№ 783
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000503401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 502 от 18.09.2024 г. по гр. д. № 379/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Враца, съдът по предявените от П. А. Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. Витоша № 2, искове при правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, е осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплати
на П. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 5 000 лева (пет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 3, алт. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК по пр. пр. № 986/2022 г.
по описа на Окръжна прокуратура – Враца, ДП № 370/2022 г. по описа на РУ –
Бяла Слатина, приключило с частично прекратяване на образуваното
наказателно производство с Постановление от 14.03.2023 г. на ОП – Враца на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – недоказаност на обвинението по
отношение на ищеца, изразяваща се в неправомерно задържане, лишаване от
право на свобода и свободно придвижване, на осъществяване на трудова
дейност, чувство на срам и преживени негативни емоции, чувство на
безполезност към семейството, безпомощност, безнадеждност, както и
1
сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяваща се в заплатен адвокатски хонорар по пр. пр.
№ 986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Враца, ДП № 370/2022 г. по
описа на РУ – Бяла Слатина.
С решението съдът е отхвърлил като неоснователен предявеният иск
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до
до пълния претендиран от 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
както и над 400 лева до пълния претендиран от 1 200 лева – обезщетение за
имуществени вреди.
С решението съдът е осъдил Прокуратурата на Република България,
с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на П. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, съдебно-деловодни разноски в размер на 1, 25 лева
(един лев и двадесет и пет стотинки), съобразно уважената част от исковите
претенции, както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е осъдил Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати
на адв. И. В., вписан в АК – Плевен, със съдебен адрес: обл. Плевен, общ.
Червен бряг, гр. Червен бряг, ул. „Екзарх Йосиф“ № 5, сумата от 840 лева
(осемстотин и четиридесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и
защита на ищеца П. А. Б., ЕГН **********, съобразно уважената част от
исковите претенции.
С влязло в сила Определение № 930 от 07.11.2024 г. по гр. д. № 379/2024
г. по описа на Окръжен съд – Враца, съдът на основание чл. 248 от ГПК е
изменил Решение № 502 от 18.09.2024 г, по гр. д. № 379/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Враца, в частта, с която на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е
осъдил Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, да заплати на адв. И. В., вписан в АК – Плевен, със съдебен
адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг, гр. Червен бряг, ул. „Екзарх Йосиф“ №
5, сумата от 840 лева (осемстотин и четиридесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство и защита на ищеца П. А. Б., ЕГН **********, като вместо
това е намалил въпросната сума до размера на 517, 19 лева (петстотин и
седемнадесет лева и деветнадесет стотинки), съобразно уважената част от
исковите претенции.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът П. А. Б.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с която
предявеният иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди е бил
отхвърлен за сумата от 5 000 лева до 40 000 лева, с оплаквания за
неправилност и необоснованост. По-конкретно, излагат се възражения в
посока, че първоинстанционният съд не е определил дължимото обезщетение
по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото по делото били
събрани множество доказателства в подкрепа на претърпените морални
страдания от ищеца, в това число и чрез разпити на свидетели. Освен това,
2
безспорно било установено, че ищецът е бил задържан под стража за срок от
104 дни и впоследствие с мярка за неотклонение „подписка“ за още 175 дни,
като срещу него е било повдигнато обвинение за тежко престъпление,
предвиждащо наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години. Поддържа се,
че тежестта на повдигнатото обвинение е засилила чувството у ищеца за
несигурност, тревожност и социална изолация. В тази връзка е направено
изрично възражение срещу извода на първоинстанционния съд, че
негативните преживявания от незаконното обвинение и задържане не са се
отразили на психичното състояние на ищеца, доколкото никога преди той не е
бил задържан под стража и не е изтърпявал подобна мярка за неотклонение.
Не само това, но следвало да се отчете също лишаването от правото на труд в
резултат от процесната процесуална принуда. С оглед на всичко изложено се
отправя молба до въззивния съд за изменени на съдебното решение в
обжалваната част, като с това бъде уважен изцяло предявения иск за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди в пълния претендиран
размер от 40 000 лева. Претендират се разноски.
Прокуратурата на Република България не взема становище по
депозираната въззивна жалба от П. А. Б. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
От друга страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила и въззивна
жалба от Прокуратурата на Република България срещу
първоинстанционното решение, в ЧАСТТА, с която е бил уважен
предявеният иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди е за
сумата от 5 000 лева, като счита същото в обжалваната част за неправилно,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в
нарушение на чл. 52 от ЗЗД. По същество се поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно бил оценил обстоятелствата, от
значение за определяне на размера на обезщетението, като не е отдал
достатъчно значение на факта, че наказателното производство срещу ищеца е
протекло единствено в досъдебната фаза, че не са установени увреждания на
здравето и психиката му, както и че претърпените от него вреди не са с траен
характер. Не само това, но самото досъдебно производството било
приключило в срок от около девет месеца, който следва да се приеме за
разумен с оглед неговия обем и сложност, както и че през този период
ограничението на правата на ищеца не е било продължително, предвид фазата
и мерките за неотклонение. Освен това се подчертава, че ищецът е бил
привлечен като обвиняем само по едно обвинение, по досъдебното
производство, в което са били ангажирани още три лица, и не е предаван на
съд, нито е постановявана осъдителна присъда спрямо него. На следващо
място според Прокуратурата на Република България не било отчетено в
необходимата степен наличието на предходни осъждания и водени
наказателни производства срещу ищеца през процесния период, както и
неговото поведение в рамките на наказателното производство, включително
дадените от него признания и обяснения, съдържащи конкретика относно
3
времето, мястото и начина на извършване на деянието. По този начин, се
релевира възражение, че с това си поведение ищецът отчасти е допринесъл за
увреждането, поради което намира за приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2
от ЗОДОВ относно намаляване на дължимото обезщетение. Поради
изложеното се отправя искане към въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което да
отхвърли така предявеният иск за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди, евентуално да бъде намален размерът на присъденото
обезщетение.
Въззивникът-ищец П. А. Б. не взема становище по депозираната
въззивна жалба от Прокуратурата на Република България в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК.
Решението, в ЧАСТТА, с която е уважена исковата претенция на
ищеца при квалификацията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за присъждане на
сума в размер на 400 лева (четиристотин лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в заплатен адвокатски
хонорар по пр. пр. № 986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Враца,
ДП № 370/2022 г. по описа на РУ – Бяла Слатина, както и в ЧАСТТА, с която
като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен същият този иск за
горницата за размера над 400 лева до 1 200 лева, като необжалвано, е
влязло в законна сила и не е предмет на проверка в настоящото
производство.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани лица и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Разгледана по същество, въззивната жалба на ищеца П. А. Б. е
неоснователна, а тази на Прокуратурата на Република България настоящият
въззивен съд намира за основателна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
4
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о.) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Окръжен съд – Враца, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
От фактическа страна по делото е безспорно, а и при съвкупната
преценка на събраните доказателства, сред които и материалите по НОХД №
306/2023 г. по описа на ОС – Враца, ведно с приложените към него материали
по ДП № 370/2022 г. по описа на РУ – Бяла Слатина, съответно и пр. пр. №
986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Враца, се установява, че с
постановление за привличане на обвиняем от 09.06.2022 г. ищецът П. А. Б. е
бил привлечен като обвиняем за участие като съизвършител в грабеж,
извършен в съучастие с още три лица – Г. А. Б., Г. Б. Б. и К. М. К..
Обвинението е за това, че в нощта на 07.06.2022 г. срещу 08.06.2022 г. в частен
дом в с. ***, при употреба на сила, а именно удари с ръце и твърди предмети,
е била отнета сумата от 1 500 лева, като на пострадалия е причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява ръка, което деяние
съставлява престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, алт. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 от НК.
Междувременно от представените по делото документи се установява,
че в хода на първоначалните действия по разследването, в качеството си на
свидетел – ищецът П. А. Б. е дал подробни свидетелски показания в посока,
5
че той и посочени от него трима познати от с. ***, в деня на деянието и след
като употребили алкохол, влезли в дома на пострадалия, нанесли му побой и
отнели намерената в дома му парична сума. В допълнение към това, в
дадените от ищеца обяснения, вече в процесуално качество на обвиняем,
същият е потвърдил обстоятелствата относно участието си в процесното
деяние.
