РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _28.02._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _тридесети януари_
Председател: _СТОЙКА
МАНОЛОВА_
при участието на секретаря _Ваня Димитрова_
и прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело
№ _788_ по описа за _2019_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В РС – Левски е постъпила искова молба от Н.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена
чрез процесуалния представител адв. Ралица Рачева от ПАК срещу Областна
дирекция на МВР - Плевен, с цена на исковете 1677.05 лв.
В исковата молба се твърди, че в
периода от 01.11.2016 г. до 01.11.2019 г. ищецът е работил на длъжност полицай
ООР в РУ-Левски, при ОДМВР-Плевен. Трудовата си дейност осъществявал по
утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до
06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.З от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на
чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР била осем часа дневно и четиридесет часа седмично, че работата
извън работното време до 280 часа годишно се компенсирала с възнаграждение за
извънреден труд за отработените до 70 часа тримесечен период – за служители,
работещи на смени, чрез заплащане 5№/100 увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Твърди
се също, че редът за организацията, разпределянето и отчитането на работното
време, както и за компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на
държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешни работи. В
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./ обн. в ДВ, бр.
60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсвала изрична
регламентация за преизчисляване на нощният труд в дневен, които са били уредени
в отменени подзаконови нормативни актове /Наредба №81213-407 от 11.08.2014г/.,
съгласно която при сумарно отчитане на работното време, общият брой часове
положен нощен труд следвало да се умножи с 0.143, като полученото число се
сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период, т. часовете положен
нощен труд се преизчислявали с коефициент 1.143.
Твърди,
че в периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действала
разпоредбата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
съгласно която отработените часове от работника и служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време са
повече от часовете, определение съгласно чл. 96 от НРВПО, се отчитали за
извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ, без превръщане на нощните часове в
дневни. Предвид това за две от тримесечията, а именно 01.01.2018 до
31.03.2018г. и от 01.04.2018г. до 30.06.2018г., следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 9г от НРВПО, поради което за този период положения нощен
труд не следвало да бъде преизчисляван и за който период от 01.01.2018 до
31.03.2018г. и от 01.04.2018г. до 30.06.2018г. ищецът не предявявал претенция
за заплащането му.
Навежда довод, че при липсата на специално правило, което да определя
методологията за превръщане на отработените нощни часове в дневни, при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
следвало да бъде приложена по аналогия общата законодателна разпоредба относно
наличието и заплащането на нощен труд.
Нормативната празнота следвало да се преодолее с разпоредбата на чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,
според която реално отработените от ищеца часове нощен труд, следвало да бъдат
преизчислени с коефициент 1, 143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за
процесния период от 01.11.2016 г. до 31.12.2017г. и от 01.07.2018г. до
01.11.2019 г.ищецът е положил нощни дежурства общо в размер на 1500 /хиляда и
петстотин часа/. В съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за
нощен труд било регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощният в
дневен труд нямало нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените
часове над тези установени за работното време.
Твърди, че в конкретния случай, за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2017г.
и от 01.07.2018г. до 01.11.2019 г. ищецът е положил общо 1500 часа нощен труд,
който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 215 часа,
който е трябвало да му бъде заплатен допълнително, съобразно заплатата му, и
при часова ставка в размер на 6.87 лв.,
или за 215 часа труд му се дължала сумата от 1477.05лв.
Твърди се, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение
за извънреден труд било част от задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, а за последното бил установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало
да се изплати съответното възнаграждение. Поради което за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане до датата на подаване на ИМ се дължала законна лихва.
Моли съда да осъди ответника Областна дирекция на МВР-Плевен, да заплати на
Н.С.К., ЕГН: **********, както следва:
На основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата
от 1477.05лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода
01.10.2017 г. до 31.12.2017г. и от 01.07.2018г. до 01.11.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, съгласно
възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на
вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа
на всяко месечно плащане до датата на подаване на ИМ в размер на 200лв.
Претендира направените по делото разноски.
Моли на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да осъди
ответника да заплати на адвокат Ралица Рачева от ПлАК адвокатско възнаграждение
съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника.
