№ 150
гр. Момчилград, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20255150100168 по описа за 2025 година
Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Е. В. Б. с ЕГН- **********, предявена чрез
адв.Д. Г. от АК- Ловеч, с № **********, против ’’МИКРО КРЕДИТ“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ № 137, ет.3;
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника Договор
за заем Mikrokredit № ************** от 03.09.2024 г., за сумата от 1 200
лева, 40,49 % фиксиран лихвен процент, 48,90 % ГПР; 8 месечен срок за
погасяване, и общо дължима сума от 1 389,28 лева;
Твърди, че на същата дата между страните е бил подписан и Договор за
Допълнителни услуги към Договора за заем, с който страните уговорили
допълнителен пакет от услуги „Комфорт“ /вкл.съответни услуги/, и по силата
на който е следвало да заплати на ответното дружество сумата от 740 лева;
Посочва, че така общо дължимата сума, която е следвало да заплати на
ответното дружеството възлизала на общата сума от 2 129,28 лева;
Ищеца заявява, че клаузите от договора за допълнителни услуги били
нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, т.к. противоречали на добрите
1
нрави, и на императивна законова разпоредба по чл.10 „а“, чл.11, чл.19 ал.4 от
ЗПК, вр.чл.22 и чл.143 ал.1 от ЗЗП. Договорът бил недействителен на
осн.чл.19 ал.4 от ЗПК вр. чл.10 ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК, тъй като
заемодателят е искал и е събрал лихви, такси и комисиони по договора за
кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит,
като претендира да бъде прогласена нищожността на този договор.
Нарушение на ЗПК било налице и поради обстоятелството, че в
договора кредиторът се бил задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвало обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита.
В тази връзка, моли съда да приеме, че Договор за допълнителни услуги
към Договора за заем, подписан с ответното дружество „МИКРО КРЕДИТ“
АД, спрямо който ищцата следвало да заплати сумата в размер на 740 лева е
бил нищожен на посочените по-горе основание- противоречащ на добрите
нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, като се позовава и на трайно
установената и непротиворечива практика на съдилищата.
Предвид изложеното моли съда, след като се убеди в истинността на
твърдените обстоятелства, да постанови решение, с което да признае за
установено, че Договор за допълнителни услуги към заем Mikrokredit №
************** от 03.09.2024г., сключен между Е. В. Б. с ЕГН- **********, и
„МИКРО КРЕДИТ“ АД- София, с ЕИК *********, е нищожен, като
противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД. Претендира
разноски и представя доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез адв.Г. М. от АК- София, в който исковата молба се намира за
недопустима, поради непосочване банкова сметка на адвоката, осъществяващ
правна помощ и съдействие по реда на чл.38 от ЗАдв. Намира исковата молба
за неоснователна и заявява, че договорите отговарят на изискванията на ЗПК
и ЗЗП. Моли съда да отхвърли исковата претенция.
За първото съдебно заседание по делото ищецът не се явява и не се
представлява, като е постъпила молба от пълномощника на ищеца-адв.Д. Г. от
АК- Ловеч, който поддържа исковата молба и претендира разноски по делото
на основание чл.38 от ЗАдв.
2
Ответникът "МИКРО КРЕДИТ“АД- София, редовно призовани по ел.
път, не изпращат представител в съдебно заседание, като е изразазено
становище от адв.Г. М. от САК, в което се развиват доводи за недопустимост
на исковата молба и неоснователност на исковата претенция.
Претендира разноски и възразява по искането за заплащане на
адвокатско възнаграждение, като посочва, че липсват предпоставките за
осигуряване на безплатна правна помощ по смисъла на чл.38 ал.1 т.3 от ЗАдв.
Развива доводи, че е налице злоупотреба със правото на адвоката да оказва
безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗАдв, и се твърди, че е налице е
практика на СЕС в тази насока. Посочва, че делото не представлява правна и
фактическа сложност, поради и което съдът при определяне размера на
адв.възнаграждение да съобрази и горните обсоятелства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, както и
направенените искания, установи следното;
От събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между
страните се установява, че между ответника и ищцата е сключен
Договор за допълнителни услуги към заем Mikrokredit № ************** от
03.09.2024г., като към него е сключен и Договор за допълнителни услуги /със
същият номер и дата на сключване/- пакет комфорт, по силата на които на
който ищецът в настоящото производство се е задължил да заплати
възнаграждение в общ размер на 1 389,28 лева, дължимо на 8 месечни вноски
всяка в размер на 173,66 лева. Освен това по договора за допълнителни
услуги, заемополучателя е следвало да заплаща месечни вноски от 92, 50
лева- или общо 740 лева, като са поетите от ответника определени
задължения, като напр. да извършва посещение вкъщи или на удобно място за
събиране на
вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банкова сметка на „Микро Кредит“ АД, и др.
Сиреч, сключването на договора за допълнителни услуги между
страните не е спорно, представено и е копие от същия между кориците на
дело. Договорено е посещение вкъщи от представител на кредитора за
събиране на вноска , безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по сметка на „Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на вноските
директно в офис на „Микро кредит“ АД, безплатно предоговаряне и
3
разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до
15 дни /пакет „Комфорт“).
На свой ред , ищецът поел задължение за заплащане на 92,50 лева
месечно по пакета, или общо за периода на договора- 740 лева.
Представени са и погасителни планове по двата договора. Както и по-
горе се посочи, сключването на двата договора /за кредит и за допълнителни
услуги/ не е спорно обстоятелство. Тъй като договорът за кредит,
включително допълнителните услуги по него, попада под дефиницията на чл.9
от ЗПК, той следва да се подчинява на закрепените там правила за
потребителска защита на кредитополучателите.
Клаузите, с които е договорено заплащането на 740 лева месечно по
пакета „Комфорт“, като еквивалент на посещение вкъщи от представител на
кредитора за събиране на вноска , безплатно внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по сметка на „Микро кредит“ АД, безплатно внасяне на
вноските директно в офис на „Микро кредит“ АД, безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема, без наказателна лихва за просрочие при закъснение до
15 дни, заобикалят нормата на чл.19 от ЗПК. Всички предвидими разходи по
договора следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, и това
се отнася и за стойността на допълнителните услуги; разходът е предвидим и
вероятен. Тези суми обаче не са включени в годишния процент на разходите по
кредита, а с оглед размера, ако бъдат включени, то ГПР ще стане по- голям от
предвиденият процент на ГПР /48,90 % на годишна база, като по този начин
ще надвиши законоустановената си горна граница.
Важно е да се каже , че Закона за потребителския кредит се прилага и
при множество свързани договори между същите страни, какъвто е случая.
Затова и договора за допълнителни услуги, който на практика е анекс към
договор за потребителски кредит, заобикаля чл.19 ал.4 от ЗПК, и на
основанието по чл.19 ал.5 от същия закон следва да бъдат прогласени за
нищожни.
Тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за защита
на потребителите– те водят до значително неравновесие между договорените
права на страните, като облагодетелстват недобросъвестно и нееквивалентно
кредитора по договора. Няма данни тези клаузи да са индивидуално
договорени, като ответникът не прави такива възражения и не доказва такива
4
преговори, следователно те са нищожни и на основанието по чл.146 от ЗЗП.
Както и по-горе се посочи, ответникът „МИКРО КРЕДИТ" АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е
налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9
ал.4 от ЗПК. По делото е установено- при посочените по-горе обстоятелства
/писмени доказателства и процесуалното поведението на ответното
дружество/, че между ищеца като заемополучател и "МИКРО КРЕДИТ" АД
като заемодател е бил сключен Договор за заем Microcredi, като по силата на
възникналото заемно правоотношение ищцата е получила сумата в
посоченият по-горе размер и се е задължил да я върне, ведно със съответната
възнаградителна лихва. Заедно с договора за заем между страните е сключен
и Договор за допълнителни услуги към заем от същата дата, по който договор
е следвало да заплати сумата от 740 лева.
Съдът приема, че договорът за допълнителни услуги към заем от
03.09.2024г., сключен между страните се явява нищожен по смисъла на чл.26
ал.1 от ЗЗД, поради противоречието им със чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и
следва да бъде обявен за такъв. Следва да се посочи, че уговорки в процесния
договор за допълнителни услуги са нищожни и поради противоречие с
императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от
ЗЗП.
В този смисъл съдът приема, че процесният договор за допълнителни
услуги е противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД, и
като такъв следва да бъде прогласен за нищожен.
Ищцовата страна претендира разноски по настоящото производство,
изразяващи се в определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от Закона за адвокатурата. Изрично в подобни хипотези законодателят е
предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като същото възлиза на 480 лева с ДДС- на адв.Д.Г. от АК- Ловеч.
Не са налице предпоставките за намаляване размера на безплатно
осъществената адв.помощ.
5
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски, общо в размер 50 лева – внесена държавна
такса.
Водим от изложеното и на основание чл. чл.238 вр.чл.239 ал.1 т.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договора за допълнителни услуги към заем
Mikrokredit № ************** от 03.09.2024г., сключен между Е. В. Б. с ЕГН-
**********, и „МИКРО КРЕДИТ“ АД- София, с ЕИК *********, на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК; *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. В. Б. с ЕГН- **********, направените деловодни разноски в
общ размер на 50 лева;
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с ЕИК *********, да заплати
на адв.Д. Г. от АК- Ловеч, с № **********, адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.2 от ЗАдв. в размер на 480 лева с ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
пред Окръжен съд- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6