Така и се установява, че на 09.06.2022 г. със съответно прокурорско
постановление и на основание чл. 199 от НПК вр. чл. 64, ал. 2 от НПК ищецът
П. А. Б. е бил задържан за 72 часа, а впоследствие и с влязло в сила на
16.06.2022 г. Определение № 265/12.06.2022 г. по ЧНД № 298/2022 г. по
описа на Окръжен съд – Враца спрямо него е била взема мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Едва със съответно постановление от 19.09.2022 г. взетата спрямо ищеца
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е била изменена в по-лека
такава, а именно „Подписка“, като с това и ищецът е бил освободен от ареста
на 21.09.2022 г. в 17:05 ч. В тази връзка и съгласно представената по делото
официална справка от ГД „ИН“, общата продължителност на задържането
под стража в процесния случай се равнявало на 104 дни, а последващата
мярка за неотклонение „Подписка“ е продължила до 14.03.2023 г.
Със съответно постановление от 14.03.2023 г. и на основание чл. 243, ал.
1, т. 2 от НПК, наказателното производство спрямо ищеца е било частично
прекратено, поради недоказаност на обвинението, с което е била отменена
и взетата спрямо него мярка за неотклонение „Подписка“.
На следващо място, от представената по делото електронна справка за
съдимост, е видно, че към момента на образуване на процесното наказателно
производство ищецът П. А. Б. е имал предходни наказателни регистрации и
осъждания, а именно: 1/ с Решение № 18/15.04.2021 г. по НАХД № 76/2021 г.
по описа на Районен съд – Кнежа му е наложено административно наказание
„Глоба“ на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от
НК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, влязло в законна сила на 10.05.2021 г.; 2/ със
Споразумение № 46/06.04.2023 г. по НОХД № 170/2023 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина, влязло в сила на 06.04.2023 г. му е наложено наказание
„Глоба“ за извършено престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от
НК и за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК,
6
като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено общо наказание
„Глоба“ в размер на 500,00 лева; 3/ със Споразумение № 55/04.05.2023 г. по
НОХД № 372/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, влязло в сила на
04.05.2023 г. му е наложено наказание „ 6 (шест) месеца лишаване от
свобода“ за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК вр.
чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и на основание чл. 66, ал. 1 от
НК е отложено изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три
години, считано от 04.05.2023 г.
Отделно от горното, от приложения от ответника регистър на лица с
неприключили наказателни производства, се установява, че 12.06.2024 г.
срещу ищеца П. А. Б. е образувано ДП № 232/2020 г. по описа на РУ – Долни
Дъбник, пр. пр. № 437/2021 г. по описа на РП – Плевен за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК вр. чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл. 26, ал. 1 от НК вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и е внесен в съда обвинителен акт , като делото все
още не е приключило. В тази връзка са и приложените с писмения отговор на
ответника справка от ЕИСПП на ПРБ и НСлС за образувани и водени
наказателни производства срещу ищеца П. А. Б..
Досежно установяването на понесените от ищеца неимуществени вреди,
по делото пред първоинстанционния съд са били събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетеля А. Б. (майка на ищеца) и
свидетеля Г. Б. (брат на ищеца).
От показанията на свидетеля А. Б. се установява, че същата била узнала
за задържането на ищеца на 09.06.2022 г. по повдигнато му обвинение за
участие в грабеж с причинена телесна повреда, заедно с друго лице – Г. Б.,
както и че в селото се разпространило, че двамата били задържани за убийство
и кражба на пари. Поради напреднала бременност, свидетелката не го е
посещавала в ареста, но поддържали телефонна връзка. В тази връзка, ищецът
й бил споделял, че не бил извършил деянието, че бил подложен на унижения,
тормоз от други задържани, както и че условията на задържане били
изключително недобри – включително по отношение на хигиената и храната.
Установява се, че след освобождаването на ищеца от ареста, последният е
живял известно време при свидетелката в с. ***, като е бил в тежко
емоционално състояние – плачел е, не се е хранил, изпитвал е постоянна
тревожност и е страдал от физически болки, за които не получавал
7
специализирана помощ. По думите на свидетелката, ищецът бил посинен, с
хронични проблеми с вените и бил приемал обезболяващи медикаменти.
Впоследствие се върнал при баба си и дядо си в с. ***, където помагал в
домакинството и селскостопанска дейност. Към момента работи по *** в
хотел в с. Краево. Свидетелката подчертава, че след задържането жителите на
с. *** са започнали да го наричат „убиец“ и да го сочат с пръст, поради което
той не желае да се връща често там. Според нея, преди процесното обвинение,
ищецът е бил общителен и работлив човек, без конфликти с околните, който
дори е работил в Нидерландия, но се е върнал в България, за да й помага, тъй
като тя е била сама и в затруднено положение.
От показанията на свидетеля Г. Б. се установява, че на 09.06.2022 г. в с.
*** бил разбрал от други жители на селото, че бил станал побой над възрастен
мъж, като по това време се намирал на центъра на селото заедно с ищеца. И
двамата били впоследствие задържани, въпреки че не са имали участие в
инцидента. Първоначално били задържани в полицията в гр. Бяла Слатина, а
впоследствие и приведени в ареста към Затвора – Враца. От свидетелските
показания се установява, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“
е продължила около четири месеца както за него, така и за ищеца. През този
период двамата са се виждали при разходките в двора на ареста, като ищецът
многократно бил изразявал отчаяние, плачел и твърдял, че е невинен.
Свидетелят потвърждава, че върху тях е бил упражняван натиск от страна на
полицейски служители, включително с внушения, че ако не си признаят вина,
ще получат „смъртни присъди“. Периодично са били разпитвани и извеждани
от ареста за допълнителни действия по разследването. Едва след като е била
изменена мярката им за неотклонение в „Подписка“, двамата били освободени
и временно се върнали при баба и дядо си в с. ***. Посочва, че ищецът по-
късно бил напуснал селото, като отишъл при майка им, тъй като се чувствал
наранен и обиден от негативното отношение на съселяните. Твърди, че хората
в селото ги наричали „убийци“, отбягвали ги, и дори била организирана
подписка с искане да бъдат изгонени от селото. Към момента ищецът работи
по *** в хотел „Вила Марк“ в с. Краево, заедно с мъжа на майка им.
Свидетелят потвърждава, че преди инцидента ищецът бил спокоен, работлив и
не е имал конфликти. Работел е и в Нидерландия в месокомбинат, като към
момента на инцидента се е намирал в отпуск в България. Поради мярката
„Подписка“ не е могъл да се върне обратно в чужбина. На следващо място,
8
свидетелят посочва, че и той, и ищецът са имали предходни нарушения за
управление на МПС без свидетелство за правоуправление. Уточнява, че
условията в ареста са били недобри и допълнително са повлияли негативно на
емоционалното им състояние. Свидетелят категорично заявява, че
впоследствие наказателното производство е било прекратено, тъй като нито
той, нито П. са имали участие в деянието.
Настоящият въззивен съд кредитира изцяло показанията на разпитаните
по делото свидетели, съобразявайки възможната заинтересованост на
последните с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като всички те, дадени
непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично
възприети обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви и
житейски убедителни.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
От правна страна, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Така и в конкретния случай, за да бъде уважен искът в тежест на ищеца е
да докаже: 1) че му е било повдигнато обвинение, по което е бил привлечен
като обвиняем; 2) образуваното наказателно производство е било
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето; 3)
претърпени вреди; 4) причинна връзка между повдигнатото обвинение и
вредите.
Следва да се отбележи също така, че по предявени искове по ЗОВОД,
държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от
дейността на правозащитните органи. В тези случаи отпада необходимостта от
доказването на вина, която се предполага, като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ освен
прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, последният
следва да установи реално претърпени вреди, както и причинна връзка
9
между претендираните вреди и повдигнатото обвинение, тъй като на
репариране подлежат само действително настъпилите в патримониума на
ищеца вреди. На основание § 1 от ПЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост.
В производството по ЗОДОВ законът предвижда държавата да се
представлява от различни органи, но това по никакъв начин не възпрепятства
присъждане на дължимото обезщетение в пълна степен.
В настоящия случай, при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
отговорност носи Прокуратурата на Република България, тъй като е в нейните
правомощия да повдига и поддържа обвинения за престъпления от общ
характер срещу наказателноотговорните лица. Следователно, в хипотезите на
неоснователно обвинение, тя се явява процесуален субституент на държавата.
Именно повдигнатото неоснователно обвинение, в частност това по чл. 199,
ал. 1, т. 3, алт. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, води до причиняване
на вреди, претърпени от ищеца. За пълнота, в подкрепа на казаното е и т. 6 от
ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК, където изрично
се посочва, че пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди
причинени на граждани е държавният орган – юридическо лице, с който
съответното длъжностно лице, в случая прокурор, се намира в служебно
правоотношение.
На следващо място, фактическият състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
не включва в себе си като предпоставка за възникването на задължение по
чл. 4 ЗОДОВ отделните действия, довели до повдигането на незаконно
обвинение, сами по себе си също да са били незаконосъобразни като или
изобщо не са били регламентирани в закона или са противоречали на
материално и/или процесуално-правни норми.
Предвид това, достатъчно е в настоящия случай да се установи
прекратяване на водено наказателно производство срещу ищеца, по причина,
че процесното деяние не е било извършено от него, за да се проведе успешно
главно и пълно доказване на основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите от незаконно
обвинение, което в случая е налице, доколкото по делото безспорно е
установено, че срещу П. А. Б. е било повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, алт. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от
10
НК, като с прокурорско постановление от 14.03.2023 г. и на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2 от НПК, наказателното производство спрямо ищеца е било частично
прекратено, поради недоказаност на обвинението, респективно поради това,
че ищецът не е извършил престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение.
Следователно, спорен е въпросът за справедливия размер на
дължимото се обезщетение, като в тази връзка и в отговор на
конкретните оплаквания на страните по делото, настоящият въззивен
състав намира за необходимо да посочи, че споделя разбирането,
застъпено във въззивната жалба на Прокуратурата на Република
България, че първоинстанционното решение не е съобразено с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
В тази връзка, следва да се спомене, че според т. 1 от ППВС № 4/1968 г.
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се
извежда чрез преценка на всички установени по делото конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, имащи отношение към характера и степента на
увреждането, в това число обстоятелствата, при които то е осъществено,
последиците, включително продължителност и интензитет на търпените болки
и страдания, възрастта на увредения, общественото и социалното му
положение и др. В съдебната практика са изведени множество критерии за
определяне на справедливия размер на обезщетението, които не се изчерпват с
вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и с общата
продължителност и предмета на наказателното производството. Следва да се
има предвид и задължителната практика на ВКС, съгласно която
обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй
като е нормално такива вреди да са търпени (решение № 427 от 16.6.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., ІІІ г. о.; решение № 456/25.6.2010 г. по гр. д. №
1506/2009 г. на ІV г. о.). В тази връзка не е в тежест на пострадалия да доказва
всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам и прочие. При претендирана отговорност на
държавата за вредите, причинени на граждани от действията на
правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо (засягането на правото на личен живот, на чест,
достойнство, на физическа и психическа неприкосновеност, на личностно
развитие, на социална и професионална реализация, на общностна интеграция
и пр.), и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание (в
този смисъл Решение № 184 от 26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7127/2014 г.,
IV г. о., ГК).
В допълнение, съгласно т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, по тълк.
д. № 3/2004 г., ОСГК, обезщетението за неимуществени вреди се определя
11
глобално. Този принцип се прилага както в случаите, когато обезщетение се
претендира във връзка с повдигнато обвинение за няколко отделни деяния,
така и при съобразяването на отделните конкретни обстоятелства,
характеризиращи разглеждания случай. За съда няма задължение да
остойностява тежестта на всяко отделно обстоятелство, така че крайният
размер на определеното по чл. 52 ЗЗД обезщетение да съставлява механичен
сбор от отделни суми, каквото очевидно е разбирането на пострадалия.
В настоящия казус следва съвкупно да се отчетат възрастта на ищеца в
периода на неоснователното му наказателно преследване, тежестта на
повдигнатото му обвинение, характера и интензитета на причинените
увреждания, установени с показанията на разпитаните свидетели А. Б. и Г. Б.,
продължителността на наказателното производство спрямо ищеца (за периода
от 09.06.2022 г. до 14.03.2023 г.), както и характера и интензитета на
наложените мерки за неотклонение в хода на наказателното производство –
„задържане под стража“ (за периода от 09.06.2022 г. до 19.09.2022 г.) и
„подписка“ (за периода от 19.09.2022 г. до 14.03.2023 г.). От значение в казуса
се явява и обстоятелството, че по делото е установено от гласните
доказателства, че процесното наказателно преследване е накърнило
авторитета на П. А. Б..
Следва да бъде отчетено също, че по-голямата част от свидетелските
показания по делото, както тези на св. А. Б., така и тези на св. Г. Б., се отнасят
до твърдения за претърпени вреди от пострадалия вследствие на лошите
битови условия в ареста по време на наложената мярка „задържане под
стража” с негативно отражение върху здравословното и психологично
състояние. В тази връзка, настоящият въззивен съд намира, че Прокуратурата
на Република България няма отношение към управлението и стопанисването
на местата за лишаване от свобода и следствените арести. Компетенциите по
тяхното управление и стопанисване, респективно създаването на социално-
битови условия, които не нарушават основни човешки права съобразно чл. 3,
ал. 2 от ЗИНЗС принадлежат на съответния посочен в този закон орган към
Министерство на правосъдието, поради което Прокуратурата на Република
България не може да носи отговорност за такива претендирани вреди.
На следващо място, следва да се отчете при определянето размера на
дължимото обезщетение също и обремененото съдебно минало на ищеца,
които, са от естество да предизвикат твърдените от свидетелите изпитвани от
ищеца душевни болки и страдания. Затова настоящият въззивен състав
намира, че в пряка причинна връзка с негативните изживявания на ищеца П.
А. Б. са налице и други каузални фактори със значително висок интензитет.
Това обстоятелство не прекъсва причинно-следствената връзка между
незаконното обвинение в процесния случай и претърпените от пострадалия
вреди, но следва да се вземе предвид именно при определяне на размера на
обезщетението.
При определяне на размера на обезщетението се взема предвид още
12
липсата на трайни увреждания на здравето на ищеца П. А. Б. (физическо и
психическо), които да се намират в причинно-следствена връзка с воденото
срещу него наказателно производство. Съдът отчита и конкретната
икономическа обстановка в страната като цяло към момента на приключване
на наказателното преследване – като отправна точка при определянето на
обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от
обсъждания вид.
Предвид всички посочени обстоятелства, настоящият въззивен съд
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществените
вреди, причинени на ищеца П. А. Б. от процесното незаконно обвинение,
възлиза на сумата от 1 000 (хиляда) лева.
Противно на възприетото в обжалваното първоинстанционно решение,
настоящият въззивен съд намира за основателно възражението на ответника
по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, а именно че ищецът е допринесъл за процесното
увреждане. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ обезщетението се намалява, когато
настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с
поведението на пострадалия, когато той с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Такива действия са
недобросъвестно направени неистински признания, въвеждането на органите
на разследването в заблуждение и прочие. В настоящия случай е безспорно,
че ищецът е дал подробни показания, в качеството си на свидетел, че той
и негови познати са извършили процесното деяние. По правната си
същност с това изявление ищецът е допринесъл за увреждането, при което
обезщетението следва да се намали съобразно степента на съпричиняване,
съгласно т. 3 от TP № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка следва да се
има предвид, че изявлението на ищеца е направено преди той да бъде
привлечен в процесуално качеството на обвиняем, което е станало с
постановление от 09.06.2022 г. Само, ако след привличане на лицето като
обвиняем то признае авторството на деянието, това процесуално поведение не
може да доведе до извод за съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед на
правото на обвиняемия да избира защитната си позиция (така и Решение №
244/2013 г. по описа на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
С оглед на казаното, въззивният съд, като прецени връзката между
поведението на ищеца, изразяващо се в признаване авторството на деянието в
качеството му на свидетел по досъдебното производство, ведно с причинените
вредни последици от незаконното обвинение, на основание чл. 5, ал. 2 от
ЗОДОВ намира, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, което
следва да се определи в размер на 50 % и съответно обезщетението за
неимуществени вреди следва да се редуцира до сума в размер на 500 лева
(петстотин лева).
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за
въззивното производство се следват на ответника, но доколкото последният не
е претендирал и доказал такива, то не е налице основание за присъждане на
13
същите.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 502 от 18.09.2024 г. по гр. д. № 379/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Враца в ЧАСТТА, с която съдът е осъдил
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на П. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата над 500 лева (петстотин лева) до 5 000
лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на повдигнато незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, алт. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от
НК по пр. пр. № 986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Враца, ДП №
370/2022 г. по описа на РУ – Бяла Слатина, приключило с частично
прекратяване на образуваното наказателно производство с Постановление от
14.03.2023 г. на ОП – Враца на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК –
недоказаност на обвинението по отношение на ищеца, изразяваща се в
неправомерно задържане, лишаване от право на свобода и свободно
придвижване, на осъществяване на трудова дейност, чувство на срам и
преживени негативни емоции, чувство на безполезност към семейството,
безпомощност, безнадеждност и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска при квалификацията на чл.2 ,ал.1, т.3 от ЗОДОВ
предявен от П. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша № 2, за заплащане
на сумата над 500.00 лв. до 5 000 лв., неимуществени вреди, вследствие на
повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 3, алт. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК по пр. пр. № 986/2022 г.
по описа на Окръжна прокуратура – Враца, ДП № 370/2022 г. по описа на РУ –
Бяла Слатина, приключило с частично прекратяване на образуваното
наказателно производство с Постановление от 14.03.2023 г. на ОП – Враца на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – недоказаност на обвинението по
отношение на ищеца, изразяваща се в неправомерно задържане, лишаване от
право на свобода и свободно придвижване, на осъществяване на трудова
дейност, чувство на срам и преживени негативни емоции, чувство на
безполезност към семейството, безпомощност, безнадеждност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 502 от 18.09.2024 г, по гр. д. № 379/2024
г. по описа на Окръжен съд – Враца, в ЧАСТТА, с която съдът е осъдил
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. Витоша №
2, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на П. А. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 500 лева (петстотин лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
14
повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 3, алт. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК по пр. пр. № 986/2022 г.
по описа на Окръжна прокуратура – Враца, ДП № 370/2022 г. по описа на РУ –
Бяла Слатина, приключило с частично прекратяване на образуваното
наказателно производство с Постановление от 14.03.2023 г. на ОП – Враца на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – недоказаност на обвинението по
отношение на ищеца, изразяваща се в неправомерно задържане, лишаване от
право на свобода и свободно придвижване, на осъществяване на трудова
дейност, чувство на срам и преживени негативни емоции, чувство на
безполезност към семейството, безпомощност, безнадеждност, както и в
ЧАСТТА, с която е отхвърлена като неоснователна предявената искова
претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв.
до пълния претендиран размер от 40 000 лева.
Решението, в ЧАСТТА, с която е уважена исковата претенция на
ищеца при квалификацията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за присъждане на
сума в размер на 400 лева (четиристотин лева), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в заплатен адвокатски
хонорар по пр. пр. № 986/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Враца,
ДП № 370/2022 г. по описа на РУ – Бяла Слатина, както и в ЧАСТТА, с която
като неоснователен и недоказан е бил отхвърлен същият този иск за
горницата за размера над 400 лева до 1 200 лева, като необжалвано, е
влязло в законна сила и не е предмет на проверка в настоящото
производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15