В отговора на ИМ депозиран в РС – Левски, ответникът изразява
становище, с което счита, че подадената искова молба
е изцяло неоснователна и недоказана, като моли съда да я отхвърли и да присъди
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Не оспорва, че за процесиите периоди ищецът е работил на
длъжност полицай в група „Охранителна полиция" при РУ- Левски -назначен
със Заповед peг. №
3163-1068/20.04.2016г. на директора на ОД на МВР-Плевен, акт за встъпване в
длъжност peг. № 11584/28.04.2016г по
описа на ОД на МВР-Плевен, като служебните си задължения, същият е изпълнявал
на смени, по график. В конкретния случай обаче, и предвид изричната разпоредба
на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР отношенията между страните се уреждали от ЗМВР.
Позовава се на разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, която регламентирала, че
работното време на държавните служители в МВР се изчислявало в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за
тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР работата
извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи
на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът
е полагал труд и през нощта (от 22.00 часа до 06. 00 часа), а отработеното
работно време се изчислявало сумарно.
Ответникът
не оспорва, че за процесния период ищецът е работил на длъжност младши
оперативен дежурен, в ОДЧ на РУ- Левски, като служебните си задължения същият е
изпълнявал на смени, по график, но твърди, че предвид изричната разпоредба на
чл. 142, ал. 2 от ЗМВР отношенията между страните се уреждали от ЗМВР, като
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР пък регламентирала, че работното време
на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени -сумирано за тримесечен период.
Позовава
се на разпоредбата на чл. 187, ал. 5 от ЗМВР, според която работата извън
редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени,
както и че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът
е полагал труд и през нощта (от 22. 00 ч. до 06. 00 ч.), а отработеното работно
време се изчислявало сумарно.
Позовава
се на разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, според която по отношение на
служители на МВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 год. (обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год.), а не с Наредба приета с
постановление на МС, каквато е Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд, т.е. ЗМВР
бил специален и други нормативни и подзаконови нормативни актове били
неприложими закони по отношение на статута на служителите на МВР.
Твърди,
че ищецът посочил каква е нормалната продължителност на дневния труд, но
намира, че неслучайно пропуснал да посочи и да анализира съдържанието на
нормата на чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, която установявала 8 часова
продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни
служители, чиито служебни правоотношения били уредени от специалния ЗМВР.
Счита, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
следвало да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в
процесния период е действала друга наредба, в която липсвала изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице била специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и следователно не можело да намерят приложение
разпоредбите на НСОРЗ.
Ответникът
счита, че ищецът не обосновавал и не доказвал претенцията си за заплащане на
извънреден труд, тъй като следвало
действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а
всеки положен от него час труд своевременно му бил заплащан ежемесечно, което
се установявало от платежните бележки, които прилагал към писмения отговор. По
делото нямало доказателства, от които да следвал изводът, че ищецът е полагал
нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Намира, че дори
и да се приемело, че преизчисляването на положения нощен труд с коефициент
1,143 е допустимо, то това превръщане на нощните часове положен труд,
установено за служителите работещи по КТ, било с цел увеличаване заплащането за
положен нощен труд. Твърди се в отговора, че целта била на служителите по КТ,
за които била установена максимални продължителност на нощния труд от седем
часа, да се плати толкова, ако биха работили осем часа; да се плати толкова,
ако биха работили през деня и по този начин да не бъдат ощетени за това, че са
работили само седем часа през нощта. Позовава се на Писмо изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП, извадка на което представя към отговора, според което
получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд
създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд, който би бил
налице само ако работниците и служителите действително работят извън
установеното за тях работно време. Прави извод, че превръщането на нощните часове
в дневни, съгласно НСОРЗ, било установено е цел увеличено заплащане на нощния
труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто бил и основният извод от
писмото.
Навежда
довод, че за работещите по трудово правоотношение разпоредбата от НСОРЗ, на
която ищецът основавал иска си - чл. 9, ал. 2, се прилагал едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1, 143 и за
същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. (Решение № 14 от 27.03.2012
г. по гр. д. № 405/2011 г, ГК, IV г.о. на ВКС).
Сочи,
че от приложените като доказателство към писмения отговор платежни бележки, ОД
на МВР-Плевен вече била изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и
своевременно положения от служителя нощен труд. Служителите по ЗМВР, работещи
на смени, вкл. и ищецът, полагали труд по утвърдени графици за дежурства.
Отработеното време се отчитало в часове. Това отработено време при отчитането
се сравнявало с нормата за съответния месец, получена при умножаването на броя
на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не превишавали
месечната норма, на ищеца се заплащало само допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час нощен труд. Когато обаче той е
отработил в повече от нормата, часовете в повече се компенсирали с
възнаграждение за извънреден труд.
Моли
съда да вземе предвид, че в чл. 187, ал.1 и 3, изр.4 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през нощта (40 часа за 5 дневна работна
седмица) на държавните служители в МВР била по-голяма от тази на работниците и
служителите по трудови правоотношение по КТ, който в чл. 140 предвиждал в 5
дневна работна седмица- 35 часа работно време, което различие било обусловено
от основните функции на МВР, установени в чл. 2, ал.1 от ЗМВР за защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и
защита на населението. Това оправдавало и обосновавало прилагането на различен
метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др.
на работниците и служителите по трудови правоотношения в КТ и в ЗМВР. ( чл. 136-137, чл. 242-244 КТ и чл. 187 и
179 и изобщо чл. 176-186 от ЗМВР). Допълнително сочи, че за държавните
служители в МВР били предвидени и те получавали определени допълнителни
материални блага. Твърди се в отговора, че при изработването и приемането на
действащия ЗМВР, законодателят имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения на държавните служители в МВР и равенството на
гражданите пред закона и предвидил редица компенсаторни механизми за
постигането на равно отношение пред закона на работниците и служителите по
трудови правоотношения от една страна и държавните служители в МВР, от друга,
че основният платен годишен отпуск на държавните служители в МВР бил 30 работни
дни плюс допълнителен платен годишен отпуск по 1 работен ден, но общо не-повече
от 10 работни дни, като прави сравнение, че основният платен годишен отпуск на
работниците и служителите по КТ бил 20 работни дни по чл. 155, ал.4 от КТ.,
както и че правото на платен годишен отпуск, освен нематериалното си съдържание
- като време за отдих и почивка, имал и материално такова - получаване на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ( чл. 234, ал.8 от ЗМВР).
Навежда
довод, че обезщетението при прекратяване на служебното правоотношение било в
размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат в МВР,
но не повече от 20 ( чл. 234, ал.1 от ЗМВР), а за работниците и служителите
това обезщетение е в размер на 2 или 6 месечни трудови възнаграждения, според
продължителността на трудовия им стаж при същия работодател (чл. 222, ал.З от КТ). Налице бил и по- благоприятен режим на заплащане на извънреден труд- по
неговата продължителност ( до 280 часа за година) по чл. 187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР,
както и безплатна храна, или левовата й равностойност, ободряващи напитки при
полагане на нощен труд от 22:00 до 06:00 часа; работно и униформено облекло,
друго вещево имущество или снаряжение, а на неносещите униформено облекло
ежегодно се изплащала парична сума за облекло.
В
случай, че съдът отхвърли изложените в писмения отговор доводи за
неоснователност на иска, моли да приеме исковата претенция за частично
основателна, като излага следните съображения:
С
оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът полагал
труд през нощта от 22, 00 часа до 06, 00 часа, а отработеното време се е
изчислявало сумарно. За периода от 25.10.2016 г. до 01.01.2018г. е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която при работа на смени било
възможно полагането на труд през нощта между 22, 00 часа и 06, 00 часа, като
работните смени не трябвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тази наредба не било предвидено изрично и не било регламентирано
преизчисляване на нощен труд към дневен. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състояло от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично било предвидено в чл. 178, ал. 1 т.
3 от ЗМВР. Позовава се на разпоредбата на чл. 143 от КТ според която извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него
работно време. Сочи, че в чл. 144 от КТ било предвидено, че по изключение се
допускало полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2
на чл. 144 от КТ позволявала полагането на извънреден труд от служители на МВР
при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от
държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица - чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или
24-часови смени - сумарно за тримесечен период. При работа на смени било
възможно полагане на труд и през нощта между 22, 00 часа и 06,00 часа, като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50/100
увеличение върху основното месечно възнаграждение според чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР.
Твърди,
че на 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от
Твърди
се в отговора на исковата молба, че за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018
г. е действало правилото на чл. 9Г (нов - ДВ, бр. 41 от
Моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да му присъди
разноски и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350лв. съгласно Тарифата
за минимални адвокатски възнаграждения.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
На основание чл. 214 от ГПК от страна на ищеца е направено
изменение на иска, като иска по чл. 179, ал.1, вр. чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР
се счита предявен за сумата от 2426.55
лв., а по чл.86, вр. чл. 84 от ЗЗД – за сумата от 323.42 лв.
Съдът приема за безспорно, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ОДМВР – Плевен,
възникнало на основание ЗМВР, като е заемал длъжността полицай ООР при РУ –
Левски.
Безспорно е, че ищецът е полагал труд на смени при 12/24
–часов режим, съгласно утвърдени графици и при сумарно отчитане на работното
време, включително и през нощта.
Установява се от представените копия на платежни бележки за
процесния период, че ищецът е полагал труд при режим на нощна смяна от 22:00 до
06:00 часа, като работното време се е изчислявало сумарно, като ищецът е
получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно – счетоводна експертиза, което е компетентно, пълно,
обосновано, се установява, че за процесния период от
01.11.2016 г. до 01.11.2019 г.. ищецът е
положил общо 2470 часа труд, който не е бил преизчислен от ответника с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е бил заплащан
своевременно по 0.25 лв. на час. Вещото
лице разяснява, че нощният труд, приравнен в дневен, с коефициент 1.143 се
равнява на 2823.21 часа, като за разликата 353.21 часа се изчислява брутно
трудово възнаграждение в общ размер на 2426.55 лв., изчислено със средна ставка
6.87 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно
определените работни дни за всеки отработен месец. За целия процесен период
ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен
труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед
№8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, с които е
определен размерът на това допълнително възнаграждение.
Ищецът е държавен служител на МВР,
поради което е приложима разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗМВР, според която на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч., за полагане на труд и за
времето на разположение.
Алинея 2 на същата разпоредба гласи,
че условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения по ал.1 се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Разпоредбата
на чл. 187, ал.3 от ЗМВР гласи, че редът за организацията и разпределянето на
работно време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата
на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнително
възнаграждение. Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, държавните служители
получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 143, ал.1 от КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното работно време.
Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа месечно
при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на смени – сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън работното време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, чрез заплащане
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
През процесния исков период са действали
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от Министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството
на вътрешните работи. И в трите наредби са налице идентични разпоредби, според
които „При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22:00
и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период”.
В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014 г. действала в
периода 19.08.2014г. – 02.08.2016г. е предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
След отмяна на посочената наредба са
издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с
решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба №
8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.
Същите обаче не съдържат аналогична
разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г.,
предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения
коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд.
Налице е празнота в закона, като съдът
намира за основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава,
следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно
отчитането и заплащането на нощния труд.
Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за
нормативните актове, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните
начала на правото на Република България.
Увеличеното
изчисляване на нощния труд е предвидено, както в отменената Наредба №8121з-407
за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена въз основа на КТ. Липсата на изрична норма не
следва да се тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в
уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, на
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР.
Съдът
не споделя аргумента на ответника, че нощният труд на служителите на МВР не
следва да се преизчислява с посочения коефициент, доколкото максималната
продължителност на и на дневния и на нощния труд е 8 часа, съотношението между
които е 1, а не 1.143, както при нормална продължителност на нощния труд от 7
часа. Това би довело до поставянето на служителите на МВР в по – неблагоприятно
положение.
При
наличието на непълнота специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, чиято разпоредба на чл. 9, ал.2 е предвидено, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Предвид
изложеното съдът намира, че следва да по аналогия да бъде приложена
разпоредбата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ и отработените от ищеца часове нощен труд да
бъдат преизчислени с коефициент 1,143.
От
заключението на вещото лице се установява, че за процесния период ищецът е положил
общо 2470 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 се равняват на
2823.21 часа. Положеният от ищеца нощен труд трябва да бъде заплатен в
увеличения размер.
От
заключението на вещото лице се установява, че часовете положен от ищеца нощен
труд не са били преизчислявани, поради което за разликата между реално
положените такива и преизчислените с коефициент 1.143 – 353.21 часа не е било
заплатено възнаграждение.
Съдът
намира за неоснователен наведения от ответника довод, че дължимото се на ищеца
възнаграждение за положения труд е било изцяло и своевременно изпълнено.
Преизчисляването
на нощните часове с коефициент 1.143, при което реално отработените часове
нощен труд се заплащат в увеличен размер не изключва заплащането на
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 0.25 лв. Съдебната
практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се
реализира увеличеното заплащане на нощния труд - в увеличен размер и
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд. Тези принципи са уредени в
две различни разпоредби на НСОРЗ – чл. 8 и чл. 9, ал.2 и са дължат на различно
основание.
В
решение №14/27.03.2012г. на ВКС по гр.д. 405/2011г. е посочено, че няма
значение, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат
в дневни. Посочената методология е с оглед установения по законодателен път
начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
възнаграждение за нощен труд – 0.25 лв.
на час.
