Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в
публичното заседание на 18.05.12г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………, като взе предвид
докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 3536
по описа за
Предявени са искове
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецът "Р. (Б.)" ЕАД твърди наличие на
сключен с ответника договор за банков кредит № 47033/04.03.2008 г., изменен с
анекс № 1 от 25.08.2009 г. и анекс № 2 от 07.06.2010 г., Кредитът е в размер на
340 000 евро, с краен срок за погасяване 20.02.2016 г., усвоен еднократно
на 07.03.2008 г., чрез превод по
разплащателна сметка. За ответника е възникнало задължение да погасява заема –
главница и лихва, съгласно уговорения погасителен план. С последващите анекси е
внесена промяна относно падежа на плащанията (анекс № 1) и начина погасяване на
кредита (анекс № 2) – една вноска в размер на 4 800 евро, 60 (шестдесет) равни
последователни месечни погасителни вноски в размер на 2000 евро и една последна
изравнителна вноска в размер на 188 560 евро.
Сочи, че на падежите 05.10.2010 г., 05.11.2010 г. и
06.12.2010 г. кредотополучателят не е заплатил
дължимите вноски за лихва съгласно анекс № 2, явяващо се неизпълнение на
договора за кредит, пораждащ право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем и незабавно платим, което е било надлежно упражнено. За вземането е
издадена заповед за парично изпълнение по чл. 417 от ГПК на 28.03.2011 г. и
изпълнителен лист от същата дата, от СРС по ч.гр. д. № 12314/2011 г. на 51
състав, ГО, въз основа на извлечение изх. № 140–288/23.03.2011 г. При
депозирано възражение предявява установителен иск по чл. 422 вр. чл. 411 от ГПК за установяване на вземанията.
-
вземане за усвоената и изискуема към 22.03.2011 г. непогасена
главница в размер 313 360 евро.
-
вземане за просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.04.2010 г. до
05.01.2011 г. в размер на 17 425,10 евро.
-
вземане за дължима лихва за забава в размер на 14 490,60 евро за периода
05.01.2011 г. до 22.03.2011 г.
-
вземане за дължима законна лихва от 23.03.2011 г. до изплащане на вземането.
-
вземане на просрочена комисиона за управление в
размер на 1 574, 80 евро.
Ответникът „Н.”ООД не оспорва наличието на договора и
анексите към него. Счита обаче вземането не е изискуемо, тъй като неизплатените
вноски са за лихва, като счита, че клаузите на договора по отношение на лихвата
са нищожни, тъй като са неопределени и не са определяеми.
Твърди същото така наличие на освобождаваща го кредиторова забава, тъй като едва след писмо до ответника
относно размера на лихвите е разбрал конкретния размер на лихвите, като е
извършил частични плащания – на 06.12.2010 г.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори относно твърдяните договор
за банков кредит № 47033/04.03.2008 г., изменен с анекс № 1 от 25.08.2009 г. и
анекс № 2 от 07.06.2010 г., установяващо се от приложените по делото екземпляри
от тези документи.
Въз основа на посоченото правоотношение банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
340 000 евро., който е бил напълно усвоен, което не се оспорва от ответника и
се установява от заключението на
експертизата и представените по делото документи.
С Анекс N 1 от 25.08.2009г. е променена падежната дата
на плащанията по договора на 5-то число на съответния месец, а с чл. 3 от
Анекс № 2/07.06.2010г. се промени начина на погасяване на главницата по кредита
- на една вноска в размер на EUR 4 800, 60 равни последователни месечни
погасителни вноски - 1 в размер на EUR 2 000 и една последна изравнителна вноска
в размер на EUR 188 560.
За задължението с падеж 05.10.2010г., 05.11.2010г. и
06.12.2010г. е уговорено се дължат вноски само по лихвата, предвид отлагането
на плащанията за главница.
Съобразно чл.9.1 от дог. , за случай на
неизпълнение се счита неплащане на падежа на парично
задължение по договора. Съгласно чл.10.3 от дог. в този случай за банката
възниква потестативното право по чл.10.3 от дог. да
обяви всички усвоени по договора суми, лихви и комисионни за предсрочно
изискуеми.
Ответникът не оспорва обстоятелството,
че не е заплатил изискуемите вземания за
договорна лихва с падежи 05.10.10г. и 05.11.10г.
По отношение на задължението от
06.12.10г. твърди, че е извършил плащане на тази дата на сумата 2 118,43евро.,
която сума е била посочена от служител на ответника в телефонен разговор и в e-mail приложен по
делото.
Не оспорва, че в платежното нареждане от
06.12.10г. не е посочил задължението, което погасява.
Възражението е за частична нищожност на
договора по отношение на възнаградителните лихви, тъй
като са неопределяеми.
Съдът намира възражението за
неоснователно. Видно от раздел трети - 3.1; 3.2 и 3.3 , годишната
възнаградителна лихва е размер на Стойността на банковия ресурс за евро
увеличен с 3,5 пункта, като е посочен начина на изчисляване на последния, в
какъвто смисъл и заключението на ВЛ. Следователно лихвата е определяема.
Ответникът е длъжник по задължението.
Същото е определяемо и носимо, като размера му зависи
от данни намиращи се в ищеца. Следователно е налице хипотезата на чл.95 ЗЗД, в
който случай длъжникът е трябвало да
поиска съдействие на кредитора. В случай, че последният откаже, би била налице кредиторова
забава освобождаваща длъжника от последиците на собствената му забава.
По отношение на първите две задължения
липсва искано съдействие. По отношение на това с падеж 06.12.10г., ответникът
се позовава на електронното съобщение изпратено от служител на банката.
Наличието на електронната кореспонденция не се оспорва от ищеца.
Изхождащото от ищеца писмо е с дата
02.12.10г. и съдържание :"Моля да ми изпратите минималните вноски по
големия и малкия кредит, които трябва да внесем с цел да избегнем 90-те дни просрочие". Следователно то няма отношение към размера
на паричното задължение по конкретната вноска или двете предхождащи.
При извършеното плащане на сумата 2
118,43евро на 06.12.10г. ответникът не е
посочил задълженията, които погасява. Следователно приложение следва да намери
нормата на чл.76 ЗЗД. Видно от заключението на ССЕ между страните е налице и
друго правоотношение по договор за
овърдрафт кредит №55930/19.06.08г., което обстоятелство не се оспорва от
ответника. Съобразно заключението, дължимите по двата договора суми са :
1.
По Договор за овърдрафт N 55930 от 19.06.2008г. и анексите към него:
вноска за лихви, дължими на
07.09.2010г. в размер на EUR 189,22
вноска за лихви, дължими на
05.10.2010г. в размер на EUR 160,55
вноска за лихви, дължими на
05.11.10г.в размер на EUR 177,76
2.
По процесния
Договор за банков кредит N 47033 от 04.03.2008г. и анексите към него,
сключени между "Р. /Б./" ЕАД и "Н." ЕООД:
вноска за лихви, дължими на
07.09.2910г.В размер на EUR 1 909,92
вноска за лихви, дължими на
05.10.2010г.в размер на EUR 2 026,40
вноска за лихви, дължими на
06.11.2010г.В размер на EUR 2 617,43.
Тъй
като се касае за еднородни задължения, представляващи възнаградителни
лихви(т.е. еднакъв произход), то само размера на същите не може да определи
едното като по обременително(както в случая когато едното е за главница, а
другото за лихва). Двете най стари са от 07.09.10г., поради което и същите са
били погасени. Същото следва да се отнесе и към тези с падеж от 05.10.10г.,
като предвид недостатъчността се
погасяват съразмерно. Следователно към момента на обявяване на предсрочната изискуемост от
страна на банката не са били изплатени изцяло задълженията за лихви с падеж –
05.10.10г. и 06.11.10г., т.е. това потестативно право
е съществувало.
Ответникът не е оспорил достигането на
изявлението до банката относно обявяването на договора за предсрочно изискуем.
Видно от заключението на ССЕ размера на
дължимите суми по договора са:
-
вземане за усвоената и изискуема към 22.03.2011 г. непогасена
главница в размер 313 360 евро.
-
вземане за просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.04.2010 г. до
05.01.2011 г. в размер на 17 425,10 евро.
-
вземане за дължима лихва за забава в размер на 14 490,60 евро за периода
05.01.2011 г. до 22.03.2011 г.
-
вземане за дължима законна лихва от 23.03.2011 г. до изплащане на вземането.
-
вземане на просрочена комисиона за управление в
размер на 1 574, 80 евро.
Падежа на последното от спорните
вземанията за лихва е 05.12.2010г. (неделя). Следователно срокът, в
съответствие с чл.72, ал.2 ЗЗД, срокът е изтекъл на 06.12.10г. Именно тази дата
е отразена в извлечението от сметка и счетоводните записания на ответника и от
тогава са начислявани мораторните вреди. В о.с.з. на
18.05.12г. вещото лице е посочило, че 05.12.10г. е събота и програмния продукт
на банката е започнала начисляване от 04.12.10г. В таз част заключението
противоречи на посочените писмени доказателства, което мотивира съда да не го
приеме.
Това налага извода за основателност на
предявените искове.
В тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски съобразно представения списък: 13 690,63лв. ДТ;
14 017,61лв. ЮК възнаграждение; 300лв. депозит за ВЛ; 5 лв. и 6 лв. за удостоверениа, или общо 28 019,24лв.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „Н.”ООД, ЕИК:********, гр.С., ул.”П.” ***, чрез адв.Г.Г.,***, дължи на "Р.
(Б.)" ЕАД, вписана в търговския регистър при Агенция по вписванията
под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район "С.", ул. "Н В. Г." N **-**, по договор за банков кредит № 47033/04.03.2008 г.,
изменен с анекс № 1 от 25.08.2009 г. и анекс № 2 от 07.06.2010 г., сумите :
-
вземане за усвоената и изискуема към 22.03.2011 г. непогасена
главница в размер 313 360 евро.
-
вземане за просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.04.2010 г. до
05.01.2011 г. в размер на 17 425,10
евро.
-
вземане за дължима лихва за забава в размер на 14 490,60 евро за периода 05.01.2011 г. до 22.03.2011 г.
-
вземане за дължима законна лихва от 23.03.2011 г. до изплащане на вземането.
-
вземане на просрочена комисиона за управление в
размер на 1 574, 80 евро.
ОСЪЖДА„Н.”ООД,
ЕИК:********, гр.С., ул.”П.” ***, чрез адв.Г.Г.,***, дължи на "Р.
(Б.)" ЕАД, вписана в търговския регистър при Агенция по вписванията
под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район "С.", ул. "Н В. Г." N ****,
сумата 28 019,24лв. разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок срок от връчването му.
СЪДИЯ: