РЕШЕНИЕ
№ 1191
гр. Пловдив , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20205330116783 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД и
„Гранд Слам Уинър“ ЕООД срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
с която са предявени субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 422, ал.1, ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищците
следните суми:
на „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД: сумата в размер на 35,06 лева,
представляваща половината от общо задължение в размер на 70,13 лева,
представляващо законна лихва за периода 02.10.2017 г. – 10.01.2018 г.
върху главница в размер на 2500 лева, недължимо платена от „*****“
ЕООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от
**** г.;
на Гранд Слам Уинър“ ЕООД: сумата в размер на 35,06 лева,
представляваща половината от общо задължение в размер на 70,13 лева,
представляващо законна лихва за периода 02.10.2017 г. – 10.01.2018 г.
върху главница в размер на 2500 лева, недължимо платена от „*****“
ЕООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия
от****г.;
За които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № **** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд
Пловдив, XIX гр. с-в, по отношение на която е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с Определение № *****г., постановено по . гр. д.
1
№ **** г. по описа на Районен съд Пловдив, XIX гр. с-в.
В исковата молба се излагат съображения, че от страна на „***“ ЕООД е
заплатена в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата в
размер на 2500 лева, начислена в резултат на извършено едностранна
корекция на сметка. С Решение №**** г., постановено по гр.д. № *** г. по
описа на Районен съд Пловдив, потвърдено с Решение № **** г. по гр.д. №
**** г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ответникът бил осъден да заплати
на „****“ ЕООД посочената сума като недължимо платена. Излагат се
доводи, че с договор за цесия от **** г. „*****“ ЕООД прехвърлил на ищците
вземането за законна лихва върху посочената сума. С писмо-уведомление №
*** г. „****“ ЕООД уведомило ответника за извършената цесия.
Посочва се, че от страна на ищците било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
процесните суми, което било уважено и била издадена претендираната
заповед. Ответникът възразил срещу дължимостта на вземането, поради което
в указания едномесечен срок ищците предявили иск по чл. 422 ГПК.
Поради изложеното молят предявените искове да бъдат уважени.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, с който се взима становище за
неоснователност на предявените искове. Възразява се, че сключеният договор
за цесия между „*****“ ЕООД и ищците е нищожен на основание чл. 26, ал.1,
предл. трето ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави. Съображения за
това се извеждат от обстоятелствата, че главницата е цедирана на едно лице –
„****“ ЕООД, а законната лихва върху главницата на ищците, като всички
вземания са прехвърлини на свързани лица с цел събиране на разноски по
множество образувани дела. Излага хронологически събитията, възприети от
ответника. Посоченото според ответника преследва цел, несъответстваща с
общоприетите норми за морал и добросъвестност в гражданските отношения,
поради което договорът за цесия се явява нищожен поради противоречие с
добрите нрави.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен договор за цесия от **** г., сключен между
„*****“ ЕООД и ищците /л.8/, от който се установява, че цедентът е
прехвърлил на цесионерите вземането в размер на 240 лева, което притежава
към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ,представляващо дължима от
същото законна лихва за периода 28.01.2017 г. – 10.01.2018 г. върху главница
в размер на 2500 лева. В договора е посочено, че главницата представлява
неправомерно получена сума от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
като с влязло в сила решение „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
осъдено да я върне. Извършената цесия била съобщена на длъжника на **** г.
2
с препоръчано писмо, видно от известие за доставка /л.10/.
От представеното по делото Решение от *** г., постановено по гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд Пловдив /л.16-20/, се установява, че е признато
за установено, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД дължи на „****“
ЕООД сумата в размер на 2500 лева, като платена при липса на основание за
това, представляваща част от сумата от 4 123,58 лева, начислена по фактура
№ ***** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, IV с-в. Постановеното
решение е потвърдено с Решение № *** г., постановено по в. гр. д. № *** г.
по описа на Окръжен съд Пловдив /л.14-15/.
По делото е представено писмо *** от **** г. /л.56/, от което се
установява, че „****“ ЕООД е прехвърлило на „***“ ЕООД главницата,
присъдена със съдебното решение в размер на 2500 лева.
От представената по делото Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от *** г., издадена по ч. гр. д. № ****г. по описа
на Районен съд Пловдив /л.60/ и *** /л.59/, се установява, че законната лихва
върху посоченото вземане за периода 11.01.2018 г. – 10.10.2018 г., е
прехвърлено от „***“ ЕООД на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с Договор за
цесия от *** г.
Видно от **** от *** г. /л.53/ и Покана за доброволно изпълнение по
изп. дело № *** г. по описа на **** /л.54/, „***“ ЕООД е прехвърлило с
договор за цесия на „***д“ ЕООД разноските в общ размер на 1228 лева във
връзка с воденото производство за признаване за установено, че „***“ ЕООД
не дължи на „ЕВН Електроснабдяване“ сумата в размер на 2500 лева, като
платена при липса на основание за това, представляваща част от сумата от 4
123,58 лева, начислена по фактура № ***** г.
По делото е представено Решение № **** г., постановено по гр.д. № ***
г. по описа на Районен съд Пловдив /л.62-66/, от което се установява, че е
признато за установено, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД дължи
на „***“ ЕООД сумата в размер на 1623,58 лева – платена при липса на
основание за това, представляваща част от сумата от 4 123,58 лева, начислена
по фактура № **** г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № ****г. по описа на Районен съд Пловдив, IV с-в.
Постановеното решение е потвърдено с Решение № *** г., постановено по в.
гр. д. № *** г. по описа на Окръжен съд Пловдив /л.67-69/. Вземането за
законна лихва върху посочената сума за периода 13.10.2017 г. – 28.04.2019 г. е
прехвърлено на „***“ ЕООД, видно от Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен
съд Пловдив /л.71/ и Телепоща /л.70/.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
За основателността на претенцията на ищците следва да се проявили в
3
обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: да съществува основното задължение към
ответника в твърдения от ищците размер; задължението да не е изпълнено в
срок; забавеното изпълнение да е по вина на длъжника; длъжникът да е
поканен да изпълни задължението си; ищците да са придобили процесните
вземания по силата на валиден договор за цесия и длъжникът да е уведомен за
цесията. В доказателствена тежест на ищците при условията на пълно и
главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяването на посочените
обстоятелства.
По делото не се спори между страните, че с влязло в сила Решение от
*** г., постановено по гр.д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив, е
признато за установено, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД дължи
на „****“ ЕООД сумата в размер на 2500 лева, като платена при липса на
основание за това, представляваща част от сумата от 4 123,58 лева, начислена
по фактура № ******* г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ***** г. по описа на Районен съд Пловдив, IV с-в.
Съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Безспорно
се приема в съдебната практика, че исковата молба/заявлението за издаване
на заповед за изпълнение има ролята на покана за плащане на вземането,
предмет на предявения иск. В случая, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, станало повод за образуването на ч. гр. д. № *****г. по описа на
Районен съд Пловдив, е депозирано на **** г. От този момент длъжникът е
изпаднал в забава, като от този момент и ищецът по делото е могъл да
претендира обезщетение за забавено плащане, дори и в същото съдебно
производство. Обстоятелството обаче, че не е поискано присъждането на
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда в производството по ч. гр. д. №
****** г. по описа на Районен съд Пловдив, не лишава титуляря на вземането
да го претендира в отделно производство и не освобождава длъжника от
заплащането на обезщетението за забавено плащане.
Поради изложеното за периода от 02.10.2017 г. – 10.01.2018 г.
ответникът е бил в забава за изплащането на присъдената с решението сума.
За този период той дължи обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. Длъжникът е уведомен за
извършената цесия с писмо от **** г. Поради това и на основание чл.99, ал.4
ЗЗД цесията е породила действия спрямо длъжника от момента на
уведомяването му и от този момент той е знаел кой е неговият кредитор и е
могъл да изпълни задължението си. С оглед така приетите за установени
фактически обстоятелства, съдът стига до извода, че ищците са титуляри на
процесното вземане, прехвърлено им с договор за цесия от ***** г.
Доколкото искът е доказан по своето основание, неговият размерът на
вземането следва да бъде определен по правилата на чл.162 ГПК, като според
настоящият съдебен състав същият възлиза на 70,12 лева, или за всеки един
от двамата ищци по 35,06 лева.
4
Не се възприемат изложените от ответната страна доводи за нищожност
на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави. В
действителност, установи се по делото, че дружеството „******“ ЕООД е
прехвърлило на части вземанията си за главница и обезщетение за забава на
други търговски дружества. Законът обаче не забранява прехвърлянето на
части от вземане в полза на други лица. От своя страна, приобретателите на
това вземане имат правната възможност да потърсят изпълнение,
включително и по съдебен ред, както е в случая, при липса на доброволно
плащане от страна на длъжника. Последният, за да препятства образуването
на граждански дела и за да не става повод за това, би могъл да изпълни
доброволно.
Следва да се отбележи за пълнота, че разгледано в своята цялост,
поведението на титуляря на вземането на лихва за забава – „*****“ ЕООД, не
отговаря на изискванията за добросъвестност и етичност в търговските
взаимоотношения. Прехвърлянето на вземането на части, макар да не е
забранено от закона, на множество различни търговски дружества би могло
да доведе до образуването на отделни производства, като във всяко от тях да
се претендират отделно разноски. Така се е случило и в настоящия случай.
Тези обстоятелства обаче не могат да доведат до извод за нищожност на
договорите за цесия.
По разноските:
При този изход на спора, по принцип на основание чл. 78, ал.1 ГПК
право на разноски имат ищците. Въпреки изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ищците, именно
поради накърняване на изискванията за добросъвестност и етичност в
търговските взаимоотношения. Прехвърлянето на главницата и
обезщетението за забава, длъжими от ответника, на множество свързани с
прехвърлителя дружества, според съдебния състав води до злоупотреба с
процесуални права, доколкото ищците не действат добросъвестно съобразно
предписанията на нормата на чл. 3 от ГПК. Упражняването на процесуални
права в нарушение на чл. 3 ГПК не поражда правни последици и не следва
същите да се зачитат, както и по начало упражняването им не може да води
до неоснователно обогатяване. Поради изложеното и според съдебния състав,
разноски в полза на ищците не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените от „Гранд Слам Чемпиън“ ЕООД, ЕИК: *********, и „Гранд
Слам Уинър“ ЕООД, ЕИК: *********, срещу „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, субективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.86, ал.1
5
ЗЗД, че ответното дружество дължи сумата от общо 70,12 лева (седемдесет
лева и дванадесет стотинки), от които 35,06 лева на Гранд Слам Чемпиън“
ЕООД и 35,06 лева на „Гранд Слам Уинър“ ЕООД, представляващи законна
лихва за периода 02.10.2017 г. – 10.01.2018 г. върху главница в размер на 2500
лева, недължимо платена от „****“ ЕООД, което вземане е прехвърлено на
ищеца с Договор за цесия от **** г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** г. по ч. гр. д. №
**** г. по описа на Районен съд Пловдив, XIX гр. с-в, по отношение на която
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Определение № *****
г., постановено по ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд Пловдив, XIX
гр. с-в.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6