РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Горна Оряховица, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20214120100849 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във
вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано
от П.С.С., Я.М.Д. и Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт В.М., твърди в исковата си
молба, че ответникът СТ. М. С. е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. №
**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен номер **********, на адрес: село Г.Д.Т., ул.... Сочи, че тези облигационни
отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на
,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от
ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия
момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като
сроковете са регламентирани в чл.28,ал.5 от ОУДПЕЕ, като потребителят изпада в забава
след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на
изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК
във вр. чл.107 от ЗЕ, на 11.02.2021г. в ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение срещу С.С. и е образувано е ч. гр. дело № 291/2021г. Твърди, че към момента на
подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на
1277,09 лв. за горепосочения обект на потребление, находящ се в село ГД.Т. УЛ..., като в
посочената сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 1215,53 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура №
**********/19.06.2020г., с падеж на 27.07.2020г., на стойност 1015,84 лв., за период на
консумация от 08.05.2020г. до 07.06.2020г., фактура № **********/20.07.2020г., с падеж на
25.08.2020г., на стойност 123,37 лв., за период на консумация от 08.06.2020г. до
07.07.2020г., фактура № **********/19.08.2020г., с падеж на 25.09.2020г., на стойност 76,32
лв., за период на консумация от 08.07.2020г. до 07.08.2020г., а също и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 61,56 лв., считано от падежа на всяка една фактура до
01.02.2021г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата.
Заявява, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и
в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на
изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурата не е
заплатена.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът СТ. М. С. му
дължи заплащане на сумата от 1277,09 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен
номер **********, кл. № **********, находящ се в село Г.Д.Т. УЛ..., включваща сумата
1215,53 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура №
**********/19.06.2020г., фактура № **********/20.07.2020г. и фактура №
**********/19.08.2020г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 61,56
лв., считано от падежа на всяка една фактура до 01.02.2021г., както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от
ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт В.М., депозира писмено становище, с което
заявява, че ответникът е заплатил процесните задължения за главница и лихва, но остава
неплатено задължението му за разноски. Излага съображения. Моли съда да приеме за
установено, че ответникът не дължи процесното вземане поради плащане, настъпило в хода
на съдебното производство. Моли съда да му присъди направените разноски поради това, че
ответникът е станал причина за образуване на делото.
Ответникът СТ. М. С. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. УЛ..., с друг известен адрес
: село Г.Д.Т. УЛ..., не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК,
въпреки че са му разяснени последиците от неподаването на писмен отговор.
В съдебно заседание, ответникът СТ. М. С., редовно призован, не се явява, не се
представлява. Не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не изразява
становище по предявените искове.
2
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът „Енерго-Про Продажби”
АД гр. Варна е издал за потребител СТ. М. С., за абонатен номер **********, кл. №
**********, находящ се в село Г.Д.Т., ул...., както следва : фактура №
**********/19.06.2020г. с падеж на 27.07.2020г., на стойност 1015,84 лв., за отчетен период
от 08.05.2020г. до 07.06.2020г., фактура № **********/20.07.2020г. с падеж на 25.08.2020г.,
на стойност 123,37 лв., за отчетен период от 08.06.2020г. до 07.07.2020г., и фактура №
**********/19.08.2020г. с падеж на 25.09.2020г., на стойност 76,32 лв., за отчетен период от
08.07.2020г. до 07.08.2020г., всички с основание – потребена и отчетена ел.енергия, на обща
стойност 1215,53 лв.
Съдът е приел за безспорни в настоящото производство фактите, че е образувано ч. гр.
дело № 291/2021г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про
Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 195/16.02.2021г. против длъжника С.М. С., за следните суми : сумата
1215,53 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия за периода от 19.06.2020г.
до 19.08.2020г. за обект с абонатен № **********, находящ се село Г.Д.Т. ул... по клиентски
№ **********; сумата от 61,56 лв., представляваща мораторна лихва, определена като сбор
от мораторните лихви на всички фактури за периода от датата на падежа по всяка една
фактура до 01.02.2021г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 12.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 25
лв., представляваща заплатена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и
издаване на изпълнителен лист, и сумата 50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че горепосочената
заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК,
поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със
заповедта вземания.
В настоящото производство е прието заключението на съдебно-икономическа
експертиза, която съдът кредитира изцяло, с оглед корекцията в нея, извършена устно в
съдебно заседание от вещото лице, кореспондираща на приетите писмени доказателства.
Видно от заключението на приетата СИЕ, считано към датата на нейното изготвяне
/01.11.2021г./ ответникът е изплатил на ищеца дължимите суми по процесните 3 фактури, в
т.ч. и начислената от ищеца лихва за забава до датата на извършеното плащане –
27.07.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, са допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване
на исковете за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед №
195/16.02.2021г. по ч. гр. дело № 291/2021г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез
3
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока
по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.
Съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника С.С. е
налице облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на ел.
енергия, като ответникът е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на
§1,т.41б,б.”а” от ДР на Закона за енергетиката. Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства (заверени преписи от извлечение от сметка към дата 01.02.2021г., справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към 31.03.2021г.; извлечение за фактури и
плащания към 31.03.2021г., фактура № **********/19.06.2020г., фактура №
**********/20.07.2020г. и фактура № **********/19.08.2020г.), и от заключението на
приетата и неоспорена от ответната страна СИЕ, в случая се обосновава извод, че по силата
на сключения между тях договор ищецът е предоставил на ответника и потребителят С.С. е
получил от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна и е ползвал ел. енергия в обект на
потребление с абонатен номер **********, кл. № **********, находящ се в село Г.Д.Т.,
ул..., през период на потребление от 08.05.2020г. до 07.08.2020г., при редовно извършен
отчет с електромер № 1119010808122439, на обща стойност 1215,53 лв., за което са издадени
следните документи : фактура № **********/19.06.2020г., фактура №
**********/20.07.2020г. и фактура № **********/19.08.2020г. При тези факти, в случая се
обосновава извод, че за ответника е възникнало задължение, по силата на сключения с
ищцовото дружество договор за продажба на ел.енергия, да плати цената на реално
доставената му от ищеца и ползвана от потребителя ел. енергия в процесния обект на
потребление на стойност 1215,53 лв., при условията и по начина, визирани в договора.
Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят
дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за
конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния
за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, за същия обект на
потребление, какъвто се явява и процесният случай.
На следващо място, към момента на приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, ищцовото дружество признава неизгодните за него факти, че в хода на съдебното
производство ответникът е заплатил всички дължими суми за главница – 1215,53 лв., и за
мораторна лихва – 61,56 лв., по процесните фактури, потвърдено от приетата СИЕ. Поради
това, съдът счита, че в случая не може да се приеме за установено съществуването на
парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна от ответника С.С. за
сумата от 1215,53 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на стойността
на потребената от ответника ел.енергия, по процесните фактури, както и на парично
вземане за мораторна лихва общо в размер на 61,56 лв., тъй като до приключване на устните
състезания в настоящото съдебно производство тези парични задължения са изцяло
погасени чрез извършени плащания от абоната.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковете се явяват неоснователни и следва да
4
бъдат отхвърлени като такива, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2021г.
до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
съдебни разноски за доплатена държавна такса /74,46 лв./, за възнаграждение на вещо лице
/160 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, общо в размер на 334,46 лв. в
исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство
разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско възнаграждение в общ
размер от 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, тъй като с
поведението си /неизпълнение на падежа на парични задължения/, същият е станал причина
за депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 291/2021г. по описа на ГОРС и за завеждане на
настоящите искове, интересът от които е отпаднал поради последващо погасяване на
задължението, обусловило нуждата от съдебна защита на дружеството-ищец. При
отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса ответникът е този, който ще понесе
отговорността за разноски. В този случай не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК.
Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да може ответникът да се
екскулпира от отговорността за разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице
в своята кумулативна даденост. В случая, макар и ответницата да признава
правопораждащите факти, с поведението си е дала повод за завеждане на делото.
Извършените плащания в хода на делото не се отразяват на правото на ищеца на разноски
досежно отхвърлената част от исковете поради погасяване на вземанията. В този смисъл е
практиката на ВКС – Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по
описа за 2016 г., ВКС, III г.о., Определение № 688 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2337/2014г. на
I т. о. на ВКС, Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. д. № 597/2011г. на IV г.о. на ВКС/.
По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на правния спор, като задължението за заплащане на направените по делото
разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, и именно в
духа на закона се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си
изцяло или отчасти. Затова ищецът има право на разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съразмерно с отхвърлената поради плащане в хода на процеса част от иска.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във
вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С.С., Я.Д. и Д.Д.,
чрез процесуален представител : юрисконсулт В.М., за приемане за установено по
отношение на СТ. М. С. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О., ул..., с друг известен адрес :
село Г.Д.Т. ул... че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град Варна, : град Варна 9009, район „Владислав
Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, СУМАТА от 1215,53
лв. /хиляда двеста и петнадесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща
главница за незаплатена ел. енергия за период на потребление от 08.05.2020г. до
07.08.2020г., за обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, находящ се в
село Г.Д.Т., ул..., по клиентски № **********, - вземания по фактура №
**********/19.06.2020г. с падеж на 27.07.2020г., на стойност 1015,84 лв., за отчетен период
от 08.05.2020г. до 07.06.2020г., фактура № **********/20.07.2020г. с падеж на 25.08.2020г.,
на стойност 123,37 лв., за отчетен период от 08.06.2020г. до 07.07.2020г., и фактура №
**********/19.08.2020г. с падеж на 25.09.2020г., на стойност 76,32 лв., за отчетен период от
08.07.2020г. до 07.08.2020г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
12.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 61,56 лв.
/шестдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода, считано датата на падежа на вземането по всяка една фактура до 01.02.2021г., за
които е издадена Заповед № 195/16.02.2021г. по ч. гр. дело № 291/2021г. по описа на ГОРС,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА СТ. М. С. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. УЛ..., с друг известен адрес :
село Г.Д.Т., общ. Г.О., ул..., ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав
Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от
П.С.С., Я.М.Д. и Д.Д., СУМА в размер на 334,46 лв. /триста тридесет и четири лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща направените в исковото производство
съдебни разноски за доплатена държавна такса /74,46 лв./, за възнаграждение на вещо лице
/160 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и СУМА в размер на 75 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр.
дело № 291/2021г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25 лв./ и
за юрисконсултско възнаграждение /50 лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
6
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7