Решение по дело №917/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                     

град Ловеч, 12.03.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на десети февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 917 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

          С Електронен фиш Серия К № 3891742 на ОД на МВР Ловеч на Х.Н.С., ЕГН: ********** ***, като законен представител на «К.Х.» ЕООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от , за това, че на 23.07.2020 г. в 14:44 часа в обл.Ловеч на ПП І – 4, км. 27+700, посока гр.София, землището на с.Сопот, при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км/ч, установено с АТС тип мобилна система TFR1-M и отчетен толеранс от минус 3% с МПС «Рено Мастер» с рег.№ СА 9338 ХК е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 608. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 120 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч.

          Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Х.Н.С., който го обжалва в срок чрез адв.Д. и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не е конкретизиран вида на автоматизираното техническото средство, с което е заснето нарушението, а от справка в интернет е установил, че използваното техническо средство е мобилно, както и че същото не е преминало метрологичен контрол. Излага, че съгласно ТР №1/2014 г. на ВАС установяването и заснемането  на нарушение могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, поради което счита, че е бил приложим общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи, че неправилно е измерена скоростта, тъй като наказващият орган не е приспаднал максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС. Освен това изтъква, че ЕФ е издаден след срока по чл.34 от ЗАНН и е настъпила погасителна давност. Поради изложеното моли обжалвания ЕФ да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява и адв.Д., пълномощник на жалбоподателя. Постъпила е молба със становище по същество и претенция за присъждане на разноски.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, тъй като към преписката не присъстват доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя, видно от представените доказателства/разпечатка л.14/ в СУ“АНД“ е въведена дата на връчване 24.09.2020 г., жалбата е подадена по куриер и е входирана в ОД на МВР - Ловеч на 06.10.2020 г., но по същество е неоснователна.

          Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата и становището по същество нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 120 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, т.е. превишение от 30 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за извън населено място е 90 км/ч, което е в съответствие и с представените от ОПУ - Ловеч писмо и схема на пътния участък/л.44-л.45/, т.е. максимално допустимата скорост 90 км/ч произтича от разпоредбата на чл.21, ал.1 от закона, в която е въведена като разрешена при движение извън населено място. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І-4, км.27+700, землището на с.Сопот, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокол за използване на АТСС/л.19/. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 124 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс 120 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от минус 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената за извън населено място 90 км/ч. Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН.

          От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11  от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 120 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е  90 км/ч., видно от снимковия материал.

Безспорно установено е по делото, като е отразено и в ЕФ, че управляваният от жалбоподателя  автомобил е бил засечен с техническо средство -  мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 608, одобрена на 24.02.2010 год., със срок на валидност до 24.02.2020 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 издаден от БИМ на 24.02.2010 г., протокол за проверка № 4-22-19  от 14.08.2019 год., като тук следва да се отбележи, че съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно §7 от ПЗР на ЗИ средства за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях, което в случая е налице и се установява от приложения към делото протокол от последваща проверка/л.10/. От посочените писмени доказателства се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, поради което съдът не приема възраженията в жалбата относно неизправност на използваното АТС. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).

          Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В. Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител  и кога е прегледал записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на представител на ЮЛ, тъй като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на «К.Х.» ЕООД. Управителят на дружеството – Х.Н.С., срещу когото е издаден ЕФ не е възразил и не е заявил да е предоставял автомобила на друго лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства жалбоподателят, след получаване на ел.фиш не е депозирал визираната в чл.189, ал.5 от писмена декларация, като в дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран С., като управител на ЮЛ, чиято собственост е автомобила, с който е извършено нарушението. Съдът не счита, че е наложена глоба на юридическото лице, което би било недопустимо, тъй като видно от ел.фиш изрично е отразено, че глобата се налага на С. като законен представител на „ К.Х.” ЕООД, като е посочено и ЕГН на санкционираното лице. Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП гласи: ”Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство” и именно тази разпоредба е приложима в случая и обосновава налагане на глоба на жалбоподателя. По закон, ако собственика не посочи лицето, на което е предоставил МПС, санкцията се налага на собственика или на неговия представител, ако собственик е ЮЛ, както е в случая.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил  Протокол с рег. № 906р-4907 с дата на използване 23.07.2020 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 23.07.2020 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане/в двете посоки/, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от наредбата. Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,бр.54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.” Съгласно легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015г./, „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл.165, ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/  ДВ, бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ и не предвижда обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7 от  Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.

          Предвид на изложените съображения,съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при издаването на ел.фиш.

         Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Действително към преписката не са ангажирани доказателства за налагани наказания по ЗДвП на водача, но само това обстоятелство не може да обоснове извод за маловажност на нарушението. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя. Следва да се има предвид и това, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя най-общо казано през последните години е една от основните причини за настъпването на пътно транспортни произшествия с тежък резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава обществената опасност на деянието и всеки компромис по отношение на такова деяние би бил неуместен.

          При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона, действащ към датата на извършеното нарушение наказание за това нарушение.

          По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

          При този изход на процеса искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

          Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

         

                                 Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш  -  К № 3891742 на ОД на МВР Ловеч, с който на Х.Н.С., ЕГН: ********** ***, като законен представител на «К.Х.» ЕООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от , като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                            

                                                      

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :