№ 770
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100513478 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №13478/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М. С. Г. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №10914 от 07.10.2022 г постановено по гр.д.
№13015/22 г на СРС , 27 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.318 ал.2 ТЗ , чл.198о ал.1 ЗВ, чл.203 ЗВ и чл.86 ЗЗД
на “Софийска вода” АД ЕИК ******* гр.София , че Г. дължи сумата от 454,65 лева
стойност на ВиК услуги за ап.№11 в гр.София ж.к******* за периода 27.02.2020 г –
27.02.2021 г , ведно със законната лихва от 04.06.2021 г до окончателното заплащане на
сумата и сумата от 22,58 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
29.03.2020 г – 27.02.2021 г , за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 15.06.2021 г по ч.гр.д.№31730/21 г на СРС , 27 състав ; както и в частта за
разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Не е
доказано от ищеца наличие на облигационно отношение по доставка на ВиК услуги .
Представената справка от АВп не доказва , че ответникът е вещен ползвател на имота , а е
само индиция в тази насока . Ищецът не е представил действащите за периода ОУ с
доказателства за публикуването им . Не са представени писмени доказателства за
предоставяне на ВиК услуги в процесния имот и за законосъобразно отчитане . Не е
установено , че е спазен чл.32 ал.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за
1
присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и
канализационните системи при разпределяне на сумите от общия и индивидуалните
водомери . Няма основания да се начислява стойност на услугите „на база“ при отказ на
потребителя да даде достъп за отчитане . Няма данни ищецът да е предоставил комплексна
услуга по чл.34а ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за подмяна/периодична проверка на
индивидуалните водомери . Последните са били нередовни и не може въз основа на техните
показания да се начисляват суми за ВиК услуги .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 18.10.2022 г
и е обжалвано в срок на 02.11.2022 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част. Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът извършва служебна
проверка за правната квалификация на исковете.
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че според справка по лице от СВ-
София , която е от официален държавен регистър , ответникът е придобил вещно право на
ползване за ½ част от процесния имот – ап.№11 в гр.София ж.к******* . Съгласно § 1 ал.1
т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и
канализационните системи ; потребител на ВиК услугите е собственикът или ползвателят на
съответния имот. Според чл.12 ал.1 ЗРВКУ доставката на ВиК услуги се извършва на
регулирани от ДКЕВР цени и се осъществява при публично известни общи условия .
Съгласно чл.31 ал.2 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните суми за ВиК услуги
в 30-дневен срок след издаване на фактура . Със заключенията на комплексната експертиза
/част СТЕ и част ССЕ/ исковете са частично доказани в посочените по-горе размери .
Решението на СРС е валидно , допустимо и правилно в обжалваната част . Единствено
дадената от СРС правната квалификация е неточна . Законосъобразната правна
квалификация е по чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи във вр. чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД .
Визираните от първоинстанционния съд чл.203 ЗВ и чл.198о ал.1 ЗВ също имат отношение ,
но не съдържат материално-правната уредба на процесните задължения на потребител на
ВиК услуги към ВиК оператор . Първата норма урежда възможността да се издаде заповед
2
за изпълнение за неплатени ВиК услуги независимо от размера им . Втората норма касае
статута и предмета на дейност на ВиК операторите , а не задълженията на потребителите за
заплащане на ВиК услугите .
Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния
имот . Съгласно § 1 ал.1 т.2 б.а и б.Б от ЗРВКУ и чл.3 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползвателите на
водоснабдителните и канализационните системи ; потребител на ВиК услугите е
собственикът или ползвателят на съответния имот. Към исковата молба ищецът е
представил справка по лице от СВ-София , че ответникът е вещен ползвател на ½ част от
имота - ап.№11 в гр.София ж.к******* .
Ответникът не е оспорил в отговора на исковата молба , че е вещен ползвател на процесния
имот , а само измерването и отчитането на ВиК услугите . Направил е и неоснователно
възражение за погасителна давност . Не е оспорена визираната справка по лице от СВ-
София . Следователно визираните доводи на въззивника се явяват преклудирани , както и
преклудиран и изцяло нов за процеса е доводът , че ОУ на ищеца не са били надлежно
одобрени и публикувани . Самите ОУ са представени още със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение . Съгласно чл.8 ал.2 и ал.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 г не е
необходимо писмено приемане на общите условия /ОУ/ от съответния потребител . Чл.8 ал.5
от Наредба №4 от 14.09.2004 г също не предвижда това , а напротив , че ОУ се приемат от
потребителя със самия договор за присъединяване .
С приетата пред СРС комплексна експертиза /част СТЕ и част ССЕ/ са доказани
предоставяне на ВиК услуги и задълженията на въззивника за главница и лихви за забава в
посочените по-горе размери . Въззивникът не е спазил чл.34а ал.5 от Наредба №4 от
14.09.2004 г за проверка на индивидуалните му водомери от оправомощено лице , поради
което процесната сума за главница може да се начислява по реда на чл.39 ал.6 във вр.ал.5 от
Наредбата - „на база“. При това не е необходимо показанията на индивидуалния водомер на
въззивника да се отчитат и да се отразяват в карнетите на партидата му . Следователно в
случая е неотносимо :
-дали въззивникът е осигурил достъп за отчитане ;
- как е разпределяна доставената вода в етажната собственост ;
- дали ищецът да е предоставил комплексна услуга по чл.34а ал.4 от Наредба №4 от
14.09.2004 г за подмяна/периодична проверка на индивидуалните водомери .
Въззивникът не е длъжен да използва услугите на ищеца за подмяна/периодична проверка
на индивидуалните водомери , а такива услуги предлагат и други оправомощени лица. От
друга страна по делото не е доказано от въззивника , че същият е поискал „комплексна
услуга“ от ищеца /за подмяна или периодична проверка на индивидуалните водомери /, като
такава услуга му е била отказана .
Вярно е , че след като индивидуалните водомери не са преминали периодична проверка , то
въз основа на техните показания не могат да се начисляват суми за ВиК услуги . Ищецът
3
обаче не е сторил това , а е начислил , както вече се посочи , сумите за главница „на база“
макар и в по-малък размер от действително дължимите . Недопустимо е въззивникът да се
позовава на собственото си противоправно поведение – дългогодишен отказ да извърши
периодична проверка или подмяна на индивидуалните си водомери .
Налага се изводът , че въззивната жалба е неоснователна . Решението на СРС трябва да се
потвърди в обжалваната част , включително и в частта за разноските .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10914 от 07.10.2022 г постановено по гр.д.№13015/22 г на
СРС , 27 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове на “Софийска вода”
АД ЕИК ******* гр.София , че М. С. Г. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от
454,65 лева стойност на ВиК услуги за ап.№11 в гр.София ж.к******* за периода 27.02.2020
г – 27.02.2021 г , ведно със законната лихва от 04.06.2021 г до окончателното заплащане на
сумата и сумата от 22,58 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
29.03.2020 г – 27.02.2021 г , за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 15.06.2021 г по ч.гр.д.№31730/21 г на СРС , 27 състав ; както и в частта за
разноските ; като правната квалификация на исковете да се счита по чл.422 ал.1 ГПК
във вр.чл.32 от Наредба №4 от 14.09.2004 г за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползвателите на водоснабдителните и канализационните системи
във вр. чл.1 ал.2 ЗРВКУ и чл.86 ЗЗД .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4