№ 3
гр. С. , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪТАВ в публично заседание на тридесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Кристина И. Тодорова
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Велислава Е. Карамихова
в присъствието на прокурора Златка Иванова Клюнкова (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно
наказателно дело № 20211800600267 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 163, ал. 1 и следв. от ЗЗ вр. чл. 318 и следв. от
НПК.
Образувано е по жалба на освидетелствания Б.Й., чрез служебен
защитник адв. П.К. от САК, против решение от 27.04.2021 г., постановено по
ЧНД № 225/21 г. по описа на РС И.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е настанил
освидетелстваното лице Б. Й. Й., на основание чл. 162, ал. 2 от Закона за
здравето (ЗЗ) на задължително лечение, при стационарна форма, постановил е
същото да се проведе в „ЦПЗ С.“ ЕООД и е определил срок за провеждането
му два месеца. С решението е назначено на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ
лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на
освидетелстваното лице. Съдът е допуснал предварително изпълнение на
решението.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 163, ал. 1 от ЗЗ. В нея се
твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно в частта
относно определената стационарна форма на лечение, като се иска
определяне на амбулаторна такава. Счита се, че по-добър резултат би могъл
да бъде постигнат с амбулаторна форма на лечение на Й..
В съдебно заседание служебният защитник на освидетелстваното лице -
адв. П.К., поддържа жалбата на изложените в нея доводи.
Освидетелстваното лице Б.Й. се присъединява към становището на
1
защитника си, а в последната си дума пред съда заявява желанието си да се
лекува амбулаторно.
РП И.не е депозирала становище по подадената жалба.
Представителят на СОП прокурор З.К. счита, че жалбата е
неоснователна и атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид становищата на страните и
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по
делото, за да се произнесе взе предвид следното:
Фактическата обстановка по делото е установена правилно от
първоинстанционния съд, въз основа на събраната в производството пред РС
И.доказателствена съвкупност - показанията на разпитаните свидетели Й. Й.,
Б. Ц., Х. К., В. Б. и А. Д., и заключението на вещите лица по изготвената
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
От данните по делото е видно, че освидетелстваният Б.Й. живее в гр. К.
сам и не е трудово ангажиран. Той не е семеен, родителите му са починали и
единственият близък за него роднина е вуйчо му свидетелят В. Б., с когото
освидетелстваният е в добри отношения. От около година поведението на
освидетелствания Й. се променило, той започнал да се държи неадекватно, да
се кара безпричинно с възрастни хора, живущи в блока или седнали на
пейките пред същия. Освидетелстваният нападнал физически без видима
причина свидетеля Ц. и майката на свидетелката К. и заплашвал свидетелите
Ц. и Й., че ще имат проблеми и ще предприеме съдебни действия срещи тях.
Той счупил поставената камера за видеонаблюдение във входа; обвинявал
свидетелите Й. и К., че са му поставили чип в главата; тропал нощем по
входните врати. Посочените действия на освидетелствания Й. влошили
отношенията му със съседите, а последните от своя страна започнали да
изпитват страх за живота и здравето си.
Пред първоинстанционния съд освидетелстваният Й. съобщава за
странни събития в живота си, за нанесени му от неизвестни лица финансови
щети в големи размери и влошаване на здравословното му състояние
(непрекъснато кихане и кашляне, висока температура, усещане за мравучкане
по тялото), като заявява, че му се спи от изписаните му лекарства и затова не
ги пие, тъй като има много работа.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза се установява, че освидетелстваният Б.Й. страда
от параноидна шизофрения, която към момента е обострена. Шизофренното
разстройство представлява психоза, която поради нелечение е причинила
нарушение във функционирането с десоциализация и формален контакт с
обществото чрез писане на жалби. Съгласно заключението, от медицинска
гледна точка в това състояние под въздействие на налудните си изживявания
предложеният за освидетелстване, би могъл да бъде опасен за себе си и
околните. Същият не може да дава информирано съгласие. Предложена е
стационарна форма за лечение за срок от два месеца поради установеното
2
психично заболяване в състояние на обостряне.
Първоинстанционният съд с основание се е доверил на гласните
доказателства и на заключението на изготвената съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност и след извършения анализ е приел, че те се подкрепят и допълват
взаимно, както и че напълно съответстват помежду си досежно фактите и
обстоятелствата, релевантни за настоящото производство. Поведението на
Б.Й. е внимателно разгледано от всички аспекти, обърнато е внимание на
проявата на физическа и вербална агресия от освидетелствания към хора и
вещи. По този начин първоинстанционният съд е достигнал до
законосъобразен извод, че няма причина да се приеме наличието на
заинтересованост от изхода на делото у разпитаните свидетели, доколкото
всички те разясняват, че преди промяната в поведението на Б.Й. са били в
добри отношения с него, а вуйчо му В. Б. е в добри отношения с племенника
си и към този момент, макар да разкрива странностите в поведението му.
Показанията на свидетелите намират подкрепа и в заключението на приетата
по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза,
която разкрива наличието на психологическо заболяване във фаза на
обостряне у Б.Й..
Обясненията на освидетелствания Й., както правилно е отбелязал
районният съд, са лишени от конкретика и нямат никаква информационна,
респективно доказателствена, стойност. Изразеното несъгласие от Й. с
експертното заключение, с релевирани твърдения за желанието си да работи в
чужбина и да се ваксинира против Ковид 19, е лишено от мотивация.
При установените правилно от първостепенният съд фактически
положения, досежно наличието на медицинските, социалните и
юридическите критерии за прилагане на задължителни медицински мерки за
лечение на освидетелствания Б.Й., а именно, че същият е лице от кръга на
визираните в чл. 155 от ЗЗ – лица, подлежащи на задължително настаняване
и лечение, тъй като страда от психично разстройство по смисъла на чл. 146,
ал. 1 от Закона за здравето и представлява опасност за близките си, за
околните и за обществото, при състоянието на освидетелствания Й.
първостепенният съд законосъобразно го е настанил на стационарно
задължително настаняване и лечение в „ЦПЗ С.“ ЕООД, за предложения от
експертите срок от два месеца. Съдът е определил В. Б. Б. от гр. К. като лице,
което да дава информирано съгласие за нейното лечение, липсата на други
близки и добрите отношения между него и Й., в съответствие с данните по
делото.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват
основания за изменение на обжалвания съдебен акт, досежно формата на
задължителното лечение, което да се проведе спрямо освидетелствания Й. и
срока на това лечение. Това е така, тъй като видно от проведения разпит на
вещото лице Й.а (психиатър) пред първата съдебна инстанция,
амбулаторната форма на лечение се е доказала като неподходяща за Б.Й..
3
Макар през 2020 г. на същия да е била назначена терапия, поради липсата на
съзнание за болест той не е виждал смисъл да я приема. Видно от гласните
доказателства, единственият близък роднина на Й. – вуйчото В. Б. не може да
упражнява контрол върху него по повод прилаганата медикаментозна
терапия, а обострянето на състоянието му се установява от настъпилите с
течение на времето прояви на вербална и физическа агресия и заплахи за
нараняване.
Липсата на критичност на освидетелствания Б.Й. към здравословното му
състояние и нежеланието му да се лекува в амбулаторни условия, както и
неспособността на единствения му близък роднина, който живее отделно, да
се грижи за него адекватно в това му състояние налагат извода, че липсата на
лечение в стационарни условия ще продължи да влошава състоянието му.
Налице е реална опасност да бъде създадена ситуация, при която да пострадат
други хора или самият предложен за настаняване.
Следователно, налице са двете кумулативно зададени от закона
предпоставки по чл. 155 от ЗЗ за постановяване на задължително настаняване
и лечение на освидетелствания Б.Й. в посоченото от първия съд лечебно
заведение – „ЦПЗ С.“ ЕООД за срока, посочен от първия съд – два месеца.
По изложените съображения и на основание чл. 163, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл.
165, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 338 от НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.04.2021 г., постановено по ЧНД №
225/21 г. по описа на РС И.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4