Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 20.05.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 1709 по описа за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 17.11.2020
г. по гр.дело № 12888/20 г., СРС, ГО, 61 с-в е признал за установено по отношение на Е.Г.В., ЕГН ********** съществуването н вземането на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК********, за
следните суми: сумата от 3493,98лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена
в обект, намираш се в гр. София, район Слатина, ул. „****№ ********, за периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
26.11.2019г., до окончателното плащане на сумата.,, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата от 43,17лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-26.11.2019
г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл,. 410 ГПК от 10.01.2020г. по ч.гр.д. № 67877/2019г. по описа
на СРС, 61 състав. Отхвърлил е предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК******** срещу Е.Г.В., с
ЕГН ********** искове за установяване вземането на „Т.С.” ЕАД за цена на
топлинна енергия за периода
01.05.2015г.- 31.10.2016г. и за сумата над
3 493,98лв до сумата 4 137,96лв, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, като
неоснователен, за сумата 496,39лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.9.2017г. до 18.11.2019г., на основание чл. 422 ГПК
вр, чл. 86 ЗЗД, като неоснователен, за сумата 7,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2016г. до
18.11.2019г., на
основание чл. 422 ГПК вр, чл. 86 ЗЗД, като неоснователен. Осъдил е Е.Г.В., ЕГН ********** да плати на „Т.С.” ЕАД,
ЕИК******** сумата от
108,49лв.,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 67877/2019г.
по описа на СРС, 61 състав, разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78. ал. 1 ГПК, които разноски са
включени в заповедта за изпълнение, за сумата 372,72 лв., представляваща направени
пред настоящата инстанция разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответницата
Е.Г.В., ЕГН **********, с
адрес: *** в частта, в която съдът е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК********
срещу Е.Г.В., ЕГН **********, че Е.Г.В.
дължи на „Т.С." ЕАД за следните суми: сумата от 3493,98лв.,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намираш се в гр.
София, район Слатина, ул. „****№ ********, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 26.11.2019г., до окончателното плащане на
сумата.,, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД, сумата от 43,17лв.,
представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.10.2016г. до 30.4.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение-26.11.2019 г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл,. 410 ГПК от 10.01.2020г. по ч.гр.д.
№ 67877/2019г. по описа на СРС, 61 състав, както и в частта на присъдените
разноски в размер на 481,21 лв. в полза на ищеца, с мотиви, изложени в жалбата.
Твърди се, че липсва облигационна връзка между страните, тъй като липсват
доказателства за собственост на имота или вещно
право на ползване и съдът абсурдно е приел, че ответникът е потребител
на ТЕ, че сумите за дялово разпределение не се дължат, тъй като ищецът не е
представил доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин
за заплащане на услугата дялово разпределение, че съдът неправилно е осъдил
ответницата за дължимостта на лихвите, след като ищецът не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, че със
сумите за връщане от ищеца били прихванати стари задължения извън процесния
период,че ищецът не е ангажирал доказателства за извършено отчитане на индивидуалните
разпределители, че съдът е приел безрезервно СТЕ, която е направила
заключението си по документи, непредставени по делото, че не са представени
документи и доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната
част.
Въззиваемото
дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, включително и
тези депозирани в закрито заседание от 27.10.2020 г. и 02.11.2020 г., приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу Е.Г.В., ЕГН ********** за
признаване за установено, че ответникът в качеството си на потребител на
топлинна енергия дължи заплащането за потребената ТЕ за следните суми: сумата
4137,96лв., представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намираш
се в гр. София, район Слатина, ул. „****№ ********, за периода от 01.5.2016г.
до 30.4.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 26.11.2019г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 496,39лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.9.2017г. до 18.11.2019г., сумата от 43,17лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.10.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-26.11.2019 г. до
окончателното плащане, сумата от 7,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2016 г. до
18.11.2019 г., за които е издадена ЗИ на парично задължение от 10.01.2020 г. по
ч.гр.д. № 67877/2019 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди се, че
ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по основание и
размер. Направено е възражение за давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило
становище по предявените искове.
От правна страна:
От представения по делото договор за продажба на недвижим
имот-частна общинска собственост от 15.12.2005 г., молба-декларация от Е.Г.В. ***-Изток“
се установява, че Е.Г.В. се явява собственик на процесния недвижим имот, находящ
се в гр.София, ул.“********ап**. Нещо повече, същата е подала молба-декларация
до съответното топлофикационно дружество за откриване на партида на процесния
адрес, като по този начин е демонстрирала желанието си за обвързване на
страните в облигационна връзка. Ето
защо, следва да се приеме, че ответникът се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., като исковият период обхваща времето
от м.05.2016г. до м.04.2019г. По смисъла на тази норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150,
ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал.
1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и
Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като
топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите
към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145,
ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
По делото е било установено, че в конкретния казус е била въведена
системата за дялово разпределение. От заключението на приетата по делото СТЕ се
установява какво е количеството потребена ТЕ за БГВ и за сградна инсталация,
както и, че при отчитането на стойностите са спазени законовите изисквания.. Вещото
лице е посочило, че за процесния период в имота е доставяна ТЕ на стойност
4144,72 лв., а за периода м.11.2016 г.-04.2019 г. дължимата сума е в размер на
3493,98 лв.
Голяма част от развитите от жалбоподателката доводи сочат на
„взаимстване“ от т.н. бланкови жалби, като част от тези доводи нямат никаква
връзка с настоящето производство. Например, в жалбата се твърди, че съдът неправилно е
осъдил ответницата за дължимостта на лихвите, след като ищецът не е ангажирал
доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, а това
е точно обратното. Съдът е посочил точно обстоятелството, че липсват данни за
датата на публикуване на общата фактура и е отхвърлил изцяло иска за заплащане
на обезщетение за забава върху вземанията. Сочи се още, че със сумите за
връщане от ищеца били прихванати стари задължения, но според заключението на СТЕ
няма извършено такова прихващане със стари задължения. На два пъти се повторя
доводът, че съдът е нарушил съдебна
практика, установена с цитираното определение на ВАС, в което се приема,
че ОУ за продажба на ТЕ не представляват по своята същност индивидуален, общ
или нормативен административен акт, като същите не променят характера на
правилата като договорни, а съдът е приел, че същите тези ОУ са със силата на
договорни отношения между страните. Налице е непознаване на цитираната правна
материя, с която се борави, тъй като ОУ действително не представляват по своята
същност административен акт, нито индивидуален, общ или нормативен
административен акт, а имат договорен характер, поради което няма противоречие.
Относно дължимостта на сумите за дялово
разпределение, които според ответника не се дължат, настоящата инстанция излага
следните мотиви:
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че
редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата
договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение , а по силата на чл.
13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на
услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139 в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения,
чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество
за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто
- потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само
цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и
начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и
предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от
закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача
/потребителя/ да заплаща
на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора
между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца,
извършващ дялово
разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на
потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за
дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това обстоятелство не се оспорва, а са и
налице писмени доказателства в тази насока.
На основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.11.2020 г. по гр.дело № 12888/2020
г. на СРС, ГО, 61 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.