По
делото е безспорно установено, че на ищеца е било заплатено само допълнително
възнаграждение за заработените часове през нощта, но положените реално часове
нощен труд не са били увеличени със съответния коефициент и за така увеличените
часове не е било заплатено възнаграждение, то не може да се приеме, че
ответникът е изплатил изцяло и в срок задължението си спрямо ищеца за положения
от него нощен труд.
От
представените платежни бележки за изплатено на ищеца трудово възнаграждение се
установява, че за съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил
начислявано възнаграждение, в което не са били отчетени и заплатени часовете
нощен труд, които се явяват разлика между реално отработените такива и
увеличеният им размер след преизчисляване с коефициент 1.143.
За
тези часове исковата претенция се явява основателна и доказана. По отношение на
размера на претендираното вземане съдът взе предвид заключението на вещото лице
по изготвената съдебно – счетоводна експертиза, съгласно която разликата между
реално положените часове труд и преизчислените с коефициент 1.143 е 353,21
часа, което съобразно изчислената от вещото лице часова ставка възлиза на сума
в размер на 2426,55 лв., поради
което за тази сума искът следва да бъде уважен така както е предявен.
С
оглед уважаване на главната искова претенция основателна се явява и акцесорната
такава за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86
от ЗЗД
В
о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си е направил изменение на иска по чл. 86 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 323.42 лв.
Установява
се от заключението на вещото лице, че лихвата за забава възлиза в размер на 323.42
лв.
Ответникът
е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да изплати
дължимото се възнаграждение. При съобразяване заключението на вещото лице съдът
приема, че дължимата лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение от
първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи до датата на
исковата молба, съдът приема, че искът се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен в предявения след изменението размер.
По
отношение разноските по делото:
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски.
Сключеният
договор за правна помощ и съдействие е по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите по
ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по – нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Адвокат Р. Рачева има право на адвокатско възнаграждение, предвид изхода от
делото.
От
процесуалния представител на ответника е направено в срок възражение, като
счита, че искът за лихвите е акцесорен на главния иск и следва да се разглежда
с него, така че адвокатският хонорар следвало да бъде изчислен общо, а не като
два отделни.
Съдът
намира възражението за основателно.
В
договора за правна защита и съдействие, представен по делото е посочено, че
предмет на договора е оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в
„изготвяне на искова молба и завеждане на гр. дело и участие в съдебни
заседания”. Посочено е, че същото е безплатно на основание по чл. 38, ал.2 от
ЗА.
Лихвата
е парично вземане, което възниква само в резултат на съществуване на друго
парично вземане. Тя се дължи като дължима лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение. Лихвата съществува докато не бъде погасен дългът. Тя е
акцесорно задължение и предполага наличието на главно задължение – главница.
Лихвата не може да възникне без главницата. Въпреки, че лихвената претенция е
относително самостоятелно задължение спрямо главното задължение, безспорно е,
че за да е основателна тази претенция следва единствено да бъде доказана
основателността на главното задължение, когато двата иска са заявени в едно
общо производство, какъвто е настоящият случай.
Тъй като в настоящия случай акцесорната претенция е заявена наред с
главната, имайки предвид характера на тази акцесорна претенция, съдът намира,
че не следва да се присъждат отделно разноски за процесуално представителство и
защита по нея. Претендирането на заплащане на адвокатско възнаграждение, макар
и в минимален размер относно предявената претенция за обезщетение за забава в
размер на законовата лихва, води до прекомерност на възнаграждението, претендирано за нея. Поради това, разноските
в тази част се явяват необосновани и недължими.
С
оглед на изложеното дължимите на ищеца разноски възлизат на обща сума 422.50
лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски държавна такса върху
уважената искова претенция в размер на 110 лв., както и направените разноски за
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно – счетоводна експертиза в
размер на 150.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен,
с адрес: гр. П*********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР,вр. с чл. 86 от ЗЗД, сумата от 2426,55 лв. главница,
представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.11.2016г. - 01.11.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със
законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 04.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно
плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 323.42 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен,
с адрес: гр. П*********, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ралица Николова Рачева от
Адвокатска колегия Плевен, с адрес: гр. Левски, ул. П. Яворов №3, сумата от
422.50 лв. за осъществено
процесуално представителство на ищеца в производството, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен,
с адрес: гр. Плевен, ул. Сан Стефано №3,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – гр.Левски, сумата 110 лв., представляваща
дължимата се държавна такса върху уважената искова претенция, както и 150.00 лв. разноски за
възнаграждение на вещото лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: