Решение по дело №3536/2011 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 18.05.12г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 3536  по описа за 11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени  са  искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК.

Ищецът "Р. (Б.)" ЕАД твърди наличие на сключен с ответника договор за банков кредит № 47033/04.03.2008 г., изменен с анекс № 1 от 25.08.2009 г. и анекс № 2 от 07.06.2010 г., Кредитът е в размер на 340 000 евро, с краен срок за погасяване 20.02.2016 г., усвоен еднократно на 07.03.2008 г., чрез превод  по разплащателна сметка. За ответника е възникнало задължение да погасява заема – главница и лихва, съгласно уговорения погасителен план. С последващите анекси е внесена промяна относно падежа на плащанията (анекс № 1) и начина погасяване на кредита (анекс № 2) – една вноска в размер на 4 800 евро, 60 (шестдесет) равни последователни месечни погасителни вноски в размер на 2000 евро и една последна изравнителна вноска в размер на 188 560 евро.

Сочи, че на падежите 05.10.2010 г., 05.11.2010 г. и 06.12.2010 г. кредотополучателят не е заплатил дължимите вноски за лихва съгласно анекс № 2, явяващо се неизпълнение на договора за кредит, пораждащ право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и незабавно платим, което е било надлежно упражнено. За вземането е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 417 от ГПК на 28.03.2011 г. и изпълнителен лист от същата дата, от СРС по ч.гр. д. № 12314/2011 г. на 51 състав, ГО, въз основа на извлечение изх. № 140–288/23.03.2011 г. При депозирано възражение предявява установителен иск по чл. 422 вр. чл. 411 от ГПК за установяване на вземанията.

- вземане за усвоената и изискуема към 22.03.2011 г. непогасена главница в размер 313 360 евро.

- вземане за просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.04.2010 г. до 05.01.2011 г. в размер на 17 425,10 евро.

- вземане за дължима лихва за забава в размер на 14 490,60 евро за периода 05.01.2011 г. до 22.03.2011 г.

- вземане за дължима законна лихва от 23.03.2011 г. до изплащане на вземането.

- вземане на просрочена комисиона за управление в размер на 1 574, 80 евро.

Ответникът „Н.”ООД не оспорва наличието на договора и анексите към него. Счита обаче вземането не е изискуемо, тъй като неизплатените вноски са за лихва, като счита, че клаузите на договора по отношение на лихвата са нищожни, тъй като са неопределени и не са определяеми.

Твърди същото така наличие на освобождаваща го кредиторова забава, тъй като едва след писмо до ответника относно размера на лихвите е разбрал конкретния размер на лихвите, като е извършил частични плащания – на 06.12.2010 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори относно твърдяните договор за банков кредит № 47033/04.03.2008 г., изменен с анекс № 1 от 25.08.2009 г. и анекс № 2 от 07.06.2010 г., установяващо се от приложените по делото екземпляри от тези документи.

Въз основа на посоченото правоотношение банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 340 000 евро., който е бил напълно усвоен, което не се оспорва от ответника и се установява от  заключението на експертизата и представените по делото документи.

С Анекс N 1 от 25.08.2009г. е променена падежната дата на плащанията по договора ­на 5-то число на съответния месец, а с чл. 3 от Анекс № 2/07.06.2010г. се промени начина на погасяване на главницата по кредита - на една вноска в размер на EUR 4 800, 60 равни последователни месечни погасителни вноски - 1 в размер на EUR 2 000 и една последна изравнителна вноска в размер на EUR 188 560.

За задължението с падеж 05.10.2010г., 05.11.2010г. и 06.12.2010г. е уговорено се дължат вноски само по лихвата, предвид отлагането на  плащанията за главница.

          Съобразно чл.9.1 от дог. , за случай на неизпълнение се счита неплащане на падежа на парично задължение по договора. Съгласно чл.10.3 от дог. в този случай за банката възниква потестативното право по чл.10.3 от дог. да обяви всички усвоени по договора суми, лихви и комисионни за предсрочно изискуеми.

         Ответникът не оспорва обстоятелството, че не е  заплатил изискуемите вземания за договорна лихва с падежи 05.10.10г. и 05.11.10г.

         По отношение на задължението от 06.12.10г. твърди, че е извършил плащане на тази дата на сумата 2 118,43евро., която сума е била посочена от служител на ответника в телефонен разговор и в e-mail  приложен по делото.

         Не оспорва, че в платежното нареждане от 06.12.10г. не е посочил задължението, което погасява.

          Възражението е за частична нищожност на договора по отношение на възнаградителните лихви, тъй като са неопределяеми.

         Съдът намира възражението за неоснователно. Видно от раздел трети - 3.1; 3.2 и 3.3 , годишната възнаградителна лихва е размер на Стойността на банковия ресурс за евро увеличен с 3,5 пункта, като е посочен начина на изчисляване на последния, в какъвто смисъл и заключението на ВЛ. Следователно лихвата е определяема.

         Ответникът е длъжник по задължението. Същото е определяемо и носимо, като размера му зависи от данни намиращи се в ищеца. Следователно е налице хипотезата на чл.95 ЗЗД, в който случай  длъжникът е трябвало да поиска съдействие на кредитора. В случай, че последният откаже,  би била налице кредиторова забава освобождаваща длъжника от последиците на собствената му забава.

         По отношение на първите две задължения липсва искано съдействие. По отношение на това с падеж 06.12.10г., ответникът се позовава на електронното съобщение изпратено от служител на банката. Наличието на електронната кореспонденция не се оспорва от ищеца.

         Изхождащото от ищеца писмо е с дата 02.12.10г. и съдържание :"Моля да ми изпратите минималните вноски по големия и малкия кредит, които трябва да внесем с цел да избегнем 90-те дни просрочие". Следователно то няма отношение към размера на паричното задължение по конкретната вноска или двете предхождащи.

         При извършеното плащане на сумата 2 118,43евро  на 06.12.10г. ответникът не е посочил задълженията, които погасява. Следователно приложение следва да намери нормата на чл.76 ЗЗД. Видно от заключението на ССЕ между страните е налице и друго  правоотношение по договор за овърдрафт кредит №55930/19.06.08г., което обстоятелство не се оспорва от ответника. Съобразно заключението, дължимите по двата договора суми са :

1. По Договор за овърдрафт N 55930 от 19.06.2008г. и анексите към него:

вноска за лихви, дължими на 07.09.2010г. в размер на EUR 189,22

вноска за лихви, дължими на 05.10.2010г. в размер на EUR 160,55

вноска за лихви, дължими на 05.11.10г.в размер на EUR 177,76

2. По процесния   Договор за банков кредит N 47033 от 04.03.2008г. и анексите към него, сключени между "Р. /Б./" ЕАД и "Н." ЕООД:

вноска за лихви, дължими на 07.09.2910г.В размер на EUR 1 909,92

вноска за лихви, дължими на 05.10.2010г.в размер на EUR 2 026,40

вноска за лихви, дължими на 06.11.2010г.В размер на EUR 2 617,43.

 

Тъй като се касае за еднородни задължения, представляващи възнаградителни лихви(т.е. еднакъв произход), то само размера на същите не може да определи едното като по обременително(както в случая когато едното е за главница, а другото за лихва). Двете най стари са от 07.09.10г., поради което и същите са били погасени. Същото следва да се отнесе и към тези с падеж от 05.10.10г., като предвид  недостатъчността се погасяват съразмерно. Следователно към момента на обявяване на предсрочната изискуемост  от страна на банката не са били изплатени изцяло задълженията за лихви с падеж – 05.10.10г. и 06.11.10г., т.е. това потестативно право е съществувало.

         Ответникът не е оспорил достигането на изявлението до банката относно обявяването на договора за предсрочно изискуем.

         Видно от заключението на ССЕ размера на дължимите суми по договора са:

- вземане за усвоената и изискуема към 22.03.2011 г. непогасена главница в размер 313 360 евро.

- вземане за просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.04.2010 г. до 05.01.2011 г. в размер на 17 425,10 евро.

- вземане за дължима лихва за забава в размер на 14 490,60 евро за периода 05.01.2011 г. до 22.03.2011 г.

- вземане за дължима законна лихва от 23.03.2011 г. до изплащане на вземането.

- вземане на просрочена комисиона за управление в размер на 1 574, 80 евро.

         Падежа на последното от  спорните  вземанията за лихва е 05.12.2010г. (неделя). Следователно срокът, в съответствие с чл.72, ал.2 ЗЗД, срокът е изтекъл на 06.12.10г. Именно тази дата е отразена в извлечението от сметка и счетоводните записания на ответника и от тогава са начислявани мораторните вреди. В о.с.з. на 18.05.12г. вещото лице е посочило, че 05.12.10г. е събота и програмния продукт на банката е започнала начисляване от 04.12.10г. В таз част заключението противоречи на посочените писмени доказателства, което мотивира съда да не го приеме.

         Това налага извода за основателност на предявените искове.

            В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски съобразно представения списък: 13 690,63лв. ДТ; 14 017,61лв. ЮК възнаграждение; 300лв. депозит за ВЛ; 5 лв. и 6 лв. за удостоверениа, или общо 28 019,24лв.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р   Е    Ш    И   : 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Н.”ООД, ЕИК:********, гр.С., ул.”П.” ***, чрез адв.Г.Г.,***, дължи на "Р. (Б.)" ЕАД, вписана в търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район "С.", ул. "Н В. Г." N **-**, по договор за банков кредит № 47033/04.03.2008 г., изменен с анекс № 1 от 25.08.2009 г. и анекс № 2 от 07.06.2010 г., сумите :

- вземане за усвоената и изискуема към 22.03.2011 г. непогасена главница в размер 313 360 евро.

- вземане за просрочена редовна лихва, начислена за периода от 05.04.2010 г. до 05.01.2011 г. в размер на 17 425,10 евро.

- вземане за дължима лихва за забава в размер на 14 490,60 евро за периода 05.01.2011 г. до 22.03.2011 г.

- вземане за дължима законна лихва от 23.03.2011 г. до изплащане на вземането.

- вземане на просрочена комисиона за управление в размер на 1 574, 80 евро.

         ОСЪЖДА„Н.”ООД, ЕИК:********, гр.С., ул.”П.” ***, чрез адв.Г.Г.,***, дължи на "Р. (Б.)" ЕАД, вписана в търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район "С.", ул. "Н В. Г." N ****, сумата 28 019,24лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок срок от връчването му.

        

                                                                                     СЪДИЯ: