Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Враца,
27.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, шести състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Нина Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1380 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-Враца” ЕАД гр.
Враца e подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Р.Н.Г.
за следните суми: 602,08 лв. главница за периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2019
г., 120,81 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2016 г. до
28.11.2019 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото – 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лв. държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена
чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, като след указание до
заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 4989/2019 г. по описа на РС
Враца.
Ищецът твърди да е доставил топлинна
енергия през периода от 31.07.2016 г. до 30.06.2019 г. за отопление, битово
горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за
жилище с адрес: гр. ****, ул. „***“ № **, вх. ***, ап. **, за която ответникът
не му заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането така, както е
предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът Р.Г.
счита, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Оспорва
съществуването на облигационна връзка между страните, като сочи, че ищецът не е
конкретизирал на какво основание претендира от ответника процесните суми – в
качеството му на собственик, наемател или ползвател. Оспорва твърдението, че до
него били изпращани покани за доброволно уреждане на спора. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 4989/2019 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление против ответника, е издадена Заповед № 3010/16.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 602,08 лв. главница за периода
от 31.07.2016 г. до 30.06.2019 г., 120,81 лв. мораторна лихва върху главницата
за периода от 31.08.2016 г. до 28.11.2019 г., както и законна лихва върху
главницата, считано от 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноските по делото – 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25,00
лв. държавна такса.
След
указание до заявителя, последният е депозирал искова молба, въз основа на която
е образувано настоящото производство.
По
делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация Враца” ЕАД на потребители в гр. Враца, от чиито заключителни
разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
От
приетата по делото справка № 366400/28.10.2020 г., издадена от Агенция по
вписванията, се установява, че на 24.01.2000 г. в Служба по вписванията гр.
Враца е вписана разпоредителна сделка - замяна, по силата на която ответникът е
придобил от лицата Т. Р. К. и К. Т. К. собствеността върху процесния имот,
находящ се в гр. Враца, ул. „Вежен“ № 7, вх. А, ап. 89, като на свой ред им е
прехвърлил собствеността върху имот, находящ се в гр. ****, бул. „***“ № **,
ап. ***. Видно е от представената справка освен това, че на 28.02.2013 г. е
вписана възбрана върху притежавания от ответника процесен имот, в полза на
ищеца в настоящото производство – „Топлофикация - Враца“ ЕАД.
Ищецът
е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която
е отразено, че към 28.11.2019 г. дължимата главница по партидата за процесния
имот е в размер на 602,08 лева за периода от 30.07.2016 г. до 30.06.2019 г. и
лихва за забава в размер на 120,81 лева.
За
установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, представлява жилище с адрес гр.***, ул.
„***“ № ***, вх. **, ап. **, партида с аб. № ****. Сградата е в режим на етажна
собственост и в нея е изпълнена сградна инсталация за отопление и битово горещо
водоснабдяване. Захранването с топлинна енергия се осъществява от абонатна
станция № ***. Посочено е, че нормативната уредба за начисление на количеството
енергия и за сградна инсталация е спазена. Посочено е, че в процесния период
дължимата цена на топлинна енергия възлиза на претендираната от
топлификационното дружество. Видно е от експертното заключение, че в процесния
период в процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия за
сградна инсталация – общи разходи на база отопляемия обем на имота по проект 129
куб. м. и за БГВ, като топлинна енергия за отопление в имота не е отчитана,
разпределяна и начислявана в процесния период. Констатирано е, че в имота е
осигуряван достъп, както и че са изготвяни изравнителни сметки, по които не са
открити подавани писмени възражения от абоната. Вещото лице е дало заключение,
че размерът на дължимите суми са, както следва: дължима главница за периода от
31.07.2016 г. до 12.12.2016 г. – 73,75 лв. и да периода от 13.12.2016 г. до
30.06.2019 г. – 528,33 лв.; дължима лихва за забава за периода от 31.08.2016 г.
до 12.01.2017 г. – 21,43 лв. и за периода от 13.01.2017 г. до 28.11.2019 г. –
99,07 лв.
Съдът
кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в
процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на
потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през исковия
период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 4.
начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление
на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от
сградната инсталация; 5. количеството и стойността на потребената от ответника
топлоенергия през исковия период.
През
процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е
намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в
чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление
и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети
от собствеността в сградата – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за
клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл.
153, ал. 3 ЗЕ/.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-Враца“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. Враца, които се изготвят от „Топлофикация- Враца“ ЕАД и
се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Ищецът е представил доказателства за
извършеното публикуване на процесните общи условия през 2008 г. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ.
С
Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по
Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е извършено нормативното
тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва
качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с
качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на
ограниченото вещно право на ползване. С т. 1 от цитираното ТР окончателно се
очерта кръгът от лицата, които дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ. Това са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, както и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, но само когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
От
събраните по делото доказателства се установява, че процесният топлоснабден
имот е придобит от ответника чрез замяна през 2000 г., поради което отговаря за
процесните задължения като собственик на имота.
Ответникът
е направил възражение за изтекъл период на погасителна давност за всички суми,
претендирани за периода преди 12.12.2016 г. Счита, че претенцията на ищеца за
тези отоплителни сезони е погасена по давност. Така направеното възражение е
основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и
задълженията към ищеца. Предявяването на иска спира течението на давността. При
предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, същият се счита за предявен с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая на 12.12.2019 г., поради което погасено по давност се явява
претендираното вземане за сумата от 73,75 лева и за периода от 31.07.2016 г. до
12.12.2016 г., защото изискуемостта им е настъпила преди 12.12.2016 г. /чл.
114, ал. 1 ЗЗД/.
С
оглед гореизложеното, ответникът Г. се явява клиент на топлинна енергия и дължи
заплащането на нейната стойност, като искът следва да бъде уважен за сумата от 528,33
лева и за периода от 13.12.2016 г. до 30.06.2019 г, като бъде отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер и за периода от 31.07.2016 г. до 12.12.2016
г. като неоснователен поради погасяването му по давност.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За
основателността на този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на
главен дълг и момента, в който е настъпила неговата изискуемост.
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на
задължението си да заплаща топлинната енергия, купувачът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпването на
дължимата сума по сметката или в касите на продавача. Ето защо
ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури,
считано от падежа на всяко отделно вземане. Непогасената сума от претендираната лихва за процесния
период е в размер на 120,50 лв. съгласно експертното заключение. С оглед
направеното от ответника възражение за изтекъл период на погасителна давност, искът
следва да бъде уважен частично – за сумата от 99,07 лева и за периода от
13.01.2017 г. до 28.11.2019 г., като бъде отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 120,81 лв. и за периода от 31.08.2016 г. до 12.01.2017 г.
като неоснователен.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и направеното искане от ищеца, в полза на последния следва да се
присъдят направените
по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ съдът определя първоначално юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца по гр. дело № 1380/2020 г. в размер на 100,00 лв. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 514,50 лева /от които държавна такса 63,18 лева,
юрисконсултско възнаграждение 86,80 лева, възнаграждение за вещо лице 190,94 лева и възнаграждение за
особен представител 173,58 лева/ пропорционално на уважената част от
предявените искове.
С
оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 75,00 лв. /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, като съобразно уважената част от исковете в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от 65,10 лева /от които държавна
такса 21,70 лева и юрисконсултско възнаграждение 43,40 лева/.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът следва да посочи, че плащането може да
се извърши по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
„УниКредит Булбанк“ АД.
При
горните съображения и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.Н.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***
дължи на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки“ № 9, представлявано от изпълнителния
директор Радослав Иванов Михайлов, следните суми, за които е издадена Заповед №
3010/16.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 4989/2019 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав:
-
528,33 лева на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ,
представляваща стойността потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 13.12.2016 г. до 30.06.2019 г. за имот на адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, вх. ***, ап. ***,
ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2019 г. до погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 602,08
лева и за периода от 31.07.2016 г. до 12.12.2016 г. като неоснователен;
-
99,07лева на основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 13.01.2017 г. до 28.11.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата до пълния предявен размер от 120,81
лева и за периода от 31.08.2016 г. до 12.01.2017 г. като неоснователен;
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1
ГПК Р.Н.Г.,
ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 514,50 лева, представляваща разноски пропорционално на уважената част от
предявените искове в производството по гр. дело № 1380/2020 г. по описа на РС Враца, както и сумата от 65,10 лева, представляваща разноски пропорционално на уважената
част от сумите в
производството по ч. гр.
д. № 4989/2019 г. по описа
на РС – гр. Враца.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът ПОСОЧВА,
че плащането може да се извърши по банков път – по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
„УниКредит Булбанк“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: