 2", като за последния сключила договор за лизинг от
11.06.2013г. с "Космо България Мобайл" ЕАД, с обща лизингова цена от 825,7 лв. и месечни
лизингови вноски от 35,9 лв. с вкл. ДДС, както и че през м. юни 2013 г. докато св. С. била на
море с нейна приятелка, подс. С. Ж., тъй като му трябвали парични средства, заложил
мобилният телефон, за което казал на св.. Стоянов и че същото е временно, както и че след
като се върнала от морето св. С. отишла да живее заедно с подс. Ж. в жилището на
семейството му в ж.к. "Банишора", но двамата имали разправии от финансово естество, тъй
като нито един от тях не работел, както и че на 30.08.2013 г., подс. Ж. взел таблета на св. С.
марка "Samsug GALAXY Tab 2" със зарядното за него и помолил неговият приятел св. В.С.
да заложи същия, тъй като нямал лична карта, а му трябвали парични средства, казвайки му
че таблета му бил даден доброволно от св. С., и св. С., без да има съгласие на св. С., заложил
същия от свое име в заложна съща "D & D Финанс - Заложни къщи" находяща се на адрес
"Т.А." № 35 за сумата от 300 /триста/ лева, за което му бил издаден заложен билет № 10471
от 30.08.2013 г.
Тук на първо място следва да се отбележи, че в основата на всяко престъпление по чл.
206, ал. 1 НК стои определено гражданско-правно отношение - най-често това са
облигационни отношения между дееца и пострадалия, тъй като законът изисква деецът да
владее вещта на правно основание, т.е. да е получил владението (фактическата власт) върху
вещта правомерно на законово и/или договорно основание. Безспорно е доказано, че
инкриминираната в случая вещ - таблет марка "Samsug GALAXY Tab 2" не е собственост на
св. А.С., както е посочено в обвинителния акт, а таблета, предвид че е закупен на лизинг, за
което е сключен от св. С. договор за лизинг от 11.06.2013 г. с мобилният оператор
"Космо България Мобайл" ЕАД", до изплащане на лизинговите вноски, таблета остава
собственост на лизингодателя - в случая посочения мобилен оператор.В тази връзка
настоящата инстанция изразява съгласие с правните изводи на контролирания съд , че това
води до извода , че за таблета е следвало да се изплатят 23 лизингови месечни вноски, което
налага извода, че предвид датата на сключване на посочения договор - 11.06.2013 г., към
инкриминираната дата 30.08.2013 г. таблетът не е бил собственост на св. А.С., а на
мобилният оператор "Космо България Мобайл" ЕАД, тъй като за да стане собственост на св.
С. следва да са изплатени лизинговите вноски или цялата стойност на вещта, за което към
инкриминираната дата липсват данни да е направено, и да се сключи договор за покупко -
продажба между мобилния оператор и А.С..На следващо място, действително, подс. С. Ж.а,
чрез св. В.С., т.е. от последния с използването на неговата лична карта е била заложена
инкриминираната вещ таблет марка "Samsug GALAXY Tab 2" със зарядното за него в
заложна къща "D & D Финанс - Заложни къщи" ЕООД, но съдът счита, че да, той
осъществява тези действия, при реализиране на които фактически държи вещта (а не я
владее) и тези му действия не са резултат от постигнато с пострадалата устно споразумение.
Последното дефинитивно се ползва с характеристиките на доброволност.Т.е. не е доказан
съставомерният обективен елемент на владеене от страна на подсъдимия на лаптопа на
определено правно основание.
На следващо място липсват и доказателства за обективирани действия по своене на
вещта. Касателно обсъжданото инкриминирано деяние първостепенният съд излага
подробни правни аргументи, които по същество са правилни и поради това, и споделими
такива, като СГС намира за излишно тяхното преповтаряне и препраща към същите. Както
правилно отбелязва СРС в мотивите към проверяваната присъда, съгл. изискването на чл.
303, ал. 2 НПК престъплението следва да е доказано по несъмнен начин, а в случая липсват
такива несъмнени и безспорни доказателства.
Липсата на доказателства досежно обективните съставомерни елементи са достатъчно
основание за постановяване на оправдателна присъда и поради това, безпредметно се явява
6
обсъждане на процесното престъпление от субективна страна.
Въз основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна
и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Изложените във въззивният протест
доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноските по делото
следва да останат в тежест на Държавата.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а протеста да бъде оставен без уважение, като
неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 29.10.2020 г., постановена по НОХД №
8519/2015 г. от СРС, НО, 103-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7