Р Е Ш Е Н И
Е
№………./ .
.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 176 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 95675/20.12.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Г.,
срещу
решение № 5599 от 10.12.2019г., постановено по гр.дело № 11000/2019г. на
Варненския районен съд, с което е прието за установено, че Е.Т.Л., ЕГН **********
с адрес *** не дължи на въззивното дружество сумата от 2351,88 лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период
22.06.2017г.- 21.06.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул.
„Никола Михайловски” № 20, ап.8, с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за което вземане е издадена фактура № **********/24.06.2019г., на
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в
разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Намира
извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявеният иск за
неоснователен. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и да му
се присъдят направените разноски
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата. С писмена молба, депозирана по делото
преди откритото съдебно заседание, процесуалният представител на въззиваемата изразява
становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което
намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни
разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от
Е.Т.Л. срещу „Енерго-Про продажби” АД за
приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер 2351,88
лева, представляваща начислена корекция на
електроенергия за периода 22.06.2017г.- 21.06.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Михайловски” № 20, ап.8, с абонатен №
********** и клиентски № **********.
В исковата молба ищцата излага твърдения, че е
потребител на доставяна от ответника ел. енергия. През м.07.2019г. получила
писмо от ЕРП, с което била уведомена, че на 21.06.2018г. е извършена проверка
на СТИ в обекта й на потребление, за което е бил изготвен КП №
1133/14.06.2019г. от БИМ РО- Русе.
Впоследствие получила писмо, фактура и становище за начисляване на ел.
енергия, поради установено неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
ел.енергия. Оспорва да дължи процесната сума. Твърди, че не е подписвала КП,
поради което и оспорва констатациите в него. Оспорва и да е налице основание за
извършване на корекцията, защото към датата на проверката с влязло в сила
решение на ВАС с № 1500/06.02.2017г. по адм.д. № 2385/2016г. на ВАС са били
отменени ПИКЕЕ с изключение на чл. 48, 49, 50 и чл. 51. Последните обаче са
били отменени с решение № 2315/21.02.2018г. по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС,
влязло в законна сила от 23.11.2018г. Освен това с влязло в сила решение №
798/20.01.2017г. на ВАС е било отменено и решение № ОУ-06/21.07.2014г. на КЕВР,
с което са били одобрени ОУ на дружеството ответник, както и тези на
електроразпределителното дружество, поради което и приложение следва да намират
ОУ от 2007г., чийто клаузи обаче сочи да са неравноправни по смисъла на чл. 143
и чл. 146 ЗЗП. Извън това акцентира на обстоятелството, че проверката от БИМ е
извършена почти 12месеца след демонтажа на СТИ, което е в нарушение на
Наредбата на СТИ, а и при нея е установено, че електромерът отговаря на
метрологичните характеристики и изисквания за точност. Искането отправено до
съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди, че процесната
сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия
по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е
извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид
наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Посочва, че към датата на проверката дефакто разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ са
били действащи, поради което и корекцията не е била лишена от основание. На
21.06.2018г. е извършена, в присъствието на член от домакинството на абоната,
проверка на обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол
с № 1202189. При проверката е извършено замерване с еталонен уред и са отчетени
показанията по регистри, както следва: регистър 1.8.1- 000515кВтч, 1.8.2-
002631кВтч, 1.8.3- скрит регистър- 012702кВтч. Потребената ел. енергия в третия
регистър не е била визуализирана и съответно отчетена при редовните отчети.
Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Русе за експертиза. Такава
е била извършена и е изготвен протокол № 1133/14.06.2019г., в който е
документирано, че при софтуерно четене е установена налице намеса в тарифната схема
на електромера. Посочва, че процесното СТИ е двутарифно, с видими първа и втора
тарифа, поради което и потребителят, респ. инкасаторите извършващи отчитането
имат видимост на само тези две тарифи. На 20.06.2019г. е изготвено становище за
начисляване на ел. енергия, с което така отчетеното количество по скрития
регистър е било конкретизирано по размер и период, и е издадена фактурата
остойностяваща така допълнително начисленото количество енергия. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
С обжалваното решение е уважен
предявения отрицателен установителен иск.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
От констативен
протокол № 1202189/21.06.2018г. се установява, че на посочената дата е
извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищцата. Записани
са показанията в регистри 1.8.1- 000515, 1.8.2- 002631, 1.8.3- 012702,
1.8.4-000000 и 1.8.0- 015849. Отразено е, че СТИ се демонтира, изпраща се за
експертиза в БИМ. Подменено е с ново при нулеви показания по първа и втора
тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и член от
домакинството на ищцата.
Изготвена е
метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за която е съставен
констативен протокол № 1133/14.06.2019г. В него е документирано, че при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера- наличие
на преминала ел. енергия по невизуализирана тарифа- 15.8.3- 0012702,694кВтч.
Електромерът не съответства на техническите характеристики, но съответства на
метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените
замервания не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък
наличие на механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на СТИ, като
липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от
20.06.2019г. е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в
размер на 12702квтч. за периода 22.06.2017- 21.06.2018г. Корекцията е извършена
на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на
абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода
22.06.2017- 21.06.2018г. в размер на 12702квтч. за остойностяване, на която е
издадена фактура с № **********/24.06.2019г. за сумата от 2351,88лева.
Въпросното СТИ е било
монтирано за отчита потреблението в имота на ищеца на 29.12.2016г., съгласно
изготвения КП № 11193082 при вписани нулеви показания единствено по първа и
втора тарифа.
От заключението на
в.л. инж. Лидия Босева по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при
изслушването му се установява, че СТИ е в метрологична годност, без
дистанционен отчет. Отчитането на консумираната ел. енергия в битов обект се
извършва по две тарифи. Показанията по тарифа 3 не са визуализирани на дисплея
и не са отчитани при редовните отчети. Констатациите на БИМ са, че е установено
наличие на ел. енергия по тарифа Т 3, която е натрупана в невизуализирани
регистри. Това количество е преминало през измервателната система на СТИ, но в
следствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация
е натрупано в този невизуализиран регистър. Въпросното СТИ е било монтирано в
обекта като ново на 29.12.2016г. при вписани нулеви показания по първа и втора
тарифа, от което следва да се направи извод, че показанията по останалите
тарифи също трябва да са нулеви, понеже производителят не допуска измервателен
уред в търговскаа мрежа без да е преминал техническа и метрологична проверка.
Невъзможно е да се определи кога е започнало натрупването в невизуализирания
регистър, доколкото е невъзможно да се определи кога е извършено неправомерното
вмешателство. Липсва възможност и да се определи в кой часови диапазон е
станало натрупването. Въпросното количество е определено математически и
разпределено спрямо броя на дните, съдържащи се в отделните ценови подпериоди.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения
отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който
произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на ел.
енергия. От събраните доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните
количества ел. енергия са остойностени правилно.
От друга страна следва да се
съобрази обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по
установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано
такова, са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. /обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на
ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./. На основание чл.
195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В конкретния случай,
проверката е извършена на 05.04.2019г. Следователно липсва нормативна уредба,
регламентираща както процедура по извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и
извършването на корекционни процедури.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът не е установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му
дължи сумата 2351,88 лв., претендирана като стойност на начислена без правно основание
електроенергия за периода от 22.06.2017г. – 21.06.2018г., което
обуславя извод за основателност на предявената претенция.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5599 от 10.12.2019г.,
постановено по гр.дело № 11000/2019г. на Варненския районен съд, с което е
прието за установено, че Е.Т.Л., ЕГН ********** с адрес *** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Тауърс – Г сумата
от 2351,88 лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за
минал период 22.06.2017г.- 21.06.2018г. за обект на потребление, находящ се в
гр. Варна, ул. „Никола Михайловски” № 20, ап.8, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/24.06.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г да заплати на Е.Т.Л., ЕГН ********** с адрес
*** сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи
на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: