Решение по КНАХД №2320/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на "ПАЛАС 2022" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. Златни пясъци, хотел Д. П., представлявано от управителя П. М. Л., чрез пълномощника му адв. К. Т., срещу Решение № 1020/25.08.2025 г., постановено по АНД № 1656/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 817741-F751337/11.03.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Варна, с което на „Палас 2022“ ЕООД с [ЕИК] е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). С решението на Районен съд – Варна, „ПАЛАС 2022“ ЕООД е осъдено да заплати на НАП – Варна сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт. С жалбата се прави искане за отмяна на Решение № 1020/25.08.2025 г., постановено по АНХД № 1656/2025 г. по описа на Районен съд – Варна и за присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Конкретно сочи, че в НП липсва каквато и да е информация относно мястото на извършване на нарушението, което води до неяснота и нарушава правото на защита на санкционираното дружество. Посочва също, че неправилно въззивния съд е приел, че процедурата по спиране на административнонаказателното производство след щателно издирване на нарушителя е законосъобразно проведена. Сочи, че административнонаказващият орган не е предявил и връчил надлежно АУАН и не е следвало да спира производството, а по аргумент от чл. 43, ал. 4 от ЗАНН да изпрати последният на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. Твърди, че не са извършени действия по издирването на управителя на дружеството. Счита, че след като не е било налице основание за спиране на административно-наказателното производство, НП е издадено след изтичането на 6-месечния срок и в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 он ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и се представлява от адв. К. Т., която поддържа жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – Директор на дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция по приходите не изпраща представител. В писмено становище вх.№ 18080/05.11.2025 г. оспорва жалбата, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд като неправилно и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени издаденото НП.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 1020/25.08.2025 г., постановено по НАХД № 20253110201656/2025 г. на ВРС е потвърдено оспореното пред него НП. За да постанови този резултат, ВРС е приел от фактическа страна, че на 17.10.2023 г. инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна извършил проверка на задължените субекти по ЗДДС, при която установил, че „ПАЛАС 2022“ ЕООД не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП по регистрацията си – ТД на НАП-Варна, справка - декларация по ЗДДС за отчетен период – 01.09.2023 г. – 30.09.2023 г. в законоустановения срок до 16.10.2023 г. Справка-декларация била подадена на 25.10.2023 г. Прието било, че дружеството е извършило нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, за което срещу него бил съставен АУАН № F751337/11.01.2024 г.

След като административнонаказателното производство било спряно, екземпляр от АУАН бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството на 13.02.2025 г. В съдържанието на АУАН не били вписани възражения. В срок по административнонаказателната преписка не постъпили възражения.

Впоследствие, на 11.03.2025 г., въз основа на акта било издадено НП, с което за нарушение на разпоредбите на ЗДДС на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на административното наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е стигнал до извод, че правилно административнонаказателното производство било спряно поради неустановяване на представител на жалбоподателя, като по делото са налице доказателства за предприети действия от страна на органа по приходите за издирването му, предвид това е формирал извод, че не е изтекъл шестмесечният срок за издаване на НП. АУАН и НП съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Приел е за безспорно по делото обстоятелство извършеното нарушение, осъществено чрез бездействие, като същото е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна. В НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон, както и такива, че случаят не е маловажен по смисъла чл. 28 ЗАНН.

Касационният състав преценява оспореното решение като валидно и допустимо, но неправилно, постановено в нарушение на приложимия материален закон.

Настоящата инстанция споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която почива на събраните в хода на производството доказателства. Не се спори, че в конкретния случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, като според настоящия състав не е изпълнено условието за това по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Липсват каквито и да било данни по делото представител на „ПАЛАС 2022“ ЕООД да е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН и да не се е явил. До дружеството са изготвени покана изх.№ 209-174/17.10.2023 и покана изх.№ 209-174/11.01.2024 г., изпратени чрез пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД на адреса на управление на дружеството. Според приложените по преписката 2 броя известия за доставяне пратката се е върнала в цялост, което не отговаря на нито едно от условията, за да бъде съставен АУАН в отсъствие на нарушителя.

Освен че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН, не са спазени и разпоредбите на чл. 43, ал. 4 и ал. 6 от ЗАНН. Разпоредбите са императивни и указват конкретните задължения на компетентните по движението на административнонаказателните преписки органи.

Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Целта на закона е посредством спирането да се осигури допълнителна процесуална възможност за издирването и връчването на нарушителя на съставения му АУАН.

В конкретния случай, лицето е взело участие в административнонаказателното производство едва на 13.02.2025 г., на която дата, според разписката към АУАН, същият е бил връчен на представляващия дружеството. Съставеният обаче в отсъствие на нарушителя АУАН е следвало да бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, който ред в случая не е спазен.

Действията на органите по приходите, документирани с приложените по преписката протоколи за посещение на адрес от 26.01.2024 г. и 07.02.2024 г. и изпратените покана изх.№ 209-174/17.10.2023 и покана изх.№ 209-174/11.01.2024 г., изпратени чрез пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД, които не са получени от дружеството, не покриват критериите за щателно издирване по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Доколкото посещенията от органите по приходите за целите на връчване на АУАН не са извършени в рамките на изрично предвидена от ЗАНН процедура и не са представени доказателства за това, същите тези органи по приходите да са част от „съответната служба" по смисъла на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, то съставените протоколи за посещения на адрес не се ползват с удостоверителна доказателствена сила. Освен това, същите не са съставени в присъствието на трети, незаинтересовани от производството лица и не са посочени дата и час, в който са извършени посещенията, поради което не е доказано изпълнението на изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН.

Спиране на производството е допустимо само когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен. В случая единствените доказателства, въз основа на които е спряно производството, са протоколите за посещение на адрес и неполучена покана, като липсват данни да е събирана информация за промяна на адреса на дружеството, да е търсен адресата на акта на друг адрес, нито да са полагани каквито и да е други усилия за неговото издирване.

Отделно, извършените действия по посещения на адрес са част от фактическия състав на връчването по особения ред на чл. 32 от ДОПК – чрез прилагане към данъчното досие, който при изричната регламентация на чл. 33 от ДОПК не е приложим за връчване на актове, документи и книжа за реализиране на административнонаказателната отговорност, тъй като за тях се прилага ЗАНН. От друга страна не са ангажирани доказателства и да е довършен фактическия състав на връчването по особения ред – да е изготвено и публикувано на сайта на НАП съобщението по чл. 32 от ДОПК.

След като са липсвали основания за спиране на производството, в нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, наказателното постановление се явява издадено след изтичане на 6-месечния срок от издаване на АУАН.

При горните съображения като е стигнал до други правни изводи, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Във въззивното производство жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и доказателства за това се съдържат по делото. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на претендирания размер, поради което съдът намира, че следва да присъди на касатора сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Доказателства за сторените разноски в касационното производство обаче са представени едва с писмена молба с.д.№ 18646/13.11.2025 г. след даване ход на делото по същество в проведеното открито съдебно заседание, в което касаторът е бил представляван от своя процесуален представител. Адв.К.Т., въпреки, че е имала възможност лично да представи списъка с разноските и доказателства за извършването им в заседанието, не е сторила това.

Условие за настъпване на последицата от ангажиране на отговорността за разноските, освен изходът на делото е страната да е направила своевременно искане за това до съда и да е представила доказателства за заплащането им до приключване на устните състезания, когато се счита, че страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението.

С оглед изхода от делото искането на касатора за присъждане на разноски за тази инстанция е основателно, но недоказано. По делото не са ангажирани своевременно представени доказателства за реално направени разноски в касационната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1020/25.08.2025 г., постановено по АНД № 1656/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 817741-F751337/11.03.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Варна, с което на „Палас 2022“ ЕООД с [ЕИК] е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 817741-F751337/11.03.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ към Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите - Варна, с което на „Палас 2022“ ЕООД с [ЕИК] е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "ПАЛАС 2022" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. Златни пясъци, хотел Д. П., представлявано от управителя П. М. Л., сума в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно.