№ 23
гр. В., 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело №
20211320201248 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на
РП - В. за задължително настаняване и лечение на лицето ВЛ. АЛ. М. от гр. В., ЕГН
**********.
Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.
Процесуалният представител адв. В.а от ВАК на предложеното за настаняване лице заяви в
с.з., съдът да се съобрази със заключението на вещите лица по изготвената съдебно-
психиатрична експертиза и да се настани лицето на задължително лечение, което е в негов
интерес.
Освидетелстваното лице не заема становище в с.з.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От разпитаните в процеса свидетели Е.Т.-майка на осв. М., А.М. – брат на осв. М. и И.С., се
установява, че осв. М. е бил настанен в Психиатрично отделение на МБАЛ „Св. Петка“ – В.,
преди това в Г. е бил настаняван в психиатрична болница. Изгонил е от дома и в гр. Грамада
свид. Т., говорил несвързани неща, хвърлял ракия на печката и я запалил, всеки ден
многократно блъскал майка си Т.. При изписването му от болницата скочил да бие брат си –
свид. М., хванал го за гърлото, пушил „трева“ и пиел алкохол. Бил агресивен и опасен за
себе си и за околните. Проявявал агресия към свид. С.а и казал, че ще я пребие. След
изписването му от Психиатрично отделение не се забелязвало да е излекуван, говорил
измислени неща, които нямат връзка с реалния свят.
Психиатъра д-р К. твърди, че се касае вероятно за психично заболяване от категорията на чл.
1
146, ал. 1 , т. 1от ЗЗ – Параноидна шизофрения и Биполярно афективно разстройство, което
личало от поведението му, че се налага да се извърши съдебно-медицинска експертиза,
която да установи психичното заболяване на лицето и необходимостта от настаняване на
задължително лечение на същото.
Освидетелстваният не говори и не заема становище в с.з.
Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В. по извършената стационарна
съдебно-психиатрична експертиза в ДПБ – гара К. , осв. Паркин страда от Параноидна
шизофрения, Параноиден синдром с агресивно към околните поведение, от кръга на
визираните в чл. 146, ал 1. точка 1 от 33 психични разстройства. Поради това си
разстройство осв. М. може да извърши престъпление, което може да представлява опасност
за околните, с което се покриват критериите на чл. 155 от ЗЗ. Във връзка това вещите лица
предлагат да бъде настанен на задължително лечение - стационарна форма на основание чл.
162 от 33 за срок от два месеца в ДПБ - К., при стационарна форма на лечение за срок от два
месеца, считано от влизане на решението в сила.
С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на
психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради
заболяване в момента лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност
за близките му и за околните.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, описани по-горе, както и от заключението на съдебно -
психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно, обективно и
безпристрастно извършена, поради което я кредитира.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват , поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира , че са налице изискванията на
чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на М. .
Налице е първата предпоставка на чл. 155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на
освидетелствания М.. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, а
именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции.
На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ , лицето поради
заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото
безспорно се установи агресивно поведение спрямо околните и безкритичност към
заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелствания и на
околните.
При това положение, съдът намира, че осв. М. следва да бъде настанен на задължително
амбулаторно лечение в за срок от два месеца в ДПБ - К., при стационарна форма на лечение
за срок от два месеца, считано от влизане на решението в сила.
По делото се установи, че у освидетелствания М. не е налице способност да изразява
информирано съгласие за лечението и се явяват негови близки, които да са съгласни да
2
дадат такова вместо него, поради което е необходимо съдът да назначи лицето В.Й.И. –
служебно лице от Община Луковит, за изразяване на информирано съгласие вместо
освидетелствания М..
Водим от горното и на основание чл. 162 от Закона за здравето , Съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА ВЛ. АЛ. М. от гр. В., ЕГН **********, на задължително лечение в ДПБ –
ГАРА К. , при стационарна форма на лечение за срок от ДВА месеца, считано от влизане на
решението в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на лицето, за изразяване на информирано съгласие
вместо освидетелствания М. .
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването
на решението не спира изпълнението му .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3