МОТИВИ: НОХД № 30278 /2009 г.
Подсъдимият Г.Д.М. е обвинен в това, че на 12.11.2008
година в село Д. И., обл. Монтана, в съучастие като извършител с непълнолетния И.Б.З.
xxx от владението на З.В.П. xxx И. движими вещи -български банкноти с различен
номинал на стойност 2014.00 лева, 1 бр. мъжко кожено портмоне, 1 бр. лична
карта, 1 бр. СУМПС, 2 бр. дебитни карти, 1 бр. свидетелство за регистрация на
МПС и 2 бр. ваучери за храна, издадени от Монбат АД Монтана, всичко на обща
стойност 2085.60 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила /изразяваща се в нанасяне на удар с дърво в областта на главата на
пострадалия П./- престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и в това, че на 12.11.2008 година
в село Д. И., обл. Монтана, в съучастие като извършител с непълнолетния И.Б.З. xxx
имущество със значителна стойност - лек автомобил марка Хонда Сивик с ДК №
xxxxxx, собственост на З.В.П. като му причинил имотна вреда в размер на 4990.00
лева - престъпление по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимият И.Б.З. е обвинен в това, че на 12.11.2008
година в село Д. Й., обл. Монтана, като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие
като извършител с Г.Д.М. xxx от владението на З.В.П. xxx И. движими вещи -
български банкноти с различен номинал на стойност 2014.00 лева, 1 бр. мъжко
кожено портмоне, 1 бр. лична карта, 1 бр. СУМПС, 2 бр. дебитни карти, 1 бр. свидетелство
за регистрация на МПС и 2 бр. ваучери за храна, издадени от Монбат АД Монтана, всичко
на обща стойност 2085.60 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила /изразяваща се в нанасяне на удар с дърво в областта на
главата на пострадалия П./-престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, както
и в това, че на 12.11.2008 година в село Д. Й., обл. Монтана, като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Г.Д.М. xxx имущество със
значителна стойност - лек автомобил марка Хонда Сивик с ДК № xxxx , собственост
на З.В.П. като му причинил имотна вреда в размер на 4990.00 лева - престъпление
по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Прокурорът подържа обвиненията, пледирайки
конкретни по вид наказания спрямо двамата подсъдими. Предлага още на основание
чл. 23, ал. 1 от НК съдът да определи едно общо най- тежко наказание за двете
деяния на подсъдимите.
Подсъдимите се признават
за виновни и молят съда да им наложи по- леки наказания. При условията на чл. 371,
т. 2 НПК подсъдимите признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като дават съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитниците на подсъдимите,
/назначен при условията на чл. 372, ал. 2 от НПК на подсъдимия И.Б.З./ изразяват
съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледират за конкретни по вид
наказания спрямо двамата подсъдими, като съдът да приложи и разпоредбата на чл.
23, ал. 1 от НК. По отношение на предявеният граждански иск считат същия за
основателен за размера на причинените имуществени вреди и за завишен и неоснователен
за размера на причинените неимуществени вреди.
Гражданският ищец и частен обвинител З.В.П.
лично и чрез упълномощен повереник молят съда да уважи така предявения
граждански иск в пълния му размер за причинени имуществени и неимуществени
вреди. Пледират за конкретни по вид наказания спрямо двамата подсъдими.
Производството се
разви при условията и реда на Глава ХХ VІІ НПК- по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК - проведе
се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъдимите.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 във вр. с чл. 283 НПК
съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите
и вещите лица.
Съдът след като прецени
събраните но делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство
и като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимите Г.Д.М. и И.Б.З.
са с чисто съдебно минало. Живеят в село Д. Й., обл. Монтана и са безработни. Към
момента на извършване на инкриминираните деяния подсъдимия З. е бил
непълнолетен.
Пострадалият - свидетеля З.В.П. xxx с
подсъдимите се познават.
През есента на 2008 година свидетеля П.
закупил от свидетелката А.М.А. лек автомобил, марка Хонда Сивик с ДК № xxxxxx. Бил
и платил цената и ползвал автомобила, но все още не го били прехвърлили на
негово име. В началото на месец ноември 2008 година свидетеля П. започнал
ремонт в къщата си, а на 11 ноември 2008 година след обяд пътувал, за да докупи
строителни материали от град Монтана с автомобила си Хонда Сивик с ДК № xxxxxx.
Прибрал се в селото вечерта около 19.30 ч. Първо се отбил в барче в центъра, където
пил кафе с познати, а по-късно се преместили в магазина, като си купил уиски в
бутилка от 200 мл., но тъй като магазинерката затваряла свидетеля П. и
останалите се преместили отвън при колата му. Около полунощ свидетеля П. си
тръгнал с автомобила и докато се движел по пътя към дома си на улицата пред
автомобила му застанали двама младежи - подсъдимите М. и З.. Свидетелят спрял и
се заговорил с тях. Подсъдимият М. го помолил да го откара до дома му и свидетеля
П. се съгласил. Подсъдимият М. влязъл в колата, а подсъдимия З. продължил пеша
напред. Пристигнали пред дома на подсъдимия М. и последния поканил свидетеля да
влезе у тях, като в това време излязла и майка му - свидетелката Д.Д.. П. се
съгласил и влязъл в дома им, почерпили го кафе, помолил домакините да му дадат
цигара, като когато поискал втора цигара му казали, че нямат повече. Тогава свидетеля
П. извадил портмонето си, отворил го и извадил от там десет левова банкнота, дал
я на подсъдимия М., за да отиде да купи цигари, тъй като в портмонето си имал
голяма сума пари – 2014.00 лева и отново прибрал портмонето в джоба си. По-късно
си тръгнал, като с подсъдимия М. си говорили отвън до автомобила. Той го помолил
да го закара до някакво момче. Докато били отвън отново дошъл подсъдимия З.. Тъй
като подсъдимия М. се запътил към дома си свидетеля П. му викнал, че ще
премести колата си по-нагоре по улицата и там ще го изчака, което и направил. Преместил
колата на известно разстояние, извадил портмонето си и го оставил на таблото на
автомобила, слязъл и тръгнал встрани до тоалетна. В това време видял, че към
колата приближил подсъдимия З., който бутал пред себе си момиче с качулка на
главата. Подсъдимият отворил предната дясна врата, за да седне момичето, свидетеля
П. му се скарал и тръгнал към тях. В това врече чул, че зад гърба му някой
приближава тичайки. Обърнал се да види и видял подсъдимия М.. Последният
замахнал с парче дърво и го ударил в главата - в областта на челото. Подсъдимият
М. замахнал още един път, но ударил в ламарината на автомобила на свидетеля. Той
паднал на земята, успял да стане и да се отдалечи от мястото, където бил
нападнат, причерняло му и отново паднал на земята, чувал обаче фразите “виж под
седалката”, виж хубаво, виж хубаво”, чувал се и звук от силни удари по
автомобила. Не след дълго чул звука от запалването на двигателя на автомобил и
последния се отдалечил. Свидетелят П. успял да стигне до центъра на селото, седнал
на една пейка, с горнището на анцуга си опитал да спре кръвта, която течела от
главата му и се обадил по телефона на свой приятел - свидетеля Г.И.П., за да
дойде и да го откара до болницата в град Монтана. Свидетелите Г.И. и С.С. xxx с
автомобил към село Д. Й., намерили пострадалия в центъра на селото, а той им
казал, че двама - Г. и И. го били и му взели парите и колата. Двамата качили
пострадалия на автомобила си и го откарали в спешния център в град Монтана. Свидетелят
П. бил приет на лечение в МБАЛ АД Монтана, където останал няколко дни. Докато
бил в болницата от служители на полицията разбрал, че автомобила му Хонда Сивик
с ДК № xxxxxx бил намерен напълно изгорял.
Видно от приложеното на ДП съдебно -
медицинско удостоверение № 276/2008 година у пострадалия са налице следните
увреждания: разкъсно- контузна рана в областта на челото; кръвонасядане и
разкъсно- контузна рана в областта на дясна пета. Уврежданията са получени по
механизма на удари с или върху твърди тъпи и тьпоръбести предмети и добре
отговарят да са получени по време и начин, посочен от пострадалия. Същите са от
естество да му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От
назначените и изготвени на ДП 2 бр. съдебно — оценъчни експертизи се установява,
че стойността на отнетите вещи възлиза на 2085.60 лева. Възстановени са 735.60
лева. Стойността на причинените щети по лек автомобил Хонда Сивик с ДК № xxxxxx
възлизат на 4990.00 лева, като автомобила е напълно унищожен.
От
заключението на вещото лице по назначената на ДП пожаротехническа експертиза се
установява, че най-вероятната причина за опожаряване на лекия автомобил
собственост на свидетеля П. е открит огнеизточник – кибрит. Две са огнищата на
пожара - от гърловииата на резервоара и от предната дясна страна на купето.
На 12.11.2008
г. за времето от 12.00 ч. до 12.28 ч. е извършено претърсване и изземване в
дома на подсъдимия Г.М., намерен и иззет е портфейла на пострадалия със сумата
от 664.00 лева и лични и други документи на името на свидетеля З.П.. Извършеното
процесуално следствено действие е одобрено по реда на чл. 162, ал. 2 вр. ал. 1
от НПК от съдия от РС Монтана с Определение от 13.11.2008 г. по ЧНД № 283/2008
г.
В
хода на разследването в качеството на свидетел е била разпитана малолетната, вкл.
и по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК А. Г. М./ първа братовчедка на подсъдимия Г.М./.
След извършена комплексна медицинска - психиатрична и психологична експертиза е
установено, че лицето е с интелект на много ниско ниво, съответно на лека
умствена изостаналост и към датата на извършване на деянието не е била в
състояние правилно да възприема факти и обстоятелства от обективната
действителност и да дава достоверни показания за тях.
От
изготвената на ДП съдебно - медицинска експертиза се установява, че подсъдимия И.Б.З.
с ЕГН xxxxxxxxxx е с интелект в границите на ниската норма, към датата на
инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
От
приложеното по ДП копие от медицинско удостоверение № 237 / 2006 г., издадено
от д-р Ивайло Димитров - съдебен лекар при МБДЛ АД Монтана се установява, че
пострадалия З.В.П. имал кръвонасядане на лигавицата на долна устна, които
увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди, тъпи предмети
и добре отговарят да са получени по време и начин посочен от последния, уврежданията
са от естество да водят до болка у пострадалия.
С гореописаните
действия двамата подсъдими М. и З. са целели отнемането на портфейла от
пострадалия, свидетеля П., чието владение да запазят на всяка цена, като и да
унищожат евентуално оставените от тях следи по автомобила и за това го запалили.
При
условията на чл. 373, ал. 4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направените самопризнания от
подсъдимите и доказателствата от досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 НПК
и съдът намира, че обвиненията са доказани по несъмнен начин за извършените
престъпления.
Установените фактически констатации налагат
извода, че подсъдимия Г.Д.М. от обективна страна е осъществил състава на престъпление
по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК- на 12.11.2008 година в
село Д. И., обл. Монтана, в съучастие като извършител с непълнолетния И.Б.З. xxx
от владението на З.В.П. xxx И. движими вещи -български банкноти с различен
номинал на стойност 2014.00 лева, 1 бр. мъжко кожено портмоне, 1 бр. лична
карта, 1 бр. СУМПС, 2 бр. дебитни карти, 1 бр. свидетелство за регистрация на
МПС и 2 бр. ваучери за храна, издадени от Монбат АД Монтана, всичко на обща
стойност 2085.60 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила /изразяваща се в нанасяне на удар с дърво в областта на главата на
пострадалия П./ и състава на престъпление по чл. 330, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2
вр. с ал. 1- на 12.11.2008 година в село Д. И., обл. Монтана, в съучастие като
извършител с непълнолетния И.Б.З. xxx имущество със значителна стойност - лек
автомобил марка Хонда Сивик с ДК № xxxxxx, собственост на З.В.П. като му
причинил имотна вреда в размер на 4990.00 лева.
Подсъдимия И.Б.З. от обективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК- на 12.11.2008 година в село Д. Й., обл. Монтана,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Г.Д.М. xxx от
владението на З.В.П. xxx И. движими вещи - български банкноти с различен
номинал на стойност 2014.00 лева, 1 бр. мъжко кожено портмоне, 1 бр. лична
карта, 1 бр. СУМПС, 2 бр. дебитни карти, 1 бр. свидетелство за регистрация на
МПС и 2 бр. ваучери за храна, издадени от Монбат АД Монтана, всичко на обща
стойност 2085.60 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила /изразяваща се в нанасяне на удар с дърво в областта на главата на
пострадалия П. и състава на престъпление по чл. 330, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2
вр. с ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК - на 12.11.2008 година в село Д. Й., обл.
Монтана, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Г.Д.М. xxx
имущество със значителна стойност - лек автомобил марка Хонда Сивик с ДК № XXXX , собственост
на З.В.П. като му причинил имотна вреда в размер на 4990.00 лева.
От субективна страна престъпленията са
извършени при форма на вината пряк умисъл- подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на деянията, предвиждали са обществено опасните
последици и са искали тяхното настъпване.
За извършените от подсъдимите престъпления съдът
ги призна за ВИНОВНИ и им определи съответни наказания, а именно приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на подсъдимия Г.Д.М. и
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК по отношение на подсъдимия И.Б.З.
/ съдът съобрази в случая разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК/ и им
наложи съответни наказания за всеки един от тях. На подсъдимия Г.Д.М. съдът
наложи наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл. 198, ал.
1 от НК и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъплението по чл. 330, ал. 1
от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът ОПРЕДЕЛИ едно общо най- тежко
наказание за двете деяния- ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. В процесния случай
няма законна пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимия
М. е с чисто съдебно минало затова съдът няма да излага мотиви в тази насока. Ето
защо ОТЛОЖИ изпълнението на определеното общо най- тежко наказание от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизането но присъдата в законна сила и привеждането й в изпълнение. На
подсъдимия И.Б.З. съдът наложи наказание - ПРОБАЦИЯ и за двете престъпления, като
на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК ОПРЕДЕЛИ и пробационни мерки –
“ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на
основание чл. 42б, ал. 1 от НК определи периодичност два пъти седмично и
“ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и
същите пробационни мерки със същата периодичност за първата срок от по ШЕСТ
МЕСЕЦА. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът ОПРЕДЕЛИ едно общо най- тежко
наказание за двете деяния - ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от НК ОПРЕДЕЛИ и пробационни мерки – “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл. 42б, ал. 1 от НК определи
периодичност два пъти седмично и “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила и
привеждането й в изпълнение.
При определяне вида и размера на наказанията
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за тяхната
индивидуализация, като ги определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. ”Б” от НК, СЪОБРАЗЯВАЙКИ И НОРМАТА НА чл. 373, ал. 2 от НПК. Наказанията
/определеното общо най- тежко такова/ и срока им са съобразени със закона, обстоятелствата
по делото и личността на всеки от подсъдимите и конкретиката на деянията им. Подсъдимите
извършили деянията са с чисто съдебно минало и към момента на извършването им и
към настоящия момент. Подсъдимият З. към момента на извършване на деянията е
бил и непълнолетен. Съобразени са и с целите по чл. 36 НК, степента обществена
опасност на извършеното деяние, степента обществена опасност на подсъдимите. Смекчаващи
вината обстоятелства са признаване на вината и възстановяване на част от
причинената щета. Отегчаващите отговорността обстоятелства се определят от
обществената опасност на извършените престъпления. Причини и мотиви са ниско
правосъзнание и култура, незачитане правото на собственост и корист у подсъдимите.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
На основание чл.
84 ал. 1 НПК в настоящето наказателно производство е приет за съвместно
разглеждане предявен от свидетеля З.В.П. срещу подсъдимите Г.Д.М. и И.Б.З.
граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в
размер на 3 000 лева, както и сумата от 6 340 лева представляваща
обезщетение за причинени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на увреждането /12.11.2008г. / до окончателното им
изплащане, както и направените по водене на делото разноски.
Съдът намери
предявения от свидетеля П. гражданския иск за неимуществени и имуществени вреди
за ОСНОВАТЕЛЕН.
От доказателствата по делото е установено, че подсъдимите
са извършили в съучастие престъпно деяние. Именно като последица от това деяние
/ по чл. 198, ал. 1 от НК/ гр. ищец и частен обвинител П. е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД
всеки е длъжен да обезщети вредите, които виновно е причинил другиму. По
отношение на следващото се обезщетение за претърпените от гр. ищец неимуществени
вреди, съдът по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/ определи същите в размер на 3 000
лева съобразно основаната на данните по делото своя преценка за степента на
обществена опасност на деянието и характера и степентта на причинените
неудобства. Ето защо намери гражданския иск за основателен в частта за
неимуществените вреди.
Съдът намери, че предявения граждански иск в частта
за имуществени вреди в размер на 6340 лева за ОСНОВАТЕЛЕН. Същият в хода на
съдебното следствие се доказа, както по размер, така и по основание.
Съдът постанови подсъдимите да заплатят солидарно и
законната лихва върху уважените размери за неимуществени и имуществени вреди, считано
от датата на увреждането /12.11.2008г. / до окончателното им изплащане.
Съдът постанови подсъдимите М. и З. да заплатят на
гражданския ищец сумата от 360.00 лева, представляваща разноски по водене на
делото /адвокатско възнаграждение/.
При
този изход на делото подсъдимите следва да заплатят солидарно по сметка на ВСС-
София сумата от 373.60 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск сумата от 290.00 лева разноски по водене на делото / изплатено
възнаграждение на вещи лица/, както и по 5 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: