Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета
година, в следния състав:
СЪДИЯ : М.
БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1565 по описа за 2017 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по предявени от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, чрез синдика А.Д. и К.М., против ответника “Н.П.” ЕООД, ЕИК ******, искове с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, да
бъдат прогласени за нищожни поради липса на
форма прихващанията в общ размер на 5 242 371,97 лева, извършени от
ответника “Н.П.” ЕООД, описани
по-долу, и при условията на
евентуалност, ако бъдат отхвърлени главните искове - предявени от синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) против ответника “Н.П.” ЕООД искове с правно
основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН да бъдат обявени за недействителни по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) прихващанията, извършени от ответника
“Н.П.” ЕООД, описани
по-долу, както следва:
1.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11456/07.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Н.П.” ЕООД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 14 024,82
евро, придобито от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от Н.Г.Г., за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., със задължения
на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от Рамков договор за предоставяне на кредитен
лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него Анекс № 1 от 27.05.2011 г., Анекс
№ 2 от 29.05.2012 г. и Анекс № 4 от 01.06.2014 г., както и Договор за банкова
кредитна линия от 26.05.2011 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 26.05.2011
г., Анекс № 2 от 22.08.2011 г., Анекс № 3 от 14.11.2011 г., Анекс № 4 от
05.01.2012 г., Анекс № 5 от 09.02.2012 г., Анекс № 6 от 29.05.2012 г., Анекс №
7 от 29.05.2013 г. и Анекс № 8 от 01.06.2014 г.;
2.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11458/07.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Н.П.” ЕООД до банката, с вземания по изявлението за прихващане в размер на
94 816,02 лева и в размер на 200 021,42 щатски долара, придобити от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от В.К.М., за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., и вземане в
размер на 285 773,38 лева, придобито
от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от И.Г.Г. - М., със задължения на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от гореописаните Рамков договор за предоставяне
на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси и Договор за
банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси;
3.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11459/07.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Н.П.” ЕООД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер на
370 000 щатски долара, придобито от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от П.И.Н., за което банката е уведомена на 07.11.2014 г., със задължения
на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от гореописаните Рамков договор за предоставяне
на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси и Договор за
банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси;
4.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11460/07.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Н.П.” ЕООД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 380 000
щатски долара, придобито от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от Д.Т.Л., за което банката е уведомена на 07.11.2014 г., със задължения
на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от гореописаните Рамков договор за предоставяне
на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси и Договор за
банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси;
5.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11669/11.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Н.П.” ЕООД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 66 800
евро, придобито от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от Е.Г.М., за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., със задължения на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от гореописаните Рамков договор за предоставяне
на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси и Договор за
банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси;
6.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11670/11.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Н.П.” ЕООД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер на 63 000
евро, придобито от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от П.К.С., за което банката е уведомена на 06.11.2014 г., със задължения на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от гореописаните Рамков договор за предоставяне
на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси и Договор за
банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси;
7.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11876/14.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Н.П.” ЕООД до банката, с вземане по изявлението за прихващане в размер на
344 553,93 евро, придобито от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от В.Л.Д., за което банката е уведомена на 13.11.2014 г., със задължения
на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от гореописаните Рамков договор за предоставяне
на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси и Договор за
банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси;
8.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 11877/14.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Н.П.” ЕООД до банката, с вземания по изявлението за прихващане – вземане в размер на
57 629,58 лева, придобито от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от Р.А.Д., за което банката е уведомена на 13.11.2014 г., вземане в
размер на 325 000 лева, придобито от
ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от В.И.К., за което банката е уведомена на 14.11.2014 г., и вземане в
размер на 90000 лева, придобито от
ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от Г.В.Г., за което банката е уведомена на 13.11.2014 г., със задължения на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от гореописаните Рамков договор за предоставяне
на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси и Договор за
банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси;
9.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 12140/21.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Н.П.” ЕООД до банката, с вземания по изявлението за прихващане – вземане в размер на
213 000 евро, придобито от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от В.Т.Л., за което банката е уведомена на 20.11.2014 г., и вземане в
размер на 95 369,86 евро, придобито от
ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от “С.2.” ЕООД с ЕИК ******, за което банката
е уведомена на 17.11.2014
г., със задължения на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от гореописаните Рамков договор за предоставяне
на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси и Договор за
банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси;
10.
Прихващането, извършено с Уведомление с
вх. № 12141/21.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправено от “Н.П.” ЕООД до банката, с вземания по изявлението за прихващане – вземане в размер на
398 000 лева, придобито от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от Т.Б.Л., за което банката е уведомена на 20.11.2014 г., вземане в размер
на 500 000 лева, придобито от
ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от “В и В И.” ЕООД с ЕИК ******, за което банката
е уведомена на 20.11.2014
г., и вземане в размер на 196 000
лева, придобито от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от “П.Д.” АД с
ЕИК ******, за което банката е уведомена на 20.11.2014 г., със задължения на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от гореописаните Рамков договор за предоставяне
на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси и Договор за
банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси;
както и предявен от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), чрез синдика, против ответника “Н.П.” ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59,
ал. 2 от ЗБН да бъде прогласено за нищожно прихващане поради липса на форма, извършено от
ответника “Н.П.” ЕООД
с изявление за прихващане с вх. № 12961/18.12.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД със вземания в общ
размер на 237 157,09
лева, от които вземане в размер на 126 893,54 лева, придобито от
ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от Б.Х.С., за което банката е уведомена на 17.12.2014 г., и вземане в размер
на 110 263,55 лева, придобито
от ответника “Н.П.” ЕООД чрез цесия от К.Д.С., за което банката е уведомена на 17.12.2014 г., със задължения на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от гореописаните Рамков договор за предоставяне
на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси и Договор за
банкова кредитна линия от 26.05.2011 г. и сключените към него анекси, и при
условията на евентуалност предявени от синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност) против ответника “Н.П.” ЕООД иск с правно основание чл.
3, ал. 3 вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗБН да бъде прогласено
за нищожно гореописаното прихващане по изявление за
прихващане с вх. № 12961/18.12.2014 г., и при условията на евентуалност иск с
правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД (н.) гореописаното прихващане по изявление за
прихващане с вх. № 12961/18.12.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД.
По
исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59,
ал.2 от ЗБН ищецът
твърди, че направените от ответника “Н.П.” ЕООД изявления не са с нотариална
заверка на подписа на лицето, представляващо дружеството, поради което не
отговарят на изискването за форма по чл. 59, ал. 2 от ЗБН и са нищожни.
Ищецът твърди, че по искове по чл. 59, ал. 5 от ЗБН е
приложима редакцията на разпоредбата след изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Твърди, че дори
да е приложима редакцията до цитираното изменение, то след като искът е конститутивен, правото на иск възниква за кредиторите на
несъстоятелността и синдика едва в момента на обявяване на “КТБ” АД в
несъстоятелност, т.е. с решение от 22.04.2015 г. и следвало да се отчете
редакцията на цитираната норма към тази дата. Твърди, че процесните изявления
за прихващане са извършени след 20.06.2014 г. - началната дата на
неплатежоспособност на банката и съответно след поставянето й под специален
надзор. Твърди, че извършените прихващания са с темпорален момент, който попада
в приложното поле на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, с оглед на което тази разпоредба
следва да бъде приложена и да се прогласи недействителността им спрямо
кредиторите на несъстоятелността на “КТБ” АД.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН ищецът твърди,
че е налице по отношение на ответника знание за неплатежоспособността на
банката при придобиването на вземанията, прихванати със задължения на банката.
Твърди, че знанието за неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014
г., предвид поставянето й под специален надзор поради изчерпана ликвидност и
невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове, съгласно Решение № 73 от
20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ. Твърди, че е налице знание за
неликвидното състояние на банката у всеки средностатистически гражданин с оглед
големия поток информация относно поставянето й под специален надзор и една от
наложените мерки – прекратяването на дейността на банката. Твърди, че на
22.10.2014 г. е публикуван на уеб страницата на БНБ и доклад за анализа и
оценка на активите на “КТБ” АД, като резултатите от доклада показват, че банката
е с отрицателен капитал, т.е. неплатежоспособна. Твърди, че е достатъчно знание
у ответника за затрудненията на банката.
По иска с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с чл. 3,
ал. 2 от ЗБН твърди, че прихващането е нищожно по отношение на кредиторите на
несъстоятелността. Твърди, че прихващането като едностранна сделка, извършено
от или по отношение на банката с отнет лиценз, представлява сделка, насочена
към изпълнение на парични задължения на банката по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от ЗБН. Твърди, че от друга страна
прихващането може да се разглежда и като действие по събиране на вземане срещу
банката и същото попада в приложното поле на чл. 3, ал. 2 от ЗБН.
Ищецът
претендира направените по делото разноски.
В
дадения срок ответникът “Н.П.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Сочи, че исковете са недопустими, тъй
като липсват актове на ФГВБ за предявяването на исковете по чл. 59 от ЗБН, за
извършване такива действия с имуществен интерес и условията за извършването им,
съгласно изискването на чл. 39, ал. 1 от ЗБН.
Ответникът “Н.П.” ЕООД посочва, че нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗБН
предвижда форма и ред за извършване на прихващанията след постановяване на
решението на съда по несъстоятелността на банката по чл. 13 от ЗБН. Сочи, че
процесните прихващания са извършени преди постановяване на решението на съда по
отношение на “КТБ” АД (н.) и за тях не се отнася формата и реда по чл. 59,
ал. 2 от ЗБН, поради което главните искове са неоснователни.
По исковете с правно
основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН сочи, че по отношение на процесните прихващания
е приложима редакцията на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН преди приетото
изменение от 28.11.2014 г., доколкото на соченото изменение не е дадена обратна
сила. Сочи, че искът е неоснователен, тъй като тази редакция на нормата
предвижда, че прихващанията следва да са извършени от
несъстоятелната банка като длъжник в производството по несъстоятелност по
отношение на нея, а в случая изявленията са отправени от “Н.П.” ЕООД като кредитор.
По отношение на иска по чл.
3, ал. 3 вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗБН сочи, че
прихващането като способ за погасяване на задължения не попада в обхвата на
действията, визирани от тази норма, предвид специалната законова уредба по чл.
59 от ЗБН. Сочи, че специалната уредба изключва приложението на общите
разпоредби за разпоредителни сделки и действия си имуществото на банката. Сочи,
че поради това искът е неоснователен.
По отношение на иска по чл.
59, ал. 3 от ЗБН ответникът “Н.П.” ЕООД сочи, че всички вземания са придобити на 05.11.2014 г., т.е.
преди решението за отнемане на лиценза на банката и преди откриване на
производството по несъстоятелност. Оспорва твърдението на ищеца, че доставорена дата за прехвърляне на вземанията е
депозирането им в деловодството на банката. Сочи, че не е налице знание у “Н.П.” ЕООД на 20.06.2014 г. Сочи, че едва с
приемане и вписване на решението за отнемане лиценза на банката на 06.11.2014
г., е станало публично известно, че е настъпила неплатежоспособността на
банката. Сочи, че е отправил допустимите по тогава действащите нормативни
актове изявления за прихващане. Сочи, че в поведението на БНБ е поддържана
сигурност относно погасяването на кредитите към банката, без значение на
способа за това, предвид решение № 104 по протокол № 19 от заседание от УС на
БНБ от 15.08.2014 г. Сочи, че нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН изисква знание за
настъпването на неплатежоспособността, а не предположения за това
обстоятелство. Сочи, че “Н.П.” ЕООД е предприело позволено от закона действие в защита на своите
материални интереси и искът е неоснователен.
Ответникът “Н.П.” ЕООД претендира направените по делото
разноски.
В
дадения срок ответникът “К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност),
чрез управителните органи, не представя отговор на исковата молба по предявените
от синдика на банката искове.
В допълнителната исковата молба ищецът поддържа предявените искове и
оспорва възраженията на ответника.
В допълнителния отговор ответникът “Н.П.” ЕООД поддържа
направените възражения и оспорвания срещу предявените искове, както и заявените твърдения.
С определение от 11.06.2019 г. на основание чл.
219, ал. 1 от ГПК са конституирани Н.Г.Г., В.К.М., И.Г.Г.
- М., П.И.Н., Д.Т.Л., Е.Г.М., П.Б.В., П.К.С., В.Л.Д., Р.А.Д., В.И.К., Г.В.Г., В.Т.Л., “С.2.” ЕООД с
ЕИК ******, Т.Б.Л., “В и В И.” ЕООД с
ЕИК ******, “П.Д.” АД с ЕИК ******, Б.Х.С. и К.Д.С., като трети лица - помагачи на страната на
ответника “Н.П.” ЕООД.
С определение от 14.06.2021 г. съдът е изменил на основание чл.
253 от ГПК определение от
11.06.2019 г. в частта, с която е постановено конституирането на Д.Т.Л. като трето лице - помагач по делото, и искането на ответника по чл. 219, ал. 1 от ГПК в тази част е оставено без уважение.
С определение от 14.07.2022 г. е прекратено
производството, в частта по отношение на третото лице
помагач на В.Л.Д., като недопустимо.
С определение № 97/13.01.2023 г. по ч.гр.д. №
3640/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, 6 търговски състав, е отменено
определението от 14.07.2022 г. на СГС в обжалваната част, с която съдът е опстановил прекратяване на производството по делото по
отношение на третото лице – помагач В.Л.Д., като недопустимо, и е върнато делото на СГС за продължаване на
процесуалните действия с участието на Л.П.Д. – правоприемник на основание чл.
227 от ГПК на починалия В.Л.Д. – трето лице помагач на страната на ответника.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Представен е от
ищеца и е приет като доказателство по делото Рамков
договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011 г., сключен между “КТБ” АД и “Н.П.” ЕООД като кредитополучател/наредител,
по силата на който банката предоставя на кредитополучателя рамков кредитен
лимит в размер общо до 50 000 000 щатски долара, като са обособени
два подлимита – банкова кредитна линия за оборотни
средства и лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви, свързани с
дейността на дружеството, за обезпечаване на задължения на наредителя и/или
друго ползващо се лице съгласно искането от наредителя и по преценка на
банката.
Представени са и сключените към него Анекс № 1 от 27.05.2011 г., Анекс № 2 от
29.05.2012 г. и Анекс № 4 от 01.06.2014 г.
Представен
е от ищеца и Договор за банкова кредитна линия от 26.05.2011 г., сключен между “КТБ” АД и “Н.П.” ЕООД като кредитополучател, по силата на който банката
отпуска на кредитополучателя банкова кредитна линия, с кредитен лимит в размер
на 25 000 000 щатски долара, с краен срок за погасяване на задълженията
по кредита до 01.07.2014 г.
Представени са и
сключените към договора Анекс № 1 от 26.05.2011 г., Анекс № 2 от
22.08.2011 г., Анекс № 3 от 14.11.2011 г., Анекс № 4 от 05.01.2012 г., Анекс №
5 от 09.02.2012 г., Анекс № 6 от 29.05.2012 г., Анекс № 7 от 29.05.2013 г. и
Анекс № 8 от 01.06.2014 г.
Представени са от ищеца уведомление за прихващане с вх. № 11456/07.11.2014 г., уведомление с вх. № 11458/07.11.2014
г., уведомление с вх. № 11459/07.11.2014
г., уведомление с вх. № 11460/07.11.2014 г., уведомление с вх. № 11669/11.11.2014
г., уведомление с вх. № 11670/11.11.2014
г., уведомление с вх. № 11876/14.11.2014 г., уведомление с вх. № 11877/14.11.2014
г., уведомление с вх. № 12140/21.11.2014 г., уведомление с вх. № 12141/21.11.2014
г. и уведомление с вх. №
12961/18.12.2014 г. по
регистъра на “КТБ” АД, отправени от “Н.П.” ЕООД до “КТБ” АД, с които
кредитополучателят заявява, че прихваща придобити по силата на договори за
цесия вземания срещу вземанията на банката, произтичащи
от Рамков договор за предоставяне на кредитен лимит от 26.05.2011 г. и
сключените към него Анекс № 1 от 27.05.2011 г., Анекс № 2 от 29.05.2012 г. и
Анекс № 4 от 01.06.2014 г., както и Договор за банкова кредитна линия от
26.05.2011 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 26.05.2011 г., Анекс № 2 от
22.08.2011 г., Анекс № 3 от 14.11.2011 г., Анекс № 4 от 05.01.2012 г., Анекс №
5 от 09.02.2012 г., Анекс № 6 от 29.05.2012 г., Анекс № 7 от 29.05.2013 г. и
Анекс № 8 от 01.06.2014 г.
Представени
са и уведомления на цедентите до квесторите на “КТБ” АД, както и
техни договори с “КТБ” АД.
Представени са от ответника
договорите за прехвърляне на вземане (цесия), с които са придобити вземанията
от “Н.П.” ЕООД.
От служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с
решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ “КТБ” АД е поставена под специален надзор съгласно чл. 116 от ЗКИ,
постановено е спиране на плащаниията за определен
срок и са назначени квестори. Решението на УС на БНБ е обявено чрез вписване в
Търговския регистър по партидата на банката на 23.06.2014 г.
От служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с
решение № 114 по протокол № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е продължен
до 20.11.2014 г. срокът, за който банката е поставена под специален надзор, с
продължаване на действието на всички произтичащи от това мерки. В решението е
оповестено, че банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за
възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към
депозантите и другите кредитори, т.е. че банката не разполага с достатъчно
активи. Решението е обявено чрез вписване в Търговския регистър по партидата на
банката на 18.09.2014 г.
От служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с
решение № 138 по протокол № 27 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД по
смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998 г.
(отм.). Решението е обявено чрез
вписване в Търговския регистър по партидата на банката на 07.11.2014 г.
Не се спори
между страните и това се установява от представените по делото писмени
доказателства и от служебна справка в Търговския регистър по партидата на “КТБ” АД, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение № 664 по т.д. № 7549/2014 г.
по описа на СГС, VІ-4 състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността й е
прекратена.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. №
2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3
състав, е отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №
7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за
начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и вместо него е постановено, че се
определя начална дата на неплатежоспособността на “КТБ” АД датата 20.06.2014 г.
По делото е
изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза на вещо лице М.С. – З., съгласно което общият размер на вземанията
по кредитната експозиция на “Н.П.” ЕООД към 07.11.2014 г. е в размер на 28 827 274,36
щатски долара, към 11.11.2014 г. общият размер е
28 828 538,82 щатски долара, към 14.11.2014 г. общият размер е
28 850 068,74 щатски долара, към 21.11.2014 г. общият размер е
28 900 305,21 щатски долара и към 18.12.2014 г. общият размер е
29 095 492,10 щатски долара.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Преди да разгледа предявените искове, съдът намира, че следва да се
произнесе по общото възражение на ответника за недопустимост на същите поради
липса на взето решение за това от ФГВБ съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗБН.
Съгласно разпоредбите на чл. 60, ал. 3 и съответно на чл. 62, ал. 1 от ЗБН,
специалните исковете за нищожност и за недействителност на сделки се предявяват
от синдика на банката, а едва при негово бездействие от ФГВБ. Разпоредбата на
чл. 39, ал. 1, т. 13 от ЗБН касае именно възможността за предявяване на свързаните
с производството по несъстоятелност искове от Фонда при бездействие на синдика,
каквато хипотеза в случая не е налице. Аргумент за това тълкуване се съдържа в
самата норма in fine, предвиждаща и иск за търсене на отговорност на синдика, който е в рамките
на правомощията на Фонда. Поради горното прието решение от УС на Фонда не се
явява предпоставка за допустимост на исковото производство, инициирано от
синдика на банката, и възражението на ответника се явява неоснователно.
При предявяването на обективно съединени искове с предмет действителността
на сделка поредността на тяхното разглеждане се определи не от волята на ищеца,
а в поредността, произтичаща от естеството на твърдения порок. В рамките на
самите форми на недействителност също трябва да се следва градацията на
тежестта на пороците - поредността от най-тежкия през по-леките пороци (така в
Решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 199/12.03.2016 г. по гр.д. № 583/2016 г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О.; Решение № 50079/18.01.2023 г. по т.д. № 515/2021 г. по описа на ВКС,
Т.К., II Т.О.). Тъй като относителната недействителност предпоставя наличие на
валидно правоотношение, то разглеждането на исковете за прогласяване нищожност
на прихващанията следва да предхожда конститутивните
искове.
По отношение на
първите десет оспорени прихващания, извършени на
07.11.2014 г., на 11.11.2014 г., на 14.11.2014 г. и съответно на 21.11.2014 г.:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59,
ал.2 от ЗБН:
Искът, извън отменителните искове, се предявява от банката като ищец,
представлявана от синдика. С оглед направените уточнения на исковата молба,
такъв е и предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 26, ал. 2, предл.
трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН за
прогласяване на нищожността на извършените от ответника “Н.П.” ЕООД прихващания поради липса на форма.
Съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от
ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до
синдика на банката и трябва да бъде направено в писмена форма с нотариална
заверка на подписа. Разпоредбата се намира в Глава четвърта “Запазване, управление и
попълване на масата на несъстоятелността. Охранителни мерки”, раздел III “Попълване на
масата на несъстоятелността”.
При извършване на систематично тълкуване на разпоредбата, съдът, отчитайки
обективно съществуващата връзка между правните норми в цитираната глава на ЗБН,
намира, че правилото на чл. 59, ал. 2 от ЗБН се отнася за хипотеза на открито
производство по несъстоятелност на банката и назначен синдик.
В случая
оспорваните прихващания са извършени с изявления на ответника “Н.П.” ЕООД на 07.11.2014 г., на 11.11.2014
г., на 14.11.2014 г. и съответно на 21.11.2014 г., т.е. преди откриване на
производството по несъстоятелност на “КТБ” АД с решение №
664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4
състав. Процесните изявления за прихващане са адресирани до банката чрез
квесторите й съгласно нормите на Закона за кредитните институции.
С оглед горното за процесните прихващания, извършени преди откриване на
производството по несъстоятелност на банката и съответно назначаване на синдик,
не е приложимо изискването за писмена форма с нотариална заверка на подписа съгласно
чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове
с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от
ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид отхвърлянето на исковете за нищожност на прихващанията, следва да
бъдат разгледани предявените конститутивни искове за
обявяване на относителната недействителност на процесните прихващания.
По предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 5 от
ЗБН:
Отменителният иск
предоставя на кредитора правото да претендира обявяването за недействителни
спрямо него на действия, с които длъжникът го уврежда. Основният отменителен иск е уреден в нормата на чл. 135 от ЗЗД (П. иск, actio Pauliana).
Искът по чл. 59, ал. 5 от ЗБН, който се явява
специален спрямо Павловия иск по чл. 135 от ЗЗД, може да бъде предявен от
синдика, а при негово бездействие от ФГВБ или всеки кредитор на банката в
петгодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност на банката
(чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 60, ал. 3 от ЗБН). Искът
принадлежи на синдика, а не на несъстоятелната банка. В случая активно
легитимираните лица действат от името и за сметка на масата на
несъстоятелността. Извод за това може да се направи и от подхода, използван от
законодателя, при уреждането на дължимостта на
разноските в това производство. В чл. 59, ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по
такива искове не се събира предварително държавна такса, и ако искът
бъде уважен, следващата се държавна такса се събира от осъдената страна, а ако
искът бъде отхвърлен, държавната такса се събира от масата на
несъстоятелността. Следователно в случая синдикът на несъстоятелната банка се
явява активно легитимиран да предяви иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Процесуалните предпоставки за иска по чл. 59, ал. 5 от
ЗБН са висящо производство по несъстоятелност на банката и предявяването на
иска в петгодишен срок от откриването на
производството по несъстоятелност, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В случая
решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката е
постановено на 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014
г. по описа на Софийски градски съд. В случая исковете по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са предявени в рамките на законоустановения преклузивен срок.
С оглед на горното съдът намира, че същите са
допустими.
Не се спори между страните по делото и
това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че са
извършени от ответника процесните прихващания на посочените в същите дати и с
посочените по-горе насрещни вземания на страните. В случая първи десет оспорени
прихващания са извършени с изявления на ответника “Н.П.” ЕООД на 07.11.2014
г., на 11.11.2014 г., на 14.11.2014 г. и съответно на 21.11.2014 г. Поради това
приложение намира разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН в редакцията, действаща
към посочената дата (преди изменението – ДВ, бр.
98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г.). Разпоредбата на чл. 59,
ал. 5 от ЗБН, влязла в сила на 28.11.2014 г., е материално правна, поради което
и съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА може да има обратна сила и да се прилага за
правоотношения, възникнали преди влизането й в сила, само по силата на изрична
законова разпоредба. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за
държавния бюджет на Република България за 2014 г. (обн.
ДВ, бр. 98/2014 г.), с чийто §9 е въведено изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН,
не е предвидена преходна разпоредба, която да придава обратно действие на
изменението на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН.
Следва да се посочи, че не може да се приложи сочената от
ищеца редакция на нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (обн. ДВ, бр. 98/2014 г.) за заварените
правоотношения, тъй като предвиждащата обратно действие норма на §8 от ПЗР на
ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22/2018 г.) е обявена за противоконституционна
с Решение № 8/27.05.2021 г. по конституционно дело № 9/2020 г. Конституционният
съд на Република България, обнародвано в ДВ, бр.
48 от 08.06.2021 г. и е влязло в сила на 11.06.2021 г. Поради това същата не е
част от действащото право.
Ищецът се позовава на Определение от
15.11.2022 г. по дело № С-260/21 на СЕС, девети състав, в което е даден отговор
на отправено преюдициално запитване, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска държава членка да приеме общи
правила относно прихващането в рамките на банкова несъстоятелност дори ако те
имат обратно действие. В мотивационната част на определението, в частност §41,
е разяснено, че в случая се налага изводът, че приемането от
държава членка на общи гражданскоправни или търговскоправни
разпоредби относно режима на прихващането в рамките на банкова несъстоятелност,
дори те да имат обратно действие, само по себе си не може да наруши посочените
в точки 39 и 40 от определението изисквания, като този извод не
засяга съответствието на подобни разпоредби с националното право, което следва
да се прецени единствено от националните юрисдикции.
Следователно
даденото разрешение в горецитираното определение на СЕС не засяга
съответствието на подобни разпоредби с националното право, което се преценява
единствено от национална юрисдикция. Касателно противоконституционността
на горецитираната разпоредба на ЗБН, предвиждаща обратно действие на
изменението на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, се е произнесъл Конституционния съд на
Република България, като влязлото в сила решение на КС е задължително
за националния съд.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че следвало да
се преценява действащата редакция на чл. 59, ал. 5 от ЗБН не към датата на
извършване на изявлението за прихващане, а към датата на откриване на
производството по несъстоятелност на банката – 22.04.2015 г. и съответно да се
приложи редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН към ДВ,
бр. 98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Такова тълкуване би означавало на практика
да се въведе обратно действие на изменението, без такова да е част от действащо
право, и не се споделя от съда.
В допълнение, нормата на чл. 14, ал. 3 от ЗНА предвижда, че не
може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако
те са по-леки от отменените. Да се приложи след 22.04.2015 г. редакцията на чл.
59, ал. 5 от ЗБН в изменението, обнародвано в ДВ, бр. 98/2014 г., би придало обратно действие на
изменение, което се явява по-тежко от отмененото. С тази рекакция
на разпоредбата се въвежда и нов субект (кредитора), доколкото преди
изменението се е санкционирало само действие на длъжника (банката). Предвидената в ал. 5 на чл. 59 от ЗБН
възможност, въведена с цитираното изменение, да бъде обявено за недействително
по отношение на кредиторите на
несъстоятелността прихващане, извършено от кредитор, представлява изключение,
доколкото останалите фактически състави в ЗБН уреждат атакуване на действия и сделки, извършени от банката (длъжника).
Последицата
от уважаването на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН при приложено действие на
нормата в редакцията към 22.04.2015 г. би била, че прихващането не се е
състояло, като за попълване на масата на несъстоятелността на банката вземането
на банката по договора за кредит продължава да съществува и може да бъде
събрано принудително. Насрещното вземане на извършилия обявеното за
недействително прихващане кредитор към банката продължава да съществува, като
кредиторът се вписва служебно в списъка по чл. 64, ал. 1 от ЗБН, съгласно § 8
от ПЗР към ЗИД на ЗБН (доп. – ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.).
Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗБН (нова – ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от
22.10.2019 г.), вземанията на лицата, които са извършили прихващания, обявени
за недействителни по реда на чл. 59 с влезли в сила съдебни решения, се вписват
служебно от синдика в списъка по ал. 1, като за тези вземания се прилага чл.
100 от закона. Независимо от приетата нова разпоредба на чл. 64, ал. 2 от ЗБН, кредиторовото вземане остава без защитата, която са имали
останалите кредитори на/вложители в банката. Извършилите прихващането кредитори
при уважен иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН при евентуално приложение на редакцията
на нормата, действала към 22.04.2015 г., не могат да се ползват от възможността
като вложители да получат от ФГВБ гарантираната по закон сума до 196 000
лева, съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4,
ал. 1 от ЗГВБ (отм.), ако същата не им е платена за влоговете в банката и са
имали право на това.
Също така не е предвиден и ред за оспорване на списъка или възражение пред
синдика или съответно съда, ако вземането им по прихващането не бъде включено в
списъка в пълен размер или изобщо не бъде включено, тъй като са изтекли преклузивните срокове по чл. 66, ал. 1, чл. 66, ал. 6 и чл.
65, ал. 1 от ЗБН.
Аргумент, че тези кредитори са поставени в по-неблагоприятно положение от
останалите кредитори на банката, се черпи и от разпоредбата на чл. 59, ал. 6 от
ЗБН (нова - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 20.06.2014 г., изм.
относно влизането в сила - ДВ, бр. 22 от 2018 г.). Тази разпоредба предвижда,
че в случаите по чл. 59, ал. 5 от ЗБН действието на прихващането се отлага до
изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 от закона.
Т.е. кредиторите, срещу които е уважен отменителният
иск, следва да изчакат получаването на вземанията си до изпълнението на
окончателната сметка и евентуално удовлетворяване след останалите кредитори,
тъй като не е предвидено, че за техните вземания се заделят суми според реда за
удовлетворяване при разпределението на частичните сметки за разпределение в
несъстоятелността.
С
оглед на горното съдът намира, че възникналото правоотношение по процесните
прихващания следва да се регулира от правната норма, която е била приложима към
момента на извършване на съответното прихващане. В случая за прихващанията,
извършени от страна на ответника “Н.П.” ЕООД на 07.11.2014 г., на 11.11.2014 г., на 14.11.2014 г.
и съответно на 21.11.2014 г., следва да се приложи редакцията на разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 от ЗБН (обн. ДВ бр. 92/2002
г., в сила от 29.12.2002 г.), действала към 07.11.2014 –
21.11.2014 г. (така в Решение № 30/09.03.2022 г. по т.д. № 86/2021 г. по описа
на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Нормата на чл. 59, ал.
5 от ЗБН, в редакцията преди изменението от 28.11.2014 г., предвижда
относителна недействителност единствено на прихващания, извършвани от длъжника,
т.е. от самата банка. Съгласно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и
предвид събраните по делото доказателства, оспорваните прихващания са извършени
от кредитор на банката, който е имал и задължения към банката по отпуснат
банков кредит, а не от самата банка. Действията
на кредитор на банката остават извън предметния обхват на нормата на чл. 59,
ал. 5 от ЗБН в горецитираната редакция. Следователно не е налице изискуема
предпоставка от сложния фактически състав на разпоредбата – прихващането да е
извършено от длъжника (банката), т.е. вземането на банката да е активното
вземане по прихващането.
По изложените
съображения съдът намира, че предявените искове
с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН за първите десет оспорени
прихващания, извършени на 07.11.2014 г., на 11.11.2014 г., на
14.11.2014 г. и съответно на 21.11.2014 г., са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на прихващане с вх. №
12961/18.12.2014 г. по
регистъра на “КТБ” АД:
По иска с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал.
2 от ЗБН:
Съгласно чл. 3,
ал. 2 от ЗБН, от датата на решението за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за
кредитните институции не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия
с имуществото на банката с изключение на извършването на обичайни разноски,
насочени към неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се
извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или
обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични
задължения, независимо от начина на изпълнение.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗБН, действия и сделки, извършени в нарушение на
забраните, установени в ал. 2, са нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността.
Ищецът
претендира да бъде обявено за нищожно прихващането от 18.12.2014 г., тъй като
представлява сделка, насочена към изпълнение на парични задължения
на банката по смисъла на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от ЗБН, и
е извършено след отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. Предвид
характера на последиците на нормата – нищожност на действия и сделки, същата не
може да се тълкува разрширително.
В Решение №
239/15.05.2018 г. по т.д. № 986/2017 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О., е дадено разграничение между иска по чл. 3,
ал. 3 вр. с ал. 2 от ЗБН и този по чл. 59, ал. 3 от
ЗБН, насочени срещу прихващане, извършено от кредитор на банката. Прието е, че “изпълнението на
задължение”
не може да се възприеме като събирателен израз, включващ и “прихващането”, което в общите
облигационни разпоредби е визирано като “способ за погасяване на задължения”, наред с подновяването
и опрощаването, а не като изпълнение на задължение (раздел ІІІ т. 1, съответно
раздел V от Обща част на ЗЗД). При това, видно от останалата част на чл. 3, ал. 2 ЗБН (извън релевантното за спора “изпълнение на парични
задължения на банката, независимо от начина на изпълнение”), обект на
разпоредбата са действия и сделки, осъществими от банката, като участник в
атакуваното правоотношение, имащи правни последици, като изходящи от банката, в
качеството й на собственик или длъжник, инициирал атакуемото действие.
Законодателят изрично посочва чии изявления за прихващане санкционира с
недействителност в чл. 59, ал. 5 ЗБН – прихващане, извършено както от кредитор, така
и от банката, но видно от редакцията на, ал. 3 на същата разпоредба и по
аргумент от ал. 4, в тази хипотеза прихващането изхожда единствено от кредитор.
Аргумент за това е и че, за разлика от чл. 59, ал. 4 ЗБН, законодателят в чл. 3, ал. 2 ЗБН е приел за релевантен момента на самото решение
за отнемане лицензията за извършване на банкова дейност (с наличието на
обстоятелствата, основание за отнемането на който, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ, банката обективно е или би следвало да е в
известност към момента на постановяването му), а не момента на вписването на
същото решение, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗКИ, както предвижда чл. 59, ал. 4 ЗБН, доколкото именно от вписването същото се счита
известно на третите лица, каквито са и кредиторите. Последното логично
предпоставя и по отношение “изпълнение на задължение на банката” в чл. 3, ал. 2 ЗБН да се приемат за визирани от законодателя предприети
от самата банка действия.……………………………. Следователно, прихващането, извършено от
кредитор на банка в несъстоятелност, не попада сред действията и сделките,
визирани в чл. 3, ал. 2 ЗБН и подлежи на атакуване само на основание чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, в качеството им на специални за този погасителен
способ норми.
В
случая атакуваното прихващане от 18.12.2014 г. е извършено от страна на
кредитора ответник “Н.П.”
ЕООД, а не от самата банка. Касае се за погасяване на задължение от страна на
кредитор на банката чрез изявление за прихващане, а не за разпоредително
действие на самата банка. С оглед това и предвид даденото в горецитираното
решение на ВКС разяснение на чл. 3, ал. 2 от ЗБН, действията на кредитора остават извън предметния обхват
на нормата. Поради това не е налице изискуема предпоставка от сложния
фактически състав на иска.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 3, ал. 3 вр. с ал. 2 от
ЗБН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59,
ал. 2 от ЗБН:
По отношение на
характера на иска съдът е изложил съображения по-горе в решението, към които
препраща за процесуална икономия.
В случая
оспорваното прихващане е извършено с изявления на ответника “Н.П.” ЕООД на 18.12.2014 г., т.е. преди откриване на производството по
несъстоятелност на “КТБ” АД с решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. по
описа на СГС, VІ-4 състав, и преди назначаването на синдик. Същото е адресирано
до банката чрез квесторите й съгласно нормите на Закона за кредитните
институции.
Поради това не е
приложимо изискването за писмена форма с нотариална заверка на подписа съгласно
чл. 59, ал. 2 от ЗБН. Предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от
ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на исковете за нищожност на изявлението за прихващане от
18.12.2014 г., следва да бъде разгледан предявеният конститутивен
иск по чл. 59, ал. 3 ат ЗБН за обявяване на относителната недействителност на същото.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от
ЗБН:
Предвидената в ал. 3 на чл. 59 от ЗБН
възможност да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващане, извършено
от кредитор, представлява изключение, доколкото в редакцията на ЗБН към датата
на извършване на процесното прихващане останалите фактически състави в ЗБН уреждат атакуване на действия и сделки, извършени от
банката (длъжника).
Нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН предвижда, че прихващането
може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към
момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. Аналогична е разпоредбата на чл. 645, ал. 3 от ТЗ в
производството по несъстоятелност на търговец. И двете норми уреждат
специални отменителни
искове (наричани в правната теория и “преферентни” искове) в производството по несъстоятелност на банка,
съответно на търговец.
Казаното по-горе
относно страните и преклузивния срок
за предяването на иска с правно основание чл. 59, ал.
5 от ЗБН, се отнася и за иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН. В
случая искът е предявен от легитимирана страна, при висящо производство по
несъстоятелност на банката и в рамките на преклузивния
петгодишен срок по чл. 62, ал. 2 от ЗБН, поради което
е допустим.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че цедираното вземане е съществувало и е изискуемо към момента
на извършеното изявление за прихващане. Вземанията са придобити от ответника “Н.П.” ЕООД по силата на договор за прехвърляне
на вземане (цесия) от 19.11.2014 г., сключен между Б.Х.С., като цедент, и “Н.П.” ЕООД, като цесионер (находящ
се на л. 435-440 от делото), и договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 24.11.2014 г., сключен
между К.Д.С.,като цедент, и “Н.П.” ЕООД, като цесионер
(находящ се на л. 440-444 от делото).
Видно от
посочената в уведомленията дата на договора за цесия, вземането е придобито от
ответника “Н.П.” ЕООД преди
постановяване на решението от 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014 г. по
описа на Софийски градски съд за откриване на прозводство
по несъстоятелност на “КТБ” АД, както изисква нормата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
От събраните по делото писмени доказателства и изслушаното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ответникът “Н.П.” ЕООД е имал
задължения към “КТБ” АД по рамковия
договор и договора за за банкова кредитна линия. Задълженията на ответника към банката също са възникнали преди датата на
откриване на производство по несъстоятелност на банката.
Съгласно
разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу вземането на
насрещната страна, т.е. срещу задължението си. Изискванията за прилагане на
последиците на материалноправното
(извънсъдебно) прихващане са ликвидност и изискуемост на двете
насрещни вземания. За да настъпи действието на
извънсъдебното прихващане до размера на по-малкото от двете насрещни
вземания, респ. да бъде същото зачетено от съда, следва към момента
на прихващането да са безспорно установени между страните насрещните еднородни
вземания, като активното вземане, което се противопоставя и с
което се иска прихващане, трябва да е изискуемо. В случая това са цедираните вземания по банкова сметка, ***о.
В Решение № 149 от 30.10.2009 г. по т.д. № 79/2009 г. по описа на ВКС,
Т.К., ІІ Т.О., е прието, че правният ефект на материалноправното изявление за прихващане
на две насрещни,
изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва
с факта на отправяне на изявлението
за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, от който момент насрещните
вземания се считат погасени. Следователно в разглеждания случай правният ефект на процесното
прихващане по отправеното от ответника “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД изявление е настъпил на датата на получаване на уведомленията от
банката – на 18.12.2014 г.
С оглед на това съдът намира, че прихващането е валидно направено от
ответника “Н.П.” ЕООД и е породило погасителния си
ефект, своето материалноправно действие. С оглед на
горното, без правно значение в случая е дали и кога банката е осчетоводила
прихващането. Независимо от това, следва да се посочи, че от приетото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява счетоводното
отразяване на прихващанията от страна на банката.
Следователно в случая са налице първите две предпоставки от сложния
фактически състав на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Настоящият състав намира, че е налице и третата предпоставка - знанието у ответника “Н.П.” АД, че е
настъпила неплатежоспособност на банката. В случая
използвания термин “неплатежоспособност” следва да се разбира като наличие на знание
(възприемане) за факти и обстоятелства, които предполагат състояние на
неплатежоспособност, т.е. в широк смисъл, доколкото по принцип установяването
на състоянието на неплатежоспособност се извършва от съда по подадената от БНБ
молба по чл. 8 от ЗБН. Така понятието е използвано от законодателя в разпоредбите
на чл. 71 от ЗЗД и чл. 241 от ЗЗД. В този смисъл се употребява понятието “неплатежоспособност” и в разпоредбите на чл. 645, ал. 3 от ТЗ и съответно
чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
В случая се
установява, че с решение № 138 по протокол № 27 от 06.11.2014 г. на УС на
БНБ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на “К.Т.Б.” АД по
смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998г.
(отм.), което решение е обявено в Търговския регистър по партидата на банката
на 07.11.2014 г. и е известно на третите лица, каквото е и ответното дружество,
на основание чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. С оглед на това съдът намира, че с
отнемането на лиценза, което е последвало спирането на плащанията на
вложителите повече от седем дни, и е задействан механизмът по ЗГВБ (отм.), на вложителите на банката е станало известно състоянието
на неплатежоспособност на същата. Плащанията на гарантираните суми по влоговете
са започвали на 04.12.2014 г.
В случая следва
да се отчете също, че ответното дружество е търговец и дължи полагане на
грижата на добрия търговец при извършваните сделки, включително и прихващането като
едностранна сделка. Грижата на добрия търговец изисква от длъжника да положи грижа, по-голяма
от обичайната и от грижата на добрия стопанин (чл. 63, ал. 2 от ЗЗД), като
преценката за дължимата грижа следва да се извършва на база търговското
качество на лицето, както и на вида и характера на престацията (така в Решение
№ 6/27.02.2013 г. по т.д. № 1028/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.). В случая при преценка на дължимата грижа на добрия търговец следва
да се приеме, че същият дължи поне извършване на проверка по партидата на “КТБ” АД в Търговския регистър при извършване на прихващането. Поради това не
може ответникът търговец да черпи благоприятни последици от собственото си
недобросъвестно поведение и неполагане на необходимата грижа на добрия търговец
за защита на собствения си интерес.
Договорите за прехвърляне на вземания от 19.11.2014 г. и съответно от
24.11.2014 г., въз основа на които са придобити вземанията по оспорваното
прихващане по изявление с вх. № 12961/18.12.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, са сключени след датата на отнемане на лиценза
на банката. С оглед на това и предвид горното, може да се направи обоснован
извод, че е налице знание на ответника, че банката не е била в състояние на
изпълни изискуемите си вземания към вложителите/депозантите, т.е. че е
изпаднала в състояние на неплатежоспособност.
Този извод не се променя и от доводите на ответника, че мерките по чл. 115 от ЗКИ касаят оздравяване на банката.
Специалният надзор на банката е предвиден при опасност от неплатежоспособност,
както е и озаглавен раздел VIII “Специален надзор при опасност от
неплатежоспособност” на
ЗКИ, в който систематично се намират разпоредбите на чл. 115-121 от закона. А
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ЗКИ (редакция – изм. и доп. ДВ. бр. 27 от
25.03.2014 г.) предвижда, че банката се поставя под
специален надзор с решение на БНБ, когато е налице опасност от
неплатежоспособност при посочените предпоставки.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 3
от ЗБН касателно изявление за прихващане,
обективирано в уведомление с вх. № 12961/18.12.2014 г., е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 59, ал. 7 от ЗБН и с оглед изхода на спора, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 9 486,28 лева, съразмерно с уважената част от исковете, както и в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Съгласно чл. 59, ал. 7 от ЗБН и с оглед изхода на спора, несъстоятелната
банка следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 209 694,88 лева, съразмерно
с отхвърлената част от исковете, както и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5
лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80
от ГПК, ищецът претендира разноски в размер на 600 лева – депозит за вещо лице.
С оглед изхода на спора в полза на несъстоятелната банка следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 27,12 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът не представя доказателства за
извършването на разноски, поради което такива не му се присъждат по делото.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез СИНДИКА А.Д.
и К.М., против “Н.П.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗБН, да бъдат обявени за нищожни поради липса на форма прихващания,
извършени от “Н.П.” ЕООД с уведомление с вх. № 11456/07.11.2014 г. (в
частта за сумата от 14 024,82 евро), уведомление с вх. № 11458/07.11.2014 г., уведомление с вх. № 11459/07.11.2014 г., уведомление с вх. № 11460/07.11.2014
г., уведомление с вх. № 11669/11.11.2014 г., уведомление с вх. № 11670/11.11.2014 г., уведомление с вх. № 11876/14.11.2014
г., уведомление с вх. № 11877/14.11.2014 г., уведомление с вх. № 12140/21.11.2014
г. и уведомление с вх. № 12141/21.11.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД,
отправени от “Н.П.” ЕООД до “КТБ” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д. и К.М. - синдика на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, против “Н.П.”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно
основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН да бъдат обявени за относително недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД
(н.) прихващания, извършени от “Н.П.” ЕООД с уведомление с вх. № 11456/07.11.2014 г. (в частта за сумата от 14 024,82 евро), уведомление с вх. № 11458/07.11.2014
г., уведомление с вх. № 11459/07.11.2014
г., уведомление с вх. № 11460/07.11.2014 г., уведомление с вх. № 11669/11.11.2014
г., уведомление с вх. № 11670/11.11.2014
г., уведомление с вх. № 11876/14.11.2014 г., уведомление с вх. № 11877/14.11.2014
г., уведомление с вх. № 12140/21.11.2014 г. и уведомление с вх. № 12141/21.11.2014
г. по
регистъра на “КТБ” АД, отправени от “Н.П.” ЕООД до “КТБ” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез СИНДИКА А.Д.
и К.М., против “Н.П.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗБН, да бъде обявено за нищожно прихващане, извършено от “Н.П.” ЕООД с уведомление с
вх. № 12961/18.12.2014 г. по
регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Н.П.” ЕООД до “КТБ” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, чрез СИНДИКА А.Д.
и К.М., против “Н.П.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето от ЗЗД вр. с чл. 59,
ал. 2 от ЗБН, да бъде обявено за нищожно поради липса на форма прихващане,
извършено от “Н.П.” ЕООД с уведомление с
вх. № 12961/18.12.2014 г. по
регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Н.П.” ЕООД до “КТБ” АД.
ОБЯВЯВА на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на “К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност), ЕИК ******, прихващане, извършено с уведомление с вх. № 12961/18.12.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД, отправено от “Н.П.” ЕООД ***
БАНКА” АД, с вземания по изявлението за
прихващане в общ размер на 237 157,09 лева, от които вземане в размер на 126 893,54 лева, придобито от
“Н.П.” ЕООД чрез цесия от Б.Х.С., за което банката е уведомена на 17.12.2014 г., и вземане в размер
на 110 263,55 лева, придобито
от “Н.П.” ЕООД чрез цесия от К.Д.С., за което банката е уведомена на 17.12.2014 г., със задължения на “Н.П.” ЕООД към “КТБ” АД (н.), произтичащи от Рамков договор за предоставяне на кредитен
лимит от 26.05.2011 г. и сключените към него Анекс № 1 от 27.05.2011 г., Анекс
№ 2 от 29.05.2012 г. и Анекс № 4 от 01.06.2014 г., както и Договор за банкова
кредитна линия от 26.05.2011 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 26.05.2011
г., Анекс № 2 от 22.08.2011 г., Анекс № 3 от 14.11.2011 г., Анекс № 4 от
05.01.2012 г., Анекс № 5 от 09.02.2012 г., Анекс № 6 от 29.05.2012 г., Анекс №
7 от 29.05.2013 г. и Анекс № 8 от 01.06.2014 г.
ОСЪЖДА “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд
държавна такса в производството пред СГС в размер на 209 694,88 лева (двеста и девет хиляди шестстотин
деветдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА “Н.П.”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд
държавна такса в производството пред СГС в размер на 9 486,28 лева (девет хиляди
четиристотин осемдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки) и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК “Н.П.”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от
27,12 лева (двадесет и седем лева и
дванадесет стотинки), представляваща разноски по делото пред СГС,
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на Н.Г.Г., ЕГН **********, В.К.М., ЕГН **********, И.Г.Г. - М., ЕГН **********, П.И.Н., ЕГН **********, Е.Г.М., ЕГН **********, П.Б.В., ЕГН **********, П.К.С., ЕГН **********, Р.А.Д., ЕГН **********, В.И.К., ЕГН **********, Г.В.Г., ЕГН **********, В.Т.Л., ЕГН **********, “С.2.” ЕООД,
ЕИК ******, Т.Б.Л., ЕГН **********, “В и В И.” ЕООД, ЕИК ******, “П.Д.” АД,
ЕИК ******, Б.Х.С., ЕГН **********, К.Д.С., ЕГН **********, и Л.П.Д.,
ЕГН **********, в качеството им на трети лица-помагачи на страната на
ответника - “Н.П.” ЕООД, ЕИК ******.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :