Мотиви към Присъда № 260014 от 02.04.2021г. по н.ч.х.д. № 1202/2019г.
описа на ДРС
Производството по делото е
образувано по тъжба от В.К.И., ЕГН: ********** срещу С.А.П. *** с повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК за това, че на 02.08.2019г.
в гр. Добрич причинила на ЧТ разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
от НК и чл. 129 от НК – лека телесна повреда.
Преди
даване ход на съдебно следствие, съдът прие за съвместно разглеждане предявения
от ЧТ срещу подсъдимата граждански иск в размер на 2000лв., представляващ
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на описаното в
тъжбата деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, и конституира ЧТ, като граждански ищец в
процеса.
В съдебно заседание повдигнатото
обвинение се поддържа изцяло от повереника на частния тъжител и се пледира подсъдимата
да бъде призната за виновна и наказана по преценка на съда. Изцяло се
поддържа предявения граждански иск срещу
подсъдимата, като се претендира и за сторените по делото разноски.
Редовно упълномощеният защитник на подсъдимата
пледира за оправдаването й, като обосновава становището си с липсата на
безспорни обективни доказателства, установяващи съставомерно действие,
извършено от подзащитната й.
Подсъдимата не се признава
за виновна и дава подробни обяснения в хода на съдебното следствие. На дадената
последна дума - моли да бъде оправдана.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
През 2019г. подсъдимата заемала
длъжност „ главен счетоводител „ в ОС на „ БЧК „ гр. Добрич, където работила и
ЧТ В.К.И.. В края на м. юли 2019г. се установило, че трудовия стаж на ЧТ
трябвало да бъде преизчислен, като за целта следвало да представи на
подсъдимата Акт за раждане на дъщеря си. На 02.08.2019г. ЧТ представила в
кабинета на подсъдимата необходимия документ, в оригинал. Подсъдимата направила
копие на същия и го оставила на бюрото си. Когато ЧТ влязла в кабинета й,
подсъдимата я уведомила, че е направила копие на документа и й върнала
оригинала. ЧТ се възпротивила на решението на подсъдимата да копира Акта за
раждане на дъщеря й и пожелала да вземе направеното копие. Подсъдимата не се
съгласила и между тях възникнал словесен конфликт, и ЧТ взела копието. Тъй като
подсъдимата била твърдо решена да запази към досието на ЧТ копието на Акта за
раждане, хванала ЧТ за дясната ръка и започнала да я дърпа. ЧТ започнала да
вика за помощ, когато в кабинета първо влязъл св. Д. А.Т. и се опитал да разтърве двете жени.
Призивите за помощ на подсъдимата били чути и от св. К.С.. Непосредствено след св.
Т., в кабинета на подсъдимата влязъл и св. Е., който на висок тон попитал: „
Как не ви е срам ? „, след което физическото съприкосновение между двете жени
било преустановено. Свидетел на случилото се станала и св. С.Ц.Й..
В резултат на действията на
подсъдимата, ЧТ получила оток и драскотина на дясно слепоочие, кръвонасядане и
две дръскотини по вътрешна повърхност на дясната мишница, обусловили болка и
страдание, без разстройство на здравето.
Силно афектирана от
случилото се, ЧТ се обадила на св. Д.М. и я помолила да я посъветва към кой
психолог да се обърне, след като й разказала какво й се е случило.
Подсъдимата също споделила
за случилото се на съпруга си – св. Петър И. Пенев.
По
доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена от събраните по делото чрез гласни доказателствени
средства, доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А.Е., Д.Т., С.Й., Д.М., К.С. и
Петър Пенев, както и в обясненията на подсъдимата, дадени в хода на съдебното
следствие. Съдът изцяло кредитира събраните гласни доказателства, съдържащи се
в показанията на св. Е., Д.Т., Д.М., С.Й., К.С. и обясненията на подсъдимата,
като еднопосочни, съвпадащи по същество и взаимодопълващи се, касателно
причината за възникване на конфликта и участниците в него. Що се отнася до
безспорното установяване на извършеното от подсъдимата противоправно деяние,
съдът кредитира единствено показанията на свидетелите Е., Т. и Й., като
безпристрастни, обективни, и изцяло съответсващи на заключението на обективно
изготвената СМЕ. Като подробно описващи емоционалното състояние на ЧТ, съдът
изцяло кредитира показанията на св. Д.М., ответстващи на приобщеното към
доказателствения материал по делото заключение на СПЕ.
Настоящият състав кредитира и документите, съдържащи факти от значение за изясняване на
обстоятелствата по делото – изготвената преписка във връзка с процесното деяние
от ОС „ БЧК „ Добрич, приложените от ЧТ медицински документи, също и справка за
характеристични данни на подсъдимата, свидетелство за съдимост, справки за
образувани досъдебни производства, приети и приложени към делото и приобщени на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал.
Настоящият
състав приобщи към доказателствения материал по делото, като обективно
изготвени от компетентни вещи лица и СМЕ - установяваща получените от ЧТ
увреждания, както и СПЕ.
При изложените фактически констатации и съображения, съдът
намира за доказано, че подсъдимата на 02.08.2019г. в гр. Добрич,
причинила на В.И. лека телесна повреда - болка и страдание без разстройство на
здравето, изразяващи се в оток и драскотина на дясно слепоочие, кръвонасядане и
две драскотини по вътрешна повърхност на дясната мишница – престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК, като я оправда по първоначално повдигнатото обвинение по чл.
130, ал. 1 от НК.
Подсъдимата е годен субект на вмененото престъпление, като пълнолетно, вменяемо
физическо лице
към датата на извършването му.
От обективна страна, подсъдимата с действията си е
причинила на ЧТ телесни увреждания, обуславящ болка и страдание без
разстройство на здравето – лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. От субективна страна, съдът прие, че деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл, тъй като подсъдимата, е съзнавала общественоопасния характер
на постъпката си, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и
е искала настъпването им.
За деянието, наказуемо по чл.
130, ал. 2 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до
шест месеца или пробация или глоба от 100 до 300лв. Подсъдимата е с чисто
съдебно минало, до момента не е била освобождавана от наказателна отговорност
по реда на глава VІІІ от Общата част на НК, имуществените вреди, пряк и
непосредствен резултат от инкриминираното престъпление не са нанесени, с оглед
на което съдът я освободи от наказателна отговорност и на основание чл. 78 а
ал. 1 от НК, й наложи с Присъдата административно наказание “глоба”, чийто
размер, с оглед обстоятелството, че престъплението е извършено единствено при
смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, липса на образувани досъдебни производства, индивидуализира в
законоустановения минимум от хиляда лева.
Досежно предявения граждански
иск, ДРС съобрази следното:
Отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили
вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда
при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно се установи от
изложеното по-горе. По силата на чл. 45 от ЗЗД, подлежат на обезщетяване всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В хода на
съдебното дирене по безспорен начин се установи, че ЧТ е претърпяла неимуществени
вреди, в резултат на извършеното деяние по чл. 130, ал. 2 от НК. Предвид тези
обстоятелства, съдът прие че предявеният граждански иск за нанесените неимуществени
вреди от извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК са доказани и
обосновани до размер от 700лв., поради което го уважи, ведно с законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати сторените по делото разноски на тъжителя
в размер на 1212лв., представляващи адвокатско възнаграждение и разходи по
делото, както и 500лв. по сметка на ДРС, и 50лв. по сметка на ДРС,
представляващи държавна такса за предявения граждански иск.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател:
/
М. Кирчева/