№ 5006
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110212554 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г. А. П. против заповед № 3382зз-1012/25.08.2022 г., съставена
от полицейски инспектор при 07 РУ-СДВР, с която на жалбоподателя била наложена
принудителна административна мярка – „задържане за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1,
т. 1 ЗМВР.
Заповедта е обжалвана, в срока по чл. 72, ал. 4 ЗМВР. В жалбата се излагат съображения
за необоснованост; за немотивираност; за липса на реквизити; за несъразмерност. Моли се за
отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява.
Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административният орган, редовно уведомен, не се явява, но се представлява. Оспорва
жалбата, като излага конкретни съображения за законосъобразност, обоснованост и съразмерност.
Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Спрямо жалбоподателя е била издадена Заповед за задържане, изведена с № 3382зз-
1012/25.08.2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Жалбоподателят бил запознат с правата си по чл. 72 и 73 ЗМВР, като горното се установява и от
приложено и прието заверено копие на декларация, представляваща Приложение № 1 към чл. 15,
ал. 2 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане,
оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР.
При така установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до
1
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес от
оспорване. Разгледана по същество, същата е и основателна.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган,
по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72,
ал. 1 ЗМВР. Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и има част от
изискуемото се по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание. Посочено е и правното основание за издаването,
а именно - по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Следва да се имат предвид всякакви престъпления, по
смисъла на НК, видно от редакцията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Нещо повече – обезпечена е и
възможността за ангажиране на защита от избран от жалбоподателя адвокат.
Същевременно, обаче, отправената критика на повереника има своите сериозни
основания, доколкото в атакуваната заповед не се сочат фактическите основания за задържането на
жалбоподателя – липсва дори схематично описание на деянието, във връзка с което задържането е
било предприето. Този дефицит не се компенсира от цифровата формулировка на деянието, от
една страна – на формално основание – изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, пр. 1 ЗМВР, а от друга –
доколкото от лице, за което няма данни да има юридическа правоспособност, не би могло да се
очаква свободно боравене със законови текстове от Особената част на Наказателния кодекс
(особено – в условия на арест, т. е. при липса на информационна и комуникационна обезпеченост).
Действително, полицейското задържане не може да е произволно - то следва да е
оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с необходимостта за
постигане на законовата цел (в този смисъл Решение № 9425/2016 г. на ВАС по а. д. № 3914/2015
г.). Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни факти, които
да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение, както и
задържането му да е съобразено с целта на закона.
Отново в принципен план, следва да се посочи, че процедурата по ЗМВР не е предмет на
регулиране от нормите на НПК. Заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа се явява
принудителна административна мярка, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели - чрез задържането
да се предотврати възможността конкретното лице да извърши престъпление, да се продължи да
извършва престъпления или да се укрие. На следващо място, тя е и с цел - отпочване на процедура
по разследване срещу вероятен извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР предполага наличие на данни, от които да се направи основателно предположение за
съпричастност на конкретно лице в извършване на престъпление, както и дали е налице обективна
необходимост от прилагане на такава принудителна административна мярка (ПАМ), като тази
ПАМ е с превантивна функция, а именно - цели да се попречи на конкретното лице да извърши
друго престъпление, да се укрие или да осуети наказателно преследване, като в тази насока е и
константната съдебна практика на ВАС (Решение № 1135/2016 г. по а. д. № 616/2015 г. на V о-е,
Решение № 13520/2016 г. по а. д. № 9200/2015 г. на V о-е и др). В случая, тези критерии са
спазени. В протокола за разпит на св. Юлиян Кацарски са отразени събрани достатъчно данни за
съпричастност на задържаното лице към конкретно противоправно действие, насочено срещу
собствеността. С оглед чистото съдебно минало на жалбоподателя, обаче (обстоятелство, което е
служебно достъпно на органите на реда), не са били налице основания да се смята, че
противоправното поведение на жалбоподателя вероятно ще продължи или евентуално може д
адоведе до застрашаване на собствеността на потенциално неограничен кръг физически и/или
2
юридически лица, което обстоятелство да налага атакуваното ограничение.
Налице е и нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. В първата разпоредба на чл. 5 са изброени
хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като изброяването е
изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително. Разпоредбата на чл. 5, т. 1
изисква, на първо място, задържането да е законосъобразно, което включва условието да бъде
спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е разписан в ЗМВР, а именно - чл. 72 и
сл. от същия. В процесния случай, ДП е било образувано с първото действие по разследването. За
прилагане на ПАМ е достатъчно само наличие на данни, обосноваващи предположение за
съпричастност на лицето към престъпление, което дава възможност на полицейския орган, при
условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, като без правно значение за нейната
законосъобразност е липсата на индивидуализация в достатъчна степен на престъплението, за
което се задържа лицето по ЗМВР (в този смисъл Решение № 6318/2016 г. по а. д. № 6163/2015 г.
на V о-е; Решение № 6763/2016 г. по а. д. № 7448/2015 г. на V о-е и др). Същевременно, обаче,
подобна конкретизация се налага, с оглед обезпечаване възможността за организиране на
адекватна защита, като липсата на изложени както фактически, така и конкретни правни
основания прави това невъзможно.
Налице е и нарушение на принципа за съразмерност, прокламиран в чл. 6, ал. 1 АПК.
Видно от наличната по преписката заповед за задържане № 313з-1594/24.08.2022 г., издадена от
полицейски служител при ОДМВР-Перник (а и съобразно показанията на разпитаните свидетели
Кристина Милчева и Алберто Манолов), към 22:35 ч. на 24.08.2022 г. (а и до около 04:00 ч. на
25.08.2022 г.) жалбоподателят П. вече е бил със статус на задържано лице, по реда на ЗМВР –
както фактически (в непосредствена близост до мястото на задържане, където е прекарал над пет
астрономически часа), така и правно (по силата на заповед № 313з-1594/24.08.2022 г., която,
независимо от идентичните начални часове между нея и обжалваната, следва да се счита за първа,
доколкото П. е бил първоначално задържан именно на територията на ОДМВР-Перник), т. е.
обжалваната заповед на практика е „дублирала“ ефекта на първоначалната и издаването й е било
необосновано.
Предвид обстоятелството, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в
кръга на службата му, но не и съобразно целите, предвидени в ЗМВР, а именно - ограничението и
последиците да са пропорционални на засегнатото право на свобода и сигурност, което е залегнало
в разпоредбите на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР (макар да е консумиран максималният позволен
от закона срок), но и с оглед коментираните по-горе съображения за неспазена форма. същата се
явява незаконосъобразна, респективно - жалбата се явява основателна.
С оглед изхода на производството, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски (държавна такса и адвокатски хонорар) се явява основателна. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, размерът обосновано възлиза на минималния, съгласно
чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., а именно – 400 лева, респективно – възражението за
прекомерност не следва да бъде споделено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 3382зз-1012/25.08.2022 г., съставена от полицейски инспектор при
3
07 РУ-СДВР, с която на Г. А. П. била наложена принудителна административна мярка –
„задържане за срок до 24 часа“, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. А. П., ЕГН ********** сумата от 410 лева – деловодни
разноски.
ДА СЕ ВРЪЧИ копие от решението на страните, на основание чл. 138 АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4