№ 7553
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110120416 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. П. С., ЕГН **********, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***, ет. 3, надпартерен
апартамент, с присъединен абонатен № ***, с която се иска от съда да бъде установено със
силата на пресъдено нещо съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от
4626,35 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2023 г. до
изплащане на вземането, за сумата от 789,49 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължимо за период от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., за сумата от 24,46 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от
5,58 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.11.2020 г. до
06.10.2023 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 57400/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в
***, ет. 3, надпартерен апартамент, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ
от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок
1
след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само
по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„БРУНАТА“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с
даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 57400/2023 г. по описа на СРС,
164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 57400/2023 г. по описа на СРС, 164-и
състав.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение-, като обосновава правен интерес за това. Моли за задължаване на
„Бруната“ ООД да представи относимите към процесния период документи, посочените в
исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. П. С., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, чрез адв. К. Б., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Не
оспорва, че не са извършвани плащания за погасяване на процесните суми. Не оспорва
отразените в информационната система на ищеца изравнителни сметки, изготвени от ФДР,
за процесния период. Не оспорва размера на приспаднатите суми от въведените
изравнителни сметки. Не оспорва размера на дължимите суми за ТЕ общо и по отделни
пера, нито размера на лихвата за забава. Оспорва да имота да е била осъществена доставка
на толинна енергия за процесния период. Поддържа, че клаузите по чл. 32 и чл. 33 от
Общите условия на ищеца са нищожни, тъй като същите са неравноправни. Оспорва
средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са минали необходимата
метрологична проверка. Сочи, че по делото не били ангажирани доказателства, от които да
следва, че ответникът е собственик или вещен ползвател на исковия имот. Оспорва
наличието на облигационни отношения между страните и на валиден договор, сключен
между ищеца и дружеството за дялово разпределение. Оспорва, че процесният имот е бил
топлоснабдяван. Счита за недоказано твърдението, че е била изградена сградна инсталация
за топлопреносна мрежа в процесния имот. Оспорва се в процесния имот да е било
извършено заснемане на отоплителната инсталация. Твърди, че представеният с исковата
молба Протокол от ОС на ЕС е бил подписан от лица без представителна власт. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковата молба.
Претендира присъждане на разноски.
Възразява срещу допускането на ССчЕ. Моли за задължаване на ищеца да представи
преписи от всички издадени фактури за процесния отчетен период.
С молба с вх. № 17643/20.01.2025 г. от името на конституираното трето лице – помагач
в лицето на ФДР „БРУНАТА“ ООД, дружество „Далсия“ ООД е представило находящи се у
него документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на ТЕ за процесния период и
аб. № ***, в т.ч. индивидуални справки за използвана Те, констативен протокол за
неосигурен достъп за отчет на уредите и 1 бр. формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ,
подписан от клиент. Не изразява становище по иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 57400/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
2
Ответницата е депозирала възражение по чл. 414 ГПК, поради което са дадени указания по
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител – собственик, или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника, основанието за възникването на това
качество на ответника; 2. точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна
енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е възложено да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички останали заявени в отговора
правоизключващи възражения.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба в тежест на
ищеца е възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция
на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42
от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
При съобразяване на становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК с
доклада по делото няма обявени за безспорни и ненуждаещи се от допълнително доказване,
факти и обстоятелства.
Във връзка с предприетото от ответника оспорване на качеството му на потребител на
ТЕ, като собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот, съдът е
разпределил доказателствена тежест между страните, като е указал на ищеца, че носи
тежестта да установи при пълно и главно доказване качеството потребител на топлинна
енергия на ответника за посочените в исковата молба период и имот.
По делото е приет като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 09.08.1954 г. на нотариус Х.О. /приложен на л.15-17 от делото/, от който
се установява, че на посочената в н.а. дата П.Г.Д. и Н.Ц.Д. /родители на ответника С./ са
закупили от С.Р.Г. собствения на последната апартамент, находящ се в ***, намиращ се на
третия етаж, над партера, на бившата сграда в режим на ЖСК „***“, състоящ се от три стаи,
кухня, вестибюл, баня, клозет и коридорче с изложение към *** и двора, ведно с таванско
помещение, без посочена площ, със ЗП за апартамента от 83,66 кв.м., ведно с 2 200/720 %
ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място с площ от 443,35 кв.м.
След смъртта на П.Д. /починал на 16.10.1960 г./ и Н.Ц.Д. /починала на 24.07.1993 г./
ищеца твърди да са наследени от дъщеря си М. П. С.. По делото не са приложени
удостоверения за наследници на П.Д. и Н.Д., от които категорично да се установяват техните
3
наследници и дали това е единствено ответника М. С.. Видно от удостоверение за съпруг и
родствени връзки на ответника С., приложено на л.51 от делото, последната е вдовица, като
за единствени нейни родственици са посочени вече починалите й родители, и двете й
дъщери. Но това не е категорично доказателство, че бившите собственици са нямали и други
наследници.
По делото е приет и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том IV, рег.
№ 5831 по н.д. № 580/2000 г., по силата на който ответника М. С. продава собственото си
таванско помещение, находящо се на *** * на етажната си съсобственичка Е.М.А., който
документ създава индиция, че С. е придобила по наследство притежавания от родителите й
апартамент, ведно с таванското помещение, като през 2000 г., се е разпоредила с последното,
в полза на Е.М.А.. Няма данни какво се е случило с придобития евентуално по наследство
Апартамент, находящ се на горепосочения адрес. За това, че С. и А. са притежавали
индивидуални обекти на собственост в СЕС, находяща се в ***, поне към 2012 г.,
свидетелства само приетия по делото Списък на етажните собственици към Протокол № 9 от
ОС на ЕС за топлинно счетоводство с разпределители от 23.10.2012 г., в който под * е
вписана М. П. С., а под *** съответно Е.М.А., като са посочени единствено абонатни
номера, присъединени към топлоснабдените имоти, но не и самите апартаменти.
По делото няма никакви преки доказателства, които да сочат, че между 2012 г. и 2020 г.
/процесния период по делото е м.05.2020 г. до 30.04.2022 г./ собственик на процесния
недвижим имот продължава да е ответника М. С. – нито заявление за откриване на партида
на нейно име, нито декларация по ЗМДТ, в която същата да е декларирала и признала, че е
единствен собственик по наследство на процесния апартамент, нито както бе посочено по-
горе удостоверения за наследници на бившите собственици, от които да се установява, че М.
С. е единствен техен наследник.
По делото не са събрани доказателства на какво основание е била открита партида за
топлоснабден имот с присъединен аб. № *** на името на М. П. С., още по-малко документи,
от които да се установява идентичност между посочения в съобщенията към фактури
топлоснабден имот, с адрес в ***, вх.1, апартамент ***, и посочения от ищеца в заявлението
по чл.410 от ГПК и исковата молба, по която е образувано настоящото дело, като
топлоснабден имот, с адрес в ***, ет. ***, надпартерен апартамент. Не на последно място,
следва да се отбележи също, че преди издаване на ЗИ от 01.11.2023 г., от служебно
изисканата справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника /сега ответник/ М. П. С., се
установява, че от 2003 г. същата е регистрирана с постоянен адрес в ***, ***, който адрес е
посочен като местоживеене на С. и в документите представени от ФДР – апартамент ***
на етаж ***, дясно, което не кореспондира с нито едно от другите описания на процесния
топлоснабден имот, посочени от ищеца в хода на заповедното и исковото производство –
апартамент на ет. ***, надпартерен. Представения по делото Констативен протокол №
*** г., издаден и подписан от служители на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, според съда
не е годно доказателство за установяване идентичност на топлоснабдения имот, съгласно
описанието в нотариалния акт от 1954 г. и посоченото описание в съобщенията към
фактурите, доколкото изхожда от заинтересована страна по делото, ищеца и е оспорен като
документ от ответника.
Други доказателства във връзка с принадлежността на правото на собственост върху
описания в ИМ топлоснабден имот, респ. неговото ползване по силата на учредено вещно
право на ползване по см. на чл.56 от ЗС, не са представени по делото.
Съдът намира, че от анализа на ангажираните по делото доказателства се налага извод,
че ищеца в производството не проведе пълно и главно доказване на качеството на ответника
С. като потребител на ТЕ доставяна до процесния топлоснабден имот, с посочен адрес в
***ет. ***, надпартерен апартамент, т.е. не се установява в производството наличие на
облигационна връзка между страните за доставка на ТЕ.
4
В заключение, съдът приема, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове, тъй като ищецът при условията на пълно и главно доказване не
установи съществуваща облигационна връзка между страните, съответно за процесния
период ответника да има качеството на „потребител“ на топлинна енергия или да е бил
носител на вещно право на ползване на посочения в исковата молба топлоснабден имот.
При липса на една от задължителните предпоставки при наличието на които иска
подлежи на уважаване е безпредметно обсъждането на останалите доказателства по делото в
тяхната съвкупност, допуснати за установяване на останалите релевантни по делото факти.
Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове за незаплатена
цена на доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение следва да бъдат
отхвърлени, като недоказани.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При неоснователност на главните искове, неоснователни се явяват и претенциите по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ответникът по делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно Договор за правна помощ и съдействие от м.07.2024
г., сключен между ответника и адв. К. Б., последната е предоставила безплатно процесуално
представителство по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в настоящото производство, с оглед което е
направено искане от пълномощника за присъждане на адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да заплати на адв. К. И. Б. възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ответника в исковото производство в размер на 500
лв.
Относно претендираните възнаграждения за оказана безплатна правна помощ в
заповедното производство, съдът счита, че предоставената правна защита и съдействие,
изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично предвидените в
Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези, поради което на основание § 1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено по аналогия.
За да се определи по аналогия възнаграждението следва да се разгледа вида на извършеното
от процесуалния представител на длъжника действие. Целта на заповедното производство е
не да се установи съществуването на дадено вземане, а единствено дали то е спорно в
отношенията между страните. Заповедното производство е формално, като отправеното до
съда искане за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде по образец, утвърден
с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство. Съгласно утвърдените образци, ведно със заповедта на длъжника се изпраща
и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й. Предвид изложеното
възнаграждението на процесуалния представител на длъжника за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004
г. в минимален размер от 50 лв., като същото се дължи на адв. Н.И.И. от САК, подал
възражение срещу ЗИ от името на длъжника С..
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 164-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А. и И.Е. –
5
изпълнителни директори, срещу ответника М. П. С., ЕГН **********, с адрес в ***,
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 4626,35 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в ***, ет. 3,
надпартерен апартамент, с присъединен абонатен № ***, за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането;
789,49 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, дължимо за
период от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г.; от т 24,46 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 18.10.2023 г. до изплащане на вземането, и от 5,58 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за ДР, дължимо за период от 15.11.2020 г. до
06.10.2023 г., за които суми в полза на ищеца има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 57400/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, като
недоказани.
ОСЪЖДА ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А. и И.Е. – изпълнителни
директори, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адв. К.
И. Б. от САК, с адрес на упражняване на дейността в *** $ ***, партер, сумата от 500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в
исковото производство.
ОСЪЖДА ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.А. и И.Е. – изпълнителни
директори, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адв.
Н.И.И. от САК, с адрес на упражняване на дейността в *** № ***, партер, сумата от 50,00
лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 57400/2023 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца-
„ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище в ***
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6