Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.05.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесети май през
две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14594
по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14594/2018 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “С.в.”
АД *** срещу
решение №444558 от 05.07.2018 г постановено
по гр.д.№8889/17 г на СРС , 90 състав ; с което е признато за установено по иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК на А.П.К. *** срещу въззивника , че К. не
дължи сумата от 1681,28 лева – цена на доставена питейна вода и такса за
отвеждане на отпадъчни води за периода 01.05.2008 г – 24.01.2015 г за ап.№9 в
гр.София кв.********, тъй като вземането е погасено по давност .
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС , тъй като задължения за сумата от 981,23 лева за изцяло
отписани от счетоводството му по реда на чл.37 ЗКПО , вземането не съществува и
не е претендирано .
Въззиваемата страна А.П.К. е подал
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна . Отписването от
счетоводните книги по чл.37 ЗКПО няма отношение към погасяване на задължението .
По чл.108 ЗЗД опрощаването е договор между кредитора и длъжника и в случая
безспорно между страните няма съглашение за опрощаване на вземането .
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.07.2018 г и е обжалвано
в срок на 20.07.2018 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на оплакванията във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
За
да уважи иска СРС е приел
, че процесните вземания са погасени в 3-годишна погасителна давност като „периодични
плащания“ по смисъла на чл.111 б. “в“ ЗЗД и Тълкувателно решение от 18.05.2012 г
по тълк. дело № 3/2011 г на ОСГТК на ВКС . Едностранното отписване на вземането
по чл.37 ЗКПО не представлява опрощаване на дълга, което е способ за
погасяването му. Опрощаването е договор, поради което то не може да бъде
наложено на длъжника без неговото съгласие. След като ответното дружество не е
опростило процесните вземания, то тези вземания съществуват, и дружеството може
винаги да ги претендира от ищеца, макар и погасени по давност, съответното
отново да ги впише в счетоводните си книги.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . Отписването от счетоводните книги по чл.37 ЗКПО няма отношение към погасяване на задължението. Опрощаването е договор и не
може да се извърши едностранно и без съответното уведомяване и съгласие на
длъжника / решение №78 от 14.07.2011 г по т.д.№605/10 г на ВКС ,
I ТО/ . Следва да се отбележи , че въззивникът
е отписал само част от процесните вземания и пред СРС не е признал иска. Нещо
повече , въззивникът е обжалвал ИЗЦЯЛО решението на СРС , въпреки очевидната
липса на каквито и да е разумни доводи в подкрепа на твърденията му . Решението
на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №444558 от 05.07.2018 г постановено
по гр.д.№8889/17 г на СРС , 90 състав.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.